Прабългарски език
| Прабългарски език | |
| Регион | От Централна Азия до степите на север от Кавказ, Волга и Дунав и Южна Италия (Молизе, Кампания)[1] |
|---|---|
| Говорещи | изчезнал от 9-и или 10 век по река Дунав и от 14 век в Поволжието |
| Писменост | Прабългарски руни, Гръцка азбука, Арабска азбука |
| Систематизация по Ethnologue | |
 Алтайски ТюркскиОгурски ПрабългарскиВ бр. #15 на Етнолог липсва запис за езика. Предложената систематизация е примерна. | |
| Кодове | |
| ISO 639-3 | xbo |
Прабългарският език е мъртъв език, говорен някога от прабългарите. За него се съди главно от отделни запазени писмени фрази и от влиянието му върху езиците, за които се предполага, че са го наследили. По тези причини малко е известно за лингвистичните характеристики на езика, а класификацията му е спорна.
Разпространение
[редактиране | редактиране на кода]Прабългарският език е говорен от прабългарите поне от времето на Стара Велика България (7 век), след това във Волжка България и Дунавска България. С известни основания може да се предположи, че в Дунавска България вероятно напълно изчезва след 9 век, когато официален език става старобългарският, който е разработен в преводите на Библията от Кирил и Методий и се основава на солунското славянско наречие. В него са запазени само отделни прабългарски думи, а идентификацията на други с прабългарския е спорна.
Предполага се, че прабългарският език се използва във Волжка България най-късно до 14 век, изместен от къпчакските тюркски говори, от които произлизат съвременните татарски и башкирски език и вече мъртвият кумански език. От него има запазени малък брой надгробни надписи на арабска азбука (дж-диалект с ротацизъм). Т.нар. „булгарски език“, споменат от Махмуд от Кашгар (11 век), не е волжко-прабългарски, а е z-диалект на езика, наречен от автора „къвчакски“. Чувашкият език се е развил от език, близък до прабългарския (или от негов волжко-прабългарски диалект), и е най-близкият до прабългарския език. В старотатарския език има отделни заемки от прабългарския език, но днешният татарски език е като цяло много различен от прабългарския.
Класификация
[редактиране | редактиране на кода]Липсата на достатъчен езиковедски материал прави трудно класифицирането на езика на прабългарите.
Сведения на древни автори и пътешественици
[редактиране | редактиране на кода]В обширните пътеписи на ал Истахри от Х в. сл. Хр. се сравнява прабългарския език на Волжка България с езиците на съседните народи:
"...езикът на българите прилича на езика на хазарите, а буртасите имат различен език, така както езикът на русите не е същият като езика на хазарите и буртасите."[2][3][4]
Ибн Хаукал е арабски географ от Х в. сл. Хр., който пътешества в периода 943 - 969 г. Той отново потвърждава, че "езикът на българите наподобява езика на хазарите".[5][6]
Персийският учен-енциклопедист, историк и лингвист ал Бируни (973 – 1048) отбелязва в своите трудове, че езикът на българите и сабирите e смесица между тюркски и хазарски.[7]
Огурска (булгарска) езикова група
[редактиране | редактиране на кода]
Традиционно българската и световната наука приемат, че той е от групата на тюркските езици, като се обединява с хазарски, хунски, тюрко-аварски (да не се бърка със съвременния аварски език) и чувашки език в подгрупа, наречена огурски езици, значително отличаваща се от останалите тюркски езици.[8][6] По същество съхранените прабългарски думи са много по-близки до чувашки, монголски и тунгусо-манджурски и са в най-далечно положение от тюркските езици, което прави обединението им с тях доста спорно и проблематично. Освен това във времето и пространството съществува сериозно разминаване в етногенезата на прабългарите и тюрките.
