Кипилово
| Кипилово | |
  Кипилово  Кипилово | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 427 души[1] (15 март 2024 г.) 5,11 души/km² |
| Землище | 83,573 km² |
| Надм. височина | 424 m |
| Пощ. код | 8998 |
| Тел. код | 04583 |
| МПС код | СН |
| ЕКАТТЕ | 36854 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Сливен |
| Община – кмет | Котел Коста Каранашев (ГЕРБ; 2015) |
| Кметство – кмет | Кипилово Йордан Симеонов (ГЕРБ) |
Кипѝлово е село в Югоизточна България, община Котел, област Сливен.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Кипилово се намира на около 54 km север-северозападно от областния център Сливен, около 17 km западно от общинския център Котел и около 29 km източно от град Елена. Разположено е в северните разклонения на Котленска планина, Източна Стара планина. През селото текат реките Боаз дере и Кючук дере от поречието на Стара река, които се сливат в северния край на Кипилово. На запад тече река Сайганица, водеща началото си от карстов извор в местността Сайганица, която се слива с двете реки близо до селото. Районът е карстов – има 18 пещери и карстови извори.[2]
Климатът е умереноконтинентален; почвите в землището са преобладаващо лесивирани и планосоли[3].[2]
Надморската височина в центъра на селото е около 430 m.
През Кипилово минава третокласният републикански път III-484, който на изток води до връзка северно от град Котел с второкласния републикански път II-48, а на запад – след дясно отклонение на север към село Боринци, до връзка с второкласния републикански път II-53 и по него на север към село Майско, а на юг към село Стара река.
Землището на село Кипилово граничи със землищата на: село Боринци на север; село Стрелци на североизток; град Котел на изток; село Нейково на югоизток; село Раково на юг; село Стара река на югозапад; село Зайчари на северозапад.
Населението на село Кипилово, наброявало 1405 души при преброяването към 1934 г. и 1660 към 1956 г., намалява до 422 (по служебен документ на НСИ от 2021-12-31) към 2021 г.[4]
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 569 лица, за 511 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 33 – към „турска“, за 7 – към „ромска“ и за 18 – „не отговорили“.[5]
История
[редактиране | редактиране на кода]Кипилово е в България от 1878 г., след Освобождението. При преброяването на населението през 1881 г. Кипилово е отбелязвано като „градец“, а населението му наброява 2966 души.[6]
Килийно училище в Кипилово има от 1840 г. с пръв учител абаджията Кръстю Христов от село Беброво. През 1865 г. учителят Матей Николов от град Елена превръща училището в светско, въвеждайки обучение по смятане и други науки. През 1882/1883 г. започва строеж на нова сграда, в която обучението се води в отделни класове. През 1920 г. е разкрит първи прогимназиален клас. През периода 1939 – 1946 г. се построява нова училищна сграда. От учебната 1960/1961 г. към училището е открит VIII клас.[2][7][8]
Читалището в Кипилово е основано през 1909 г. с име „Наука“. С основаването на читалището е изграден и театрален колектив, чиято първа поставена пиеса е „Многострадална Геновева“. Към 1978 г. е построен нов читалищен дом. От 1982 г. читалището носи името „Анастас Кипиловски“.[9]
Населението на Кипилово се препитава главно от експлоатация на горите и във връзка с това през 1935 г. в селото е създадено общинско ревирно[10] лесничейство като служба за рационално стопанисване и експлоатация на горите. От 1941 г. в резултат на създалата се военновременна обстановка в страната, лесничейството ограничава дейността си изключително върху дърводобива, вследствие възложените големи държавни доставки на дървен материал. Това обстоятелство довежда и промяна в наименованието на лесничейството, което в началото на 1943 г. е преименувано в Общинско горско стопанство. По-късно стопанството се преименува в Кипиловско ревирно лесничейство с много обширен район на стопанисваните гори, като контролира и лова и риболова в района. От 1948 г. лесничейство се преобразува в Държавно горско стопанство.[11] От 1999 г. стопанството е преструктурирано в Държавно лесничейство – Кипилово и „Сайганица“ ЕАД – Кипилово. От 2005 г. лесничейството е влято в Държавната дивечовъдна станция „Котел“.[12]
На 7 декември 2006 към Кипилово е присъединено обезлюденото село Птичари.[13]
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]Село Кипилово към 2023 г. е център на кметство Кипилово.[14][15]
В село Кипилово към 2023 г. има:
- действащо читалище „Анастас Кипиловски – 1909“;[16][17]
- действащо общинско основно училище „Свети свети Кирил и Методий“;[18]
- православна църква „Свети пророк Илия“;[19]
- пощенска станция;[20]
- целодневна детска градина „Детелина“.[21]
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Празник на селото е Илинден (по стар стил – 2 август). Празничните дати за селото се определят няколко месеца предварително, като се избират съботата и неделята по-близки до 2 август.
