Енчо Стайков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Енчо Стайков
Мандат
23 януари 1952 г. – 25 януари 1954 г.
Назначен от Централния комитет на БКП
Генерален секретар на ЦК на БКП
  1952 – 1954 Вълко Червенков
  1954 Тодор Живков
Предшественик Райко Дамянов
Наследник Димитър Ганев
Роден
Починал
5 януари 1975 г. (на 73 г.)
Полит. партия БКП (1931 – 1949)
Занятие партизанинполитик
Народен представител в:
VI ВНС   II НС   III НС   IV НС   V НС   VI НС   
Портал  Портална икона   Политика

Енчо Стайков Стайков е български политик от Българската комунистическа партия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход, образование и ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Енчо Стайков е роден на 11 септември 1901 г. в Лясковец, Велико Търновско. Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война, за което е интерниран в концентрационни лагери. Член е на БРП (т.с.) от 1919 г. и на Районния комитет на БРП (т.с.) от 1924 до 1925 г.

Професионална кариера[редактиране | редактиране на кода]

Непосредствено след Деветосептемврийския преврат 1944 г. на мястото на полицията се създава Дирекция на народната милиция. Неин пръв директор е Енчо Стайков, заменен в края на септември 1944 г. от Раденко Видински. [1] По-късно работи в апарата на ЦК на БКП. Секретар на ЦК на БКП между 1952 – 1957 г., и в периода 1954 – 1966 г. член на Политбюрото на ЦК на БКП. Председател е на Националния съвет на ОФ (1957-1967) и член на Централния комитет на БКП от 27 декември 1948 до 25 април 1971 г.

Главен директор на „Българската кинематография“ (1949 – 1950).[2], директор на БТА (1950 – 1952) и подпредседател на Комитета за наука, изкуство и култура (1952 – 1954 ). Народен представител е в VI-то велико народно събрание (1946 – 1949), от II-ро до VI-то народно събрание (1954 – 1975). Награден е с два ордена „Георги Димитров“[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Методиев, Момчил и Мария Дерменджиева. Държавна сигурност – предимство по наследство. Професионални биографии на водещи офицери (София: ИИБМ и изд. Сиела, 2015), с. 142.
  2. Тодор Живков – мит и истина – znam.bg
  3. Народни представители в Шесто народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1974, с. 198