Университет за национално и световно стопанство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от УНСС)
Направо към: навигация, търсене
Университет за национално и световно стопанство
Universitas de nationalibus et mundi oeconomia
Unss-bg.png
UNWE panorama.jpg
Девиз Духът прави силата / The spirit makes the strength
Основаване 1920 [1]
Вид Държавен
Финансиране 20 386 400 лв. [2]. (2017, субсидия от държавния бюджет)
Ректор проф. д.ик.н. Стати Статев
Преподаватели 1290 [3]
Студенти 18 902 (2015 г.)[4]
Местоположение София, Флаг на България България
Цветове Пурпур     
Уебсайт www.unwe.bg
Unwe.logo.png
Sofia location map.png
42.6503° с. ш. 23.3525° и. д.
Местоположение в България София
Университет за национално и световно стопанство в Общомедия

Университетът за национално и световно стопанство (УНСС) е най-старият и най-големият икономически университет[5] в Република България и Югоизточна Европа. Правоприемник е на Свободния университет за политически и стопански науки, създаден през 1920 г.[6][7]

В Университета се изучават икономически, юридически, управленски, информационни и социални специалности в 47 бакалавърски[8] и 108 магистърски програми[9]. Това го прави и най-големият икономически университет в Югоизточна Европа[10].

Университетът издава Алманах, Годишник, Сборник „Научни трудове“, научно списание „Икономически и социални алтернативи“, научно списание „Economic Alternatives“ и „Вестник на УНСС“.

Носители на почетното звание „доктор хонорис кауза“ на УНСС са авторитетни личности от Европа и САЩ, сред които проф. Джоузеф Стиглиц, лауреат на Нобелова награда за икономика, Франц Фишлер, еврокомисар по земеделието, проф. Вацлав Клаус, президент на Чешката република, проф. Данута Хюбнер, еврокомисар, проф. Франсис Гъри, генерален директор на Световната организация по интелектуална собственост, Жан-Клод Трише, управител на Европейската централна банка[11], и др.

Съдържание

История[редактиране | редактиране на кода]

Основаване (1920)[редактиране | редактиране на кода]

Свободен университет за политически и стопански науки[редактиране | редактиране на кода]

През 1920 г. България е в тежка икономическа, социална, политическа и идейна криза. Войните от 1912 до 1918 г. не довеждат до желаното обединение на земите населени с етнически българи. Следвоенният период се характеризира и с разрастването на капиталистическите предприятия в индустрията, търговията, кредита и застраховането. Време на основни промени в икономиката на страната. Особено бързо протичат процесите на концентрация на монополните форми на капитализма – създават се картелни организации, сформират се финансови групи около големи банки с чужди или с български капитали. Тези исторически предпоставки налагат необходимостта от организиране на висше икономическо образование в България. В този момент, група от най-видни държавници, общественици и учени решават да предложат на обезвереното младо поколение алтернатива в академичното образование. Идеята е да се създаде Свободен университет за политически и стопански науки. Той трябва да подготвя стопански и управленски елит, който да изправи България на крака. Инициативата за създаването на университета е подета от акад. Стефан Бобчев – учен, писател, общественик, политик, министър, депутат. Той става първият ректор на новоучредения университет, приел името Балканския близкоизточен институт[12].

Първата сграда на УНСС на улица Георги Раковски 114

Академичната 1920 година започва с три факултета[13]:

Идеята за учредяване на Юридически факултет при Свободния университет е изоставена, за да не се създава конкуренция между него и Държавния университет (Софийски университет)[14].

В сформираните три факултета се изучават[15]Политическа икономия“, „основи на държавата и правото“, „финансова наука с финансово право“, „Най-нова история на България и на Балканите“, „Стенография“, „История на стопанския строй“, „Счетоводство“, стокознание, търговско смятане, сравнително гражданско право, конституционно право, административно право, " „Статистика“, „Съдебно право“, „Политическа и стопанска география“, „Търговска история“, „Търговска кореспонденция“, „Търговско и морско право“, „Митническа политика“, „Стопанска политика“, „Стопанство и законодателство на пътищата и съобщенията“, „Пари-банки-борси-кооперации“, „Стопанска аритметика“, „Наука за балансите“, „Западни езици“ и някои специални дисциплини за консулския отдел с по 1 – 2 часа седмично.

