Халаджки език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Халаджки език
Xələc dili
Страна Иран
Регион североизточно от Арак в провинция Маркази, Иран
Брой говорещи 42,107 (2000)
Систематизация по Ethnologue
-Алтайски
.-Тюркски
..-Южнотюркски
...-Азербайджански
....→Халаджки
Официално положение
Официален в ---
Контролиран от ---
Кодове
ISO 639-1 ---
ISO 639-2 tut
ISO 639-3 klj

Халаджкият език е тюркски език, говорен предимно в Иран и Афганистан.

През 2000 г. са преброени около 42 хиляди говорещи халаджки език. Обикновено се класифицира като диалект на туркменския или азербайджанския език поради географското си положение в близост до тези езици. Има обаче черти, които го отличават от останалите тюркски езици.

Особености[редактиране | редактиране на кода]

Поради изолираното си положение спрямо другите тюркски езици, халаджкият език е запазил някои архаизми:

  • запазване на три вида гласни по дължина: дълги (qn „кръв“), полудълги (bʃ „глава“) и кратки (hat „кон“). Освен това някои гласни се образуват като падащи дифтонги, например quo̯l – „ръкав“,
  • запазване на начално пратюркско *h,
  • липса на звуковата промяна *-d --> y

Тези особености на халаджкия език го разграничават от останалите огузски езици. Пример за тези архаизми е думата hadaq, в която са запазени начално *h и междуфонемно *d. В огузските езици думата звучи ayaq. Поради тези черти някои учени смятат халаджите за потомци на аргу-тюрките.

Речник[редактиране | редактиране на кода]

Речниковото ядро е от тюркски произход, но има доста персийски и азербайджански заемки.

Числа[редактиране | редактиране на кода]

Имената на числата са тюркски, но някои използват персийските думи за „80“ и „90“:

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Doerfer, Gerhard. Khalaj Materials. Bloomington, Indiana University Press, 1971.
  • Doerfer, Gerhard. Grammatik des Chaladsch. Wiesbaden, Harrassowitz, 1998.
  • Doerfer, Gerhard & Tezcan, Semih. Folklore-Texte der Chaladsch. Wiesbaden, Harrassowitz, 1994.
  • Johanson, Lars & Csató, Éva Ágnes. The Turkic Languages. London, Routledge, 1998.