Ашхабад

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ашхабад
Aşgabat
— град —
    
Герб
Neutrality-Road-Ashgabat-2015.JPG
Relief Map of Turkmenistan.png
37.95° с. ш. 58.3833° и. д.
Ашхабад
Страна Флаг на Туркменистан Туркменистан
Площ 830 km²
Надм. височина 219 m
Население (2005) над 900 000 души
Кмет Шамухамет Дурдилиев
Основаване 1881 г.
Пощенски код 744000 – 744901
Телефонен код +993 (12)
МПС код AG
Официален сайт http://ashgabat.gov.tm/
Ашхабад в Общомедия

Ашхабад (на туркменски: Aşgabat; от 1919 до 1927 г. – Полторацк) е столицата и най-големият град на Туркменистан.[1] В града живеят над 900 000 души. Разположен е между планината Копетдаг на юг и пустинята Каракум на север.

Основан през 1881 г., градът претъпява почти пълно унищожение след Ашхабадското земетресение през 1948 г. След провъзгласяването на независимостта на страната, туркменските власти провеждат масова кампания по преименуване и „туркменизация“ на названията на градовете. Във връзка с това в наименованието на туркменската столица в официални документи е Ашгабат.

История[редактиране | редактиране на кода]

Ашхабадската гара през 1901 г.

Ашхабат е относително млад град, бидейки основан през 1881 г. като укрепление. То е наименувано по името на близкото селище Асхабад (букв. „любим град“ на туркменски). Става административен център на Закаспийска област в рамките на Руската империя и се управлява от военна администрация. По това време градът е съставен от кирпичени къщи, обградени от плодови градини. Улиците са се проектирали прави, а сградите едноетажни, тъй като след няколко земетресения е взето решение да не се строят многоетажни кирпичени сгради. Към 1901 г. населението на града е 36 500 души, от които 14,6 хил. арменци, 11,2 хил. персийци, 10,7 хил. руснаци и други националности. Туркмените живеят в лагери около града.[2] Населението расте, тъй като руснаците укрепват района, който е в близост до Персия, която е под влиянието на британците.

През 1918 г. градът става административен център на Туркменска област в Туркестанската АССР. През 1919 г. е преименуван на Полторацк (в чест на болшевика Павел Полторацки). През 1924 г. получава официален статут на столица на новообразуваната Туркменска ССР.[3] Първоначалното име Ашхабад е възстановено през 1927 г. След това градът претърпява бърз растеж и индустриализация.

На 6 октомври 1948 г. Ашхабад е ударен от разрушително земетресение с магнитуд от 7,3 по Рихтер. Разрушени са от 90% до 98% от сградите в града. По различни оценки загива между половината и 2/3 от населението на града (тоест от 60 до 110 хил. души).[4] Днешните официални оценки на Туркменистан сочат, че тогава са загинали 176 хил. души.[5]

През 1962 г. до града достига Каракумския канал, което позволява да се разреши проблема с постоянния недостатък на вода в града.

В периода 10 – 14 септември 2008 г. в Ашхабат се състои въоръжена схватка между бунтовници и властите. В нея властите използват тежка бронетехника. Според официалните данни, бунтовниците са били свързани с търговия с наркотици. Според независими източници, противниците на военните са били радикализирани опозиционери. В акцията загиват сътрудници на специалните служби на Туркменистан.[6][7]

През 2013 г. градът влиза в книгата за рекорди на Гинес с най-голямата концентрация на сгради от бял мрамор.[8]

География[редактиране | редактиране на кода]

Ашхабад е разположен в южната част на Туркменистан, на 25 километра северно от границата с Иран в Туранската низина. Попада в оазиса Ахал-Теке. На юг от града се разпростира планината Копетдаг, а на север – пустинята Каракум. Надморската височина на града е между 214 и 240 m.[9]

През 1962 г. до града достига Каракумския канал.[10]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът в града е силно континентален студен пустинен, със студена зима и изключително горещо лято. Средната годишна температура е 17,1 °C. Средното количество годишни валежи е 201 mm, като най-много валежи падат през март-април. Валежите от сняг са рядкост.[11]

Климатични данни за Ашхабад
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 28,7 32,6 38,6 39,4 44,5 47,2 46,0 45,7 45,6 40,1 37,0 33,1 47,2
Средни максимални температури (°C) 8,6 11,2 16,5 24,1 30,1 36,0 38,3 37,2 31,7 24,3 16,8 10,4 23,8
Средни температури (°C) 3,5 5,5 10,4 17,4 23,3 29,0 31,3 29,6 23,6 16,5 10,2 5,1 17,1
Средни минимални температури (°C) −0,4 1,0 5,5 11,6 16,6 21,5 23,8 21,7 16,1 10,1 5,2 1,2 11,2
Абсолютни минимални температури (°C) −24,1 −20,8 −13,3 −0,8 1,3 9,2 13,8 9,5 2,0 −5,1 −13,1 −16 −24,1
Средни месечни валежи (mm) 20 24 41 32 21 6 3 2 3 10 19 20 201
Средно количество слънчеви часове 112.7 119.4 146.2 194.4 275.1 335.5 353.8 348.1 289.2 216.8 157.2 104.4 2653
Източник: Погода и Климат[11]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Изглед от Ашхабад.
Националната библиотека в Ашхабад.

