Раденко Видински

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Раденко Видински
Български политик
Роден
Починал
31 юли 1974 г. (75 г.)
Професия строителполитик
Политика
Партия БКП (1918–1974)
Депутат
XIV ОНС   XXIII ОНС   XXVI ОНС   VI ВНС   I НС   II НС   III НС   IV НС   V НС   VI НС   

Раденко Рангелов Видински е български политик от БКП, министър на строежите и строителните материали в периода 1956 – 1959 година, пощенски и строителен работник.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Образование и младежки години[редактиране | редактиране на кода]

Раденко Видински е роден на 26 февруари (14 февруари стар стил) 1899 година в село Трекляно, Кюстендилско (тогава в Княжество България). През 1918 година става член на БРСДП (т.с.), приела година по-късно името БКП (т.с). Участва в Септемврийското въстание от 1923 година в Търговищко, за което е осъден на 10 години затвор, но е амнистиран на следващата година. След освобождаването си влиза и активно участва във Военната организация на БКП (т.с), за което отново е осъден на 3 години затвор.[1]

През 1931 година Видински е избран за народен представител в XXIII Обикновено Народно събрание. След Деветнадесетомайския преврат от 1934 година и установяването на дипломатически отношения със Съветския съюз заминава в Москва, където до 1936 година учи в Международната ленинска партийна школа. В периода 1934 – 1936 година е член на Централния комитет на партията, а след връщането си в България – член на Политбюро и секретар на Централния комитет (ЦК) на БРП (т.с.) до към 1941 година, когато е интерниран последователно в лагерите „Гонда вода“ и „Кръсто поле“. От есента на 1943 година е на свобода, като в нелегалност е пълномощник на партийното ръководство в Кюстендилско.[1]

Професионална кариера[редактиране | редактиране на кода]

Първоначално след Деветосептемврийския преврат 1944 г. Видински е помощник-командир по политическата част на Пета българска армия. Непосредствено след преврата на мястото на полицията се създава Дирекция на народната милиция в София. Неин пръв директор е Енчо Стайков, заменен в края на септември 1944 г. от Раденко Видински. [2] От 27–28 февруари и 1 март 1945 година до смъртта си на 31 юли 1974 година е преизбиран многократно за член на ЦК на БКП.[3] Народен представител е между 1946 – 1974 и два пъти член на Президиума на Народното събрание през 1954–1958 и 1966–1971 година.[1]

През 1956-1959 година Раденко Видински влиза като министър на строителните материали и горската промишленост, а след това на строежите и строителните материали в първото и второто правителство на Антон Югов.[4] От 1969 година до края на живота си е заместник-председател на Националния съвет на Отечествения фронт.

Обявен е за „Герой на социалистическия труд“ през 1964 година.

Раденко Видински умира на 31 юли 1974 година в София.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Има по-малък брат Кирил Видински, командир на Търговищкия партизански отряд.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 91-92.
  2. Методиев, Момчил и Мария Дерменджиева. Държавна сигурност – предимство по наследство. Професионални биографии на водещи офицери (София: ИИБМ и изд. Сиела, 2015), с. 142.
  3. Ф. 1Б. оп. 6; а.е. 3, Решение № 3 от октомври 1944 г.на ЦК на БРП /к/ за отменяне наказанието на Раденко Рангелов Видински. октомври 1944 г.
  4. Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 273-274.
     Портал „България“         Портал „България          Портал „Политика“         Портал „Политика