Найпидо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Найпидо
နေပြည်တော်
— Град —
Пагодата Упатасанти в Найпидо.
Пагодата Упатасанти в Найпидо.
Myanmar relief location map.jpg
19.8028° с. ш. 96.1583° и. д.
Найпидо
Страна Флаг на Мианмар Мианмар
Регион Територия на Съюза Найпидо
Площ 7 054,37 km²
Население (2009) 924 608 души
131 души/km²
Кмет Тейн Нюнт
Основаване 2005 г.
Телефонен код 067
Часова зона UTC+6:30
Найпидо в Общомедия

Найпидо (на бирмански: နေပြည်တော်, правопис по американската система BGN: Naypyidaw) е столица на Мианмар от 6 ноември 2005 г., което официално е обявено от военната хунта през март 2006 г. По неизвестни причини военното ръководство премества министерствата и ведомствата тук от бившата столица Янгон. Населението му е около 924 608 души. Градът е построен по план в периода 2002 – 2012 г.[1] Забележими са пропорциите на големия град и сравнително малкото му население.[2]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Найпидо на бирмански означава „над краля“ и често се превежда като „кралска столица“,[3] „седалище на краля“ или „жилище на краля“.[4] Традиционно думата се използва като окончание към имената на кралските столици, като например Мандалей, който бива наричат Яданабон Найпидо (на бирмански: ရတနာပုံနေပြည်တော်).

История[редактиране | редактиране на кода]

Найпидо има кратка история. Основан е в поле близо до Пийнмана, на около 320 km северно от бившата столица, Янгон. Строежът на града започва през 2002 г.[4] Поне 25 строителни компании са наети от военното правителство.[5] Правителството започва да мести министерствата от Янгон в Найпидо на 6 ноември 2005 г. по астрологически благоприятното време от 6:37 ч. сутринта.[6] Пет дни по-късно, на 11 ноември в 11 ч. сутринта, втори конвой от 1100 военни камиона, превозващ 11 военни батальона и 11 министерства, напуска Янгон. Министерствата вероятно са установени напълно към края на февруари 2006 г., но бързият ход води до липса на училища и други удобства, които разделят правителствените служители от семействата им. Правителството първоначално забранява на семействата на служителите си да се преместват в новата столица.[7] Военните щаб-квартири са разположени в различен комплекс от министерствата, а на гражданите е забранено да влизат в кой да е от двата. Търговците са ограничени в търговска зона близо до правителствените сгради.

На 27 март 2006 г. над 12 000 войници маршируват в първото събитие на новата столица – голям военен парад, обозначаващ Деня на въоръжените сили, който е денят на въстанието от 1945 г. срещу японските окупатори. Снимането на парада е забранено. Градът официално е наименуван Найпидо по време на тази церемония.[8]

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Обществен транспорт свързва различните квартали на града. Найпидо е свързан с Янгон чрез магистрала, дълга 323 km.

Градът има централна автогара[4] и една таксиметрова компания, управлявана от военните.[9] Мотоциклетите са забранени от някои пътища в Найпидо, поради стотици смъртни случаи по пътищата през 2009 г.[10]

През август 2011 г. руски медии обявяват, че руска фирма ще строи 50-километрова метро система в Найпидо, която ще бъде първата подземна железопътна система в страната.[11][12] Въпреки това, по-късно министерството на железопътния транспорт обявява, че планът е изоставен поради липса на търсене и бюджетни ограничения.[13]

Найпидо има железопътна гара, която е официално открита на 5 юли 2009 г., макар и в незавършен вид.

Международно летище Найпидо се намира на 16 km югоизточно от града. То обслужва вътрешни линии, както и международни полети от и до Банкок, Кунмин и Куала Лумпур.

Бирманският парламент в Найпидо.
Бирманският парламент в Найпидо.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Marshall Cavendish Corporation (2007). World and Its Peoples: Eastern and Southern Asia. Marshall Cavendish. с. 650.
  2. This 'empty' city is more than four times the size of London
  3. "An Introduction to the Toponymy of Burma (October 2007) – Annex A" с. 8, The Permanent Committee on Geographic Names (PCGN), Великобритания
  4. а б в Pedrosa, Veronica. Burma's 'seat of the kings'. // Al Jazeera, 20 ноември 2006.
  5. Buki Yuushuu. //
  6. Moving Target. // The Irrawaddy. 9 ноември 2005.
  7. Ntay, Hla Hla (23 февруари 2007). Myanmar's new capital offers little in the way of luxuries. Agence France-Presse.
  8. Burma's new capital stages parade. // BBC News, 27 март 2006.
  9. Living in a ghost town
  10. Win Ko Ko Latt. Motorbike ban to be expanded in NPT. // Myanmar Times. 21 март 2011.
  11. Nikishenkov, Oleg. Moscow exports the metro – to Myanmar. // Moscow Times. Russia & India Report, 5 август 2011.
  12. Wade, Francis. Russia to build metro in Naypyidaw: reports. // Democratic Voice of Burma. 2 август 2011.
  13. Sann Oo. Subway plan for Nay Pyi Taw too expensive, says minister. // Myanmar Times. 5 септември 2011.