Каракалпакски език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Каракалпакски език
Qaraqalpaq tili, Қарақалпақ тили
Страна Узбекистан, Казахстан, Афганистан, Туркменистан, Русия
Регион Каракалпакстан Каракалпакстан
Брой говорещи 410 410
Систематизация по Ethnologue
-Тюркски
.-Къпчакски
..-Ногайски
...→Каракалпакски
Официално положение
Официален в

Узбекистан Узбекистан

Кодове
ISO 639-2 kaa
ISO 639-3 kaa
KarakalpakMap.PNG
Разпространение на каракалпакския език (червено) в Узбекистан.

Каракалпакският език (самоназвание: Қарақалпақ тили, Qaraqalpaq tili) е тюркски език, говорен от каракалпаците в Каракалпакстан, Узбекистан. Той се дели на два диалекта: североизточен и югоизточен каракалпакски.[1] Езикът е много близък до казахския и понякога е класифициран като негов диалект.[2][3]

Класификация[редактиране | редактиране на кода]

Каракалпакският е част от къпчакските езици, които са разклонение на тюркското семейство. Поради близкото си географско положение до узбекския, каракалпакската лексика и граматика са силно повлияни от узбекския. Езикът е аглутинативен, има гласова хармония и няма граматически родове. Словесният ред е подлог – допълнение – сказуемо. Литературната каракалпакска норма се основава на североизточния диалект.[4]

Разпространен е основно в северозападните части на Узбекистан (Каракалпакстан), но се среща и в Хорезъмска и Ферганска области в Узберкистан, някой райони в Туркменистан и Казахстан, Астраханска област в Русия и на места в Афганистан.

Социолингвистична информация[редактиране | редактиране на кода]

Езикът е говорен от около 410 хил. души. Основната част от говорещите са каракалпаците от Каракалпакстан, където езикът се явява официален. Извън Узбекистан говорещите каракалпакски наброяват около три хиляди души.[1]

Литературната норма е създадена по съветско време на базата на североизточния диалект, а по-рано се е използвала писмеността на езикът тюрки. Каракалпакски се изучава в началните и средните училища в републиката, а в град Нукус се издава вестник на каракалпакски – „Erkin Qaraqalpaqstan“. 1 декември се счита за ден на каракалпакския език.

Различават се два диалекта на езика, но немският лингвист Карл Хейнрих Менгес споменава възможност за трети диалект, говорен във Ферганската долина.

Писменост[редактиране | редактиране на кода]

Каракалпакските гласни според Карл Менгес.

От 1924 до 1928 г. се използва арабска азбука, а от 1928 до 1940 г. – латинска азбука. През 1940 г., в рамките на процеса по кирилизация на езиците в СССР е въведена азбука на основата на кирилицата. Неиният вариант е утвърден през 1957 г.

Кирилска каракалпакска азбука:

А а Ә ә Б б В в Г г Ғ ғ Д д Е е Ё ё
Ж ж З з И и Й й К к Қ қ Л л М м Н н
Ң ң О о Ө ө П п Р р С с Т т У у Ү ү
Ў ў Ф ф Х х Ҳ ҳ Ц ц Ч ч Ш ш Щ щ Ъ ъ
Ы ы Ь ь Э э Ю ю Я я

След провъзгласяването на независимостта на Узбекистан, узбекският и каракалпакският приемат отново латинската азбука през 1994 г. Първоначалният вариант е бил близък до турската писменост, но по-късно са внесени изменения. Последните промени по каракалпакската азбука са внесени през 2009 г.

Табела на фото студио в гр. Нукус на съвременна латиница, 2006 г.

Съвременна каракалпакска азбука:

А а B b C c D d Е е F f G g H h I i
J j K k L l М m N n О о P p Q q R r
S s Т t U u V v W w X x Y y Z z А‘ а‘
O‘ o‘ I‘ i‘ U‘ u‘ G‘ g‘ N‘ n‘ Sh sh Ch ch

Преходът към новата писменост е трябвало да бъде осъществен до 2005 г.,[5] но кирилската азбука все още се използва широко.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

п  б  р
Тюркски езици
аргу-тюркски халаджки
сибирски долгански | западноуйгурски | тофаларски | тувински | хакаски | фуюйско-киргизки | чулимски | шорски | якутски
карлукски айнски¹ | старотюркски† | или-тюркски | лоп | уйгурски | узбекски | чагатайски
къпчакски алтайски | барабайски | башкирски | казахски | карачаево-балкарски | караимски | каракалпакски | старокъпчакски† | кримчакски | кримско-татарски² | киргизки³ | кумански† | кумикски | ногайски | сибирско-татарски | старотатарски† | татарски | урумски²
огузки азербайджански | афшарски | гагаузки | кашкайски | кримско-татарски² | османски турски† | печенежки† | саларски | туркменски | турски | урумски² | хорасано-тюркски
огурски прабългарски†³ | тюрко-аварски†³ | хунски†³ | хазарски†³ | чувашки
Забележки: ¹смесен език, ²принадлежи на повече от едно семейство, ³принадлежността се оспорва, †мъртъв език