Нагорни Карабах

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Нагорни Карабах (на азербайджански: Dağlıq Qarabağ; на арменски: Լեռնային Ղարաբաղ) е регион в Азербайджан с историческо наименование Арцах (на арменски: Արցախ).

Държавното формирование в региона се нарича Република Нагорни Карабах или Република Арцах (Արցախ), наследник на бившата Нагорно-карабахска автономна област в състава на Азербайджанската ССР на СССР. Главно населена с арменци (80%), автономната област обявява независимост на 2 септември 1991 г., но не е призната от международната общност, с изключение на подобно непризнатите Абхазия, Южна Осетия и Приднестровие. Площта на региона е около 11 500 кв. км, има население от около 145 000 души. Неговата столица е Степанакерт.

Разположение на Нагорни Карабах

Наименование[редактиране | edit source]

Пейзаж

Думата карабах, от турски и персийски произход, буквално означава черна градина (кара = черно на турски, бах = градина на персийски). Името се появява за първи път през XIII и XIV век в Грузия и в Персия. През съветския период автономната област се нарича Нагорни Карабах (на руски: Нагорный Карабах - Планински Карабах). Нито Армения, нито Азербайджан използват това име днес.

Днес на местния език името на републиката в превод означава Планински Карабах или Планинска черна градина:

  • на арменски: Լեռնային Ղարաբաղ (Lernaïn Gharabagh)
  • на руски: Нагорный Карабах (Нагорни Карабах)
  • на азeрбайджански: Dağlıq (планина) или Yuxarı (високо) Qarabağ

Арменците наричат региона с името Арцах (Արցախ) във връзка с десетата област на Кралство Армения, интегрирана по времето на Агбани.

История[редактиране | edit source]

Праистория[редактиране | edit source]

Пейзаж

В ранната бронзова епоха регионът на днешния Нагорни Карабах е в сферата на влияние на културата куро-аракс.

Античност[редактиране | edit source]

Първоначалното му население се състои от коренното население и племенни номади, като се смесват с арменци и регионът е интегриран към Кралство Армения през 4 век пр.н.е.

През 387 г. Римската империя и Сасанидската империя сключват мирен договор и си поделят Армения. Тогава Арцах и Утик са интегрирани към Агбани, по онова време част от Сасанидската империя. През 451 г. Арцах се превръща в център на съпротивата срещу Персия.

Средновековие[редактиране | edit source]

От VII до IX век регионът на Кавказ е доминиран от Арабския халифат. През VII век първенците на Арцах са под влиянието на суверена Сиуни. След IX век областта влиза в Руската империя.

Персийска империя[редактиране | edit source]

Преди 1722 г. автономни части са присъединени към Персия. След разпадането на Персийската династия и идването на османците в Кавказ има кратък период на независимост между 1722 и 1730 г. След 1730 г. регионът попада под влиянието на Иран. През 1796 г. при руска експедиция регионът е окупиран от Руската империя.

Руска империя[редактиране | edit source]

Монета

Руската империя присъединява региона по време на Руско-персийската война от 1804-1813 г., като присъединяването е потвърдено чрез договора от Голестан.

След Октомврийската революция Нагорни Карабах е разделен между Демократична република Армения и Демократична република Азербайджан. След Първата световна война регионът се контролира от Великобритания.

Съветски съюз[редактиране | edit source]

През 1920 г. Азербайджан, част от който е Нагорни Карабах, е присъединен към СССР. През същата година болшевиките на власт в Армения създават Арменска съветска социалистическа република. По онова време територията на Нагорни Карабах е 94% населена с арменци. През 1923 г. Нагорни Карабах става автономна област, отделена от Армения. На 20 февруари 1988 г. Нагорни Карабах декларира отцепване от СССР.

След СССР[редактиране | edit source]

Танк, използван през окупацията

Разпадането на СССР през 1991 г. довежда до независимостта на Азербайджан и на Армения. Вследствие на това на 2 септември 1991 г., след референдум, Нагорни Карабах обявява своята независимост. Азербайджан е недоволен от създалата се ситуация. За да възстановят контрола си над Нагорни Карабах, властите на Баку изпращат войски в Нагорни Карабах. В периода 1990-1992 г., вследствие на блокадата на Азербайджан, в Нагорни Карабах настава хуманитарна катастрофа.

