Университет за национално и световно стопанство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Университет за национално и световно стопанство
Universitas de nationalibus et mundi oeconomia
Unss-bg.png
Unss-front.jpg
Девиз Духът прави силата / Spirit makes strength
Основаване 1920 [1]
Вид Държавен
Финансиране 19 492 900 лв[2]. (2016, субсидия от държавния бюджет)
Ректор проф. д.ик.н. Стати Статев
Преподаватели 1290 [3]
Студенти 18 902 (2015 г.)[4]
Местоположение София, Флаг на България България
Цветове Пурпур     
Уебсайт www.unwe.bg
Unwe.logo.png
Bulgaria Sofiya Province relief location map.jpg
42.6508° с. ш. 23.3486° и. д.
Университет за национално и световно стопанство в Общомедия

Университетът за национално и световно стопанство е най-старият и най-големият икономически университет[5] в Република България. Нарежда се сред най-престижните български висши учебни заведения.[6]. Правоприемник е на Свободния университет за политически и стопански науки, създаден през 1920 г.[7] Според Висшия консорциум на 126 изследователски центрове и институти към Министерството на образованието на Испания (Consejo Superior de Investigaciones Científicas -CSIC), който е и най-голямата изследователска организация, която прави световна класация на висшите училища в света, УНСС заема 28 място в Европа, в класацията на най-добрите бизнес училища.[8]

В Университета се изучават икономически, юридически, управленски, информационни и социални специалности – 45 в редовна форма, което го прави и най-големия икономически университет в Югоизточна Европа. Университетът включва в своя състав осем факултета, три института и четиринадесет центъра.

Въведената в университета кредитна система позволява учебни кредити от УНСС да вземат студенти от цял свят, а негови студенти да завършват с диплома от чуждестранни университети в определени програми. Университетът издава алманах, годишник и сборник „Научни трудове“, научно списание „Икономически и социални алтернативи“, научно списание „Economic Alternatives“ и вестник „Икономист“, а от 2009 г. – „Вестник на УНСС“.

Съдържание

История[редактиране | редактиране на кода]

Първата половина на XX век (1920-1944)[редактиране | редактиране на кода]

През 1920 г. България е в тежка икономическа, социална, политическа и идейна криза. Войните от 1912 до 1918 г. не довеждат до желаното обединение на земите населени с етнически българи. Точно в този момент, група от най-видни държавници, общественици и учени решават да предложат на обезвереното младо поколение алтернатива в академичното образование. Идеята е да се създаде Свободен университет за политически и стопански науки. Той трябва да подготвя стопански и управленски елит, който да изправи България на крака.

Освн с тежкия следвоенен период, 20-те години на 20 век се свързват и с разрастването на капиталистическите предприятия в индустрията, търговията, кредита и застраховането, време на основни промени в икономиката на страната. Особено бързо протичат процесите на концентрация на монополните форми на капитализма - създават се картелни организации, сформират се финансови групи около големи банки с чужди или с български капитали. Тези исторически предпоставки налагат необходимостта от организиране на висше икономическо образование у нас. Инициативата за създаването на университета е подета от акад. Стефан Бобчев - учен, писател, общественик, политик, министър, депутат. Той става първият ректор на Балканския близкоизточен институт (както е официалното име на университета).

Академичната 1920 година започва с три отдела (факултета). В тях са включени политическа икономия, основи на държавата и правото, финансова наука с финансово право, най-нова история на България и на Балканите, стенография, история на стопанския строй, счетоводство, стокознание, търговско смятане, сравнително гражданско право, конституционно право, административно право, статистика, съдебно право, политическа и стопанска география, търговска история, търговска кореспонденция, търговско и морско право, митническа политика, стопанска политика, стопанство и законодателство на пътищата и съобщенията, пари-банки-борси-кооперации. стопанска аритметика, наука за балансите, западни езици и някои специални дисциплини за консулския отдел с по 1-2 часа седмично. За всеки курс се изискват практически занятия по 3 до 5 дисциплини при общ брой на дисциплините за целия тригодишен курс на обучение 30.

