Тича (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Тича.

Тича
Общи данни
Население 1002 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 52,871 km²
Надм. височина 328 m
Пощ. код 8980
Тел. код 04584
МПС код СН
ЕКАТТЕ 72480
Администрация
Държава България
Област Сливен
Община
   кмет
Котел
Коста Каранашев
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Якуб Исмаилов Шабанов

Тѝча е село в Югоизточна България. То се намира в община Котел, област Сливен.

География[редактиране | редактиране на кода]

Намира се на 14 км северно от град Котел, на 22 км югоизточно от град Омуртаг, на 66 км от североизточно от град Сливен и на 321 км североизточно от столицата София. Разположено е в планински район на брега на река Голяма Камчия, на 414 м надморска височина. Селото е едно от големите в района с население от 1050 души. Климатът е умерено-континентален, със средиземноморско влияние. Характеризира се с кратка зима и прохладно лято. Тича е с добре изградена инфраструктура, разполага с кметство, църква „Св. Пророк Илия“, джамия, основно училище, читалище, медицински център с един лекар, магазини и кафене. Има интернет, кабелна телевизия и покритие на мобилните оператори. На входа на селото има бензиностанция.

История[редактиране | редактиране на кода]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Християни и мюсюлмани.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

ОУ „Христо Ботев“ с. Тича[редактиране | редактиране на кода]

  • Около 1840 г. – начало на килийно училище. Тогава за нуждите на мъжкото население е построена двуетажна училищна сграда в близост с църквата „Свети Пророк Илия“. В нея са учили до Освобождението ежегодно 30-40 деца. С построяването на училището, първоначалното обучение на децата е ставало в селото, а класното се е извършвало в Котел или Осман пазар / Омуртаг/[1]
  • 50-те години на 19 век – прераства във взаимно светско начално училище
  • 1874 г. – задължителен четиригодишен курс на обучение за всички деца в училището
  • 1891 г. – училището е основно, в което времето на обучение трае 6 години и се разделя на три курса: първи, среден и горен, всеки от които трае по две години и се подразделя на две отделения. Съществува отделно и турско училище
  • От учебната 1897/1898 г.- основно училище с два курса – долен и горен: долният курс е задължителен и трае четири години, а горният е тригодишен и е незадължителен. От тогава училището има печат и летописна книга.
  • 1900-1926 г. – „ерата“ на родения в Осман пазар/Омуртаг/ даскал Байко Димитров. По негова инициатива през пролетта на 1901 г. към училището се създава овощна разсадна градина на площ 5,3 дка. В нейното изграждане и устройване вземат участие повече от 50 души изтъкнати представители на тичанската общественост. Училищният фонд по това време е бил от недвижими имоти – училищна градина, ниви и гори, фурна и кафене, които са се отдавали под наем. Няколко месеца преди смъртта си написва и кратка история на с. Тича. В знак на признателност днес училищното настоятелство носи неговото име.
  • 20 09.1937 г.- извършено освещаване на част от новата училищна сграда/ първото крило, успоредно на пътя/, в която се обучават децата от отделенията, а останалите се обучават в старото училище
  • От учебната 1947/ 1948 г. всички ученици, разпределени по отделения и класове се помещават в настоящата сграда а училището.
  • През учебната 1957/ 58 година е създаден образцов кабинет по физика, жив кът и географска площадка.
  • 1960-1961 учебна година – сливане на двете училища: българското и турското. Открива се 8 клас и общежитие за учениците от околните села, учащи се в 8 клас. Създадени са нови кабинети по химия, биология и селско стопанство. Обособени са и две работилници по дървообработване и металообработване. До 1964 г. са построени: баскетболно игрище, писта за 60 м гладко бягане; волейболно игрище;трап за скачане. Създадена е нова овощна градина с 45 дръвчета в училищния двор. В началото на 70-те години в училищния двор е построена и сградата на детската градина.
  • През учебната 1962/1963 г. се обучават общо 299 ученици, от които 187 в началния курс и 112 в средния курс.
  • След 1990 г. вследствие на миграцията и ниската раждаемост броят на учениците прогресивно намалява. През учебната 2016/2017 година в училището се обучават 55 ученици от 1 до 8 клас в слети паралелки и 15 деца на 5 и 6-годишна възраст в подготвителна група.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Река Камчия
  • Уружките скали
  • Църквата „Св. Пророк Илия“ – построена е около 1755 – 1769 г. в центъра на старата част на селото. Смята се, че на същото място е съществувал средновековен параклис „Св. Петка“ и сегашната църква е върху старите основи. Сегашната сграда е изградена в средата на 18 в. (през 1969 г. е празнувана 200-годишнината ѝ), но е претърпяла редица преустройства, като последното от тях – дървената камбанария, датира от 1884 г., когато е окачена и камбаната. В двора има и малко старо гробище с три запазени каменни кръста от началото на 19 в.
  • Джамията – постройката сега е в малък двор и почти излиза на линията на шосето. Намира се в южния край на селото, където е била старата турска махала. Първоначално Джамията е построена през 1800 г., според запазени от ходжите данни. Сегашната сграда е по-късна, вероятно около 1870 г., строена от габровски майстори. Минарето е изградено допълнително през 1874 г.
  • Крепост Тича – Късноантична и средновековна крепост

В селото са запазени над 10 стари къщи с типичната архитектура за района на Котел и Елена.

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Характерен за тази област е тичанският боб.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени
  • Иван Аврамов, македоно-одрински опълченец, гостилничар, ІV отделение, 2 рота на 9 велешка дружина[2]
  • Димитър Тишин (1913 – 1992), български писател
  • Рашо Рашев (1943 – 2008), български археолог

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Марин Дончев Маринов „Градиво за историята на стародавното и богохранимо село Тича, Котленска община“ – 1 том.
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 12.