Прабългарски език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Прабългарски език
Регион Европа, Азия
Брой говорещи изчезнал към 14 век
Систематизация по Ethnologue
-Алтайски
.-Тюркски
..-Огурски
...→Прабългарски
В бр. #15 на Етнолог липсва запис за езика.
Предложената систематизацция е примерна.
Официално положение
Официален в ---
Контролиран от ---
Кодове
ISO 639-1 ---
Прабългарски рунически знаци

Прабългарският език е мъртъв език, говорен някога от прабългарите.

За него се съди главно от отделни запазени писмени фрази и от влиянието му върху езиците, за които се предполага, че са го наследили. По тези причини малко е известно за лингвистичните характеристики на езика, а класификацията му е спорна.

Разпространение[редактиране | edit source]

Прабългарският език е говорен от прабългарите поне от времето на Стара Велика България (7 век), след това във Волжка България и Дунавска България. С известни основания може да се предположи, че в Дунавска България вероятно напълно изчезва след 9 век, когато официален език става старобългарският, който е разработен в преводите на Библията от Кирил и Методий и се основава на солунското славянско наречие. В него са запазени само отделни прабългарски думи, а идентификацията на други с прабългарския е спорна.

Предполага се, че прабългарският език се използва във Волжка България най-късно до 14 век, изместен от кипчакски тюркски говори, от които произлизат съвременните казански татарски и башкирски език и вече мъртвият кумански език. От него има запазени малък брой надгробни надписи на арабска азбука (дж-диалект с ротацизъм). Т.нар. „булгарски език“, споменат от Махмуд от Кашгар (11 век), не е волжко-български, а е z-диалект на езика, наречен от автора „къвчакски“. Чувашкият език се е развил от език, близък до прабългарския (или от негов волжкобългарски диалект), и е най-близкият до прабългарския език. В старотатарския език има отделни заемки от прабългарския език, но днешният татарски език е като цяло много различен от прабългарския.

Класификация[редактиране | edit source]

Липсата на достатъчен езиковедски материал прави трудно класифицирането на езика на прабългарите.

Традиционно българската и световната наука приемат, че той е от групата на тюркските езици, като се обединява с хазарски, хунски, тюрко-аварски (да не се бърка със съвременния аварски език) и чувашки език в подгрупа, наречена огурски езици, значително отличаваща се от останалите тюркски езици. По същество съхранените прабългарски думи са много по-близки до чувашки, монголски и тунгусо-манджурски и са в най-далечно положение от тюркските езици, което прави обединението им с тях доста спорно и проблематично. Освен това във времето и пространството съществува сериозно разминаване в етногенезата на прабългарите и тюрките.

Някои съвременни български изследователи (Петър Добрев, Божидар Димитров [1] и други) го свързват по-скоро с иранските езици.

Сред основните източници за анализ на прабългарския език са неславянските числови изрази в „Именник на българските ханове“, като академичните изследователи ги идентифицират като тюркски,[2] а други като икономиста П. Добрев като ирански.[3] Анализът на имената на прабългарските племена също води до противоречиви изводи, като произходът на различните имена е тюркски, ирански и угро-фински.[4] Предимно тюркски, но и ирански влияния показва и изследването на личните имена на прабългарски владетели[5] и на писмените паметници на Балканите.[6]

Наличието едновременно на тюркски, ирански и угро-фински елементи в прабългарския език може да има различни обяснения — тюркски или тюрцизиран елит при иранскоговорещо население, тюркскиговорещо население и влияние на съседните ираноезични народи, смесване на етнически групи с различен произход. Ограничените данни за езика и ранната история на прабългарите не дават възможност за еднозначно разрешване на проблема.[7]

Речников запас[редактиране | edit source]

Следната таблица онагледява етимологията на някои прабългарски думи, заети в унгарския език.[8][9]