Сред основните източници за анализ на прабългарския език са неславянските числови изрази в „Именник на българските ханове“, като академичните изследователи ги идентифицират като тюркски.[9] Анализът на имената на прабългарските племена също води до противоречиви изводи, като произходът на различните имена е тюркски, ирански и угро-фински.[10] Предимно тюркски, но и ирански влияния показва и изследването на личните имена на прабългарски владетели[11] и на писмените паметници на Балканите.[12]
Наличието едновременно на тюркски, ирански и угро-фински елементи в прабългарския език може да има различни обяснения – тюркски или тюрцизиран елит при ираноговорещо население, тюркoговорещо население и влияние на съседните ираноезични народи, смесване на етнически групи с различен произход. Ограничените данни за езика и ранната история на прабългарите не дават възможност за еднозначно разрешване на проблема.[13]
Сходство с хунски езикови остатъци
[редактиране | редактиране на кода]Според класификацията на лингвиста Омелян Прицак езикът на дунавските прабългари е бил сходен на хунския език.[14] Той смята, че като част от алтайските езици, хунският е заемал междинно положение между тюркските и монголските езици, но е бил по-близък до тюркските, като показва известно сходство с турския и якутския език.[15]
Според Антоанета Делева – Гранберг прабългарският език е уникален измежду всички алтайски езици, като има общи характеристики с хунския език, като е формиран в района на северозападните граници на Китай в периода 5 – 3 век преди новата ера. Според нея в него има заемки от иранските езици (най-вече имена и културни термини) и има някои характеристики, които не са свързани с алтайските езици (тюркски и монголски). Гранберг нарича прабългарския език (протобългарския) „хуно-български език“, както е дефиниран от Омелян Прицак, тъй като според нея „протоезикът“ е теоретична конструкция, а хуно-българският език е бил жив език.[16][17]
Иранска хипотеза
[редактиране | редактиране на кода]Някои съвременни български изследователи като Петър Добрев,[18] Божидар Димитров[19] го свързват по-скоро с иранските езици. Според проф. Раймонд Детрез иранската хипотеза е популяризирана в резултат на антитурските настроения, зародили се по време на т. нар. Възродителен процес и има изразен националистически уклон. Той изтъква, че сериозните научни кръгове приемат за водеща тезата за тюрко-алтайския произход на езика на прабългарите, а иранската хипотеза е маргинална от научна гледна точка.[20][21] Според Веселин Бешевлиев наличието на ирански имена у първобългарите е нещо, което би трябвало по начало да се очаква. Ако се вземе предвид, че ирански имена се срещат у прабългарите, то най-вероятно е да се приеме, че всред тях са съществували ирански етнически елементи.[22]
Речников запас
[редактиране | редактиране на кода]Следната таблица онагледява етимологията на някои прабългарски думи, заети в унгарския език.[23][24]
| унгарска дума | значение | тюркска етимология | сродни думи |
|---|---|---|---|
| borjú | теле | *buŕa-gu | чув. пӑру, тур. buzağı „теле“ |
| borsó | грах | *burčak | чув. пӑрҫа „грах“ |