Първата сграда на УНСС на ул. Раковска

Година след създаването си, АС взима решение и за намиране на място за построяване на собствена сграда. През февруари 1923 г. със средства, набрани от резервния фонд и от ипотечен заем, е закупена двуетажна сграда на ул., „Раковски" 94 (сега 114) и започва работа по пристрояване на допълнителен етаж. По-късно бива закупена и неголяма къща на ул. „Ст. Караджа" 20, Която на първо време след ремонт е приспособена за канцеларии и за жилища на част от обслужващия персонал, а по-късно - на служители и преподаватели. Само няколко години след създаването си Свободният университет укрепва организационно като частно висше учебно заведение със стопанско-правен профил.

Със закон от 1940 г. (ДВ, бр. 126 от 07.06.1940 г.) СУПСН е трансформиран в Държавно висше училище за финансови и административни науки (ДВУФАН). Започва нов етап в развитието на университета, налагащ и определени промени, които да отразят преустройството на стопанския и политическия живот в страната. Привлечени са много нови преподаватели. Ръководството на ДВУФАН издейства през 1940-1941 г. средства за построяване на нова учебна сграда на ул. „Ст. Караджа". През юли 1942 г. е положен основният камък, но поради военновременните ограничения и липсата на материали сградата не е покрита и обзаведена. По-късно отпадат и мотивите за създаването в СДУ на Държавен счетоводен отдел при Юридическия факултет, които на практика е конкурент и потенциален приемник на ДВУФАН. Съществуването на два центъра в София за подготовка на висшисти с икономическо образование става излишно. Въпросът се решава със закона за закриване и откриване на ВУЗ, гласуван през 1947 г., по силата на които се извършва принудително сливане на ДВУФАН с 2700 студенти и Държавностопанския факултет на СДУ с 1650 студенти в Обединен факултет за стопански и социални науки при СДУ „Св. Климент Охридски".

Този количествен и качествен растеж на Стопанския факултет при СДУ и новите изисквания за подготовка на икономисти с висше образование налагат възстановяването на факултета като самостоятелно висше държавно икономическо учебно заведение. Това става през 1951 г. с Постановление на МС. По силата на това постановление Стопанският факултет се отделя от СДУ в самостоятелно висше училище с наименование Висш икономически институт „Карл Маркс".

Идеологически стожер на комунистическия режим (1945-1989)[редактиране | редактиране на кода]

Зала 5 в Свободния университет за политически и стопански науки (дн. УНСС) през 1920

С Указ № 26 (в. „Известия“, бр. 10 от 01.02.1952 г.) е възстановена самостоятелността на висшето училище [9] под името Висш икономически институт (ВИИ). От 24 март 1953 г. с Указ № 89 той носи името на Карл Маркс (в. „Известия“, бр. 23 от 20 март 1953 г.). Първоначално са учредени четири факултета: Планово-статистически с три специалности - Политическа икономия, Народностопанско планиране и Статистика; Финансово-счетоводен с две специалности - Счетоводна отчетност и Финанси и кредит; Промишлено-транспортен също с две специалности - Икономика на промишлеността и Икономика на транспорта, и Търговски факултет със специалностите - Икономика на вътрешната търговия и Икономика на външната търговия. Броят на катедрите по това време е 15, като всяка от тях се числи към даден факултет в зависимост от специалностите, по които обучава студенти, и от дисциплините, които преподава. Катедра „22" е на пряко подчинение на ректора и на Министерството на народната отбрана. През есента на 1949 г. се открива задочната форма на обучение с годишен прием около 200-250 души.

През разглеждания период последователно ректори на института са: проф. Тодор Ненов (1952-1958), проф., академик Жак Натан (1958-1962), доц. Ангел Чаушев (1962-1966), проф. К. Григоров (1966-1970). От 1952-1953 учебна година се въвежда вътрешната аспирантура, която дава възможност на много от тогавашните млади асистенти и преподаватели да защитят кандидатски дисертации и да повишат своята квалификация. Поставя се началото на студентската научна дейност под формата на студентски научни кръжоци. Наблюдава се и активизиране на научноизследователската дейност сред преподавателите в института, Като значително се повишава броят на публикуваните научни изследвания, монографии, статии в научни списания и студии в „Трудове на ВИИ „Карл Маркс". Растящият брой на студентите през този период води до увеличаване на бюджета на института, на неговия преподавателски и обслужващ персонал и до необходимостта от нова или допълнителна материална база. През учебната 1958-1959 г. щатният преподавателски колектив вече наброява 114 души, от които 15 професори, 25 доценти, 42 преподаватели и 32 асистенти. Броят на хоноруваните преподаватели и асистенти е 32, а на учебно-помощния и на техническия персонал - 78 (през 1939-1940 г. - 11). Освен старата учебна сграда на ул. „Г. С. Раковски" № 114 и новата на ул. „Ст. Караджа" № 20 на института е дадена и бившата сграда на румънското училище в София на ул. „Екзарх Йосиф" № 14. Въпреки това материалната база на института се оказва недостатъчна и не дава възможност да се осигурят нормални условия за работа на отделните катедри и на преподавателите към тях. Това налага пред висшестоящите органи да се постави въпросът за построяване на нова сграда на института.

