Рашо Рашев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Рашо Рашев
български историк
Роден
Починал
28 февруари 2008 г. (64 г.)
Научна дейност
Област Археология, история
Образование Великотърновски университет
Работил в Археологически музей на БАН във Велики Преслав
АИМ при БАН в Шумен
Археологически институт с музей при БАН

Рашо Станев Рашев е български археолог, специалист по прабългарска археология.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

През 1969 г. завършва специалност История във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Работи в археологическия музей на БАН във Велики Преслав, като уредник в средновековния отдел на Историческия музей в Силистра, през 1975 г. е назначен с конкурс за научен сътрудник в новосъздадения филиал на АИМ при БАН в Шумен, а в периода 1992-1993 г. е и негов ръководител.

През 1977 г. защитава докторска дисертация по въпросите на ранносредновековната българска фортификация, а от 1984 г. е старши научен сътрудник II степен. През 2001 г. става доктор на историческите науки, през 2002 г. е старши научен сътрудник I степен. От 2007 г. е директор на Археологическия институт с музей при БАН.

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Рашо Рашев е участник в много международни форуми. Негови са идеята и реализацията на един от най-мащабните и значими проекти в българската средновековна археология - „Материали за картата на средновековната българска държава (територията на днешна Североизточна България)“.

Редактор е на сборниците „Плиска-Преслав“ и „Проблеми на прабългарската история и култура“ и заместник-отговорен редактор на поредицата „Разкопки и проучвания“. Член на научния съвет на АИМ към БАН, на Специализирания научен съвет по стара и средновековна история, археология и етнография към ВАК.

Проф. Рашев е преподавател в Шуменския университет, Великотърновския университет и Варненския свободен университет и автор на 5 книги и над 150 студии и статии.

Рашо Рашев се посвещава на най-мащабните археологически проучвания на столицата Плиска и нейната околност, като от 1976 г. ръководи проучванията в Плиска - Дворцов комплекс, от 1974 г. Плиска - Вътрешен и Външен град с непосредствена околност. Проучва и редица землени укрепления, крепости и некрополи от периода на Първото българско царство в Североизточна България около Силистра, Разград, Варна и Шумен. Подкрепя и проекти за проучване на историята на българите зад граница [1]

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Загива трагично в пожара във влака София - Кардам на 28 февруари 2008 година. През 2012 г. в негова памет и поради заслугите му за развитието на българската археология, музеят в Националния историко-археологически резерват Плиска е наречен на неговото име със заповед на министъра на културата.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]