Михаил Груев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Михаил Груев
български историк
Роден
25 октомври 1971 г. (46 г.)
Научна дейност
Област История
Образование Софийски университет
Работил в Софийски университет

Михаил Иванов Груев е български историк и преподавател по съвременна българска история и етнология на етническите групи в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, доцент. От 27 февруари 2015 г. е председател на Държавна агенция „Архиви“.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Михаил Груев е роден на 25 октомври 1971 г. в София. Завършва специалност История в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1994. Доктор по история с дисертация на тема „Българите мюсюлмани в държавната политика на България (1944 – 1959 г.)“ (2001).

Асистент и старши асистент (2002), главен асистент (2003) и доцент (2009) в Катедрата по история на България в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Ръководител на катедрата.

Гост-преподавател и в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Бил е гост-лектор в университетите в Мюнхен, Саарбрюкен, Белград и др.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Монографии[редактиране | редактиране на кода]

  • Между петолъчката и полумесеца: Българите мюсюлмани и политическият режим 1944 – 1959. София: Кота, 2003.
  • Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим. София: Сиела, 2008. (в съавторство с Алексей Кальонски).
  • Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад (40-те – 50-те години на ХХ век). София: Сиела, 2009, 362 с.[2]

По-значими студии и статии[редактиране | редактиране на кода]

  • „Българите мюсюлмани и кемалисткото движение в Родопите (1919 – 1939 г.)“. – В: Модерният историк. София, 1999, с. 218 – 227.
  • „За разпространението на хетеродоксния ислям сред българите мюсюлмани“. – сп. Минало, 2, 2000, с. 23 – 30.
  • „Някои аспекти на държавната политика към българите мюсюлмани (1944 – 1959 г.)“. – В: Държавността в историята. Алманах Полемика. София, 2001, с. 126 – 138.
  • „Организационно развитие и структура на Демократическата партия през първото десетилетие на 20 век“. – сп. История, 2001, кн. 5 – 6, с. 26 – 29.
  • „Българите мюсюлмани и новият режим 1944 – 1948 г.“. – В: Годишник на СУ – Исторически факултет, т.93 – 95, 2003, с. 235 – 291.
  • „Паспортизацията от 1953 г. и българите мюсюлмани“. – В: Иронията на историка. Сборник в памет на проф. Милчо Лалков. Съст. Искра Баева. София, 2004, с. 210 – 222.
  • „Комунистическият елит в България – генезис и еволюция“. – сп. Разум, 2005, кн.1, с. 15 – 24.
  • Людмила Живкова – пътят към „Агни йога“. – Във: Преломни времена. Юбилеен сборник в чест на 65-годишнината на проф. Л. Огнянов. Съст. Е. Калинова, М. Груев, Л. Зидарова. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2006, с. 796 – 816.
  • „Добричкото военно гробище като място на паметта“. – Във: Мир и конфликти в Югоизточна Европа. Кюстендилски четения 2005 г.. Съст. В. Станев. Велико Търново, 2006, с. 175 – 189.
  • „Етнодемографски процеси в Карнобатския край в ново и най-ново време“. – Във: Култура на севернокарнобатските села – традиции и съвременност. Сборник в памет на проф. д-р Делчо Тодоров. Съст. М. Василева и др. Варна: Зограф, 2008, 208 – 221.
  • „Към въпроса за съдбата на задругата (Още едно алтернативно обяснение)“. – Във: В света на човека. Сборник в чест на проф. Иваничка Георгиева. Състав. Джени Маджаров и Кр. Стоилов, София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2008, с. 331 – 345.
  • „Българомюсюлманските (помашки) идентичности – опит за типологизация“. – Във: Етнически и културни пространства на Балканите. Ч. ІІ – Съвременност – етноложки дискурси. Сборник в чест на проф. Цветана Георгиева. Състав. Св. Иванова. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2008.
  • „Щрихи към политическата биография на Петко Каравелов“. – сп. История, 2009, кн.4, с. 19 – 26.
  • „Политическото развитие на България през 50-те – 80-те години на ХХ век“. – Във: История на Народна република България. Режимът и обществото. Ред. Ивайло Знеполски. София: Сиела, 2009, с. 131 – 179.
  • „Колективизация и социална промяна в българското село (40-те – 60-те години на ХХ век)“. – Във: История на Народна република България. Режимът и обществото. Ред. Ивайло Знеполски. София: Сиела, 2009, с. 338 – 367.
  • „Демографски тенденции и процеси в България в годините след Втората световна война“. – Във: История на Народна република България. Режимът и обществото. Ред. Ивайло Знеполски. София: Сиела, 2009, с. 368 – 394.

Учебници и учебни помагала[редактиране | редактиране на кода]

  • „Geschichte fuer 8. Klasse. Учебник за гимназиите с преподаване на немски език“. София, 1998 (в съавторство с колектив).
  • „Geschichte fuer 9. Klasse. Учебник за гимназиите с преподаване на немски език“. София, 2003 (в съавторство с Л. Панова).
  • „Трябва ли да се страхуваме от нашите съседи? Учебно помагало“. София, 2004 (в съавторство с колектив).
  • „История и цивилизация за 6. клас. Учебник за общообразователните училища“. София, 2007 (в съавторство с колектив).
  • „Въпроси и задачи за матура по История и цивилизация. Учебно помагало“. София: Стандарт, С. 2009. (в съавт. с колектив). 247 с.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]