Постепенно започва да се утвърждава следдипломното обучение за квалификация и преквалификация на завършилите висше икономическо образование (1967-1969). Организират се курсове за обучение на определени категории служители от различни министерства и ведомства - Министерство на външната търговия, Министерство на транспорта и съобщенията и др. През 1969 г. организационно тази форма на обучение се обособява като школа, по-късно като отдел, а след това като Институт за следдипломна квалификация (ИСК) с отделен щат на пряко подчинение на ректора и на АС на ВИИ "К. Маркс” (сегa УНСС ).

ВИИ „Карл Маркс“ е водещ икономически ВУЗ по времето на Народна република България.

Във времето на посткомунизма (1990-сега)[редактиране | редактиране на кода]

На 27.04.1990 г. Академичният съвет (АС) решава ВИИ „Карл Маркс“ да се преобразува в Университет за национално и световно стопанство. Същата година в университета се открива офис на най-голямата международна студентска организация AIESEC. Официалното преименуване на висшето училище става с решение на Народното събрание на Република България за създаване и преобразуване на висши училища (ДВ, бр. 68 от 26 юли 1995 г.). Едновременно с това е утвърдена новата факултетна структура на университета. Създадените преди това департаменти, които довеждат до неоправдано раздробяване на основните структури на университет а, се трансформират в седем факултета: Общоикономически, Финансово-счетоводен, Отрасловоикономически, Икономика на инфраструктура та, Международна икономика и политика, Управление и информатика и Юридически. Днес УНСС е съвременно държавно висше училище, в което се провежда обучение в различни форми и равнища за придобиване на образователно-квалификационните степени „бакалавър", „магистър" и на образователната и научна степен „доктор". Едновременно с това УНСС развива мащабни научни изследвания в областта на икономиката и управлението, съобразени с научната и образователната политика на страната и с изискванията за изпреварваща подготовка на висококвалифицирани кадри за новите области и направления на науката и за обществената практика в съответствие с традициите и ценностите на българското висше образование, световния опит и съвременните образователни тенденции на водещите университет и.

Структурни звена[редактиране | редактиране на кода]

Структурни звена на Университета за национално и световно стопанство
Факултет
Година на основаване
Финансово-счетоводен факултет
1920
Бизнес факултет
1949
Общоикономически факултет
1958
Юридически факултет
1991 (1920)
Факултет „Международна икономика и политика“
1995 (1975)
Факултет „Икономика на инфраструктурата
1995
Факултет „Управление и администрация
1995
Факултет „Приложна информатика и статистика
2008

Общоикономически факултет[редактиране | редактиране на кода]

  • катедра „Икономикс“
  • катедра „Човешки ресурси и социална защита“
  • катедра „Икономическа социология“
  • катедра „Политическа икономия“
    • секция „Стопанска история“ към катедра „Политическа икономия“
    • секция „Социално-икономически теории“ към катедра „Политическа икономия“
    • секция „Философия“ към катедра „Политическа икономия“
Student park.png

Бизнес факултет[редактиране | редактиране на кода]

  • катедра „Индустриален бизнес“
  • катедра „Творчески индустрии и интелектуална собственост“
  • катедра „Предприемачество“
  • катедра „Икономика на природните ресурси“
  • катедра „Икономика на недвижимата собственост“
  • катедра „Физическо възпитание и спорт“

Факултет „Управление и администрация“[редактиране | редактиране на кода]

