Боян Българанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за политика Боян Българанов. За шуменския квартал вижте Боян Българанов (квартал).

Боян Българанов
Боян Българанов
Мандат
2 април 1956 – 25 април 1971
Назначен от Централния комитет на БКП
Първи секретар на ЦК на БКП
  1954 – 1957 Тодор Живков
Предшественик Борис Тасков
Наследник Данчо Димитров
Роден
Починал
26 декември 1972 г. (на 76 г.)
Полит. партия БКП (1920 – 1972)
Занятие воененполитик
Народен представител в:
II НС   III НС   IV НС   V НС   VI НС   
Портал  Портална икона   Политика

Боян Петков Българанов, с псевдоними Богдан и Бай Иван, е български генерал и политик от БКП. Участник е в комунистическото партизанско движение по време на Втората световна война, командир на Втора Пловдивска въстаническа оперативна зона на т. нар. Народоосвободителна въстаническа армия (НОВА).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход, образование и ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Боян Българанов е роден на 20 октомври 1896 година в град Шумен, България. Става член на БРП (т.с.) през 1920 година. През 1922 година започва да учи в Генералщабната академия в Москва. Заедно с Васил Коларов се включва в подготовката на Септемврийското въстание през 1923 година.

Година след неуспеха на въстанието става началник на Североизточната военно-партийна област към Военната организация на БРП (т.с.). Областта включва Русе, Варна и Шумен и окръга. По-късно е прехвърлен в Южнобългарската военно-партийна област. През ноември 1924 г. е заловен и осъден по ЗЗД на смърт, но през 1926 година присъдата му е заменена с доживотна[1].

През 1933 година получава амнистия и заминава за СССР, където от 1934 до 1936 г. учи в Международната ленинска школа. През 1935 година се завръща в България. От 1937 година живее заедно с Цола Драгойчева. Член е на ЦК на БРП (т.с.) от 1937 до 1944 година и на Централната военна комисия при ЦК на БРП (т.с.) (1941–1944)[2].

Участва в комунистическото партизанско движение по време на Втората световна война. Партизанин е от Първа софийска народоосвободителна бригада и командир на Втора пловдивска въстаническа оперативна зона на НОВА.

Професионална кариера[редактиране | редактиране на кода]

Пълномощник е на ЦК на БРП (т.с.) в Главния щаб на Югославската народна освободителна армия в рамките на Македония, където престоява от 1942 до началото на 1944 г.[3]. Докато е там, Светозар Вукманович в доклади към ЦК на ЮКП обвинява Българанов „в зловредно влияние сред македонските комунисти чрез внушаване на тактиката на БРП (т.с.)“[4].

Участва във вземането на властта след 9 септември 1944 г. и след това в първата фаза на войната срещу Германия като помощник-командир на Втора българска армия (с министерска заповед № 352 от 22 септември 1944). От 12 април 1945 е заместник-началник на Военното училище в София.

Бил е член на Централния комитет на БКП от 27 февруари 1945 до края на живота си. От 1945 до 1947 година е директор на Народната милиция, а до 1948 г. – началник на Политическото управление на Българската армия. Отстранен е от поста в края на 1949 година при кампанията срещу Трайчо Костов.[5]

На Априлския пленум през 1956 година е реабилитиран. Между 2 април 1956 и 25 април 1971 г. е секретар на ЦК на БКП. От 11 юли 1957 до 26 декември 1972 година е член на Политбюро на ЦК на БКП. [6]. В периода от май 1967 до април 1972 г. е председател на Националния съвет на ОФ. Два пъти е член на Президиума на Народното събрание на Народна република България (17 март 1962 – 12 март 1966; 16 юни 1967 – 18 май 1971).[7] От 9 юли 1971 до смъртта си е член на Държавния съвет на Народна република България.[8]

Удостояван е със званието „Герой на Народна република България“ и награден с пет ордена „Георги Димитров“, както и със званието „Герой на социалистическия труд“.[9] Отделно е награждаван с орден „За храброст“, IV степен, 2 клас, орден „Свети Александър“, III степен, м.с. и съветския орден „Червено знаме“[10].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Личности от книгата, Тодор Живков – мит и истина, посетено на 27 май 2013 г.
  2. Кратка биография на сайта на българския „Държавен архив“
  3. Македонска енциклопедија, МАНУ, Скопие, 2009 г., стр. 172
  4. Църнушанов, Коста „Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него“, Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, София, 1992 г.
  5. Огнянов, Любомир. Политическата система в България 1949 – 1956. София, „Стандарт“, 2008. ISBN 978-954-8976-45-9. с. 144.
  6. Протокол от пленум на ЦК на БКП, състоял се на 2 – 6 април 1956 г., стр. 3 – 5 – www.archives.bg
  7. Методиев В., Стоянов Л., Българските държавни институции 1879 – 1986, С. 1987 г., стр. 301 – 302
  8. Методиев В., Стоянов Л., Българските държавни институции 1879 – 1986, С. 1987 г., стр. 296
  9. Народни представители в Шесто народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1974, с. 84
  10. Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 27
     Портал „Македония“         Портал „Македония