Кипилово
Кипилово | |
---|---|
Общи данни | |
Население | 417 души[1] (15 септември 2022 г.) 4,99 души/km² |
Землище | 83,573 km² |
Надм. височина | 424 m |
Пощ. код | 8998 |
Тел. код | 04583 |
МПС код | СН |
ЕКАТТЕ | 36854 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Сливен |
Община – кмет | Котел Коста Каранашев (ГЕРБ) |
Кметство – кмет | Кипилово Христо Цветков (ГЕРБ) |
Кипилово е село в Югоизточна България. То се намира в община Котел, област Сливен.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Кипилово се намира в Еленския балкан. Отстои на 26 км от Котел и на 53 км от Сливен.
История[редактиране | редактиране на кода]
На 7 декември 2006 към Кипилово е присъединено обезлюденото село Птичари.[2]
Край селото се намират останките от стените и сводовете на слабопроучената крепост от римско време, наречена днес Кипилово кале, служела някога за преден щит пред варварските нашествия от север. Градежът е смесена зидария и на места стига до 6 – 7 метра височина. Най-ранна датировка на крепостта – III в.
Патрон на селото е Анастас Кипиловски. Негов паметник и възпоменателни плочи са издигнати в центъра на селото.
Според друг източник селото е получило своето име от съчетанието на думите „кипи“ и „лова“ – Кипилово. В селото има няколко ловни дружинки, според които ловът на дивеч е не само спорт, но и хоби за голяма част от тях.
Селището се споменава в криминална хроника от 8 март 1923 г., в която се описват деянията на престъпна организация от конекрадци, на която съдействат кметът и селският секретар-бирник на Нейково.[3]
Религия[редактиране | редактиране на кода]
Около 90% от населението са източноправославни християни. Останалите 10% са роми с неопределена религиозна принадлежност. Ромите са предимно преселници от съседни села с цел изкарване на прехраната си от дърводобив.
Попът на селото Петър е официално анатемосан от Великотърновската епархия, поради уличаване в кражба на иконите от църквата на селото, които според някои печатни медии са изнесени и продадени в съседна Гърция.
Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]
Кмет – Йордан Симеонов
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Празник на селото: Илинден (стар стил) – 2 август. Празникът на селото се определя няколко месеца предварително, като се избират съботата и неделята най-близки до 2 август.
Бабин ден се празнува всяка година.
От няколко години насам през пролетта се празнува „Седмица на Гората“ в местността „Сайганица“, където има обособен горски кът в близост до „Ямболския лагер“.
Празнува се и Лазаров ден.
Други[редактиране | редактиране на кода]
В селото има пощенска станция, библиотека, училище, детска градина. За развитието на голяма част от селото има принос и горското стопанство. Слабо е развито животновъдството – предимно малки стада от кози, овце и крави.
До с. Кипилово се стига с директен автобус от гр. Сливен. Селото е сравнително добре устроено, като през средата на 80-те години е имало възможност да бъде учредено като „селище от градски тип“, но възможността не е оползотворена и селището остава село от селски тип.
Дърводобивът е главен отрасъл в селото. Дървеният материал се изнася предимно за Гърция. Реката до извора на Сайганица е отклонена с цел създаване на рибарник.
След като бе преасфалтиран пътят Котел – Кипилово, най-бързият път от Велико Търново до Бургас минава през Кипилово.
Забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Крепостта Кипилово кале се намира на 3 км югоизточно от с. Кипилово, на връх Хисарлъка. Има формата на неправилен трапец и огражда площ от около 8000 m². От дебелите 2,5 м крепостни стени е запазено немалко, като на места те се издигат до 8 – 10 м височина. Запазени са и три от входовете на крепостта, а в източната ѝ част се намира 12-метровият водоснабдителен кладенец. По характерния градеж археолозите са определили, че крепостта е построена в края на VІ в. от римляните, с цел защита от нахлуващите от север варварски племена и вероятно е просъществувала до края на Второто българско царство.
Близо до селото има и няколко пещери.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Решение №849 на Министерски съвет. Държавен вестник, бр. 2 от 9 януари 2007
- ↑ Утринна поща – Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков – Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 8, 08 март 1923 г., стр. 1
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|