унгарска дума значение тюркска етимология сродни думи
borju теле *buŕa-gu чув. пăру, тур. buzağı „теле“
borsó грах *burčak чув. пăрçа „грах“
gyertya свещ *jar- чув. çурта „свещ“
gyöngy (рус. жемчуг) бисер *jinčü чув. ĕнчĕ „мънисто“, тур. inci „бисер“
gyümölcs плод *jẹ̄miĺč чув. çимĕç, тур. yemiş „плодове“
gyűryű пръстен *jüŕük чув. çĕрĕ, тур. yüzük „пръстен“
ír пиша *jạŕ- чув. çыр, тур. yazmak, тат. язарга „пиша“
ökör вол *öküŕ чув. вăкăр, тур. öküz „бик“
sár жълт *siarɨg чув. шурă „бял“, тур. sari „жълт“
sok много *čok тур. çok „много“
szél вятър *jẹl чув. çил, тур. yel „вятър“
szér място *jẹr чув. çер, тур. yer „земя“
szőlo грозде *jidge-lek чув. çырла, тур. çilek „ягода“
száb кроя *jib чув. çĕв, тур. yiv, тат. җөй „шев“
szücs кожухар *jib-či чув. çĕвĕç „шивач“
üröm пелин *eŕen чув. эрĕм, каз. изен „пелин“

Следната таблица онагледява етимологията на някои прабългарски думи, запазени в старобългарския и българския език.[10][11][12][13]