  • Катедра „Управление“
  • Катедра „Публична администрация“
  • Катедра „Регионално развитие“
  • Катедра „Маркетинг и стратегическо планиране“
Паметник на Карл Маркс в един от дворовете. Карл Маркс е патрон на университета в периода 1953-1989

Факултет „Приложна информатика и статистика“[редактиране | редактиране на кода]

Финансово-счетоводен факултет[редактиране | редактиране на кода]

  • катедра „Финансов контрол“
  • катедра „Счетоводство и анализ“
  • катедра „Финанси“

Факултет „Икономика на инфраструктурата“[редактиране | редактиране на кода]

  • катедра „Медии и обществени комуникации“
  • катедра „Икономика на транспорта“
  • катедра „Национална и регионална сигурност“
  • катедра „Стопанска логистика“
  • катедра „Икономика на туризма“
  • катедра „Икономика на търговията“

Факултет „Международна икономика и политика“[редактиране | редактиране на кода]

Юридически факултет[редактиране | редактиране на кода]

  • катедра „Частноправни науки“
  • катедра „Публичноправни науки“
  • катедра „Наказателноправни науки“
Паметник на проф. Стефан Бобчев пред централния вход. Той е основател и пръв ректор на УНСС

Други звена[редактиране | редактиране на кода]

  • Отделение „Институт за следдипломна квалификация“
  • Институт по интелектуална собственост и лидерство
  • Институт по икономика и политики
  • Институт за развитие на предприемачеството
  • Междууниверситетски център за развитие на кариерата
  • Междууниверситетски център за изучаване на римското право и романистичната традиция
  • Университетски център за логистични изследвания и обучение
  • Университетски център по устойчиво развитие
  • Университетски център за мобилност на студенти и преподаватели
  • Университетски център по стандартизация, анализ и одит на финансовия отчет
  • Университетски център по маркетинг
  • Център за дистанционно обучение
  • Център за статистически изследвания
  • Център за изследователски и образователни проекти
  • Център за стратегически изследвания в отбраната и сигурността
  • Център за агробизнес и развитие на селскостопанските региони
  • Център по енергиен бизнес и инфраструктура

Кампус[редактиране | редактиране на кода]

Сградата на УНСС такава, каквато е познаваме днес е построена в периода 1970-1980 г. Проектът на сградата е направен от талантлив архитект от Института по архитектура (днес УАСГ), като той е копиран изцяло от проекта на университета в Оксфорд – с вътрешни дворове, с обособени кампуси [10] .

Днес сградата на УНСС е с 41 хил. кв. м разгърната застроена площ със 120 аудитории, компютърни зали и кабинети, лаборатории, 367 учебни кабинета, съвременна библиотека със 100 компютърни места със свободен достъп до Интернет, аула, модерни конферентни зали, електронна система за информационно обслужване на студентите, издателство, печатница, книжарница, уеб-страница, спортен център „Икономист“, общежития за близо 5000 студенти, учебно-оздравителна база на Черно море и др.

През 2002 г. е открита изцяло обновената университетска учебно-оздравителна база в Равда, Бургаско.

Тестови център[редактиране | редактиране на кода]

Тестовият център е оборудван с 200 компютъра и със сигурна сървърна система. В него се провеждат кандидат-студентски и кандидат-магистърски изпити, вътрешни изпити за текущ и семестриален контрол, държавни изпити.

UNWE park.png

Зали[редактиране | редактиране на кода]

  • Аула „Максима“ – най-голямата зала в УНСС и емблема на университета. В нея традиционно се поставя началото на всяка академична година и се провеждат редовните заседания на Общото събрание на УНСС. Аулата е форум за провеждане на лекции и дискусии с водещи експерти в областта на икономиката и фигури от обществения живот. В аулата се провеждат и значими събития от академичния календар на студенстката общност.
  • Голяма конферентна и малка конферентна зала – залите са разположени в непосредствена близост до аула „Максима“ с капацитет съответно от 84 и 45 места.
  • Зала „Тържествена“ – залата, в която традиционно студентите получават своите дипломи на тържествена церемония и правят първата крачка към бъдещата си професионална реализация. В залата накратко е представена историята на основаването на университета. Могат да се видят и снимки на университета в миналото.
  • Зала „Факултетна“ – залата е с капацитет от 40 места и е оборудвана с мултимедия и екран за прожектиране
  • Зала „Научни съвети“ – намира се в близост до зала „Тържествена“, капацитетът ѝ е 60 места
  • Зала „Обедна“ и зала „Вечерна“ – част са от столовите помещения на университета