| gyertya | свещ | *jar- | чув. ҫурта „свещ“ |
| gyöngy (рус. жемчуг) | бисер | *jinčü | чув. ӗнчӗ „синци,мънисто“, тур. inci „бисер“ |
| gyümölcs | плод | *jẹ̄miĺč | чув. ҫимӗҫ, тур. yemiş „плодове“ |
| gyűrű | пръстен | *jüŕük | чув. ҫӗрӗ, тур. yüzük „пръстен“ |
| ír | пиша | *jạŕ- | чув. ҫыр, тур. yazmak, тат. язарга „пиша“ |
| ökör | вол | *öküŕ | чув. вӑкӑр, тур. öküz „бик“ |
| sárga | жълт | *siarɨg | чув. шурӑ „бял“, тур. sarı „жълт“ |
| sok | много | *čok | тур. çok „много“ |
| szél | вятър | *jẹl | чув. ҫил, тур. yel „вятър“ |
| szér | място | *jẹr | чув. ҫер, тур. yer „земя“ |
| szőlő | грозде | *jidge-lek | чув. ҫырла, тур. çilek „ягода“ |
| szab | кроя | *jib | чув. ҫӗв, тур. yiv, тат. җөй „шев“ |
| szűcs | кожухар | *jib-či | чув. ҫӗвӗҫ „шивач“ |
| üröm | пелин | *eŕen | чув. эрӗм, каз. изен „пелин“ |
Следната таблица онагледява етимологията на някои предполагаеми прабългарски думи, запазени в старобългарския и българския език.[25][26][27][28][16]
| значение | тюркска етимология | сродни думи и заемки | |
|---|---|---|---|
| Балчик, Балик | *bialɨk | др-тюрк. balɨq, чув. пӳлер „крепост“ | |
| белег | *bil- | чув. палӑк „знак, паметник“, чув. пӗл, тур. bilmek, тат. белергә, каз. білу „знам“; заета в унг. bélyeg „марка“ | |
| бѣльчоугъ (стб.) | пръстен | *bilčük / *bilčik | чагат. biläzik „белезник“, тат. беләзек „гривна“, тур. bilezik „гривна“ |
| бъбрек | *bögür / *bögrek | чув. пӳре, тат. бөер, др-тюрк. bögür, тур. böyrek, монг. бөөр „бъбрек“; заета в турски böbrek | |
| виря | надигам | *ȫŕ- „нагоре“ | чув. вир „връх“, др-тюрк. üze/öze, тур. üzerinde „върху, над“ |
| газя | *geč- | чув. каҫ „газя, преминавам“, тур. geçmek „преминавам, пресичам, преплувам“ | |
| губер | одеяло | *qöbüŕ / *qebiŕ „килим“ | тур. диал. köyüz, узб. кигиз „килим“; заета в рус. ковёр, чеш. kober, пол. kobierzec „килим“ |
| дохторъ (стб.) | възглавница | *jạŕtuk / *jạtŕuk | чув. ҫытар, тур. yastık, каз. жастық „възглавница“, тат. ястык „дюшек“ |
| кандиѩ (стб.) | църковно звънче | *qendük | чув. канти „кръгла дървена чаша“, азр. кәнди „съд за брашно/зърно“; бълг. кънтя (за камбана), заета в рус. кандея, укр. кандiйка „дървена чаша за светена вода“, виз.грц. κοντίον „чаша“ |
| капь (стб.) | образ, икона | *gēp | чув. кап, др.-тюрк. kep „образ“; бълг. капище „храм“, заета в унг. kēp „образ“ |
| книга | *küiniv, *küinig < кит. k`üen „свитък“ |
ст.-уйг. kuin, kuinbitig „книга“; заета в слав. кънига, унг. könyv „книга“, ерзян. конёв „хартия“ | |
| коварен | *qob „заговор“ | чув. кавар „заговор“, тур. kovucu „доносник“, монг. хуурах „мамя“; заета в рус. коварнный | |
| ковъчегъ (стб.) | ковчег | *qapɨrčak | чагат. qapɨrčaq „ковчег“, тур. kapçık „малък съд“, монг. хайрцаг „кутия“; заета в унг. koporsó „ковчег“, рус.ковчег-гроб,укр.ковчег-труна, срб.ковчег-Lijes |
| колчан | *qeĺ | др.-тюрк. keš „колчан“; заета в тат. калчан, рус. колчан | |
| корем | *qạrɨn | чув. хырӑм, тур. karın, тат. карын, каз. қарын „корем“ | |
| косер | *kes- „режа“ | чув. кас, тур. kesmek, тат. кисәргә, каз. кесу „режа“; заета в слав. коса (за жътва), унг. kés „нож“ | |