Според оценките на преброяването на населението на Туркменистан от 2012 г., етническият състав на града е: 85% туркмени, 77,7% руснаци, 7,5% арменци, 1,1% турци, 1,1% узбеки и 1% азери.[12] Оценките, както и резултатите за броя на населението официално не се публикуват.

Година 1897 1926 1939 1956 1970 1991 1995 2001
Население,
хил. жители
19,4 51,6 126,6 169,9 253 412 604,7 712

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Главните отрасли на туркменската столица са производството на памучни текстили и металургията. Градът е важна спирка на Транскаспийската железница. Голяма част от заетостта в Ашхабад се предоставя от държавни институции. Ашхабат участва в създаването на международен транспортен и транзитен коридор, улесняващ превоза на стоки между Централна Азия и Персийския залив.[13] Силно развита е търговията, като из града са разположени много базари и търговски центрове.

Промишленост[редактиране | редактиране на кода]

Над 43 големи, 128 средни и 1700 малки промишлени предприятия се намират в Ашхабад и покрайнините.[14] Най-важните промишлени предприятия са „Ашнефтемаш“, „Туркменкабел“, „Туркменбаши текстил комплекси“ и други.[15]

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Международно летище Ашхабад.

Столицата се обслужва от международно летище Ашхабад. В града е разположено седалището на Туркменистанските авиолинии.[16] Ашхабад има въздушна връзка до и от всички големи градове в страната, както и някои градове в Азия и Европа, особено държави членки на ОНД.

Транскаспийската железница (Туркменбаши – Балканабад – Берекет – Ашхабат – Мари – Туркменабад) преминава през града от изток на запад. От 2006 г. има железопътна линия и на север, Транскаракумската железница. През май 2009 г. е завършена реставрацията на централната железопътна гара в града.

Градският транспорт е съставен основно от автобуси, като над 60 линии покриват над 2230 km със 700 автобуса. От 1964 г. до 2011 г. градът разполага и с тролейбусен транспорт. През 2016 г. е открита монорелсова линия, която е и първата в региона на Централна Азия.

През 2008 г. е съобщено за предстоящо строителство на Ашхабадски метрополитен.[17][18] През 2014 г. президентът Гурбангули Бердимухамедов възлага на украинската строителна асоциация „Интербудмонтаж“ да проучи въпроса за строителството на метро в Ашхабад във връзка с увеличението на столичното население.[19]

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://enc-dic.com/enc_sovet/Ashhabad-71582.html
  2. В. Г. Ян. „Голубые дали Азии: путевые заметки“. // Огни на курганах: Повести, рассказы, Москва: Советский писатель, 1985. – с. 597 – 677.
  3. Ашхабад. // Bse.sci-lib.com, 28 май 2009.
  4. А. А. Никонов – „Ашхабадское землетрясение: проблемы и решения полвека спустя после катастрофы“.
  5. Президент Туркменистана принял участие в траурной церемонии по случаю Национального дня поминовения. // Туркменское государственное информационное агентство, 6 октомври 2009.
  6. Turkmen violence 'drug related'. // BBC News, 14 септември 2008.
  7. Президент Туркмении: в ходе столкновений погибли военные. // Gazeta.ru, 16 септември 2008.
  8. Turkmenistan enters record books for having the most white marble buildings | World news. // London, theguardian.com, 26 май 2013.
  9. Ашхабад – Энциклопедия „Вокруг света“
  10. Энциклопедии, словари, справочники. Большой энциклопедический словарь. Сельское хозяйство. Каракумский канал имени В. И. Ленина. // cnshb.ru
  11. а б ((ru)) Климат Ашхабада – Погода и Климат. Посетен на 7 юли 2018 г.
  12. Asgabat. Национальный и религиозный состав населения Туркменистана сегодня. // Посетен на 27 май 2016-05-27.
  13. Ashgabat Agreement. // Посетен на 2 август 2017.
  14. "Ашхабад, Туркменистан"
  15. "Сделано в Туркменистане"
  16. „Directory: World Airlines.“ Flight International. 30 March-5 April 2004. [1].
  17. Метро в Туркмении возможно будут строить петербургские компании. // Санкт Петербург, Комсомольская правда.
  18. Информационно-аналитический портал „PR.kg“ / Новости / Центральная Азия / 17 июня / Санкт-Петербург поможет Ашхабаду построить метро
  19. Президент Туркменистана проинспектировал строительство дорожно-транспортных и социально-бытовых объектов Ашхабада