Обединени арабски емирства

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от ОАЕ)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Обединени арабски емирства
الإمارات العربية المتحدة
      
Национален химн
عيشي بلادي

Местоположение на ОАЕ
Местоположение на ОАЕ
География и население
Площ 83 600 km²
(на 114-о място)
Климат сух
Столица Абу Даби
Най-голям град Дубай
Официален език
Религия ислям
Демоним емират
Население (2020) Повишение 9 890 400
(на 92-ро място)
Население (2005) 4 106 427
Гъстота на нас. 112 души/km²
(на 110-о място)
Градско нас. 87%
(на 27-о място)
Управление
Форма федерална изборна конституционна монархия
Президент Халифа бин Зайед ал-Нахаян
Министър-председател Мохамед бин Рашид ал-Мактум
Организации ООН
История
Обединение 1879 г.
Независимост от Великобритания
2 декември 1971 г.
Членство в ООН 9 декември 1971 г.
Икономика
БВП (ППС, 2020) Повишение $780 млрд.[1]
(на 32-ро място)
БВП на човек (ППС) Повишение $70 442[1]
(на 7-о място)
БВП (ном., 2020) Повишение $414 млрд.[1]
(на 28-о място)
БВП на човек (ном.) Понижение $37 375[1]
(на 19-о място)
ИЧР (2018) Повишение 0,866[2] (много висок)
(на 35-о място)
Джини (2014) 32,5 (среден)
Прод. на живота 79 години (2020)[3]
(на 45-о място)
Детска смъртност 5,3/1000 (2020)[3]
(на 181-во място)
Грамотност 93,8% (2015)[3]%
(на 94-то място)
Валута ОАЕ дирхам (AED)
Други данни
Часова зона GST (UTC+4)
Формат на датата дд/мм/гггг
Авт. движение дясно
Код по ISO AE
Интернет домейн .ae, امارات.
Телефонен код +971
ITU префикс A6A-A6Z
Обединени арабски емирства в Общомедия

Обединените арабски емирства (на арабски: دولة الإمارات العربية المتحدة, [ал-Имара̀т ал-Арабѝя ал-Мута̀хида]) (съкратено: ОАЕ, разговорно: Емиратите) са арабска държава, разположена в югоизточната част на Арабския полуостров в Югозападна Азия.

Тя включва 7 емирства: Абу Даби, Аджман, Дубай, Рас ал-Хайма, Ум ал-Куейн, Фуджейра и Шарджа. Някои от изброените емирати попадат под определението за микродържава.

География[редактиране | редактиране на кода]

Обединените арабски емирства са разположени в Югозападна Азия, на бреговете на Персийския и Оманския залив. Стратегическото географско разположение на страната на южните подстъпи към Ормузкия проток я прави важна транзитна точка в транспорта на нефт.[4] ОАЕ имат общи граници с Оман (около 450 km на югоизток и на североизток), Саудитска Арабия (около 530 km на юг и на запад) и Катар (около 19 km на северозапад).[5]

Площта на ОАЕ е около 77 700 km². Тази стойност е приблизителна, тъй като голяма част от границите на страната преминават през пустинни райони, не са строго определени и са предмет на спорове между отделните страни.[6] Не е изяснена и принадлежността на някои острови, оспорвани от Иран и Катар.[7]

Бреговата линия на ОАЕ на Персийския залив е с дължина над 650 km. Голяма част от крайбрежните райони са заети от пресъхнали солени езера, достигащи далеч навътре в сушата. Най-голямото естествено пристанище е Дубай, но и на няколко други места, като Абу Даби и Шарджа, са изградени пристанища, позволяващи акостирането на големи кораби. Това се налага от малката дълбочина на Персийския залив и множеството малки острови и коралови рифове, разположени в близост до брега. ОАЕ имат и излаз на Оманския залив, но бреговата линия на страната е прекъсната от оманския полуанклав Мусандам, разположен на южния бряг на Ормузкия пролив.

