Омелян Прицак

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Омелян Прицак
Омелян Йосипович Пріцак
Професор по украинска история в Харвардския университет
Роден
Починал
29 май 2006 г. (87 г.)
Научна дейност
Работил в Харвардски университет

Омелян Йосипович Прицак (на украински: Омеля́н Йосипович Пріца́к) е първият професор по украинска история в Харвардския университет и основател и първи директор (1973–1989) на Украинския изследователски институт към Харвардския университет. Последовател е на проф. Михаил Хрушевски, основател на украинската научна историография.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Прицак е роден на 7 април 1919 г. в Лука, Самбирска област, Кралство Галиция и Лодомерия, Австро-Унгарска империя.

Завършва гимназиалното си образование в полската „Първа гимназия“ в Тернопол, където в продължение на няколко години е единственият украински ученик. Висшето си образование, в което се концентрира върху украинска и с времето тюркска история и филология, следва в Лвовския университет, Украинската академия на науките в Киев и, след Втората световна война (по време на която най-напред е войник в Червената армия, а след това остарбайтер) в Берлинския и Гьотингенския университети. От последния получава докторска титла през 1948 г. [2]

През учебната година 1960/61 Прицак е поканен да посети Харвардския университет, където се връща през 1964 г., за да стане професор по лингвистика и тюркология през 1964 г. При пристигането си в Кеймбридж, Прицак вече е международно признат специалист в историческа и сравнителна тюркска и алтайска лингвистика и водещ авторитет по история и култура на Евразийската степ. Той е първият учен, който решава проблема за наследството на тюркските владетели, особено първата тюркска ислямска династия на Караханидите. В Харвард той обръща все повече внимание на анализа на украинското минало в по-широк контекст, ползвайки знанията си по релевантни ориенталски езици, за да допълни историята с до тогава непознати или недостатъчно застъпени материали. [2]

През 1967 г. Прицак предлага създаването на здрава основа за развитието на украински изследвания в Харвард посредством основаването на три катедри (история литература и филология) и изследователски институт. Проектът е завършен благодарение на усилията на Украинския фонд за изследвания (Ukrainian Studies Fund), който събира необходимите средства от украинската диаспора в Северна Америка. Украинският изследователски институт е основан през 1973 г. и Прицак става първият му директор. През 1975 г. е избран за Хрушевски директор по украинска история. [2]

След пенсионирането си през 1989 г., Прицак работи усилено за възстановяването на академичните исторически изследвания в постсъветска Украйна, прекарвайки все повече време там (въпреки сериозни сърдечни проблеми, поради които е опериран още през 1977 г.). Той е първият избран чуждестранен член на Украинската академия на науките и възстановява Института за ориенталски изследвания в Киев, въвеждайки нови университетски програми в това и много други занемарени полета на историческите изследвания. [2]

Трудовете на Прицак трансформират разбирането за източнославянска история, за която той показва, че е историята на мултиетническо и мултиезиково общество. [2]

Омелян Прицак умира на 29 май 2006 г. в Бостън, Масачузетс, САЩ. [2]

Научни трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • The origins of the Old Rus' weights and monetary systems: Two studies in Western Eurasian metrology and numismatics in the seventh to eleventh centuries. Cambridge, Mass.: Distributed by Harvard University Press for the Harvard Ukrainian Research Institute, 1998.
  • From Kievan Rus' to modern Ukraine: Formation of the Ukrainian nation (with Mykhailo Hrushevski and John Stephen Reshetar). Cambridge, Mass.: Ukrainian Studies Fund, Harvard University, 1984.
  • Khazarian Hebrew documents of the tenth century. (with Golb, Norman Ithaca: Cornell University Press, 1982.
  • „The Polovcians and Rus'“ (Journal Article in Archivum Eurasiae medii aevi), 1982.
  • The origin of Rus'. Cambridge, Mass.: Distributed by Harvard University Press for the Harvard Ukrainian Research Institute, 1981.
  • Studies in medieval Eurasian history London: Variorum Reprints, 1981.
  • On the writing of history in Kievan Rus. Cambridge, Mass.: Ukrainian Studies Fund, Harvard University, 1980.
  • „The Khazar Kingdom's Conversion to Judaism.“ (Journal Article in Harvard Ukrainian studies, 1978)
  • The Pechenegs: A Case of Social and Economic Transformation (Journal Article in Archivum Eurasiae medii aevi), 1975
  • „Two Migratory Movements in the Eurasian Steppe in the 9th-11th Centuries“. (Conference Paper in Proceedings : Proceedings of the 26th International Congress of Orientalists, New Delhi 1964, Vol. 2)
  • The Decline of the Empire of the Oghuz Yabghu (Journal Article in Annals of the Ukrainian Academy of Arts and Sciences in the United States), 1952.
  • Die Bulgarische Fürstenliste, Wiesbaden 1955.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Прицак има два брака – с Нина Николаевна Молденхауер, с която има дъщеря и Лариса Хвоздик Прицак. [2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. І. В. Верба. Грушевський Михайло Сергійович. Енциклопедія історії України: т. 2: Г — Д / Редкол.: В. А. Смолій (голова) та ін. НАН України. Інститут історії України.- К.: В-во „Наукова думка“, 2004. — 688 с.: іл.
  2. а б в г д е ж ((en))  Omeljan Pritsak. Faculty of Arts and Sciences – Memorial Minute. // news.harvard.edu. Харвардски университет, 14 май 2009. Посетен на 19 октомври 2015.