| кърчаг (стб.) | вид съд | *qapɨrčak | чагат. qapɨrčaq „ковчег“; заета в унг. korsó „кана“ |
| ολγου (олгу) (стб.) | велик | *ulug | тур. ulu „велик“, тат. өлкән „по-възрастен“ |
| пале | кученце | *bāla | тат. бала „дете“, чув. пултӑр „бълдъза“ |
| пахар (стб.) | чаша | *bakɨr | тур. bakır, чув. пӑхӑр „мед“; заета в рум. păhar „чаша, стомна“, унг. póhár „чаша“, слов. pohár „чаша“ |
| пашеног (стб.) | баджанак | *bāča | чув. пуҫана, тур. bacanak „баджанак“ |
| порой | силен дъжд | *bora | туркм. bora, каз. борау „силен снеговалеж“, монг. бороо хур „дъжд“ |
| самъчии (стб.) | управител | *som | чув. сум „число“, тур. san „сан, чин“; заета в унг. szám „число“, слав. санъ |
| сипаничев | болен от шарка | *čɨ̄pgan | чув. ҫӑпан, тур. siban „цирей“; заета в рус. сыпь „вид болест“ |
| сиромах | беден човек. | монг. *čira-ma | чув. ҫарамас „гол, съблечен“, монг. чармай „гол“ |
| сулица (стб.) | късо копие | *sīĺ „остър“ | чув. шӑл „зъб“, тур. šiš „шиш“, тат. шеш „стожер“, каз. ұшы „острие“ |
| телѣга (стб.) | кола | *Tilgen „колело“ | др.-тюрк. tilgen „колело“, монг. тэрэг „каруца“; бълг. талига, заета в унг. talicska ръчна количка |
| тояга | дебела, здрава, дълга пръчка | *daja- | чув. туя „жезъл, тояга“, тур. dayak „опора, подпора, тояга, резе на врата, бой, побой“ |
| тълмач, тлъкъ (стб.) | тълкувам | *dɨl/*dil | чув. чӗлхе, тат. теле „език“, тур. dilmaç преводач; бълг. тълмач, заета в унг. tolmács, слав. толмач, ср.-нем. tolmetsche (1300 г.) „преводач“ |
| търкалям | навивам | *dǖr– | чув. тӑркӑс „колело за игра“, тӗркеле „увивам“, тат. төренергә „увивам се“ |
| тыкръ (стб.) | огледало | *deg- „кръг“ | чув. тӗкӗр „огледало“, тур. değirmen „мелница“; заета в унг. tükör „огледало“ |
| урва | стръмно място, стръмнина | *üŕ- „чупя“ | чув. ур „ров“, тат. өзәргә „късам, ръфам“ |
| чертог | дворец | перс. čar „4“ + тюрк. *otag „стая“ |
тур. oda „стая“ |
| чигот | праб. военна титла | *jEgit | тур. yiğit „юначага“, тат. егет „храбрец“
, чув. "егет" „юначага“ |
| чука | връх | joq- | тур. yokuş „нанагорнище“, каз. җоғарғы „горен“ |
| чумеря се | мръщя се | неизв. | чув. шӑмар „сърдя се; разваля се (за време)“, унг. csömör „гадене, отврат“ |
| шавар | тръстика | *siaŕ „блато“ | чув. шур, тат. саз „блато“, тур. saz „тръстика“; заета в унг. sár „кал, мръсотия“ |
| шаран | вид риба | *sāŕgan | тур. sazan, каз. сазан „шаран“; заета в унг. sárkány „дракон“ |
| шаръ, шарити, шаръчи (стб.) |
боя, художник | < кит.? | чув. сӑрӑ „боя“, монг. зураач „бояджия“; бълг. шарен, заета в рус. шар, срб. шара, словен. šar |
| шейна | кола върху плазове за придвижване или превозване по сняг и лед | неизв. | чув. ҫуна, манс. son, саам. tsuna шейна, монг. цана „шейна“ |
| шиле | голямо агне (до една година) | *sīĺe-gu | тур. şişek „шиле“ |
| шуга | вид болест | *sögil | чув. шӗкӗл, тур. siğil, тат. сөял „брадавица“ |
| шуртя | процеждам се | *süŕ- „шуртя“ | чув. сӗр „цедя“, тур. süzmek „цедя“; заета в унг. szűr „процежда се“ |
Следната таблица онагледява етимологията на някои волжко-прабългарски думи, известни от многобройни каменни надгробни надписи от територията на Волжка България, написани с арабски букви.
