Огнян Дойнов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Огнян Дойнов
Огнян Дойнов
Мандат
1976 – 1986
Предшественик Петър Дюлгеров
Наследник Георги Атанасов
Роден
Починал
13 февруари 2000 г. (на 64 г.)
Портал  Портална икона   Политика

Огнян Наков Дойнов е български политик, държавник и дипломат.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 15 октомври 1935 г. в Гара Бов. Член е на ДСНМ от 1949 и на БКП от 1964 г. Завършва ВМЕИ в София, специалност „Топлотехника“ през 1959 г.

От 1959 г. работи в Министерството на транспорта; старши инженер е в отдел „Благоустройство“; в Столичния народен съвет (1960 – 1962), началник на търговска кантора във външнотърговска организация и заместник-търговски представител в Япония (1965 – 1970). При посещението на българска делегация на световното изложение в Осака EXPO´70 прави добро впечатление на Тодор Живков и е привлечен на работа във висшия партиен и държавен апарат. От 1980 г. е председател на Българската индустриална стопанска асоциация, а от 1984 г. и неин почетен председател.[1]

След 1970 г. заема следните постове:

Дойнов е инициатор на стратегията за развитие на високотехнологично тежко машиностроене в страната, включваща един от последните грандомански проекти на комунистическия режим – останалият незавършен Завод за тежко машиностроене – Радомир.[2] През втората половина на 70-те години пряко отговаря за елекрониката и осъществява политическото ръководство на промишления шпионаж в Първо главно управление на Държавна сигурност.[3]

Изваден е от състава на Политбюро през декември 1988 г. и е акредитиран като посланик в скандинавските страни. От 1989 до 1990 г. е извънреден и пълномощен посланик на България в Кралство Норвегия и република Исландия.

От 1990 г. живее в Австрия въпреки опитите на главния прокурор да го върне в България, за да бъде изправен пред съда за предоставяне на нерегламентирана финансова помощ от страна на България на развиващите се страни по дело № 3 за т. нар. „Икономическата катастрофа“.[4] След 1990 г. работи при Робърт Максуел, а по-късно е съветник на руския концерн „Нордекс“. Носител на ордените „Георги Димитров“ и „13 века България“.

Умира във Виена на 13 февруари 2000 г.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 337
  2. Христов, Христо. Тайните фалити на комунизма. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2007. ISBN 978-954-28-0162-7. с. 133 – 134.
  3. Христов, Христо. Империята на задграничните фирми: Създаване дейност и източване на дружествата с българско участие зад граница 1961 – 2007. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0540-3. с. 91.
  4. Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 166.