Ангел Чаушев (министър)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за министъра. За партизанина вижте Ангел Чаушев.

Ангел Чаушев
Министър на труда и социалните грижи
Мандат15 април 1975 – 17 април 1976 г.
Назначен отVII народно събрание
Министър-председател
1971 – 1981
1981 – 1986
Станко Тодоров
Гриша Филипов
ПредшественикКирил Зарев
НаследникЕмилия Масларова
Лична информация
Роден
Починал
8 февруари 2014 г. (92 г.)
Националност България
Полит. партияБКП (1945 – 1990)
Професияпреподавателполитик
Военна служба
Отличияорден „Народна република България“ I ст.; орден „Кирил и Методий“ I ст.
6-и Ректор на УНСС
Народен представител в:
VII НС   VIII НС   
Портал Портална икона Политика

Ангел Петров Чаушев е български икономист и политик от Българската комунистическа партия (БКП), депутат в VII и VIII народно събрание и министър на труда и социалните грижи в правителството на Станко Тодоров. Заслужил деятел на науката и 6-и Ректор на УНСС (тогава Висш икономически институт „Карл Маркс“).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ангел Чаушев е роден на 26 декември 1921 г. в град Батак, област Пазарджик, България, в семейството на Петър Ангелов Чаушев и Елена Георгиева Янева. Родът на баща му е разклонение на стария Ярков род, който идва в Батак през XVIII век от Западна Македония (т. нар. Арнаутлук). По линия на майка си и на нейната майка Дафина Ст. Керелова е пра-правнук на Трендафил Керелов – дългогодишен кмет и един от организаторите на Априлското въстание в Батак през 1876 г.

От 1937 година е член на Работническия младежки съюз (РМС). Учи в Търговската гимназия в София, но е арестуван през ноември 1942 г. заради дейността си като ръководител на гимназиалната организация на РМС. След продължителни инквизиции в Софийската дирекция на полицията, на 31 декември 1942 г. е осъден от Софийския военно-полеви съд по ЗЗД заради антидържавната си дейност на 6 г. 8 мес. тъмничен затвор.

В периода 1943 – 1944 година последователно лежи в Софийския централен затвор, Скопския затвор – филиал „Идризово“ и Пазарджишкия затвор, от където е освободен на 8 септември 1944 г. Завръща се в Батак. През септември 1944 – март 1945 г. е секретар на РМС – Батак, през 1945 (за кратко) е секретар на Околийския комитет на РМС – Пещера. През 1945 година става член на Българската комунистическа партия (по това време БРП (к)). През 1947 – 1948 г. е секретар на Околийския комитет на БРП (к) – Пещера.

През 1948 – 1952 г. следва специалност „Вътрешна търговия“ във Висшия институт за народно стопанство „Г. В. Плеханов“ (дн. Руски икономически университет „Г. В. Плеханов“) в Москва, където завършва висшето си образование. След завръщането си в България през 1953 г. става асистент във ВИИ „Карл Маркс“.

Между 1962 и 1966 г. е ректор на ВИИ „Карл Маркс“, а през 1968 г. става професор.

През януари 1967 – февруари 1968 г. е заместник-министър на вътрешната търговия, а през февруари – декември 1968 г. е първи заместник-министър на народната просвета с ресор „Висше образование“.[1] Освободен е от длъжност, след като на партийно събрание на министерството открито критикува практиката да се приемат студенти във ВУЗ с ходатайства. През следващите години продължава да преподава като професор във ВИИ „Карл Маркс“.

През 1974 – 1975 г. е първи заместник-министър на вътрешната търговия и услугите. В периода 1975 – 1976 г. е министър на труда и социалните грижи.

От 1976 до 1981 г. е председател на Комитета по труда и работната заплата, а през 1976 – 1986 г. е кандидат-член на ЦК на БКП.

Между 1981 и 1985 г. е заместник-секретар на СИВ в Москва[2].

През 1986 – 2006 г. като пенсионер е хоноруван професор в УНСС, издава учебници по икономика и мемоарни книги.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Ангел Чаушев е женен за Гера Пеева Чаушева (сестра на Вела Пеева). Двамата имат дъщеря Елена.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Народни представители в Осмо народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1982, с. 53
  2. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 311, ISBN 954-528-790-X