Аралско море

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Аралско море
AralSea1989 2014.jpg
Спътникови снимки на Аралско море от 1989 и 2014 г.
Информация
Координати 45°00′00″ с. ш. 60°00′00″ и. д. / 45° с. ш. 60° и. д.
Притоци Амударя, Сърдаря
Страни с излаз Флаг на Казахстан Казахстан,
Флаг на Узбекистан Узбекистан
Площ 7 160 km² (2004 г., четири езера)
28 687 km² (1998 г., две езера)
68 000 km² (1960 г., едно езеро)
Средна дълбочина Северна част: 8,7 m (2014 г.)
Южна част: 14 – 15 м (2005)
Максимална дълбочина Северна част: 42 m (2008)
30 m (2003)
Южна част: 37 – 40 m (2005)
102 m (1989)
Обем Северна част: 27 km3 (2007)
Аралско море в Общомедия
Аралско море
Особености на езеро
Aral Sea 1989-2008.jpg
Местоположение в Казахстан, Узбекистан, Афганистан, Туркменистан, Таджикистан
Отток няма
Надм. височина 42 m
Басейн 1 549 000 km²
Аралско море в Общомедия
Анимирана карта, показваща сериозността на екологичната катастрофа

Аралско море (на казахски: Арал Теңізі, на узбекски: Orol dengizi, каракалпакски: Aral ten'izi, на таджикски: Дарёчаи Хоразм) е голямо безотточно езеро, в Централна Азия, към 2018 почти пресъхнало.

Разположено е между Къзълординска област, Казахстан на север и Автономна република Каракалпакстан, Узбекистан на юг. Водите от топенето на ледници изтичат към голямата Аралска падина и образуваното езеро доскоро беше четвъртото по големина в света. От средата на ХХ век Аралско море се свива, тъй като вливащите се в него реки, най-вече Амударя и Сърдаря, са отклонени с цел напояване.

История[редактиране | редактиране на кода]

В исторически план се наблюдават съществени колебания в нивото на Аралско море. Свидетелство за това е намирането остатъци от дървета, растели по дъното на морето. От началото на систематичните наблюдения за нивото на Аралско море през 19 век не са наблюдавани никакви колебания.

През 30-те години на 20 век съветските власти започват мащабно строителство на напоителни канали и чрез плановата икономика, независимо от нереалистичните цели, налагат масово отглеждане на памук в този твърде сух за такава дейност регион. С призивите „Да преобразим природата!“, без да се прави сметка за последиците от нарушаване на екологичното равновесие се създава поминък-памукопроизводство, с което днес е свързана съдбата на населението в Казахстан и Узбекистан. Този поминък продължава да се развива интензивно и през 60-те. До 1990 г. площта на напояваните земеделски земи в Централна Азия се увеличава от 4,5 млн. до 7 млн. ха. Нуждите от вода за селското стопанство в региона нарастват от 60 до 120 km³ годишно, поради което 90% от водното течение се отклонява за напояване. Днес количеството вода, захранващо водния басейн, е намаляло до 5 km3 годишно. [1] Така от 1961 година нивото на морето започва да се понижава с нарастваща скорост от 20 до 80 – 90 cm/годишно.

На пресъхналото дъно на Аралско море са намерени останки от две селища и мавзолеи. Кердери (мавзолей) се датира XI—XIV век. Дълго време се е намирал на дълбочина 20 м. Намерени са и и останки от XIV век – селище Арал – Асар.

Поради пресъхването на морето на негово място се образува нова пясъчно-солена пустиня Аралкум [2][3].

Екологична катастрофа[редактиране | редактиране на кода]

Аралско море е силно замърсено, най-вече в резултат на опити с биологично оръжие в бившата съветска база на бившия остров Возрождение, промишлени проекти и оттичане на торове преди разпадането на Съветския съюз. Част от водите на двете големи реки се отклоняват за напълване на Сарикамишкото езеро между Узбекистан и Туркменистан. Чрез големия Каракумски канал пък водите на Амударя служат на значителна част от бързо разрастващото се население на Туркменистан, включително на столицата Ашхабад.

Преди построяването на напоителните съоръжения в езерото са постъпвали необходимите за поддържането му около 60 km3 вода годишно, но след това количеството е значително намаляло. Това е главната причина за екологичната катастрофа в района. Тя е много по-сериозна от страната на Узбекистан. Именно на узбекската страна процесът на пресъхване на морето е най-активен. Водите на река Амударя изчезват в пустинята няколко километра преди да достигнат пресъхващото Аралско море.

Преди време Аралско море е било четвъртият по големина безотточен воден резервоар на земята. От 1960 г. досега е намаляло с 40%, оставяйки зад себе си 26 000 km² солена пустиня. Поради нуждата от напояване на обработваемите площи – памучните полета на Узбекистан и съседен Туркменистан – водите на двете реки, които се вливат в Аралско море, намаляват, оставяйки само бавно движещи се поточета.

През 1940 г. уловът на шаран, есетра и херинга е поминък за над 60 000 рибари. В резултат на рязкото намаляване на притока на прясна вода бързо се повишава солеността на Аралско море, което довежда до измирането на много видове флора и фауна, приспособени за живот във вода с по-ниска соленост. Това довежда и до закриването на риболовната промишленост и закриването на няколко пристанища. Рибно-консервната фабрика в Муйнак, построена на южния бряг, сега е дълбоко в сушата, на 50 km от водата. Тази промишленост вече няма стопанско значение – промишленият риболов е спаднал до нула поради високата концентрация на сол и замърсяването с торове и пестициди. Регионът на Муйнак все още е забранен за чужденци, включително и за репортери. Вестник „New York Times“ съобщава:

Високата концентрация на сол и селскостопански химикали в реките и подпочвените води е причина за универсално високата честота на стомашни и чернодробни болести, рак на гушата и дефекти при раждането.

Повишава се безработицата в региона на Аралско море, наблюдава се висока детска смъртност и малформации вследствие на неблагоприятната екологична обстановка.

Пресъхването на морето се отразява драстично на климата в региона, който е станал по-изразено континентален – лятото е по-сухо и горещо, а зимата по-студена и продължителна. От пресъхналите части на морското дъно силните ветрове образуват прашни бури, които връхлитат близките региони. Тези прашни бури годишно замърсяват големи територии от Аралската падина със 100 000 тона морска сол, пестициди, химикали и пясък.

Мерки за регулиране на нивото[редактиране | редактиране на кода]

Голяма част от специалистите не виждат и не предлагат ефективно решение да се възстанови нивото на морето от преди екологичната катастрофа. Един от възможните начини е съживяване на съветския проект за обръщане на сибирските реки.

Имало е два неуспешни опита за преграждане на двете части на Аралско море, за да може поне едното море да се пълни: първият е на жителите на Аралск, които сами изграждат пясъчна стена, но след известно време тя е отмита. По-късно местни строителни фирми и изпълнителната власт намират средства за създаването на ново изкуствено езеро.

През 2005 г. Казахстан построява Кокаралската стена, която отделя Малкото море от Голямото. Благодарение на нея водите на Сърдаря се събират в Малкото море и по този начин нивото му нараства и солеността на водите му намалява.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Атлас Светът във вашите ръце, Аралско море, Издателска компания „Де Агостини Хелас“ ООД, София 2009
  2. Экология. Экологическая катастрофа Аральского моря
  3. State of Environment of the Aral Sea Basin. // Regional report of the Central Asian States.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]