Ламбдаизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Ламбдаизъм е фонетично явление, при което определени съгласни звукове преминават в звук „л“. Названието произлиза от името на гръцката буква „ламбда“ (л).

Ламбдаизъм в тюркските езици[редактиране | редактиране на кода]

Особено значение за изучаването и възстановяването на тюркския праезик е следното явление. На звука š в древнотюркски и в останалите тюркски езици съответства звук l в чувашки и в думи от прабългарски, запазени в българския език.

Пример за това дава следното сравнение:

чувашки български други тюркски значение
сулица şiş (тур.) копие (стб.), шиш
колчан кеš (др-тюрк.) колчан (праб.> тат.>рус.)
чул taş (тур.) камък
утмăл altmış (тур.) шейсет
телек ş (тур.) сън
шĕл шиле şişek (тур.) зъб (чув.), шиле < „животно с млечни зъби“

Според теорията на „зетацистите“ (Рамщед, Рясянен, Менгес, Илич-Свитич и др.) в тюркския праезик са съществували два вида l, като означеното от тях като l2 се слива с обикновеното l в западните тюркски (огурски) езици (прабългарски, чувашки), а преминава в š във всички останали, условно наречени източни тюркски езици. Най-ранните писмени паметници на древнотюркски език, Орхонските надписи засвидетелстват š. Гореспоменатите учени, а и някои други (Хелимски, Старостин) се основават на факта, че всички ранни тюркски заемки в други езици (напр. унгарски) показват наличие на l, вместо š, напр.

Други учени, т. нар. „ротацисти“ (Гомбоч, Немет, Щербак, Рона-Таш, Яхунен) поддържат противоположното мнение, че изходният звук е š и че фонетичната промяна е настъпила само в огурските езици. Тя обаче не може да обясни как попадат тюркски заемки с l в монголските или самоедските езици в Северен Сибир. Това би означавало езикови малцинства (чуваши или прабългари) да се движат сред преобладаващо š-говорещо население на огромна територия и да налагат своето произношение на чужди езикови групи, което не съответства на историческите данни.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Е. Хелимски. Происхождение чередования R–Z и дилемма „ротацизма–зетацизма“. С.Т. 1986, бр. 2. стр.40-50.
  • В. Егоров. Современный чувашский литературный язык в сравнительно-историческом освещении. Чебоксари, 1971.
  • Р. Федотов. Чувашский язык в семье алтайских языков. Чебоксари, 1980.