През февруари 1923 г. със средства, набрани от резервния фонд и от ипотечен заем, е закупена двуетажна сграда на ул. „Георги Раковски“ 94 (сега 114) и започва работа по пристрояване на допълнителен етаж. По-късно бива закупена и неголяма къща на ул. „Ст. Караджа" 20, която е приспособена за канцеларии и за жилища на част от обслужващия персонал, а по-късно – на служители и преподаватели.

Само няколко години след създаването си Свободният университет укрепва организационно като частно висше учебно заведение със стопанско-правен профил.

Държавно висше училище за финансови и административни науки[редактиране | редактиране на кода]

Зала 5 в Свободния университет за политически и стопански науки (дн. УНСС) през 1920

Със закон от 1940 г. (ДВ, бр. 126 от 07.06.1940 г.) Свободния университет е трансформиран в Държавно висше училище за финансови и административни науки (ДВУФАН)[16]. Привлечени са много нови преподаватели. Ръководството на ДВУФАН издейства през 1940 – 1941 г. средства за построяване на нова учебна сграда на ул. „Ст. Караджа". През юли 1942 г. е положен основният камък, но поради военновременните ограничения и липсата на материали сградата не е покрита и обзаведена. По-късно отпадат и мотивите за създаването в Софийския университет на Държавен счетоводен отдел при Юридическия факултет, който на практика е конкурент и потенциален приемник на ДВУФАН. Съществуването на два центъра в София за подготовка на висшисти с икономическо образование става излишно. Въпросът се решава със закона за закриване и откриване на ВУЗ, гласуван през 1947 г., по силата на който ДВУФАН с 2700 студенти и Държавностопанския отдел на Софийския университет с 1650 студенти принудително се сливат в Обединен факултет за стопански и социални науки при Софийския държавен университет „Св. Климент Охридски"[17].

Изгубването на независимостта на висшето училище е посрещнато със смесени чувства сред академичните среди. Срещу този акт остро се произнася Атанас Буров, който казва:

...най-умното нещо, измислено в България, е създаването на Свободния университет... ние в Свободния университет подготвяхме хората, които да печелят пари и доверие в света ... само, който не познава законите на международната търговия и борса, само той може да се изказва, че със стари машини ще се постигнат големи дела... за разлика от някои други висши учебни заведения [Тогава е съществувал само Софийския университет]. Ние не бива да фабрикуваме безпомощни преподаватели и за нищо негодни чиновници....[18].

Възстановяването на факултета като самостоятелно висше държавно икономическо учебно заведение става само четири години по-късно (през 1951) г. с Постановление на Министерския съвет, като Стопанският факултет се отделя от Софийския университет в самостоятелно висше училище с наименование Висш икономически институт[19].

Идеологически стожер на комунистическия режим (1945 – 1989)[редактиране | редактиране на кода]

Сградата на УНСС на улица Екзарх Йосиф 14, днес в нея се помещава Националния институт по правосъиде

Висш икономически институт „Карл Маркс“[редактиране | редактиране на кода]

С Указ № 26 (в. „Известия“, бр. 10 от 01.02.1952 г.) е възстановена самостоятелността на висшето училище [20] под името Висш икономически институт (ВИИ). От 24 март 1953 г. с Указ № 89 той носи името на Карл Маркс (в. „Известия“, бр. 23 от 20 март 1953 г.). Първоначално са учредени четири факултета:

  • Планово-статистически с три специалности – Политическа икономия, Народностопанско планиране и Статистика;
  • Финансово-счетоводен с две специалности – Счетоводна отчетност и Финанси и кредит;
  • Промишлено-транспортен също с две специалности – Икономика на промишлеността и Икономика на транспорта;
  • Търговски факултет със специалностите – Икономика на вътрешната търговия и Икономика на външната търговия.