Институт по интелектуална собственост и лидерство[редактиране | редактиране на кода]

Центърът по интелектуална собственост (от 2013 г. преобразуван в Институт по интелектуална собственост и лидерство) е комплекс, открит през 2003 г. в присъствието на ректора на УНСС проф. Борислав Борисов, генералния директор на Световната организация по интелектуална собственост д-р Камил Идрис и президента на Република България Георги Първанов. Институтът разполага с учебни и конферетни зали, издателски сектор, административни кабинети и една заседателна зала.

Спортен комплекс „Бонсист“[редактиране | редактиране на кода]

Спортният комплекс е открит през 1977 г. за провеждането на лятната универсиада в София. След това сградата се използва като основен спортен център към университета. През 2009 г. комплексът е изцяло обновен, с което се превръща в най-съвременната университетска спортна база по това време. Разполага със зали за баскетбол, волейбол, фитнес, тенис на маса, аеробика и каланетика, както и с игрища за футбол и тенис на корт. В комплекса се намират и кабинетите на преподавателите, където студентите могат да получат повече информация за спортовете и провежданите състезания, както и да се информират за учебния график.

Университетска библиотека[редактиране | редактиране на кода]

UNWE library.jpg

Началото на университетската библиотека е поставено през 1923 г., като тя постепенно се развива и обогатява и днес е със статут „библиотека-депозитар” на Световната организация по интелектуална собственост.[11]

Библиотеката на университета разполага с ценна икономическа и друга литература и с актуални периодични издания. Към края на 2007 г. тя разполага с 458 556 тома литература. Фондовете включват книги, периодични издания, защитени дисертации и научни разработки, други библиотечни материали и личните библиотеки на акад. Евгени Матеев и проф. д.ик.н. Христо Калигоров. Библиотеката разполага със зала за свободен достъп и читални зали с повече от 180 седящи читателски места. В услуга на посетителите са копираща техника и 100 броя персонални компютри с достъп до електронните ресурси на библиотеката, с достъп до интернет и имейл сървъра на УНСС. Обслужените читатели са повече от 154 000 души ежегодно. Каталогът на библиотеката е достъпен за търсене онлайн. Към университетската библиотека е открит и Център за дигитализация, който представлява електронна библиотека, която поддържа над 300 книги. Библиотеката предоставя достъп до следните бази данни: EBSCO[12], ScienceDirect[13], Springer Lin[14], SCOPUS[15], InCites[16], а също и поддържа архив от широк кръг вестници, списания и периодични издания в областта на икономиката.

Музей[редактиране | редактиране на кода]


Общежития[редактиране | редактиране на кода]

УНСС разполага с възможности за настаняване на своите студенти в блокове на „Студентски столове и общежития“. Университетът разполага с 12 блока на територията на Студентски град. Това са общежитията с номера 9, 23А, 23Б, 24, 26, 36Б, 38, 40А, 53Б, 55В, 55Г и 61А.[17]

УНСС разполага и с 2 студентски стола – стол № 33 на ул. „Атанас Манчев“ № 1 и стол № 39, намиращ се на приземния етаж в блок 53Б. И в двата стола е въведена системата ХАССР, която гарантира хигиената и безопасността за консумация на предлаганите продукти.[17]

Администрацията на Поделение „Студентски столове и общежития” се намира в блок 23А. За ползване на общежитие могат да кандидатстват всички български и чуждестранни бакалаври, магистри и докторанти по низходящ ред на успеха от обучението до запълване на свободните места. С предимство се ползват студентски семейства; самотни, разведени или овдовели родители студенти с деца до 2-годишна възраст; сираци или студенти с един родител; студенти с намалена работоспособност; студенти от многодетни или социално слаби семейства.[18]

Учебно-оздравителна база „Равда“[редактиране | редактиране на кода]

