Нагорни Карабах

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Знаме
Местоположение

Нагорни Карабах (на азербайджански: Dağlıq Qarabağ; на арменски: Լեռնային Ղարաբաղ) е регион в Южен Кавказ без излаз на море с историческото наименование Арцах (на арменски: Արցախ). Районът е предимно планински и залесен.

По-голямата част от региона се управлява от Република Нагорни Карабах, която е независима. Територията е международно призната като част от Азербайджан[1][2], който не е упражнил властта над по-голямата част от региона от 1991 г. насам. От края на войната в Нагорни Карабах през 1994 г., представители на правителствата на Армения и Азербайджан са провели мирни преговори с посредничеството на Минската група на ОССЕ относно спорния статут на региона.

Районът обикновено се отъждествява с административните граници на бившата автономна област Нагорни Карабах с площ от 4400 km² (1700 mi²). Историческата част на региона, обаче, обхваща приблизително 8223 km² (3175 mi²)[3][4].

Държавното формирование в региона се нарича Република Нагорни Карабах или Република Арцах (Արցախ), наследник на бившата Нагорно-карабахска автономна област в състава на Азербайджанската ССР на СССР. Главно населена с арменци (80%), автономната област обявява независимост на 2 септември 1991 г., но не е призната от международната общност, с изключение на подобно непризнатите Абхазия, Южна Осетия и Приднестровие. Площта на региона е около 11 500 km², има население от около 145 000 души. Неговата столица е Степанакерт.

Наименование[редактиране | редактиране на кода]

Пейзаж

Думата Нагорни е руско прилагателно, произлизащо от прилагателното Нагорни (нагорный), което означава „висока земя“. Азербайджанското име на района, включва подобни прилагателни „dağlıq“ (планински) или " yuxarı" (горен). Такива думи не се използват в арменското име, но се появяват в официалното наименование на региона по време на съветската ера, като автономна област Нагорни Карабах. Други езици прилагат свое собствено наименование за планински, горна, или високопланински; например, официалното наименование, използвано за Република Нагорни Карабах във Франция е Haut-Karabakh, което означава „Горен Карабах“.

Името Карабах се състои от две думи „kara“ и „bagh“ (или „bakh“), които са с произход съответно от тюркски и персийски език, и буквално означава „черна градина“[5][6]. Името първоначално се появява в грузински и персийски източници от 13-ти и 14 век[6]. Karabagh е приемлив алтернативен правопис на Karabakh, а също така и означава вид шарени килими, произведени първо в този район[7].

На всички различни местни езици в региона, преводът е винаги „планински Карабах“, или " планинска черна градина":

Днес на местния език името на републиката в превод означава Планински Карабах или Планинска черна градина:

  • на арменски: Լեռնային Ղարաբաղ (Lernaïn Gharabagh)
  • на руски: Нагорный Карабах (Нагорни Карабах)
  • на азербайджански: Dağlıq (планина) или Yuxarı (високо) Qarabağ

Арменците наричат региона с името Арцах (Արցախ) във връзка с десетата област на Кралство Армения, интегрирана по времето на Агбани.

Нагорни Карабах често е наричан от арменците, живеещи в района, Арцах (арменски: Արցախ), за определяне на 10-та провинция на древното царство на Армения. Приблизително от девети до към 7 век пр. Хр., името Urtekhini се използва за региона[8].

Древните гръцки източници, назовават района Orkhistene[9].

История[редактиране | редактиране на кода]

Праистория[редактиране | редактиране на кода]

Пейзаж

В ранната бронзова епоха регионът на днешния Нагорни Карабах е в сферата на влияние на културата куро-аракс.

Античност[редактиране | редактиране на кода]

Първоначалното му население се състои от коренното население и племенни номади, като се смесват с арменци и регионът е интегриран към Кралство Армения през 4 век пр.н.е.

През 387 г. Римската империя и Сасанидската империя сключват мирен договор и си поделят Армения. Тогава Арцах и Утик са интегрирани към Агбани, по онова време част от Сасанидската империя. През 451 г. Арцах се превръща в център на съпротивата срещу Персия.

Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

От VII до IX век регионът на Кавказ е доминиран от Арабския халифат. През VII век първенците на Арцах са под влиянието на суверена Сиуни. През XIX век областта влиза в Руската империя.

Персийска империя[редактиране | редактиране на кода]

Преди 1722 г. автономни части са присъединени към Персия. След разпадането на Персийската династия и идването на османците в Кавказ има кратък период на независимост между 1722 и 1730 г. След 1730 г. регионът попада под влиянието на Иран. През 1796 г. при руска експедиция регионът е окупиран от Руската империя.

Руска империя[редактиране | редактиране на кода]

Монета

Руската империя присъединява региона по време на Руско-персийската война от 1804 – 1813 г., като присъединяването е потвърдено чрез договора от Голестан.

След Октомврийската революция Нагорни Карабах е разделен между Демократична република Армения и Демократична република Азербайджан. След Първата световна война регионът се контролира от Великобритания.