Броят на катедрите по това време е 15, като всяка от тях се числи към даден факултет в зависимост от специалностите, по които обучава студенти, и от дисциплините, които преподава. Катедра „22" е на пряко подчинение на ректора и на Министерството на народната отбрана. През есента на 1949 г. се открива задочната форма на обучение с годишен прием около 200 – 250 души[21].

Последователно ректори на института са били проф. Тодор Ненов (1952 – 1958 година), акад. Жак Натан (1958 – 1962 година), доц. Ангел Чаушев (1962 – 1966 година), проф. Кирил Григоров (1966 – 1970 година)[22].

От 1952 – 1953 учебна година се въвежда вътрешна аспирантура и много от тогавашните млади асистенти и преподаватели защитават кандидатски дисертации. Поставя се началото на студентска научна дейност под формата на студентски научни кръжоци. Активизира се научноизследователската дейност сред преподавателите в института, като значително се повишава броят на публикуваните научни изследвания, монографии, статии в научни списания и студии в „Трудове на ВИИ „Карл Маркс".

Паметник на Карл Маркс в един от дворовете. Карл Маркс е патрон на университета в периода 1953 – 1990

През учебната 1958 – 1959 г. щатният преподавателски колектив вече наброява 114 души, от които 15 професори, 25 доценти, 42 преподаватели и 32 асистенти. Броят на хоноруваните преподаватели и асистенти е 32, а на учебно-помощния и на техническия персонал – 78 (през 1939 – 1940 г. – 11). Освен старата учебна сграда на ул. „Г. С. Раковски" № 114 и новата на ул. „Ст. Караджа" № 20, на института е дадена сграда на ул. „Екзарх Йосиф" № 14 в София. Въпреки това материалната база на института се оказва недостатъчна и това налага да се постави въпросът за построяване на нова сграда.

Постепенно започва да се утвърждава следдипломното обучение за квалификация и преквалификация на завършилите висше икономическо образование (1967 – 1969). Организират се курсове за обучение на определени категории служители от различни министерства и ведомства – Министерство на външната търговия, Министерство на транспорта и съобщенията и др. През 1969 г. организационно тази форма на обучение се обособява като школа, по-късно като отдел, а след това като Институт за следдипломна квалификация (ИСК) с отделен щат на пряко подчинение на ректора и на АС на ВИИ "К. Маркс” (сега УНСС).

ВИИ „Карл Маркс“ е водещ икономически ВУЗ по времето на Народна република България.

След 1990[редактиране | редактиране на кода]

Университет за национално и световно стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Паркът пред главния вход

На 27 април 1990 г. Академичният съвет (АС) решава ВИИ „Карл Маркс“ да се преобразува в Университет за национално и световно стопанство. Същата година в университета се открива офис на най-голямата международна студентска организация AIESEC. Официалното преименуване на висшето училище става с решение на Народното събрание (ДВ, бр. 68 от 26 юли 1995 г.). Едновременно с това е утвърдена новата факултетна структура на университета. Създадените преди това департаменти се трансформират в седем факултета: Общоикономически, Финансово-счетоводен, Отрасловоикономически, Икономика на инфраструктурата, Международна икономика и политика, Управление и информатика и Юридически. Днес УНСС е съвременно държавно висше училище, в което се провежда обучение в различни форми и равнища за придобиване на образователно-квалификационните степени „бакалавър", „магистър" и на научна степен „доктор". Едновременно с това УНСС развива мащабни научни изследвания в областта на икономиката, политиката, правото и управлението.

Структурни звена[редактиране | редактиране на кода]

Структурата на университета включва 8 факултета, 4 института, и 27 центъра, 24 от които научно-изследователски.

