Направо към съдържанието

Катунище

Катунище
Възрожденската църква Света Троица
Възрожденската църква Света Троица
България
42.8068° с. ш. 26.5059° и. д.
Катунище
Област Сливен
42.8068° с. ш. 26.5059° и. д.
Катунище
Общи данни
Население21 души[1] (15 март 2024 г.)
1,45 души/km²
Землище15,058 km²
Надм. височина438 m
Пощ. код8991
Тел. код04582
МПС кодСН
ЕКАТТЕ36681
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСливен
Община
   кмет
Котел
Коста Каранашев
(ГЕРБ; 2015)
Катунище в Общомедия

Кату̀нище е село в Югоизточна България, община Котел, област Сливен.

Село Катунище се намира на около 21 km североизточно от областния център Сливен, около 11 km югоизточно от общинския център Котел и около 3 km северозападно от село Градец. Разположено е в Източна Стара планина, предимно покрай левия (северния) бряг на Нейковска река – десен приток на Котленска река (Котелшница, Котлешница). Климатът е умереноконтинентален.

Общинският път, минаващ през Катунище, на изток прави връзка с второкласния републикански път II-48, който на юг през селата Градец и Ичера води към Сливен, а на север през град Котел води до връзка при град Омуртаг с първокласния републикански път I-4 (Е772). На запад от Катунище, след дясно отклонение към село Жеравна, общинският път продължава през селата Нейково и Раково на юг към Сливен, а на запад – към връзка с второкласния републикански път II-53.

Надморската височина в селото по главната му улица, която е част от минаващия през него общински път, е около 400 – 405 m и нараства на север до около 420 – 430 m.

Землището на село Катунище граничи със землищата на: село Жеравна на запад и север; град Котел на север (граничен участък около 170 m); село Медвен на север и североизток; село Градец на изток и юг; село Ичера на юг.

Населението на село Катунище, наброявало 440 души при преброяването към 1934 г., намалява до 125 към 1985 г. и 20 (по служебен документ на НСИ от 2021-12-31) към 2021 г.[2]

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 26 лица, за 26 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група.[3]

След Руско-турската война (1877 – 1878 г.), по Берлинския договор от 1878 г. селото остава в Източна Румелия и е присъединено към България след Съединението 1885 г.[4][5]

При преброяването на населението в Княжество България през 1893 г. – първо след Съединението, селото е отбелязано с име Катуница[6], а при следващото през 1900 г. – Катунище[7].

Училище в селото, по данни от летописната му книга, е открито през 1848 г. Първи учител е Коста Попкръстев от село Жеравна. Децата учат в килията на тогавашната църква. Учениците са предимно момчета. Те учат на панакиди[8]. За три години едва успяват да научат буквите. Коста Попкръстев учителства до 1850 г., а от 1851 до 1855 г. няма учител. През 1856 г. учител става Петър Попиванов от село Ичера, който учителствал три години, като е изхранван от селото по домовете чрез редуване. Учението е килийно, но учениците вече имат руски буквари. Учителят е терзия (шивач), седи по турски в стаята и шие, а учениците, насядали около стените, четат на панакидите на висок глас. През 1879 г. учител е Добри Стоянов от село Градец. Той първи разделя учениците на отделения и преподава по „звучната метода“, т.е. на децата съобщава не названието на буквата, а нейното произношение. През 1881 г. е построена първата училищна сграда със средства, събрани доброволно от селото. Първият учител с педагогическо образование е Жейно Попрусков. След приключване на учебната 1969/1970 г. училището (начално) е закрито и малките ученици от селото отиват да учат в село Градец.[9]

Читалище „Христо Ботев“ в село Катунище е образувано вероятно през периода 1926 – 1936 г.[10]

Катунище е било винаги източноправославно селище.

Обществени институции

[редактиране | редактиране на кода]

Изпълнителната власт в село Катунище към 2023 г. се упражнява от кметски наместник.

В село Катунище към 2023 г. има:

  • читалище „Христо Ботев“;[11]
  • православна църква „Света Троица“;[12]

Културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]

Село Катунище е архитектурен резерват.[13]

Къщите в Катунище са във възрожденски стил. Това е камчийският тип къща, строена от камък и дърво.

Повечето от къщите в селото са купени от живеещи в Сливен, Бургас и Ямбол семейства и фирми. В Катунище действат като хотели няколко екокъщи и екокомплекс.

От Катунище са хайдутинът Кара Танас, писателят Димитър Гундов, преводачът Петър Драгоев и родът на поетесата Станка Пенчева. Къщата на рода Пенчеви е творческа база на Съюза на архитектите в България[14]. С красивата си природа, чистия въздух, реката и планината с обширни поляни Катунище предлага отлични условия за активен отдих.

През 1853 г. Никола Икономов – Жеравненеца съобщава за село Катунища, където вероятно получава от местни жители финансова помощ за издаване на своята книга „Земледелие“[15]


  1. www.grao.bg
  2. Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Катунище, общ. Котел, обл. Сливен
  3. Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Катунище, община Котел, област Сливен
  4. Николай Мичев, П. Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987; „Наука и изкуство“, София, 1989 г., стр. 144. Катунище.
  5. Електронна библиотека по архивистика и документалистика. Раздел: „Книги“. Речник на имената и статута на населените места в България (1878 – 2004). Автор: Николай Мичев. КАТУНИЩЕ (Катуница) (Справка към 16 юни 2023.)
  6. Справки в Националния регистър на населените места, Списъци на населените места. Списък на населените места в Княжество България според преброяването на 1 януари 1893 г.; София, Държавна печатница, 1894, стр. 46. XV. Окръг Сливен / 3. Околия Котел / Община Жеравна: 2) с. Катуница
  7. Справки в Националния регистър на населените места, Списъци на населените места. Списък на населените места в Княжество България според преброяването на 1 януари 1900 г.; София, Държавна печатница, 1902, стр. 30 (38). XIII. Окръг Сливен / 2. Околия Котел / 2. Община Жеравна: 2) с. Катунище
  8. Речник на българския език. ПАНАКЍДА ж. Някогашно учебно помагало – намазана с восък гладка дъска, върху която учениците се учели да пишат с пръчица със заострен край.
  9. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Сливен – 32, фонд 813 „Начално училище – с. Катунище, Сливенско (1944 – 1970)“; История на фондообразувателя
  10. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Сливен – 32, фонд 359К Групов фонд „Читалища в Сливенски окръг“ (1909 – 1944); История на фондообразувателя, с. Катунище
  11. Детайлна информация за читалище „Христо Ботев“, село Катунище, община Котел, област Сливен
  12. Българска православна църква, Структура, Епархии, Сливенска епархия, Храмове, Котелска духовна околия, с. Катунище – храм „Св. Троица“ – 1874 г.
  13. Национален институт за паметниците на културата. Списък на резервати – паметници на културата. Село Катунище. Разпореждане на МС № 20 от 30.12.1988 г. за обявяване на с.Катунище, Бургаска област, за архитектурен резерват. (ДВ, бр. 4/1989 г.).
  14. САБ. Зали и творчески бази. Творческа база „Катунище“. Архив на оригинала от 2023-06-27 в Wayback Machine.Справка към 27 юни 2023 г.
  15. ИКОНОМОВ, Никола Тодоров, 1820 – 1897. Земледелие / съставлено от Никола Икономовича, жеравнянца. Белград : В Княжеско-сръбската печатня, 1853. От фонда на Регионален исторически музей – Разград