Халаджки език
| Халаджки език Xələc dili | |
| Страна | Иран |
|---|---|
| Регион | североизточно от Арак в провинция Маркази, Иран |
| Говорещи | 42 107 (2000) |
| Систематизация по Етнолог | |
| Кодове | |
| ISO 639-2 | tut |
| ISO 639-3 | klj |
Халаджкият език е тюркски език, говорен предимно в Иран и Афганистан.
През 2000 г. са преброени около 42 хиляди говорещи халаджки език. Обикновено се класифицира като диалект на туркменския или азербайджанския език поради географското си положение в близост до тези езици. Има обаче черти, които го отличават от останалите тюркски езици.
Особености
[редактиране | редактиране на кода]Поради изолираното си положение спрямо другите тюркски езици, халаджкият език е запазил някои архаизми:
- запазване на три вида гласни по дължина: дълги (qaːn „кръв“), полудълги (baˑʃ „глава“) и кратки (hat „кон“). Освен това някои гласни се образуват като падащи дифтонги, например quo̯l – „ръкав“,
- запазване на начално пратюркско *h,
- липса на звуковата промяна *-d --> y
Тези особености на халаджкия език го разграничават от останалите огузски езици. Пример за тези архаизми е думата hadaq, в която са запазени начално *h и междуфонемно *d. В огузските езици думата звучи ayaq. Поради тези черти някои учени смятат халаджите за потомци на аргу-тюрките.
Речник
[редактиране | редактиране на кода]Речниковото ядро е от тюркски произход, но има доста персийски и азербайджански заемки.
Числа
[редактиране | редактиране на кода]Имената на числата са тюркски, но някои използват персийските думи за „80“ и „90“:
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Doerfer, Gerhard. Khalaj Materials. Bloomington, Indiana University Press, 1971.
- Doerfer, Gerhard. Grammatik des Chaladsch. Wiesbaden, Harrassowitz, 1998. ISBN 3447028653.
- Doerfer, Gerhard & Tezcan, Semih. Folklore-Texte der Chaladsch. Wiesbaden, Harrassowitz, 1994.
- Johanson, Lars & Csató, Éva Ágnes. The Turkic Languages. London, Routledge, 1998.
| |||||||||||||||||||||||