Структурни звена на УНСС
Факултет
Година на основаване
Финансово-счетоводен факултет
1920
Бизнес факултет
1949
Общоикономически факултет
1958
Юридически факултет
1991 (1920)
Факултет „Международна икономика и политика“
1995 (1975)
Факултет „Икономика на инфраструктурата
1995
Факултет „Управление и администрация
1995
Факултет „Приложна информатика и статистика
2008

Кампус[редактиране | редактиране на кода]

Съвременната сграда на УНСС е построена в периода 1970 – 1980 г. Проектът е копиран от проекта на университета в Оксфорд – с вътрешни дворове, с обособени кампуси [23] Днес сградата на УНСС е с 41 хил. кв. м разгърната застроена площ със 120 аудитории, компютърни зали и кабинети, лаборатории, 367 учебни кабинета, съвременна библиотека със 100 компютърни места със свободен достъп до Интернет, аула, модерни конферентни зали, електронна система за информационно обслужване на студентите, издателство с печатница[24], книжарница, спортен център „Bonsist“, общежития за близо 5000 студенти, учебно-оздравителна база в Равда.

Университетска библиотека[редактиране | редактиране на кода]

В едно от хранилищата на Университетската библиотека

Началото на университетската библиотека е поставено през 1923 г., като тя постепенно се развива и обогатява и днес е със статут „библиотека-депозитар“ на Световната организация по интелектуална собственост.[25] Библиотеката на университета разполага разполага с 538 100 тома литература (2015). Фондовете включват книги, периодични издания, защитени дисертации и научни разработки, други библиотечни материали и личните библиотеки на акад. Евгени Матеев и проф. Христо Калигоров. Каталогът на библиотеката е достъпен за търсене онлайн. Към нея е открит и Център за дигитализация, който представлява електронна библиотека с над 300 книги. Библиотеката предоставя достъп до следните бази данни: EBSCO, ScienceDirect</ref>, Springer Link, SCOPUS, InCites и поддържа архив от широк кръг вестници, списания и периодични издания в областта на икономиката.

Музей[редактиране | редактиране на кода]

Акредитация и рейтинг[редактиране | редактиране на кода]

Акредитация[редактиране | редактиране на кода]

При проведената институционална акредитация от НАОА през 2006 г. получава най-висока оценка – 4,92, в сравнение с всички останали висши училища в страната.[26] През 2007 г. професионално направление „Икономика“, а през 2008 г. професионално направление „Администрация и управление“ – получават най-високите оценки, давани досега в България.[27]

УНСС е сертифициран по международния стандарт ISO 9001:2000[28], който потвърждава изпълняването на изискванията за внедрена система за управление на качеството.

Рейтинг[редактиране | редактиране на кода]

Според класация на висшите училища по отношение на присъствието им в Интернет, направена от Висш консорциум за научни изследвания (Consejo Superior de Investigaciones Científicas – CSIC) към Министерството на образованието на Испания, към юли 2013 г. УНСС заема 28 място в Европа и 64 място в света (след това класацията е прекратена).[29]

Прием[редактиране | редактиране на кода]

Обучението се извършва в редовна и дистанционна форма. Редовен прием се осъществява София, а дистанционен прием – в София и в регионалните центрове за дистанционно обучение в Хасково и Пловдив. Кандидат-студентите полагат Единен приемен изпит, който се състои от обща и специална част[30]. За направленията, за които това се изисква, е необходимо да бъде положен тест по чужд език, а за специалност „Журналистика“ има и устно препитване[31]

УНСС разполага и с електронна онлайн система за проверка на резултатите от положените изпити и с онлайн форма за задаване на въпроси[32]. На сайта на университета кандидат-студентите могат да направят справки за най-желаните направления[33] и за минималните балове[34].

Планов прием[редактиране | редактиране на кода]

Година Кандидати Прием Надпреварващи се за място Брой специалности
2006 12 247 2 440 5 37
2007 15 000 3 000 5 39
2008 11 805 3 425 3,4 40
2009 10 203 3 450 2,4 40
2010 11 528 3 565 2,7 40
2014 12 354 4200 2,9 47
2015 11 346 4370 2,6 48
2016 10 345 4 090 2,4 48
2017 10 001 3 821 2,6 47

Студентски съвет[редактиране | редактиране на кода]

Студентският съвет е органът, който защитава правата и интересите на обучаващите се в УНСС[35]. Сред основните задачи на Студентския съвет са: подобряване на качеството на обучение, адаптация на учебните програми спрямо европейските изисквания, създаване на активни контакти с браншови организации в сферата на бизнеса и обществения живот, облекчаване на административните процедури за студентите на УНСС, създаване на ефективна и прозрачна система за настаняване на студентите в студентските общежития.