Базата на УНСС се намира в с. Равда (Бургаска област) и разполага с 46 стаи, 3 апартамента, голяма и малка конферентна зала, зала за тенис на маса, стол и бар. Право да ползват базата имат преподаватели и служители на УНСС, членове на техните семейства, пенсионери от УНСС, семейства на деца на щатни преподаватели и служители, външни лица (български граждани и чужденци).[19]

Акредитация и рейтинг[редактиране | редактиране на кода]

Акредитация[редактиране | редактиране на кода]

При проведената институционална акредитация от НАОА през 2006 г. получава най-висока оценка – 4,92, в сравнение с всички останали висши училища в страната.[20] През 2007 г. професионално направление „Икономика“, а през 2008 г. професионално направление „Администрация и управление“ – получават най-високите оценки, давани досега в България.[21]

УНСС е сертифициран по международния стандарт ISO 9001:2000[22], който потвърждава изпълняването на изискванията за внедрена система за управление на качеството.

UNWE.green.png

Рейтинг[редактиране | редактиране на кода]

Прием[редактиране | редактиране на кода]

Обучението в УНСС се извършва в редовна и дистанционна форма. Редовен прием се осъществява в УНСС, гр. София, а дистанционен прием – в УНСС, гр. София, както и в регионалните центрове за дистанционно обучение на УНСС в гр. Хасково и гр. Пловдив. Кандидат-студентите в УНСС полагат Единен приемен изпит, който се състои от обща и специална част. Общата част включва два модула: езикова култура и основи на математиката. За специалната част всеки кандидат-студент може да избира между следните модули: „Български език и литература“ „Математика“, „География на България“ и „История на България[23]. За направленията, за които това се изисква, е необходимо да бъде положен тест по чужд език – кандидатите могат да избират между английски, немски, френски, испански или руски език. Кандидат-студентите могат да заявят стандартно полагане на изпитите на хартиен носител или да се възползват от възможността за полагане на изпитите по електронен път в сградата на УНСС. За специалност „Журналистика“ кандидатите е необходимо освен на писмен изпит да се явят и на устно препитване.Темите за писмения и устния изпит по журналистика се подбират в зависимост от общественозначимите и дискутираните теми в българските медии в областите[24]:

УНСС разполага и с електронна онлайн система за проверка на резултатите от положените изпити чрез въвеждане на ЕГН и входящ номер, както и с онлайн форма за задаване на въпроси[25]. На сайта на университета кандидат-студентите могат да направят справки за най-желаните направления[26] и за минималните балове[27].

Желаещите да кандидатстват в УНСС могат да направят това освен на редовната кандидат-студентска изпитна сесия, също и на предварителните изпити, провеждани ежегодно.

Документи за кандидатстване и записване[редактиране | редактиране на кода]

За записване за предварителната изпитна сесия кандидат-студентите е необходимо да предоставят попълнена регистрационна карта, лична карта – оригинал и копие и квитанция за платена такса за участие в кандидат-студентски изпит.

За записване за редовната изпитна сесия кандидатите е необходимо да предоставят молба до ректора на УНСС, диплома за завършено средно образование – оригинал и копие, състезателна карта, лична карта – оригинал и копие и квитанция за платена такса за участие в кандидат-студентски изпит.[28] При успешно положени изпити и прием в дадено професионално направление за записване кандидатите е необходимо да предоставят следните документи: оригинал на дипломата за средно образование, четири паспортни снимки, документи за записване на новоприети студенти, лична карта, медицинско удостоверение от личния лекар и документ за внесена такса за обучение.[29]Документи за кандидатстване и записване се подават в Центъра за прием на документи в сградата на УНСС, а кандидат-студентите могат да използват и бюрата на Центъра за кандидат-студентска подготовка и информация в страната.

Планов прием[редактиране | редактиране на кода]

Година Кандидати Прием Надпреварващи се за място Брой специалности
2006 12 247 2 440 5
2007 15 000 3 000 5 39
2008 11 805 3 425 3,4 40
2009 10 203 3 450 2,4 40
2010 11 528 3 565 2,7 40
2011
2012
2013 4 179 45

Студентска мобилност[редактиране | редактиране на кода]

Програма ЕРАЗЪМ[редактиране | редактиране на кода]

ЕРАЗЪМ е програма за индивидуална мобилност на студенти, докторанти, преподаватели, служители на висшите училища в учебния процес в университети на страните от ЕС. Подборът на участниците по програмата се извършва чрез конкурс. УНСС си партнира по програмата с университети от Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Ирландия, Испания, Италия, Латвия, Литва, Лихтенщайн, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Турция, Унгария, Финландия, Франция, Холандия, Хърватия, Чехия, Швейцария и Швеция. Продължителността на обучението в европейски висши училища е един или два семестъра (минимум 3 – максимум 12 календарни месеца). За участие в програмата студентите и докторантите получават финансова помощ (грант). Целта ѝ е да подпомогне допълнителните разходи по мобилността, породени от различията в издръжката на живот в чужбина.