Празнуват се и:
- Бабинден – ежегодно;
- Лазаровден;
- Седмица на гората – в местността „Сайганица“, където има обособен горски кът.
Други
[редактиране | редактиране на кода]Дърводобивът е основа на поминъка в селото. Дървеният материал се изнася предимно за Гърция.
Река Сайганица до извора ѝ е отклонена с цел създаване на рибарник.
Слабо е развито животновъдството – предимно малки стада от кози, овце и крави.
Природни и културни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Край селото се намират останките от стените и сводовете на слабопроучената крепост от римско време, наречена днес Кипилово кале, служела някога за преден щит пред варварските нашествия от север. Градежът е смесена зидария и на места стига до 6 – 7 метра височина. Най-ранна датировка на крепостта – III в.
Крепостта Кипилово кале се намира на 3 км югоизточно от с. Кипилово, на връх Хисарлъка. Има формата на неправилен трапец и огражда площ от около 8000 m². От дебелите 2,5 м крепостни стени е запазено немалко, като на места те се издигат до 8 – 10 м височина. Запазени са и три от входовете на крепостта, а в източната ѝ част се намира 12-метровият водоснабдителен кладенец. По характерния градеж археолозите са определили, че крепостта е построена в края на VІ в. от римляните, с цел защита от нахлуващите от север варварски племена и вероятно е просъществувала до края на Второто българско царство.
Близо до селото има и няколко пещери.
В центъра на Кипилово има паметник и възпоменателни плочи на Анастас Кипиловски.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ а б в Голяма енциклопедия „България“, том 6, стр. 2309, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012 г.
- ↑ ГЕОграфия'21. Научно-методическо списание / Списанието / Архив: 2005, № 5 / География. Н. Нинов, Таксономичен списък на почвите в България според световната система на ФАО. Лесивирани почви (Luvisols). Планосоли (Planosols) // Архивиран от оригинала на 2022-05-18. Посетен на 2023-06-28.
- ↑ Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Кипилово, общ. Котел, обл. Сливен
- ↑ Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Кипилово, община Котел, област Сливен
- ↑ Национален регистър на населените места. Справки. Архив на списъците на населените места (сканирани документи). Списък на населените места: (по преброяването на 1 януарий 1881 г.), стр. 37 (44). Кипилово гц.
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Сливен – 32, фонд 315К „Народно основно училище – с. Кипилово, Сливенско (1897 – 1944)“; История на фондообразувателя // Архивиран от оригинала на 2023-06-29. Посетен на 2023-06-29.
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Сливен – 32, фонд 448 „Народно основно училище „Кирил и Методий“ – с. Кипилово, Сливенско (1944 – )“; Промяна в наименованието на фондообразувателя. История на фондообразувателя // Архивиран от оригинала на 2023-06-29. Посетен на 2023-06-29.
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Сливен – 32, фонд 147 „Народно читалище „Наука“ – с. Кипилово, Сливенско (1944 – )“; Промяна в наименованието на фондообразувателя. История на фондообразувателя // Архивиран от оригинала на 2023-06-29. Посетен на 2023-06-29.
- ↑ Речник на българския език РЕВЍР м. Лесов. Ограничена горска площ от трайни естествени граници, инструментално измерени на терена.
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Сливен – 32, фонд 59 „Кипиловско ревирно лесничейство (1944 – 1948)“; Промяна в наименованието на фондообразувателя. История на фондообразувателя // Архивиран от оригинала на 2023-07-01. Посетен на 2023-07-01.
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Сливен – 32, фонд 58 „Горско стопанство – с. Кипилово, Сливенско (1947 – 2004)“; Промяна в наименованието на фондообразувателя. История на фондообразувателя
- ↑ Национален регистър на населените места. Информация с. Кипилово, общ. Котел, обл. Сливен – 13/01/2007. Събитие: присъединяване. Решение № 849 на Министерски съвет. Държавен вестник, бр. 2 от 9 януари 2007
- ↑ Справка за събитията за кметство Кипилово, общ. Котел
- ↑ Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Сливен, кметство Кипилово
- ↑ Детайлна информация за читалище „Анастас Кипиловски – 1909“, село Кипилово, община Котел, област Сливен
- ↑ Информационна карта за 2022 г., читалище „Анастас Кипиловски – 1909“, село Кипилово, община Котел, област Сливен
- ↑ Министерство на образованието и науката – Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, основно училище „Свети свети Кирил и Методий“, село Кипилово, община Котел, област Сливен
- ↑ Национален регистър на храмовете в Република България, село Кипилово, област Сливен
- ↑ Български пощи, Пощенски станции, област Сливен, 8998 Кипилово // Архивиран от оригинала на 2019-11-29. Посетен на 2023-06-30.
- ↑ Регистър на детските градини в България. Целодневна детска градина „Детелина“, село Кипилово
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-35-041
- Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: K-35-041-1. Актуалност 1984 г. Издание 1988 г.
- Източна Стара планина. Географска карта
- Опознай.bg. Местност „Сайганица“.
| ||||||||||