В Студентския съвет участват представители на всички специалности и професионални направления в университета. Работата на Студентския съвет е организирана на три нива: Сесия на Студентския съвет, Студентски сенат и Председател.

Почетни звания[редактиране | редактиране на кода]

През годините УНСС удостоява с почетни звания видни преподаватели в университета и обществени фигури.

Доктор хонорис кауза[редактиране | редактиране на кода]

Година Личност
2015 г. Проф. Ханс Анкум
2015 г. Ирина Бокова
2014 г. проф. Талеб Рифай
2014 г. д-р Ласло Андор
2013 г. проф. Пол Кругман
2009 г. Жан-Клод Трише
2009 г. проф. д-р Франсис Гъри
2007 г. проф. д.ик.н. Леонид Тарасевич
2007 г. Гернот Ерлер
2007 г. проф. Данута Хюбнер
2006 г. проф. Лаурънс Ян Бринкхорст
2004 г. Милен Велчев
2004 г. Вацлав Клаус
2004 г. Франц Фишлер
2002 г. д-р Джоузеф Стиглиц
2000 г. д-р Камил Идрис
1997 г. Кен О‘Нийл
1997 г. Юрген Ван Буур
1994 г. Марк Дилън
1994 г. Хосе Касахуана Иберт
1994 г. Хайме Хил Алуха

Отличия в академичните среди[редактиране | редактиране на кода]

Година Личност Отличие
2012 г. проф. Борислав Борисов почетен ректор на УНСС
2008 г. Витор Мануел де Силва Калдейра почетен професор на УНСС и почетен знак
2005 г. Илхам Алиев почетен професор на УНСС и почетен знак
1997 г. д-р Удо Бигел почетен професор на УНСС
1996 г. Атанас Тотев почетен професор на УНСС и почетен знак
1995 г. д-р Атанас Москов почетен доктор на УНСС
1995 г. акад. Евгени Матеев почетен доктор на УНСС

Почетен знак на УНСС[редактиране | редактиране на кода]

Година Личност
2009 г. д-р Цветан Василев
2008 г. Сергей Станишев
2007 г. проф. дфн Боян Биолчев
2007 г. акад. Евгений Примаков
2007 г. проф. Любен Корнезов
2005 г. Кирил Ананиев

Личности[редактиране | редактиране на кода]

„Стена на славата“ в УНСС. Изписани са имена на видни личности – възпитаници и преподаватели в университета, заемали значими позиции в държавния елит на страната[36]

В хода на своята история, значителен брой възпитаници и преподаватели от университета са придобили популярност в най-различни области – академични и обществени. Сред тях са Стефан Бобчев, виден юрист и политик, инициатор за учредяването на Софийския университет през 1888 г. и на УНСС през 1920. Свързан с университета е и проф. Венелин Ганев, юрист, дипломат, политик и академик. Проф. Михаил Геновски завършва икономика тук и по-късно право в Софийския университет. Преподавател в университета е бил и Асен Христофоров, виден български икономист, писател и преводач. Възпитаници от по-ново време са Кристалина Георгиева, Симеон Дянков и др.

Политици[редактиране | редактиране на кода]

Политици, учили в УНСС

Нгуен Тхи Зоан

Редица български министър-председатели са възпитаници на УНСС след промените през 1989 г.[37]: Любен Беров, Ренета Инджова, Марин Райков, Пламен Орешарски и др.

Само в последните няколко правителства на България, повече от половината от министрите са завършили УНСС. Тук са дипломирани и редица чуждестранни политици като Нгуен Тхи Зоан – вицепрезидент на Република Виетнам, Нгуен Шин Хунг – първи зам. министър-председател на Република Виетнам, Хамид Маджит – политически деятел в Ирак, избран за член на Националната Асамблея на Иракската република през 2005 г. Еуген Елиширинга – член на Парламента на Танзания и много други.