Документи за кандидатстване по програмата:

  • Формуляр за кандидатстване
  • Уверение от УНСС, удостоверяващо курса, степента на обучението и средния успех от следването
  • Копие от сертификата за владеене на езика, на който ще се извършва обучението
  • Препоръка на български език от преподавател в УНСС
  • Докторантите е необходимо да предоставят копие от решението за зачисляване в докторантура

Студентски съвет[30][редактиране | редактиране на кода]

Студентският съвет е органът, който защитава правата и интересите на обучаващите се в УНСС. Сред основните задачи на Студентския съвет са: подобряване на качеството на обучение, адаптация на учебните програми спрямо европейските изисквания, създаване на активни контакти с браншови организации в сферата на бизнеса и обществения живот, облекчаване на административните процедури за студентите на УНСС, създаване на ефективна и прозрачна система за настаняване на студентите в студентските общежития.

В Студентския съвет участват представители на всички специалности и професионални направления в университета. Работата на Студентския съвет е организирана на три нива: Сесия на Студентския съвет, Студентски сенат и Председател.

Почетни звания[редактиране | редактиране на кода]

През годините УНСС удостоява с почетни звания видни преподаватели в университета и обществени фигури.

Доктор хонорис кауза[редактиране | редактиране на кода]

Година Личност
2015 г. Ирина Бокова
2014 г. проф. Талеб Рифай
2014 г. д-р Ласло Андор
2013 г. проф. Пол Кругман
2009 г. Жан-Клод Трише
2009 г. проф. д-р Франсис Гъри
2007 г. проф. д.ик.н. Леонид Тарасевич
2007 г. Гернот Ерлер
2007 г. проф. Данута Хюбнер
2006 г. проф. Лаурънс Ян Бринкхорст
2004 г. Милен Велчев
2004 г. Вацлав Клаус
2004 г. Франц Фишлер
2002 г. д-р Джоузеф Стиглиц
2000 г. д-р Камил Идрис
1997 г. Кен О‘Нийл
1997 г. Юрген Ван Буур
1994 г. Марк Дилън
1994 г. Хосе Касахуана Иберт
1994 г. Хайме Хил Алуха

Отличия в академичните среди[редактиране | редактиране на кода]

Година Личност Отличие
2012 г. проф. Борислав Борисов почетен ректор на УНСС
2008 г. Витор Мануел де Силва Калдейра почетен професор на УНСС и почетен знак
2005 г. Илхам Алиев почетен професор на УНСС и почетен знак
1997 г. д-р Удо Бигел почетен професор на УНСС
1996 г. Атанас Тотев почетен професор на УНСС и почетен знак
1995 г. д-р Атанас Москов почетен доктор на УНСС
1995 г. акад. Евгени Матеев почетен доктор на УНСС

Почетен знак на УНСС[редактиране | редактиране на кода]

Година Личност
2009 г. д-р Цветан Василев
2008 г. Сергей Станишев
2007 г. проф. дфн Боян Биолчев
2007 г. акад. Евгений Примаков
2007 г. проф. Любен Корнезов
2005 г. Кирил Ананиев

Личности от Университета за национално и световно стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Ректори[редактиране | редактиране на кода]

Преподаватели[редактиране | редактиране на кода]

Възпитаници[редактиране | редактиране на кода]

Kristalina Georgieva (7).jpg

Възпитаници на УНСС обикновено са на високи държавни и международни постове. Само за последните 25 години след демократичните промени в България, УНСС дава на държавата 5 министър-председатели, десетки министри, банкери, бизнесмени, експерти на ключови позиции в европейски и световни институции. По традиция управителите на БНБ и Сметната палата също са възпитаници на УНСС. Сред питомците на УНСС, са имена като Кристалина Георгиева – икономист и преподавател, европейски комисар от България и специалист по въпросите на устойчивото развитие.