Съветски съюз[редактиране | редактиране на кода]

През 1920 г. Азербайджан, част от който е Нагорни Карабах, е присъединен към СССР. През същата година болшевиките на власт в Армения създават Арменска съветска социалистическа република. По онова време територията на Нагорни Карабах е 94% населена с арменци. През 1923 г. Нагорни Карабах става автономна област, отделена от Армения. На 20 февруари 1988 г. Нагорни Карабах декларира отцепване от СССР.

След СССР[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на танк, използван през окупацията.

Разпадането на СССР през 1991 г. довежда до независимостта на Азербайджан и на Армения. Вследствие на това на 2 септември 1991 г., след референдум, Нагорни Карабах обявява своята независимост. Азербайджан е недоволен от създалата се ситуация. За да възстановят контрола си над Нагорни Карабах, властите на Баку изпращат войски в Нагорни Карабах. В периода 1990 – 1992 г., вследствие на блокадата на Азербайджан, в Нагорни Карабах настава хуманитарна катастрофа.

Тази ситуация в региона, създала се от окупацията на Нагорни Карабах от азербайджански доброволци и войски, довежда до острата реакция на Съвета за сигурност на ООН, издал 4 резолюции по проблема през 1993 г. През май 1994 г. Групата на Минск, с представителство на Франция, Русия и САЩ, разрешава военния конфликт, чрез преговори и резолюция.

География[редактиране | редактиране на кода]

Нагорни Карабах има обща площ от 4400 km2.[10] Приблизително половината площ на страната е разположена над 950 m надморска височина.[11] Територията има високи планински хребети покрай северния си край, на запад и на юг. Целият регион се намира средно на 1100 m над морското равнище. Най-високата точка е Гомхасар (3724 m).[11]

Нагорни Карабах се намира на ръба на Арменското плато (плато Карабах) в югоизточната част на Малък Кавказ. Основните реки са Аракс, Воротан, Акера, Тартар и Катчен. Територията на днешната Република Нагорни Карабах образува част от историческия регион на Карабах, който се намира между реките Кура и Аракс.

Средният Нагорни Карабах се характеризира с гъсти гори от дъб, габър и бук на по-долните планински склонове до брези и алпийски ливади по-нагоре. Районът разполага с множество минерални извори и находища на цинк, въглища, олово, злато, мрамор и варовик.[12] Регионът има континентален климат, леко смекчен. Лятото е горещо, зимите са по-студени, отколкото в Армения.

Най-големите градове в региона са Степанакерт, който служи като столица на Република Нагорни Карабах и Шуша, който частично е в руини. Лозя, овощни градини и черничеви насаждения за копринени буби, са разработени в долините.[13]

Нагорни Карабах е съставен от 7 региона:

Топографска карта
Район Население (2010)[14] Площ (km²)[14] Гъстота
гр. Степанакерт (столица) 52 300 25,7 2035,02
Аскерански район 17 700 1196,3 14,8
Хадрутски район 12 400 1876,8 6,61
Мартакертски район 19 600 1795,1 10,92
Мартунински район 23 500 951,1 24,71
Шаумяновски район 3000 1829,8 1,64
Шушински район 5100 381,3 13,38
Кашатагски район 7800 3376,6 2,31

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. UN Security Council resolutions on the Nagorno-Karabakh conflict
  2. "Statement of the Co-Chairs of the OSCE Minsk Group". OSCE. Посетен на 25 юни 2011
  3. Robert H. Hewsen. „The Meliks of Eastern Armenia: A Preliminary Study“.Revue des etudes Arméniennes. NS: IX, 1972, pp. 288
  4. Robert H. Hewsen, Armenia: A Historical Atlas. The University of Chicago Press, 2001, p. 264. ISBN 978-0-226-33228-4
  5. The BBC World News. Regions and territories: Nagorno-KarabakhBBC News Online. Last updated October 3, 2007. Посетен на 21 ноември 2007
  6. а б (Armenian) Ulubabyan, Bagrat. Karabagh (Ղարաբաղ). The Soviet Armenian Encyclopedia, vol. vii, Yerevan, Armenian SSR, 1981 p. 26
  7. C. G. Ellis, „Oriental Carpets“, 1988. p133.
  8. PanArmenian Network. Artsakh: From Ancient Time to 1918. PanArmenian.net. June 9, 2003. Посетен на 21 ноември 2007.
  9. Strabo (ed. H.C. Hamilton, Esq., W. Falconer, M.A.). Geography. The Perseus Digital Library. 11.14.4. Посетен на 21 ноември 2007.
  10. Country Overview
  11. а б Zürcher, Christoph (2007). The post-Soviet wars: rebellion, ethnic conflict, and nationhood in the Caucasus. NYU Press. с. 184. ISBN 0814797091.
  12. DeRouen, Karl R. (ed.) (2007). Civil wars of the world: major conflicts since World War II, Volume 2. ABC-CLIO. p. 150. ISBN 1851099190.
  13. "Nagorno-Karabakh". Britannica. Посетен на 30 ноември 2010.
  14. а б ((hy))((en)) National Statistical Service of Nagorno-Karabakh Republic, 2010. с. 12..
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Nagorno-Karabakh“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]