значение тюркска етимология сродни думи и заемки
Алипи лично име *ălp чув. улăп „великан, богатир“, тур. alp „юнак“
Балчик, Балик *bialɨk др-тюрк. balɨq, чув. пӳлер „крепост“
белег *bil- чув. палăк „знак, паметник“,
чув. пĕл, тур. bilmek, тат. белергә,
каз. білу „знам“; заета в унг. bélyeg „марка“
бѣльчоугъ (стб.) пръстен *bilčük / *bilčik чагат. biläzik „белезник“, тат. беләзек „гривна“, тур. bilezik „гривна“
бъбрек *bögür / *bögrek чув. пӳре, тат. бөер, др-тюрк. bögür, тур. böyrek,
монг. бөөр „бъбрек“; заета в турски böbrek
верига *uŕa- „удължавам“ чув. вăрах „дълъг, бавен“, тур. uzak,
тат. озак „дълъг, продължителен“, монг. урт „дълъг“
виря надигам *ȫŕ- „нагоре“ чув. вир „връх“,
др-тюрк. üze/öze, тур. üzerinde „върху, над“
газя *geč- чув. каç „газя, преминавам“,
тур. geçmek „преминавам, пресичам, преплувам“
губер одеяло *qöbüŕ / *qebiŕ „килим“ тур. диал. köyüz, узб. кигиз „килим“;
заета в рус. ковёр, чеш. kober, пол. kobierzec „килим“
дохторъ (стб.) възглавница *jạŕtuk / *jạtŕuk чув. çытар, тур. yastık, каз. жастық „възглавница“,
тат. ястык „дюшек“
кандиѩ (стб.) църковно звънче *qendük чув. канти „кръгла дървена чаша“,
азр. кәнди „съд за брашно/зърно“;
бълг. кънтя (за камбана), заета в рус. кандея,
укр. кандiйка „дървена чаша за светена вода“,
виз.грц. κοντίον „чаша“
капь (стб.) образ, икона *gēp чув. кап, др.-тюрк. kep „образ“;
бълг. капище „храм“, заета в унг. kēp „образ“
книга *küiniv, *küinig
< кит. k`üen „свитък“
ст.-уйг. kuin, kuinbitig „книга“;
заета в слав. кънига, унг. könyv „книга“,
ерзян. конёв „хартия“
коварен *qob „заговор“ чув. кавар „заговор“, тур. kovucu „доносник“,
монг. хуурах „мамя“; заета в рус. коварнный
ковъчегъ (стб.) ковчег *qapɨrčak чагат. qapɨrčaq „ковчег“,
тур. kapçık „малък съд“, монг. хайрцаг „кутия“;
заета в унг. koporsó „ковчег“, рус. срб. укр. ковчег
колчан *qeĺ др.-тюрк. keš „колчан“;
заета в тат. калчан, рус. колчан
корем *qạrɨn чув. хырӑм, тур. karın,
тат. карын, каз. қарын „корем“
кося, косер *kes- „режа“ чув. кас, тур. kesmek,
тат. кисәргә, каз. кесу „режа“;
заета в слав. коса (за жътва),
унг. kés „нож“
кувент (κυβεντος) име на праб. събрание *qab- „съединявам“ др.-тюрк. qavɨr- „обединявам“,
тур. kavuşmak „съединявам се“;
бълг. Кубрат
кърчаг (стб.) вид съд *qapɨrčak чагат. qapɨrčaq „ковчег“;
заета в унг. korsó „кана“
ολγου (олгу) (стб.) велик *ulug тур. ulu „велик“, тат. өлкән „по-възрастен“
пале кученце *bāla тат. бала „дете“, чув. пултăр „бълдъза“
пахар (стб.) чаша *bakɨr тур. bakır, чув. пăхăр „мед“;
заета в рум. păhar „чаша, стомна“,
унг. póhár „чаша“, слов. pohár „чаша“
пашеног (стб.) баджанак *bāča чув. пуçана, тур. bacanak „баджанак“
порой силен дъжд *bora туркм. bora, каз. борау „силен снеговалеж“,
монг. бороо хур „дъжд“
самъчии (стб.) управител *som чув. сум „число“, тур. san „сан, чин“;
заета в унг. szám „число“, слав. санъ
сипаничев болен от шарка *čɨ̄pgan чув. çăпан, тур. siban „цирей“;
заета в рус. сыпь „вид болест“
сиромах беден човек. монг. *čira-ma чув. çарамас „гол, съблечен“, монг. чармай „гол“
сулица (стб.) късо копие *sīĺ „остър“ чув. шăл „зъб“, тур. šiš „шиш“,
тат. шеш „стожер“, каз. ұшы „острие“
телѣга (стб.) кола *Tilgen „колело“ др.-тюрк. tilgen „колело“, монг. тэрэг „каруца“;
бълг. талига, заета в унг. talicska ръчна количка
тояга дебела, здрава, дълга пръчка *daja- чув. туя „жезъл, тояга“, тур. dayak „опора, подпора, тояга, резе на врата, бой, побой“
тълмач, тлъкъ (стб.) тълкувам *dɨl/*dil чув. чĕлхе, тат. теле „език“, тур. dilmaç преводач;
бълг. тълмач, заета в унг. tolmács, слав. толмач,
ср.-нем. tolmetsche (1300 г.) „преводач“
търкалям навивам *dǖr- чув. тăркăс „колело за игра“, тĕркеле „увивам“,
тат. төренергә „увивам се“
тыкръ (стб.) огледало *deg- „кръг“ чув. тĕкĕр „огледало“, тур. değirmen „мелница“;
заета в унг. tükör „огледало“
урва стръмно място, стръмнина *üŕ- „чупя“ чув. ур „ров“, тат. өзәргә „късам, ръфам“
чертог дворец перс. čar „4“ +
тюрк. *otag „стая“
тур. oda „стая“
чигот праб. военна титла *jEgit тур. yiğit „юначага“, тат. егет „храбрец“
чука връх joq- тур. yokuş „нанагорнище“, каз. җоғарғы „горен“
чумеря се мръщя се неизв. чув. шăмар „сърдя се; разваля се (за време)“,
унг. csömör „гадене, отврат“
шавар тръстика *siaŕ „блато“ чув. шур, тат. саз „блато“, тур. saz „тръстика“;
заета в унг. sár „кал, мръсотия“
шаран вид риба *sāŕgan тур. sazan, каз. сазан „шаран“;
заета в унг. sárkány „дракон“
шаръ,
шарити, шаръчи (стб.)
боя, художник < кит.? чув. сăрă „боя“, монг. зураач „бояджия“;
бълг. шарен, заета в рус. шар, срб. шара, словен. šar
шейна кола върху плазове за придвижване или превозване по сняг и лед неизв. чув. çуна, манс. son,
саам. tsuna шейна, монг. цана „шейна“
шиле голямо агне (до една година) *sīĺe-gu тур. şişek „шиле“
шуга вид болест *sögil чув. шӗкӗл, тур. siğil,
тат. сөял „брадавица“
шума листа *siāpan чув. шăма (бот.) „пищялка“,
тур. saman „слама, плява“;
заета в срб. шума, слов. šuma „гора“
шуртя процеждам се *süŕ- „шуртя“ чув. сĕр „цедя“, тур. süzmek „цедя“;
заета в унг. szűr „процежда се“

