Димитър Гундов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Димитър Гундов
български поети преводач
Роден
Починал
1 ноември 1978 г. (71 г.)

Учил вУниверситет за национално и световно стопанство
Политика
Депутат
VI НС   VII НС   
Литература
Жанровестихотворение

Димитър Стефанов Гундов е български поет и преводач, заслужил деятел на културата.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 26 ноември 1906 г. в сливенското село Катунище. От 1929 г. е член на БЗНС. Завършва прогимназия в Градец, а след това първи прогимназиален клас в Котел. През 1925 г. завършва търговска гимназия във Варна. След това започва работа в банка в Стара Загора. Там започва печатането на ученическото сп. „Ехо“. През 1927 г. се записва в Свободния университет (сега УНСС), но не успява да завърши поради липса на средства и започва работа в Шумен. Сътрудничи на „Вестник за жената“, „Обществена мисъл“, „Светлоструй“, „Литературен глас“, „Българска мисъл“, „Гребец“. От 1937 г. е член на Съюза на българските писатели. След 9 септември 1944 г. сътрудничи на изданията „Пламъче“, „Дружинка“, „Септемврийче“. От 1952 до 1967 г. е завеждащ литературния фонд на Съюза на българските писатели. От 1968 до 1971 г. е секретар на съюза, а от 1971 г. става негов заместник-председател. Членува на Комитета за изкуство и култура и на Националния съвет на Отечествения фронт.[1] Умира на 1 ноември 1978 г. в София. Негови стихове са преведени на руски, украински, беларуски, италиански, унгарски, френски и други езици.[2] Той превежда от руски и немски език.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

За възрастни
  • „Босоногото момче“ (1930),
  • „След дъжд“ (1935),
  • „Под едно небе“ (1943),
  • „Знаме на свободата“ (1951),
  • „Родно утро“ (1956),
  • „Избрани стихотворения“ (1958, 1967),
  • „Бащина земя“ (1959),
  • „С пълно сърце“ (1965),
  • „Избрани стихотворения“ (1967)
За деца
  • „Пастирче“ (стихове, 1938),
  • „Делко и Поседелко“ (приказки и разкази, 1945, 1969),
  • „Щастлива родина“ (стихове, 1948),
  • „Двете мишлета“ (1961),
  • „Кой излезе по-хитър“ (приказка, 1963),
  • „Кой открадна птичето гнездо“ (приказка, 1964),
  • „Крилати дни“ (стихове, 1966),
  • „Планински пътеки“ (избрани стихотворения за деца и юноши, 1966),
  • „Има една страна“ (стихове, 1971), „В топлия кът“ (стихове, 1976),
  • „Хитрините на Зайко“ (приказка, 1977).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Народни представители от Шесто народно събрание, ДПК „Димитър Благоев“, 1974, с. 170.
  2. Биография на Димитър Гундов в Литературен свят

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]