| Дума на волжко-прабългарски | Примерна транслитерация | Съвременен чувашки аналог | Съвременен татарски аналог | Значение на думата |
|---|---|---|---|---|
| هیر | хир | хӗр | кыз | дъщеря, момиче |
| أول | авл | ывӑл | ул | син |
| آیح | айх | уйӑх | ай | месец |
| جال | джал | ҫул | ел | година |
| تواتو، تواتة | туату, туата | тӑват (тӑ) | дүрт | четири |
| آلط، آلطی | алты, алт | улт (тӑ) | алты | шест |
| جتی، جیات | джиат, дж-ти | ҫич (чӗ) | җиде | седем |
| سکر | с-к-р | сак(к)ӑр | сигез | осем |
| طحر، طحور | т-хур, т-х-р | тӑх(х)ӑр | тугыз | девет |
| وان | ван | вун (нӑ) | ун | десет |
| جیریم، جرم | джирим, дж-р-м | ҫирӗм | егерме | двадесет |
| ووطر | вут-р | вӑтӑр | утыз | тридесет |
| جور | джур | ҫӗр | ѝөз | сто |
Фонетични особености
[редактиране | редактиране на кода]От таблиците се вижда, че за прабългарския език, както и за съвременния чувашки език са характерни ротацизъм и ламбдаизъм, т.е. съгласните от тюркския праезик ŕ и ĺ преминават в r и l, докато в останалите тюркски езици преминават в z и š. Друга фонетична промяна е преходът на начално s в š, която е характерна и за чувашкия език.
Някои изследвания (Добрев, Ив., 2005) предполагат, че за прабългарския език са характерни стесняване на широките гласни и разширяване на тесните гласни, но това е трудно доказуемо, поради наслагване на по-късни звукови промени в старобългарския език.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Nordhoff, Sebastian; Hammarström, Harald; Forkel, Robert; Haspelmath, Martin, eds. (2013). "Bolgarian". Glottolog. Leipzig: Max Planck Institute for Evolutionary Anthropology.
- ↑ Заходер, Б. Н. Каспийский свод сведений о Восточной Европе : Горган и Поволжье в IX-X вв. Т. I. Москва, Восточная литература, 1962. с. 238. (на руски)
- ↑ Bibliotheca geographorum Arabicorum. Т. I. Viae Regnorum descriptio ditionis Moslemicae auctore Abu Ishák al-Fárisi al-Istakhrí. Lugdunum Batavorum (Leiden), Michael Jan de Goeje, 1870. с. 225. Посетен на 2022-08-01. (на арабски)
- ↑ Golden, Peter B. Studies on the Peoples and Cultures of the Eurasian Steppes. Editura Academiei Române; Editura Istros a Muzeului Brăilei, 2011. ISBN 9789732721520. p. 225. (на английски)
- ↑ Brook, Kevin Alan. The Jews of Khazaria. 1999. ISBN 0-7657-6032-0. OCLC 39655011. p. 63. (на английски)
- ↑ а б Erdal, Marcel. The Khazar Language // The World of the Khazars: New Perspectives. Т. 17. BRILL, 2007. ISBN 978-90-04-16042-2. p. 75–108. Посетен на 2022-08-02. (на английски)
- ↑ Golden, Peter Benjamin. An introduction to the History of the Turkic peoples: ethnogenesis and state formation in medieval and early modern Eurasia and the Middle East. Wiesbaden, Harrassowitz Verlag, 1992. ISBN 9783447032742. p. 235. Посетен на 2022-07-01. (на английски)
- ↑ Golden, Peter B., Hriban, Cătălin. Studies on the peoples and cultures of the Eurasian steppes. Editura Academiei Române, 2011. ISBN 978-973-27-2152-0. OCLC 806437412.
- ↑ Бешевлиев, Веселин. Първобългарски надписи. Второ преработено и допълнено издание. София, 1992.
- ↑ Баскаков, Н. А. О происхождение этнонима башкир // Этническая ономастика. Москва, 1984. с. 13 – 18.
