Институт за изследване на близкото минало

Институт за изследване на близкото миналото
	Институт за изследване на близкото миналото
Информация
Акроними	ИИБМ
Тип	Неправителствена организация
Основана	2005 г.
Положение	действаща организация
Седалище	ул. Юрий Венелин 24, вх. Б, София
Езици	български, английски
Ръководител	проф. Ивайло Знеполски, Изпълнителен директор
Сайт	minaloto.bg

Институтът за изследване на близкото миналото е академична неправителствена организация, основана в София през 2005 г.

Учредители на ИИБМ[редактиране | редактиране на кода]

проф. Ивайло Знеполски, преподавател в Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Дими Паница (р. 1930 – поч. 2011), председател на Фондация „Свободна и демократична България“
Ленко Ленков, историк.^[1]

Мисия на ИИБМ[редактиране | редактиране на кода]

Стимулирането и подпомагането на изучаването на най-близката и съвременна история на България.

Изследване с максимална научна добросъвестност на комунистическия режим не само като идеологически и политически феномен, но и от историческа, психологическа, социална и антропологична гледна точка:

трудовите практики,
социалната политика,
формите на омекотена репресия,
семейния живот,
структурата и функционирането на комунистическата партия, сблъсъка на интереси и противоречия в нея,
отношението върхушка – партийна база,
състоянието на културния и интелектуален живот и различните форми на съпротива – от пасивното несъгласие до дисидентството, динамиката в отношението режим – общество.

Важно направление в дейността на Института е и това, което в съвременната социална антропология се обозначава с понятието „устна история“.

ИИБМ има за цел преодоляване на общото говорене за комунизма чрез сериозни, задълбочени конкретни емпирични изследвания на историята на комунистическата идея в България и на комунистическата власт в определени периоди, при дадени събития, сред различни социални групи и отделни личности. За да се достига до адекватни и убедителни изводи от тези изследвания се осигуряват експерти с висока обща и специална теоретична подготовка и се прилагат подходящите методи на анализ и интерпретация, които са достижение на съвременната историческа наука. Връзката между тези две активности обуславя постигането на резултати, които са предназначени да се превърнат в опора на една перспективна обществена педагогика. Една от основните цели на ИИБМ е публикуването и широкото разпространение на неговите или създадени с негова помощ разнопосочни научни проучвания и изследвания. Установен е специален фонд, който да финансира издаването на книги по различни аспекти от комунистическото минало на България. Повечето книги са излезли в поредицата „Минало несвършено“ ^[1]

Дейности[редактиране | редактиране на кода]

Осъществяване на научноизследователски проекти за различни периоди от съвременната българска история и оказване на организационна и финансова подкрепа на експертни екипи и отделни изследователи.
Научно-методологична и финансова подкрепа на млади специалисти, работещи в областта на съвременната българска история, включително чрез краткосрочни стипендии и специализирани семинари.
Публикуване на книги на базата на научноизследователските проекти, осъществени от Института, или на такива, тематично свързани с неговите интереси.^[2]
Организиране на конференции, семинари, срещи и дискусии на базата на резултатите от изследователските проекти или по теми, близки с тях.
Организиране на изложби, тематично свързани със съвременната българска история и изграждане на музей за артефакти от близкото минало.
Сътрудничество с аналогични организации в страните от Източна и Централна Европа и коопериране в съвместни проекти.
Изграждане на информационна база и дигитален архив, достъпни за всички, в областта на съвременната българска история въз основа на анкети и интервюта, работа в архивите, обработка на мемоарна литература и книги, третиращи изследваните периоди.^[1]

Издания[редактиране | редактиране на кода]

„Минало несвършено“

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Колева, Даниела (съст.). Върху храстите не падат мълнии : комунизмът – житейски съдби. 2007. ISBN 978-954-9597-01-1.
Везенков, Александър. Властовите структури на Българската комунистическа партия 1944 – 1989. 2008. ISBN 978-954-28-0197-9.
Иванов, Мартин. Реформаторство без реформи : Политическата икономия на българския комунизъм 1963 – 1989. 2008. ISBN 978-954-28-0198-6.
Знеполски, Ивайло. Българският комунизъм : Социокултурни черти и властова траектория. 2008. ISBN 978-954-28-0236-5.
Методиев, Момчил. Машина за легитимност : Ролята на Държавна сигурност в комунистическата държава. 2008. ISBN 978-954-28-0237-2.
Груев, Михаил и др. Възродителният процес : Мюсюлманските общности и комунистическият режим : Политики, реакции и последици. 2008. ISBN 978-954-28-0291-4.
Вачков, Даниел и др. Българският външен дълг 1944 – 1989 : Банкрутът на комунистическата икономика. 2008. ISBN 978-954-28-0307-2.
Еленков, Иван. Културният фронт : Българската култура през епохата на комунизма – политическо управление, идеологически основания, институционални режими. 2008. ISBN 978-954-28-0338-6.
Аврамов, Румен. Пари и де/стабилизация в България 1948 – 1989. 2008. ISBN 978-954-28-0339-3.