Палестинска автономия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Палестинска автономия
الحكم الذاتي الفلسطيني
Знаме
    
Герб
Местоположение на Палестинската автономияМестоположение на Палестинската автономия
Страна Флаг на Израел Израел
Адм. център Рамала
Президент Махмуд Абас
Езици арабски
Часова зона UTC+2
Телефонен код +970
Палестинска автономия в Общомедия

Палестинската автономия е автономно държавно образувание в рамките на Израел, което обхваща част от Западния бряг и Ивицата Газа. Временна столица е град Рамала.

Палестинската автономия се администрира от правителството на частично признатата Държава Палестина, но има само ограничени правомощия върху част от територията, за която претендира тя.

История[редактиране | редактиране на кода]

На 15 ноември 1988 г. националният съвет на Палестинската организация за освобождение провъзгласява в Алжир независимостта на Палестинската държава, въпреки че тя е все още под израелска окупация. Тогава и България признава държавата Палестина.

Палестинската автономия се създава чак през 1994 година. Създадена е като част от договорите от Осло между Организацията за освобождение на Палестина и Израел. Палестинската автономия има контрол върху гражданските проблеми и проблемите със сигурността в палестинските градски райони (наричани в Договорите от Осло „зона A“). Тя упражнява контрол и върху палестинските селски райони („зона B“).

Политическият статут на Палестинската автономия е предмет на остри спорове. В различни точки на света терминът „Палестина“ се тълкува по различен начин.

През 2011, въпреки насрещен натиск от страна на САЩ и Израел, Палестинското правителство подава в Съвета за сигурност на ООН молба за членство в организацията.

В края на октомври 2011 г. Палестина става член на ЮНЕСКО след гласуване в което 107 страни-членки гласуват „за“, 14 гласуват „против“ и 52 се въздържат от гласуване. Сред гласувалите против са Австралия, Канада, Германия, Израел, Швеция, САЩ и др., сред въздържалите се са България, Великобритания, Япония, Румъния и др. Сред гласувалите в подкрепа са Бразилия, Индия, Китай, Гърция, Франия, Русия, Сърбия, Испания, Турция и др.[1] Закон на САЩ, приет през 1990 г. с цел да се избегне такава ситуация, забраняват на страната да финансира организация на ООН която приеме не-държава като пълноправен член, вследствие на което САЩ не може да прави членските си вноски, които дават 22% от бюджета на организацията.[2] Отговорът на Израел е решение за строителство на 2000 нови домове за израелски преселници в палестинските територии, временно блокиране на средствата които събира за палестинското правителство и забрана на мисии на ЮНЕСКО в Израел.[3]

Държавно устройство[редактиране | редактиране на кода]

Първият председател на палестинската автономия е Ясер Арафат. След смъртта му през 2004 г. го заменя Махмуд Абас. От 19 февруари 2006 г. министър-председател на автономията е 46-годишният Исмаил Хания, който е смятан за прагматичен политик.

На 17 юни 2007 полага клетва временно палестинско правителство начело с независимия политик Салям Фаяд, досегашен министър на финансите, като не включва представители на радикалното ислямистко движение „Хамас“.

Тази мярка е следствие от кръвопролитнитя сблъсъци през последниете месеци между членовете на „Хамас“ и групировката „Фатах“, оглавявана от президента Абас, поради което той разпуска правителството на Хания 2 дена по-рано. САЩ приветстват неучастието на „Хамас“ в правителство на Фаяд и обявяват, че ще прекратят продължаващото 15 месеца ембарго. Другите участници в „близкоизточната четворка" (Европейският съюз, Русия, ООН) също изказват подкрепа за новото правителство.

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. How Unesco countries voted on Palestinian membership. // guardian.co.uk. 2011-11-01. Посетен на 2011-11-02.
  2. Blomfield, Adrian. US withdraws Unesco funding after it accepts Palestinian membership. // The Telegraph, 2011-10-31. Посетен на 2011-11-02.
  3. Sherwood, Harriet. Israel rushes settlement growth after Unesco accepts Palestinians. // guardian.co.uk. 2011-11-01. Посетен на 2011-11-02.