Жак Натан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Жак Натан
български икономист
Роден
Починал
3 март 1974 г. (71 г.)
Националност Българин (от еврейски произход)
Научна дейност
Област История, стопанска история
Школа Марксизъм
Работил в Икономически институт на БАН
Висш икономически институт „Карл Маркс“
Софийски университет

Жак Натан Примо е български историк (икономическа история) и висш функционер на Българската комунистическа партия. Академик на БАН.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден на 28 октомври 1902 г. в еврейско семейство в град София. От ранна възраст се включва в Българския комунистически младежки съюз, като през 20-те години достига до поста политически секретар. Заминава за Съветския съюз, където през 1928 г. завършва икономика в Москва, Русия.

Завръща се в България през 1930. Участва в списването на в. „Ехо“ (1930 – 1934), сп. „Звезда“ (1932 – 1934) и сп. „Стопански проблеми“. През 1934 г. е арестуван и осъден на две години затвор по ЗЗД. През 1941–1943 г. е въдворен в концлагера Еникьой.

След Деветосептемврийския преврат е сред идеолозите на БКП. Въпреки, че антисъветизмът е характерен за ционисткото движение, той се застъпва за приемане на „съветска ориентация“ от евреите в България. Малко преди заминаването на голяма част от тях за Израел (което е подкрепяно от БКП), препоръчва рестриктивност към еврейските събрания, тъй като „всички гости са агенти на англо-американския империализъм“. По тази причина се създава Еврейски демократичен фронт през 1947 г., а всички останали организации са закрити [1].

През 1949 – 1952 г. е подпредседател на Комитета за наука, изкуство и култура.[2]

От 1958 г. е член-кореспондент, а от 1961 година е академик на Българската академия на науките. Професор по политическа икономия (1949). Преподава във Висшия икономически институт „Карл Маркс“ и Софийския университет. Ректор на ВИИ „Карл Маркс“ (1957 – 1962). Директор на Икономическия институт на БАН. Главен редактор на сп. „Исторически преглед“ (1950 – 1974).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Научните му изследвания са насочени към стопанската история на България:

  • Идеен и социологически разбор на „Записките“ на Захари Стоянов и „Под игото“ на Иван Вазов (1946)
  • История на икономическите учения (1947), съавт.
  • Марксистко-ленинско учение за обществено-икономическите формации (1949)
  • Българското възраждане (1950)
  • Стопанска история на България (1957)
  • История на икономическата мисъл в България
  • Икономическите възгледи на Димитър Благоев
  • Монополистичния капитализъм в България, съавт.
  • Бяхме в Еникьой. Спомени (1967)
  • Паметни времена. Спомени (1970)
  • Избрани трудове в 2 тома (1979)
  • Участва в авторските колективи на многотомните издания „История на България“.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Естер Георгиева, Фрагменти от живота на евреите по време на комунистическия режим в България (pdf)
  2. Чолов, Петър. Български историци. Биографично-библиографски справочник, С., 1999, с. 198.