Тича (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Тича.

Тича
Общи данни
Население 1159 души[1] (15 юни 2020 г.)
21,9 души/km²
Землище 52,871 km²
Надм. височина 328 m
Пощ. код 8980
Тел. код 04584
МПС код СН
ЕКАТТЕ 72480
Администрация
Държава България
Област Сливен
Община
   кмет
Котел
Коста Каранашев
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Якуб Исмаилов Шабанов

Тѝча е село в Югоизточна България. То се намира в община Котел, област Сливен.

География[редактиране | редактиране на кода]

Намира се на 14 км северно от град Котел, на 22 км югоизточно от град Омуртаг, на 66 км от североизточно от град Сливен и на 321 км североизточно от столицата София. Разположено е в планински район на брега на река Голяма Камчия, на 414 м надморска височина. Селото е едно от големите в района с население от 1050 души. Климатът е умерено-континентален, със средиземноморско влияние. Характеризира се с кратка зима и прохладно лято. Тича е с добре изградена инфраструктура, разполага с кметство, църква „Св. Пророк Илия“, джамия, основно училище, читалище, медицински център с един лекар, магазини и кафене. Има интернет, кабелна телевизия и покритие на мобилните оператори. На входа на селото има бензиностанция.

История[редактиране | редактиране на кода]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Християни и мюсюлмани.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

ОУ „Христо Ботев“ с. Тича[редактиране | редактиране на кода]

  • Около 1840 г. – начало на килийно училище. Тогава за нуждите на мъжкото население е построена двуетажна училищна сграда в близост с църквата „Свети Пророк Илия“. В нея са учили до Освобождението ежегодно 30-40 деца. С построяването на училището, първоначалното обучение на децата е ставало в селото, а класното се е извършвало в Котел или Осман пазар / Омуртаг/[2]
  • 50-те години на 19 век – прераства във взаимно светско начално училище
  • 1874 г. – задължителен четиригодишен курс на обучение за всички деца в училището
  • 1891 г. – училището е основно, в което времето на обучение трае 6 години и се разделя на три курса: първи, среден и горен, всеки от които трае по две години и се подразделя на две отделения. Съществува отделно и турско училище
  • От учебната 1897/1898 г.- основно училище с два курса – долен и горен: долният курс е задължителен и трае четири години, а горният е тригодишен и е незадължителен. От тогава училището има печат и летописна книга.
  • 1900-1926 г. – „ерата“ на родения в Осман пазар/Омуртаг/ даскал Байко Димитров. По негова инициатива през пролетта на 1901 г. към училището се създава овощна разсадна градина на площ 5,3 дка. В нейното изграждане и устройване вземат участие повече от 50 души изтъкнати представители на тичанската общественост. Училищният фонд по това време е бил от недвижими имоти – училищна градина, ниви и гори, фурна и кафене, които са се отдавали под наем. Няколко месеца преди смъртта си написва и кратка история на с. Тича. В знак на признателност днес училищното настоятелство носи неговото име.
  • 20 09.1937 г.- извършено освещаване на част от новата училищна сграда/ първото крило, успоредно на пътя/, в която се обучават децата от отделенията, а останалите се обучават в старото училище
  • От учебната 1947/ 1948 г. всички ученици, разпределени по отделения и класове се помещават в настоящата сграда а училището.
  • През учебната 1957/ 58 година е създаден образцов кабинет по физика, жив кът и географска площадка.
  • 1960-1961 учебна година – сливане на двете училища: българското и турското. Открива се 8 клас и общежитие за учениците от околните села, учащи се в 8 клас. Създадени са нови кабинети по химия, биология и селско стопанство. Обособени са и две работилници по дървообработване и металообработване. До 1964 г. са построени: баскетболно игрище, писта за 60 м гладко бягане; волейболно игрище;трап за скачане. Създадена е нова овощна градина с 45 дръвчета в училищния двор. В началото на 70-те години в училищния двор е построена и сградата на детската градина.
  • През учебната 1962/1963 г. се обучават общо 299 ученици, от които 187 в началния курс и 112 в средния курс.
  • След 1990 г. вследствие на миграцията и ниската раждаемост броят на учениците прогресивно намалява. През учебната 2016/2017 година в училището се обучават 55 ученици от 1 до 8 клас в слети паралелки и 15 деца на 5 и 6-годишна възраст в подготвителна група.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Река Камчия
  • Уружките скали
  • Църквата „Св. Пророк Илия“ – построена е около 1755 – 1769 г. в центъра на старата част на селото. Смята се, че на същото място е съществувал средновековен параклис „Св. Петка“ и сегашната църква е върху старите основи. Сегашната сграда е изградена в средата на 18 в. (през 1969 г. е празнувана 200-годишнината ѝ), но е претърпяла редица преустройства, като последното от тях – дървената камбанария, датира от 1884 г., когато е окачена и камбаната. В двора има и малко старо гробище с три запазени каменни кръста от началото на 19 в.
  • Джамията – постройката сега е в малък двор и почти излиза на линията на шосето. Намира се в южния край на селото, където е била старата турска махала. Първоначално Джамията е построена през 1800 г., според запазени от ходжите данни. Сегашната сграда е по-късна, вероятно около 1870 г., строена от габровски майстори. Минарето е изградено допълнително през 1874 г.
  • Крепост Тича – Късноантична и средновековна крепост

В селото са запазени над 10 стари къщи с типичната архитектура за района на Котел и Елена.

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Характерен за тази област е тичанският боб.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени
  • Иван Аврамов, македоно-одрински опълченец, гостилничар, ІV отделение, 2 рота на 9 велешка дружина[3]
  • Димитър Тишин (1913 – 1992), български писател
  • Рашо Рашев (1943 – 2008), български археолог

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Марин Дончев Маринов „Градиво за историята на стародавното и богохранимо село Тича, Котленска община“ – 1 том.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 12.