Дипломати[редактиране | редактиране на кода]

УНСС е най-старото научно средище в България за кадри за държавното управление и външната политика. Първото наименование на тази институция е Свободен университет за политически и стопански науки, а още с учредявнето ѝ, през 1920 г. един от факултетите е Дипломатическо-консулския. Тази традиция днес се продължава от факултет „Международна икономика и политика“, където е най-старата катедра по международни отношения в България, както и първата катедра по политология, станала член на Европейския консорциум по политически изследвания, през 1996 г.

След демократичните промени в България от УНСС излизат 7 министри на външните работи, в това число Георги Пирински, Ивайло Калфин,Николай Младенов, Кристиян Вигенин и др. Редица посланици, консули, външни представители на България в чужбина: Евгени Каменов, Тодор Владигеров, Красен Химирски, в последните години – Елена Поптодорова, Марин Райков, Ради Найденов, Венелин Цачевски, Илиян Василев и много други.

Икономисти, банкери, бизнесмени[редактиране | редактиране на кода]

УНСС е най-старото и най-голямото висше икономическо училище в страната и Югоизточна Европа. Университетът дава на страната стотици икономисти, банкери, бизнесмени, експерти на ключови позиции в европейски и световни институции. Такива са Иван Искров, Димитър Радев, Владимир Каролев, Иван Драгневски, Светослав Гаврийски, Кирил Несторов, Веселин Никифоров, Симеон Дянков, Христомир Йорданов и стотици други. Завършили УНСС са и известни бизнесмени като Ангел Бонев, Васил Божков, Гриша Ганчев, Цветан Василев, Румен Ралчев, Милен Велчев, Иво Прокопиев и др. Традиционно управителите на БНБ, НСИ и Сметната Палата са възпитаници на УНСС. Сред тях са и редица управители на национални и международни банки и финансови къщи.

Юристи[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелен Юридически факултет при УНСС функционира от 1991 г., но юридически науки в университета се преподават от 1920 г., тъй като университетът е учреден с подчертан стопанско-правен профил. Известни преподаватели са Венелин Ганев, Цеко Торбов, Любен Диков, Йосиф Фаденхехт, Стефан Бобчев, акад. П. Стайнов, Тодор Кулев, Георги Генов, Стоян Данев, проф. Баламезов, проф. Абрашев, Владимир Моллов. От 1954 г. катедрата по правни науки развива собствени кадри и създава условия за тяхното израстване: професорите Филип Рачев, Михаил Геновски, Емил Златарев, Б. Неделчева, Златка Сукарева, Иван Владимиров, Валери Димитров доц. Ирина Мулешкова. Дългогодищен преподавател и ръководител на катедрата по Наказателно право е Никола Филчев, преподаватели са Евгени Танчев, Любен Корнезов, Димитър Радев. Възпитаници след учредяването на самостоятелен Юридически факултет са Мая Манолова, Методи Лалов, Младен Маринов, Петя Тянкова, Даниела Попова, Десислава Атанасова, Николина Ангелкова, Емил Караниколов, Людмила Елкова и други.

Юридическият факултет притежава най-висока акредитационна оценка, дадена от НАОА, измежду останалите сродни звена в страната, а юристите му са най-високо платени в страната[38]. Студенти от факултета печелят първо място в света на най-голямото и авторитетно международно състезание по право Jessup, грабвайки наградата Dillard през 2014 г[39].

Учени[редактиране | редактиране на кода]

Проф. Димитър Добрев

След основаването си, университетът е наричан „третият разсадник на науката в България“[40] Това е така, тъй като до появата му, в България съществуват само две научни институции – Българската академия на науките (1869), както и Висшето училище в София (1888). И в двете институции обаче, не било застъпено икономическото образование, ето защо нуждата от подготвени кадри за стопанския сектор в страната се увеличавала непрекъснато. В 1920 г. възниква предшественикът на УНСС, който е учреден именно с подчертан стопанско-правен профил, за да отговори на потребностите на страната от онази епоха.