Тази ситуация в региона, създала се от окупацията на Нагорни Карабах от азербайджански доброволци и войски, довежда до острата реакция на Съвета за сигурност на ООН, издал 4 резолюции по проблема през 1993 г. През май 1994 г. Групата на Минск, с представителство на Франция, Русия и САЩ, разрешава военния конфликт, чрез преговори и резолюция.

География[редактиране | edit source]

Нагорни Карабах се намира на ръба на Арменското плато (плато Карабах) в югоизточната част на Малък Кавказ. Граничи на изток с равнините на Кура и Аракс. Средната надморска височина е 1100 m, а най-високата точка е Гомхасар (3724 m). Основните реки са Арас, Воротан, Акера, Тартар и Катчен.

Топографска карта

Регионът има континентален климат, леко смекчен. Лятото е горещо, зимите са по-студени, отколкото в Армения.

Нагорни Карабах е съставен от 7 региона и столицата Степанакерт:

Région Население (2010)[1] Площ (km²)[1] Гъстота
Stepanakert 52 300 25,7 2 035,02
Askeran 17 700 1 196,3 14,8
Hadrout 12 400 1 876,8 6,61
Martakert 19 600 1 795,1 10,92
Martouni 23 500 951,1 24,71
Chahoumian 3000 1 829,8 1,64
Chouchi 5100 381,3 13,38
Kashatagh 7800 3 376,6 2,31


Политика[редактиране | edit source]

Политическият режим е президентски. Настоящ президент е Бако Саакян, встъпил в длъжност на 7 септември 2007 г. Изпълнителната власт се осъществява от президента, който назначава и освобождава министър-председателя. Законодателната власт се упражнява от Народното събрание на Република Нагорни Карабах. Негов председател е Ашот Гулиан. Министър-председател е Арайк Харутиниан.

Има конституция, състояща се от 11 глави, съставена в духа на свободата, човешките права и развитието на държавата и народа. Последната редакция на конституцията е от 1 януари 2008 г. Декларацията за независимост е от 2 септември 1991 г.

Основна религия е християнството - главно католици и православни.

Разположението в Малък Кавказ не представлява голям интерес за Великите сили, с изключение на Русия.

Войната от 1991-1994 г. между Армения и Азербайджан кой да доминира в региона довежда до нестабилност в Нагорни Карабах.

Независимостта на Нагорни Карабах, обявена на 2 септември 1991 г., не е призната от международната общност, с изключение на Абхазия, Осетия и Приднестровието. Международната общност няма интерес да признае Нагорни Карабах за независим регион - това би довело до проблеми с Армения и Азербайджан, без никакви ползи.

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б Шаблон:Hy+en National Statistical Service of Nagorno-Karabakh Republic, Шаблон:Lien web.
  • Critique à l’encontre du Groupe de Minsk [архив на фр. ез.], от списание „Новини в Армения“, 24 май 2012 г. Консултиран на 16 май 2013 г.
  • Encyclopédie soviétique arménienne, издание VII, Арменска академия на науките, Ереван, 1981 г., стр. 26. (фр. ез.)
  • Robert H. Hewsen, Ethno-History and the Armenian Influence upon the Caucasian Albanians, от Thomas J. Samuelian, Класическа арменска култура. Influences and Creativity, Scholars Pr, Chicago, 1982, p. 27-40.(англ. ез.)
  • Résolutions du Conseil de sécurité des Nations unies 822, 853, 874, и 884 (1993 г. - архив). Консултиран на 16 май 2013 г.

Вижте още[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

  • Резолюция 882 на ООН[1] (на френски). Консултиран на 16 май 2013 г.
  • Резолюция 853 на ООН[2] (на френски). Консултиран на 16 май 2013 г.
  • Резолюция 874 на ООН[3] (на френски). Консултиран на 16 май 2013 г.
  • Резолюция 884 на ООН[4] (на френски). Консултиран на 16 май 2013 г.
  • Министерство на външните работи на Нагорни Карабах, [5] (на английски). Консултиран на 16 май 2013 г.
  • Представител на конференцията от Минск[6] (на английски). Консултиран на 16 май 2013 г.