Следната таблица онагледява етимологията на някои волжко-български думи, известни от многобройни каменни надгробни надписи от територията на Волжка България, написани с арабски букви.

Дума на волжко-български Примерна транслитерация Съвременен чувашски аналог Съвременен татарски аналог Значение на думата
هیر хир хĕр кыз дъщеря, момиче
اول авл ывăл ул син
آیح айх уйăх ай месец
جال джал çул ел година
تواتو، تواتة туату, туата тăват(тă) дүрт четири
آلط، آلطی алты, алт улт(тă) алты шест
جتی، جیات джиат, дж-ти çич(чĕ) җиде седем
سکر с-к-р сак(к)ăр сигез осем
طحر، طحور т-хур, т-х-р тăх(х)ăр тугыз девет
وان ван вун(нă) ун десет
جیریم، جرم джирим, дж-р-м çирĕм егерме двадесет
ووطر вут-р вăтăр утыз тридесет
جور джур çĕр йөз сто

Фонетични особености[редактиране | edit source]

От таблицата се вижда, че за прабългарския език, както и за съвременния чувашки език са характерни ротацизъм и ламбдаизъм, т.е. съгласните от тюркския праезик ŕ и ĺ преминават в r и l, докато в останалите тюркски езици преминават в z и š. Друга фонетична промяна е преходът на начално s в š, която е характерна и за чувашкия език.

Някои изследвания (Добрев, Ив., 2005) предполагат, че за прабългарския език са характерни стесняване на широките гласни и разширяване на тесните гласни, но това е труднодоказуемо, поради наслагване на по-късни звукови промени в старобългарски език.

Виж още[редактиране | edit source]

[[1]]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Димитров, Божидар. 12 мита в българската история. София, 2007. ISBN 9549165213. с. 5.
  2. Бешевлиев, Веселин. Първобългарски надписи. Второ преработено и допълнено издание. София, 1992.
  3. Добрев, Петър. Произход и прародина на българите според комплексни данни. // Български векове 1. 1999. с. 28-41.
  4. Баскаков, Н. А.. О происхождение этнонима башкир. // Этническая ономастика. Москва, 1984. с. 13-18.
  5. Бешевлиев, Веселин. Ирански елементи у първобългарите. // Античное общество. Москва, 1967. с. 237-247.
  6. Бешевлиев, Веселин. За разнородната същност на първобългарите. // Плиска-Преслав (2). 1981. с. 20-25.
  7. Рашев, Рашо. Прабългарите през V-VII век. Трето издание. София, Орбел, 2005. ISBN 954-496-073-2. с. 20-21.
  8. A magyar nyelv történeti-etimológiai szótára. Budapest, 1967-1976.
  9. Gombocz, Z.. Die bulgarisch-türkische Lehnwörter in der ungarischen Sprache. // MSFOu. Helsinki, 1912.
  10. Фасмер, М.. Этимологический словарь русского языка. Москва, 1964-1973.
  11. Фехеръ, Г.. Ролята и културата на прабългарите. София, 1997.
  12. Добрев, Иван. Надпис № 21 от българското златно съкровище “Надь Сент-Миклош”. // Сборник материали от Научна конференция на ВА “Г. С. Раковски”. София, 2005.
  13. Starostin, Dybo, Mudrak (eds.). Etymological Dictionary of the Altaic Languages. Brill Academic Publishers, 2003.