Рашо Рашев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Рашо Рашев
български историк
Роден
Починал
Научна дейност
Област Археология, история
Образование Великотърновски университет
Работил в Археологически музей на БАН във Велики Преслав
АИМ при БАН в Шумен
Археологически институт с музей при БАН

Рашо Станев Рашев е български археолог, специалист по прабългарска археология.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

През 1969 г. завършва специалност История във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Работи в археологическия музей на БАН във Велики Преслав, като уредник в средновековния отдел на Историческия музей в Силистра, през 1975 г. е назначен с конкурс за научен сътрудник в новосъздадения филиал на АИМ при БАН в Шумен, а в периода 1992-1993 г. е и негов ръководител.

През 1977 г. защитава докторска дисертация по въпросите на ранносредновековната българска фортификация, а от 1984 г. е старши научен сътрудник II степен. През 2001 г. става доктор на историческите науки, през 2002 г. е старши научен сътрудник I степен. От 2007 г. е директор на Археологическия институт с музей при БАН.

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Рашо Рашев е участник в много международни форуми. Негови са идеята и реализацията на един от най-мащабните и значими проекти в българската средновековна археология - „Материали за картата на средновековната българска държава (територията на днешна Североизточна България)“.

Редактор е на сборниците „Плиска-Преслав“ и „Проблеми на прабългарската история и култура“ и заместник-отговорен редактор на поредицата „Разкопки и проучвания“. Член на научния съвет на АИМ към БАН, на Специализирания научен съвет по стара и средновековна история, археология и етнография към ВАК.

Проф. Рашев е преподавател в Шуменския университет, Великотърновския университет и Варненския свободен университет и автор на 5 книги и над 150 студии и статии.

Рашо Рашев се посвещава на най-мащабните археологически проучвания на столицата Плиска и нейната околност, като от 1976 г. ръководи проучванията в Плиска - Дворцов комплекс, от 1974 г. Плиска - Вътрешен и Външен град с непосредствена околност. Проучва и редица землени укрепления, крепости и некрополи от периода на Първото българско царство в Североизточна България около Силистра, Разград, Варна и Шумен. Подкрепя и проекти за проучване на историята на българите зад граница [1]

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Загива трагично в пожара във влака София - Кардам на 28 февруари 2008 година. През 2012 г. в негова памет и поради заслугите му за развитието на българската археология, музеят в Националния историко-археологически резерват Плиска е наречен на неговото име със заповед на министъра на културата.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]