В южните и западни части на страната крайбрежната низина преминава в пясъчната пустиня Руб ел-Хали, продължаваща и в Саудитска Арабия. В тези пустинни области са разположени 2 големи оазиса – Лиуа на юг и Бурайми на изток (голяма част от който е на територията на Оман). В източната част на страната се намира планината Хаджар.

Климатът на ОАЕ е сух и горещ. През най-топлите месеци юли и август средните максимални температури по крайбрежието надхвърлят 48 °C.[8] Средните минимални температури през януари и февруари са между 10 °C и 14 °C.[9] В края на лятото влажният югоизточен вятър, наричан шарки (на арабски: източен), прави крайбрежните области особено неприятни. Средното годишно количество на валежите по крайбрежието е под 120 mm, но в планинските части достига до 350 mm. Дъждовете често падат във вид на кратки интензивни порои, които наводняват сухите през останалото време речни корита.[10] Не са рядкост и силните пясъчни бури.

История[редактиране | редактиране на кода]

Преди откриването на нефта по тези земи през 1950 г. ОАЕ е група от силно изостанали и неразвити държавици под закрилата на Великобритания. Петролната индустрия довежда до бърз икономически растеж и модернизация, което помага на емирствата да се освободят от британска зависимост през първата половина на 1970-те г. По-голямата част от петрола на страната е открита в Абу Даби, което го прави най-богатото и силно измежду седемте емирства.

Държавно устройство[редактиране | редактиране на кода]

Политическа карта на емирствата

Със стабилна икономика, поддържана от нефтената индустрия, ОАЕ се славят с един от най-високите стандарти на живот в света. Конституцията на ОАЕ, приета с независимостта през 1971 г. временно, а през 1996 г. – окончателно, постановява федерално правителство, като оставя много власт на емирствата. Правителството има изпълнителна, законодателна и съдебна власт, като изпълнителната има най-големи правомощия. В страната няма политически партии и избори. От самото начало пред ОАЕ стоят много предизвикателства, за които мнозина смятат, че ще доведат новата федерация до провал. Страната е имала спорове за границите със Саудитска Арабия и Оман, а наред с това и вътрешни конфликти за власт между емирствата. Освен това още през 1971 г. Иран завзема островите Абу Муса, Тунб ал Кубра и Тунб ас Сухра в Персийския залив, за които ОАЕ са предявявали претенции преди това.

Политически страната е стабилна от десетилетия, водена от емира на Абу Даби шейх Зайед бин Султан ал-Нахаян до неговата смърт през 2004 г. Той е наследен на поста владетел на Абу Даби от най-големия си син, шейх Халифа бин Зайед ал-Нахаян, който става и президент на ОАЕ. Въпреки че държавните институции са близки с тези в демократичните страни, най-важните и отговорни постове се предават по наследство, като всяка управляваща фамилия представя своя народ. Политиката е процес на задоволяване на претенциите на управляващите фамилии, а също така и на заможните търговци и духовни водачи.

Седемте емирства и техните сегашни владетели
  • Абу Даби Абу Даби – шейх Халифа бин Зайед ан-Нахаян, от 2004 г.
  • Аджман Аджман – шейх Хумаид бин Рашид ал-Нуайми, от 1981 г.
  • Дубай Дубай – шейх Мохамед бин Рашид ал-Моктум, от 2006 г.
  • Фуджейра Фуджейра – шейх Хамад бин Мухамад ал-Шарка, от 1974 г.
  • Рас ал-Хайма Рас ал-Хайма – шейх Сауд бин Сакр ал-Касими, от 2010 г.
  • Шарджа Шарджа – д-р шейх Султан бин Мухамад ал-Куасими, от 1987 г.
  • Ум ал-Куейн Ум ал-Куейн – шейх Рашид бин Ахмад ал-Муала, от 1981 г.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на ОАЕ към 2020 г. е 9 992 083 души, като 87,9% са имигранти.[3] Около 59,4% от населението са южноазиатци (включително от Индия 38,2%, от Бангладеш 9,5%, от Пакистан 9,4%, други 2,3%), а останалите са араби (11,6%), египтяни 10,2%, филипинци 6,1%, други 12,8%.[3]

Повечето от гражданите са мюсюлмани. Ислямът е официална религия в ОАЕ, като има и значителни малцинства, проповядващи християнство и други религии. Арабският език е официалният език на страната и се използва от правителството и държавните служители, докато английският е все по-важен в търговията и икономиката.

