Найпидо
| Найпидо နေပြည်တော် | |
| — град — | |
 | |
  Найпидо | |
| Страна |  Мианмар |
|---|---|
| Регион | Територия на Съюза Найпидо |
| Площ | 7054,37 km² |
| Надм. височина | 115 m |
| Население | 924 608 души (2009) 131 души/km² |
| Кмет | Тейн Нюнт |
| Основаване | 2005 г. |
| Телефонен код | 067 |
| Часова зона | UTC+6:30 |
| Найпидо в Общомедия | |
Найпидо (на бирмански: နေပြည်တော်, правопис по американската система BGN: Naypyidaw) е столица на Мианмар от 6 ноември 2005 г., което официално е обявено от военната хунта през март 2006 г. По неизвестни причини военното ръководство премества министерствата и ведомствата тук от бившата столица Янгон. Населението е около 924 608 души. Градът е построен по план в периода 2002 – 2012 г.[1] Забележими са пропорциите на големия град и сравнително малкото му население.[2]
Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Найпидо на бирмански означава „над краля“ и често се превежда като „кралска столица“,[3] „седалище на краля“ или „жилище на краля“.[4] Традиционно думата се използва като окончание към имената на кралските столици, като например Мандалей, който бива наричан Яданабон Найпидо (на бирмански: ရတနာပုံနေပြည်တော်).
История
[редактиране | редактиране на кода]Найпидо има кратка история. Основан е в поле близо до Пийнмана, на около 320 km северно от бившата столица Янгон. Строежът на града започва през 2002 г.[4] Поне 25 строителни компании са наети от военното правителство.[5] Правителството започва да мести министерствата от Янгон в Найпидо на 6 ноември 2005 г. по астрологически благоприятното време от 6:37 ч. сутринта.[6] Пет дни по-късно, на 11 ноември в 11 ч. сутринта, втори конвой от 1100 военни камиона, превозващ 11 военни батальона и 11 министерства, напуска Янгон. Министерствата вероятно са установени напълно към края на февруари 2006 г., но бързият ход води до липса на училища и други удобства, които разделят правителствените служители от семействата им. Правителството първоначално забранява на семействата на служителите си да се преместват в новата столица.[7] Военните щаб-квартири са разположени в различен комплекс от министерствата, а на гражданите е забранено да влизат и в двата. Търговците са ограничени в търговска зона близо до правителствените сгради.
На 27 март 2006 г. над 12 000 войници маршируват в първото събитие на новата столица – голям военен парад, обозначаващ Деня на въоръжените сили, който е денят на въстанието от 1945 г. срещу японските окупатори. Снимането на парада е забранено. Градът официално е наименуван Найпидо по време на тази церемония.[8]
Транспорт
[редактиране | редактиране на кода]Обществен транспорт свързва различните квартали на града. Найпидо е свързан с Янгон чрез магистрала, дълга 323 km.
Градът има централна автогара[4] и една таксиметрова компания, управлявана от военните.[9] Мотоциклетите са забранени по някои пътища в Найпидо поради стотици смъртни случаи през 2009 г.[10]
През август 2011 г. руски медии обявяват, че руска фирма ще строи 50-километрова метро система в Найпидо, която ще бъде първата подземна железопътна система в страната.[11][12] Въпреки това, по-късно министерството на железопътния транспорт обявява, че планът е изоставен поради липса на търсене и бюджетни ограничения.[13]
Найпидо има железопътна гара, която е официално открита на 5 юли 2009 г. макар и в незавършен вид.
Международно летище Найпидо се намира на 16 km югоизточно от града. То обслужва вътрешни линии, както и международни полети от и до Банкок, Кунмин и Куала Лумпур.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Marshall Cavendish Corporation (2007). World and Its Peoples: Eastern and Southern Asia. Marshall Cavendish. с. 650.
- ↑ This 'empty' city is more than four times the size of London // Архивиран от оригинала на 10 ноември 2017. Посетен на 25 февруари 2018.
- ↑ "An Introduction to the Toponymy of Burma (October 2007) – Annex A" с. 8, The Permanent Committee on Geographic Names (PCGN), Великобритания
- 1 2 3 Pedrosa, Veronica. Burma's 'seat of the kings' // Al Jazeera, 20 ноември 2006. Архивиран от оригинала на 23 ноември 2006. Посетен на 25 февруари 2018.
- ↑ Buki Yuushuu // Архивиран от оригинала на 24 юли 2018. Посетен на 25 февруари 2018.
- ↑ Moving Target // The Irrawaddy. 9 ноември 2005. Архивиран от оригинала на 30 септември 2007. Посетен на 25 февруари 2018.
- ↑ Ntay, Hla Hla (23 февруари 2007). Myanmar's new capital offers little in the way of luxuries. Agence France-Presse.
- ↑ Burma's new capital stages parade // BBC News, 27 март 2006.
- ↑ Living in a ghost town
- ↑ Win Ko Ko Latt. Motorbike ban to be expanded in NPT // Myanmar Times. 21 март 2011. Архивиран от оригинала на 16 юли 2011. Посетен на 25 февруари 2018.
- ↑ Nikishenkov, Oleg. Moscow exports the metro – to Myanmar // Moscow Times. Russia & India Report, 5 август 2011.
- ↑ Wade, Francis. Russia to build metro in Naypyidaw: reports // Democratic Voice of Burma. 2 август 2011.
- ↑ Sann Oo. Subway plan for Nay Pyi Taw too expensive, says minister // Myanmar Times. 5 септември 2011. Архивиран от оригинала на 4 февруари 2012. Посетен на 25 февруари 2018.
|