Може би, затова университетът най-вече е известен с традициите си в стопанските науки. Сред първите учени, преподавали в университета е проф. д-р Димитър Димитров, считан за основоположник на счетоводната наука в България. Той е и втори ректор на университета, след акад. Стефан Бобчев. Бил е счетоводител за Н.В. Цар Борис ІІІ. Награден с орден Кирил и Методи 1-ва степен. Ученик на проф. Димитров и преподавател в университета е проф. Коста Пергелов, който също е считан за един от доайените на счетоводната наука и практика в България. След смъртта му, неговата съпруга дарява 1100 тома лична литература на университетската библиотека. Учен с широка известност и национален принос е проф. Богоя Юруков – един от основателите на Медицинския университет в град Пловдив. Освен, че завършва медицина в София, той се дипломира и в Свободния университет за политически и стопански науки, в края на 20-те год. на миналия век. Други значимо име сред учените-счетоводители е на проф. Димитър Йорданов. Известно време, след дипломирането си в университета, той защитава докторат във Виенския университет. Списъкът може да се продължи с редица други имена. Камен Миркович – автор на над 300 научни публикации, в т.ч. над 20 учебника. Носител на ордена „Кирил и Методий – ІІ степен“. Михаил Геновски – професор по теория на държавата и правото и международно право. Евгени Матеев – Най-виден представител на марксистката икономическа мисъл в България. Член на БАН и на Академията на науките на СССР. Кръстю Добрев – член на БАН. Благой Колев – професор по социология. Боян Дуранкев – професор по маркетинг и стратегическо планиране. Трендафил Митев – професор по политология, председател на Македонския научен институт. Жак Натан – бивш ректор и академик в БАН. Анастас Тотев – демограф, доктор на Харвардския университет. проф. Александър Тасев – председател на Института за икономически изследвания към БАН. Доц. Ирена Зарева – член на БАН и много други.

Писатели, журналисти, артисти[редактиране | редактиране на кода]

Писатели, журналисти, артисти

Известни писатели, дипломирали се от университета са имена като Илия Мусаков, който завършва и Военното училище в София. Известен е с големия си принос за утвърждаване на военно патриотичната книжнина в страната. Йосиф Петров – поет и политик, председателства откриването на на VII Велико народно събрание на Република България; Звезделин Цонев, Теодосий Анастасов, Светослав Минков – считан е за „баща“ на модерната българска фантастика. Носител е на международната награда за мир „Нексьо“. Петко Тихолов – съосновател на Съюза на българските журналисти и член на Съюза на българските писатели. Списъка продължава с Любомир Дойчев, Захари Жандов – режисьор и сценарист, Константин Трингов – художник, носител на орден „Кирил и Методий" I степен, Борис Шивачев – писател, критик и публицист. В критическата литература е популярен като „българския Джек Лондон“. Неговото име носят улица в Плевен и Пловдив. Петър Калчев, по-известен под псевдонима си Камен Калчев – писател, общественик, революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация. Боян Икономов – български композитор и автор на филмова музика. В Париж през 1931 г. завършва Висшето музикално училище като ученик по композиция и диригентство на Венсан д'Енди. През 1934 г. специализира диригентство при Феликс Вайнгартнер в Швейцария. Владимир Полянов (истинско име Георги Иванов Тодоров) – писател, театрален режисьор и театрален деец. Павел Спасов – поет, писател, публицист, драматург. Преводач от немски, френски, английски и чешки езици. Заслужил деятел на културата (1969). Иван Селвелиев – спортист и журналист, наричан е бащата на спортната преса в България. Христо Бръзицов – журналист и писател. Галя Йончева е българска оперна певица (сопран), една от най-ярките представителки на българската оперна музика в България и зад граница. Списъка може да се продължи с имената на Ангел Каралийчев, Емилиян Станев, Григор Лилов, Георги Ифандиев, Игор Марковски, Биньо Иванов, Елена Алексиева, Емил Асемиров, Мария Илиева (поп-изпълнител) и много други.

УНСС в литературата[редактиране | редактиране на кода]

В своята близо вековна история, университетът е обект на научни трудове и художествени творби, дело на различни автори. По-долу са дадени някои забележителни примери.