През 2015 г. 93,8% от населението е грамотно.[3]

По-големи градове в страната са Абу Даби, Аджман, Алайн, Рувайс, Диба, Диба ал-Хесн, Диба ал-Бая, Дубай, Фуджейра, Калба, Кавр Факкан, Мина Джабал Али, Мина Сакр, Мина Заийд, Рас ал-Хайма, Ум ал-Куейн, Ютуф, Шарджа, Сила.

Българска общност и отношения с България[редактиране | редактиране на кода]

През октомври 2015 г. българското правителство решава да открие посолство в град Абу Даби. Мотивацията е, че „ОАЕ придобива значително влияние на регионално и международно равнище и се превръща в световен икономически и търговски център с огромно влияние и авторитет.“[11]

Към 2015 г. българската общност в ОАЕ наброява около 3500 души и е една от най-големите български общности в Близкия изток.[11]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Богатството на ОАЕ основно се основава на износа на нефт и природен газ, който формира 33% от БВП на страната. ОАЕ е третият най-голям нефтопроизводител в Персийския залив след Саудитска Арабия и Иран (поради военните действия иракското нефтено производство се мени постоянно и не се отчита). От 1973 г. ОАЕ претърпява пълно преобразуване от беден регион на малки пустинни емирства до модерна страна с висок стандарт на живот. БВП на човек от населението не е много под тези на западноевропейските държави, а приходите от петролни продажби и умерената външнополитическа позиция са позволили на държавата да играе важна роля по въпросите, засягащи региона.

В последните години правителството търси начини да намери други източници на доходи и да намали зависимостта от нефтените залежи. Сред резултатите на тези усилия е постоянното развитие на туризма, основан на крайбрежни, пустинни и спортни курорти и инфраструктура. Успехът на тези начинания, заедно с други фактори като сравнително евтините стоки, високите температури, които преобладават през цялата година, инженерните чудеса като Бурж Ал Араб и Палмовите острови, както и добрите отношения със Запада, довеждат до това, че в днешни дни много хора наричат малката държава Хонконг на Близкия изток.

Работници имигранти съставляват 85% от работната сила.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г World Economic Outlook Database, October 2019. // Международен валутен фонд. Посетен на 8 февруари 2020.
  2. Human Development Index (HDI). // Програма на ООН за развитие. Посетен на 8 февруари 2020.
  3. а б в г д е ж MIDDLE EAST :: UNITED ARAB EMIRATES. // Централно разузнавателно управление (ЦРУ).
  4. UAE Oil and Gas. // Uae.gov.ae, 19 юни 1999. Посетен на 15 юли 2009.
  5. Saudi-UAE Disputes. // Arabmediawatch.com, 21 август 1974. Посетен на 15 юли 2009.
  6. About Abu Dhabi. // Aldar.com. Посетен на 15 юли 2009.
  7. UAE Disputes, International UAE Disputes, UAE Boundary Dispute, UAE National Disputes, UAE Emirate Disputes, Claims Three Islands, Abu Musa Island, Greater & Lesser Tumb, The History of Islands, Human Resources UAE, Arab Emirates. // Uaeprison.com, 14 май 2007. Посетен на 15 юли 2009.
  8. » UAE Climate. // Manmm.net. Посетен на 15 юли 2009.
  9. Abu Dhabi Weather. // Abudhabi.ms, 8 март 2007. Посетен на 15 юли 2009.
  10. In Pictures | Flooding in the UAE. // BBC News, 15 януари 2008. Посетен на 15 юли 2009.
  11. а б България открива посолство в Абу Даби. // Дневник, 30 октомври 2015.