- ↑ Бешевлиев, Веселин. Ирански елементи у първобългарите // Античное общество. Москва, 1967. с. 237 – 247.
- ↑ Бешевлиев, Веселин. За разнородната същност на първобългарите // Плиска-Преслав (2). 1981. с. 20 – 25.
- ↑ Рашев, Рашо. Прабългарите през V-VII век. Трето издание. София, Орбел, 2005. ISBN 954-496-073-2. с. 20 – 21.
- ↑ The Hunnic Language of the Attila Clan, O. Pritsak, Harvard Ukrainian Studies, Vol. 6, No. 4 (December 1982), p. 444. // Архивиран от оригинала на 2016-12-13. Посетен на 2015-10-24.
- ↑ The Hunnic Language of the Attila Clan, O. Pritsak, Harvard Ukrainian Studies, Vol. 6, No. 4 (December 1982), p. 470
- ↑ а б Granberg, Antoaneta. Classification of the Hunno-Bulgarian Loan-Words in Slavonic // Swedish Contributions to the Fourteenth International Congress of Slavists (Ohrid, 10-16 September 2008). Umeå, Umeå University, 2009. ISBN 978-91-7264-814-2. 79023. p. 19-31. Посетен на 2022-07-31. (на английски)
- ↑ Granberg, Antoaneta. The Hunno-Bulgarian Language (PDF) // Danish Society for Central Asia’s Electronic Yearbook. 2008, The Hunno-Bulgarian Language, Antoaneta Granberg, pp. 6 – 11. 1. 2008. с. 6-11. Архивиран от оригинала на 2022-07-31.
- ↑ Добрев, Петър. Произход и прародина на българите според комплексни данни // Български векове 1. 1999. с. 28 – 41.
- ↑ Димитров, Божидар. 12 мита в българската история. София, 2007. ISBN 9549165213. с. 5.
- ↑ Developing cultural identity in the Balkans: convergence vs divergence, Raymond Detrez, Pieter Plas, Peter Lang, 2005, ISBN 90-5201-297-0, p. 29.
- ↑ Historical Dictionary of Bulgaria, Raymond Detrez, Rowman & Littlefield, 2014, ISBN 1-4422-4180-2, p. 400.
- ↑ Бешевлиев, Веселин. Ирански елементи у първобългарите, Античное Общество, Труды Конференции по изучению проблем античности, стр. 237 – 247, Издательство „Наука“, Москва 1967, АН СССР, Отделение Истории [1]
- ↑ A magyar nyelv történeti-etimológiai szótára. Budapest, 1967 – 1976.
- ↑ Gombocz, Z. Die bulgarisch-türkische Lehnwörter in der ungarischen Sprache // MSFOu. Helsinki, 1912.
- ↑ Фасмер, М. Этимологический словарь русского языка. Москва, 1964 – 1973.
- ↑ Фехеръ, Г. Ролята и културата на прабългарите. София, 1997.
- ↑ Добрев, Иван. Надпис № 21 от българското златно съкровище „Надь Сент-Миклош“ // Сборник материали от Научна конференция на ВА „Г. С. Раковски“. София, 2005.
- ↑ Starostin, Dybo, Mudrak (eds.). Etymological Dictionary of the Altaic Languages. Brill Academic Publishers, 2003.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Granberg, Antoaneta. Classification of the Hunno-Bulgarian Loan-Words in Slavonic // Swedish Contributions to the Fourteenth International Congress of Slavists (Ohrid, 10-16 September 2008). Umeå, Umeå University, 2009. ISBN 978-91-7264-814-2. 79023. p. 19-31. Посетен на 2022-07-31. (на английски)
- [http://www.promacedonia.org/vb/index.html Веселин Бешевлиев. Прабългарски епиграфски паметници (Издателство на Отечествения фронт, София 1981)
- Веселин Бешевлиев. Първобългарски надписи (Издателство на Българската академия на науките (Второ преработено и допълнено издание) София 1992)
- Рашев Р., За произхода на прабългарите; В – Studia protobulgarica et mediaevalia europensia, Велико Търново., 1993 г.