Вицепрезидент на Световната банка (от март 2008 до февруари 2010), член на съвета на настоятелите и доцент в катедра „Икономикс“ на УНСС.

Marin Raykov Bulgarian Acting PM 2013.jpg

Симеон Дянков, преподавател в Харвард, избран за председател на Надзорния съвет на Европейската банка за възстановяване и развитие. Пламен Орешарски – финансист, министър-председател на 89-то народно събрание на България. Иван Искров – икономист, политик и управител на БНБ за периода 2003 – 2015 г. Димитър Радев, настиящ управител на БНБ, магистър по икономика, финанси и кредит. Специализирал в Института по външни отношения на Джорджтаунския университет, Вашингтон

Марин Райков – служебен министър-председател на България и министър на външните работи от 13 март 2013 г. до 29 май 2013 г. От 2013 г. е посланик в Италия. Випускници на УНСС са едни и от най-успешните бизнесмени в България като Ангел Бонев (Под негово стопанско ръководство Хасково е републикански първенец в няколко икономически области). Васил Божков (предприемач, сочен от списание Wprost за най-богатия българин), Гриша Ганчев, Цветан Василев и много други.

Събития[редактиране | редактиране на кода]

  • През 1985 г. сцени от българския филм „Маневри на петия етаж“ са заснети в сградата на УНСС.
  • През 2007 г. част от американския филм Thick as Thieves с участието на Антонио Бандерас е заснета в сградата на УНСС (тя играе ролята на седалище на централата на ФБР).
  • На 21 май 2007 г. – празника на университета, е открит паметник на професор Стефан Бобчев.
  • На 22 юли 2015 г. УНСС бе домакин на грандиозно снукър шоу, като самият ректор откри световната проява[31]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „История на УНСС “, сайт УНСС, 28 Септември 2012
  2. Закон за държавния бюджет на Република България в сила от 01.01.2016 г.
  3. http://www.capital.bg/shimg/oo_2193470.jpg
  4. http://www.vesti.bg/bulgaria/obshtestvo/koi-sa-top-universitetite-v-bylgariia-za-2015-g-6045140
  5. „История на УНСС“, сайт УНСС, 28 Септември 2012
  6. http://www.bolgari.net/mon_i__otvoreno_obshtestvo__klasiraxa_universitetite-n2-4101.html
  7. Това става с министерска заповед № 2155/05.07.1920 г.
  8. http://business-schools.webometrics.info/en/Europe?page=5
  9. „История на УНСС“, сайт УНСС, 28 Септември 2012
  10. http://www.premium.bg/bg/ot-spisanieto/intervyu-s-prof-danail-danailov.html
  11. История на университетската библиотека, сайт на УНСС
  12. EBSCO
  13. ScienceDirect
  14. Springer Link
  15. SCOPUS
  16. InCites
  17. а б Общежития, официален сайт на УНСС
  18. Настаняване в студентски общежития
  19. Правила за организиране на почивния сезон, официален сайт на УНСС
  20. „Рейтинг“, в-к “24 часа”, 26 април 2007
  21. „Направление Икономика“, „УНСС Събития и снимки“, 6 август 2007
  22. „Сертификация – УНСС“, сайт УНСС, 17 април 2012
  23. Конкурсни изпити, официален сайт на УНСС
  24. Журналистика, официален сайт на УНСС
  25. Онлайн форма за задаване на въпроси
  26. Най-желани направления/поднаправления
  27. Минимални балове
  28. Документи, официален сайт на УНСС
  29. Документи за записване, официален сайт на УНСС
  30. Сайт на Студентския съвет при УНСС
  31. http://www.unwe.bg/bg/news/7852/%D1%83%D0%BD%D1%81%D1%81-%D0%B1%D0%B5-%D0%B4%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D0%BD-%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%BE%D0%B7%D0%BD%D0%BE-%D1%81%D0%BD%D1%83%D0%BA%D1%8A%D1%80-%D1%88%D0%BE%D1%83-%D1%80%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BE%D1%80%D1%8A%D1%82-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%8F%D0%B2%D0%B0-.html

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]