Каракалпакски език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Каракалпакски език
Qaraqalpaq tili, Қарақалпақ тили
Страна Узбекистан, Казахстан, Афганистан, Туркменистан, Русия
Регион Каракалпакстан Каракалпакстан
Брой говорещи 410 410
Систематизация по Ethnologue
-Тюркски
.-Къпчакски
..-Ногайски
...→Каракалпакски
Официално положение
Официален в

Flag of Uzbekistan.svg Узбекистан

Кодове
ISO 639-2 kaa
ISO 639-3 kaa
KarakalpakMap.PNG
Разпространение на каракалпакския език (червено) в Узбекистан.

Каракалпакският език (самоназвание: Қарақалпақ тили, Qaraqalpaq tili) е тюркски език, говорен от каракалпаците в Каракалпакстан, Узбекистан. Той се дели на два диалекта: североизточен и югоизточен каракалпакски.[1] Езикът е много близък до казахския и понякога е класифициран като негов диалект.[2][3]

Класификация[редактиране | редактиране на кода]

Каракалпакският е част от къпчакските езици, които са разклонение на тюркското семейство. Поради близкото си географско положение до узбекския, каракалпакската лексика и граматика са силно повлияни от узбекския. Езикът е аглутинативен, има гласова хармония и няма граматически родове. Словесният ред е подлог – допълнение – сказуемо. Литературната каракалпакска норма се основава на североизточния диалект.[4]

Разпространен е основно в северозападните части на Узбекистан (Каракалпакстан), но се среща и в Хорезъмска и Ферганска области в Узберкистан, някой райони в Туркменистан и Казахстан, Астраханска област в Русия и на места в Афганистан.

Социолингвистична информация[редактиране | редактиране на кода]

Езикът е говорен от около 410 хил. души. Основната част от говорещите са каракалпаците от Каракалпакстан, където езикът е официален. Извън Узбекистан говорещите каракалпакски наброяват около три хиляди души.[1]

Литературната норма е създадена по съветско време на базата на североизточния диалект, а по-рано се е използвала писмеността на езикът тюрки. Каракалпакски се изучава в началните и средните училища в републиката, а в град Нукус се издава вестник на каракалпакски – „Erkin Qaraqalpaqstan“. 1 декември се счита за ден на каракалпакския език.

Различават се два диалекта на езика, но немският лингвист Карл Хейнрих Менгес споменава възможност за трети диалект, говорен във Ферганската долина.

Писменост[редактиране | редактиране на кода]

Каракалпакските гласни според Карл Менгес.

От 1924 до 1928 г. се използва арабска азбука, а от 1928 до 1940 г. – латинска азбука. През 1940 г., в рамките на процеса по кирилизация на езиците в СССР е въведена азбука на основата на кирилицата. Неиният вариант е утвърден през 1957 г.

Кирилска каракалпакска азбука:

А а Ә ә Б б В в Г г Ғ ғ Д д Е е Ё ё
Ж ж З з И и Й й К к Қ қ Л л М м Н н
Ң ң О о Ө ө П п Р р С с Т т У у Ү ү
Ў ў Ф ф Х х Ҳ ҳ Ц ц Ч ч Ш ш Щ щ Ъ ъ
Ы ы Ь ь Э э Ю ю Я я

След провъзгласяването на независимостта на Узбекистан, узбекският и каракалпакският приемат отново латинската азбука през 1994 г. Първоначалният вариант е бил близък до турската писменост, но по-късно са внесени изменения. Последните промени по каракалпакската азбука са внесени през 2009 г.

Табела на фото студио в гр. Нукус на съвременна латиница, 2006 г.

Съвременна каракалпакска азбука:

А а B b C c D d Е е F f G g H h I i
J j K k L l М m N n О о P p Q q R r
S s Т t U u V v W w X x Y y Z z А‘ а‘
O‘ o‘ I‘ i‘ U‘ u‘ G‘ g‘ N‘ n‘ Sh sh Ch ch

Преходът към новата писменост е трябвало да бъде осъществен до 2005 г.,[5] но кирилската азбука все още се използва широко.

Източници[редактиране | редактиране на кода]