В научната литература[редактиране | редактиране на кода]

В художествената литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Калигоров, Х. Сбогом ДВУФАН, или спомени за личности и събития. София, 1994. Роман – трилогия. Стилът на романа е специфичен. Става дума за спомени, които се разказват от един стар дъб, запаметил всичко, станало по онова време. Той чете записаното пред автора и той само документира онова, което чува. Главният герой (Асен Петканов) не е реално съществуваща личност. Образът му е обобщен. Направен е опит от многото положителни личности във висшето учебно заведение да се изгради така да се каже идеалният образ на научния работник и преподавател. В този образ са въплатени всички положителни черти на човека-учен. В контраст на него са други двама персонажи – прототипи на отрицателни личности. Действието в трите тома обхваща периода от 1946 г. до 1989 г.

Събития[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „История на УНСС “, сайт УНСС, 28 август 2017
  2. Закон за държавния бюджет на Република България, в сила от 01.01.2017 г.
  3. в-к Капиталв-к Капитал
  4. "Вест""Вести"9 ноември 2015
  5. „История на УНСС“, сайт УНСС, 28 август 2017
  6. Това става с министерска заповед № 2155/05.07.1920 г.
  7. Енциклопедия България. Том 1. София 1978 г.
  8. бакалавърски програми в УНСС Бакалавърски програми в УНСС
  9. Магистърски програми Магистърски програми в УНСС
  10. [1]Справочник на българските училища и университети/УНСС
  11. доктор хонорис кауза на УНСС Доктор Хонорис Кауза на УНСС
  12. Енциклопедия България. Том 1. София 1978 г.
  13. Годишник на Свободния университет за политически и стопански науки. София. 1923 г.
  14. За „Третият разсадник на науката“ (Стефан Савов Бобчев и Свободният университет) – Първанов, П. , стр. 2
  15. Ibidem
  16. България 20 век: Алманах. Изд. "Труд". София. 1999 г., стр. 638
  17. Енциклопедия България. Том 1. София. 1978 г.
  18. Радулов, Лалю. "Творец с монополно висока стойност и цена в икономическата теория“. Доклад по случай 100-годишнината от рождението на Кирил Григоров
  19. Ibidem
  20. „История на УНСС“, сайт УНСС, 28 септември 2012
  21. Алманах 85 години Университет за национално и световно стопанство. УИ „Стопанство“. София 2005 г.
  22. Ректори на УНСС Сайт на университета
  23. http://www.premium.bg/bg/ot-spisanieto/intervyu-s-prof-danail-danailov.html
  24. Университетско издателство, оборудвано с техника за дигитален печат – добрият пример. // printguide.info, 27 юли 2016. Посетен на 4 август 2016.
  25. История на университетската библиотека, сайт на УНСС
  26. „Рейтинг“, в-к „24 часа“, 26 април 2007
  27. „Направление Икономика“, „УНСС Събития и снимки“, 6 август 2007
  28. „Сертификация – УНСС“, сайт УНСС, 17 април 2012
  29. ((en))  Ranking web of business schools. // Посетен на 31 август 2017. The aim of this Ranking is to support Open Access initiatives and therefore the free access to scientific publications in an electronic form and to other academic material. The web indicators are used here to measure the global visibility and impact of the Business Schools.
  30. Конкурсни изпити, официален сайт на УНСС
  31. Журналистика, официален сайт на УНСС
  32. Онлайн форма за задаване на въпроси
  33. Най-желани направления/поднаправления
  34. Минимални балове
  35. Сайт на Студентския съвет при УНСС
  36. http://standartnews.com/balgariya-obrazovanie/stena_na_slavata_i_nov_ucheben_korpus_za_godishnina_na_unss-355414.html
  37. Министър-председатели на България Сайт на Министерски съвет на Република България
  38. http://hikari.blog.bg/novini/2010/11/05/sofiiskiiat-nai-dobyr-v-pravoto-no-iuristite-ot-unss-vzimat-.629980
  39. https://www.ilsa.org/component/content/article/21-jessup/381-2015-dillard-and-baxter-results
  40. Първанов, П. За „Третият разсадник на науката“ (Стефан Савов Бобчев и Свободният университет)
  41. УНСС бе домакин на грандиозно снукър шоу, ректорът откри световната проява

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]