Направо към съдържанието

Мартин Иванов (историк)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Мартин Иванов.

Мартин Иванов
български историк и дипломат
15 октомври 2013 г.
Роден
4 август 1970 г. (54 г.)

Учил вСофийски университет
Югозападен университет „Неофит Рилски“
Работил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластСтопанска история на България
Политика
Министър на културата
6 август – 7 ноември 2014)
Семейство
Деца2

Мартин Иванов Иванов е български историк, специалист по българска стопанска история на XX век. Министър на културата от 6 август до 7 ноември 2014 г. Секретар на президента Росен Плевнелиев по култура, образование и национална идентичност. От 2016 до 2021 г. е посланик на България във Финландия. Владее английски, руски, ползва сърбохърватски език.[1]

Автор е на над 150 научни публикации и 9 монографични изследвания върху икономическата и социалната политика на България от 70-те години на XIX век до наши дни.

Мартин Иванов е роден на 4 август 1970 година във Велико Търново. През 1994 година завършва история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1994). През 1999 година защитава докторат по история в Института по история при Българската академия на науките с дисертация на тема „Стопански и финансови проблеми във външната политика на Народния блок 1931 – 1934“.

Още като студент Иванов започва да публикува в периодичния печат. През 1990 – 1993 година е сътрудник на издавания от Радикалдемократическата партия вестник „Век 21“, а през 1994 година става член на редколегията на списанието на партията „Демократически преглед“, където от 1996 година завежда отдел „История“.[2][3]

Ранна научна кариера

[редактиране | редактиране на кода]

От 2000 година Мартин Иванов работи в Института по история, първоначално като научен сътрудник – 2000, а от 2008 година – като старши научен сътрудник II степен. Същевременно преподава стопанска история в Габровския технически университет (1999 – 2004), Варненския технически университет (1999 – 2004), Софийския университет (от 2007) и във Висшето училище по застраховане и финанси (от 2009).[1][2] През 2003 година защитава втора магистратура по право в Югозападния университет „Неофит Рилски“. Специализира в Кеймбридж и в Националния университет на Ирландия.[1]

Иванов е съорганизатор на семинара по стопанска и социална история „Стопанска (социална) България. Настоящето през културата на миналото“ (от 2005).[4] Член е на Програмния съвет към Българската народна банка (2007)[2] и на Експертния съвет към Института за изследване на близкото минало (2008).[2]

Обществена дейност

[редактиране | редактиране на кода]

От 2011 до 2013 година Мартин Иванов е председател на Държавната агенция „Архиви“.[1] Правителството на Пламен Орешарски го освобождава изненадващо от поста в края на август 2013 година и на негово място е назначен дългогодишният служител на Министерството на вътрешните работи и на Държавна сигурност Иван Комитски. Повече от 60 от най-известните български учени и преподаватели историци, литературоведи, философи и социолози публикуват отворено писмо, в което настояват за преразглеждане на взетото от правителството решение.[5]

На 15 октомври 2013 година Иванов е назначен за секретар по култура, образование и национална идентичност в администрацията на президента Росен Плевнелиев.[1] От 6 август до 7 ноември 2014 година е министър на културата в назначеното от Плевнелиев служебно правителство на Георги Близнашки.[6] От 2016 до 2020 година е посланик във Финландия и Естония.

Член е на редакционния съвет на списание „История" на издателство „Аз Буки" от 2012 г.[7] От 2015 г. е доцент в катедра „Социология“ на СУ „Св. Климент Охридски", а от 2021 – доктор на науките.

Монографии[2]

  • Политическите игри с външния дълг. Български сюжети на стопански кризи и възход. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2002, 350 с.
  • Българският външен дълг 1944 – 1989. Банкрутът на комунистическата икономика. София: Сиела, 2008, 256 с. (в съавторство с Даниел Вачков).
  • Реформаторство без реформи. Политическата икономия на българския комунизъм 1963 – 1989 г.. София: Институт за изследване на близкото минало, Институт „Отворено общество“ и Сиела, 2008, 315 с. ISBN 978-954-28-0198-6[8]
  • История на външния държавен дълг на България, 1878 – 1990. Част 1 – 3. София: БНБ, 2009, 255 с.; 232 с.; 456 с. (в съавторство с Даниел Вачков и Цветана Тодорова).[9]
  • Бизнес елитите на България. 1912 – 1947, 1989 – 2005. София: Изток–Запад, 2009, 472 с. (в съавторство с Георги Ганев). ISBN 978-954-321-610-9
  • Мрежовият капитализъм. Българска търговска банка и нейните сродни дружества, 1890 – 1914 г.. София: Гутенберг, 2010, 523 с. ISBN 978-954-617-086-6
  • Срещу течението: Българската текстилна промишленост 1800-1912 г. София: Сиела, 2021, 552 с. ISBN: 978-954283-749-7
  • „Бившите хора“ на концлагерна България. София: Сиела, 2021, 376 с. ISBN: 978-954-284-531-7
  1. а б в г д Биографична скица за Мартин Иванов, сайт на Президентството на Р България, 16 октомври 2013.
  2. а б в г д Биография на Мартин Иванов Архив на оригинала от 2014-04-13 в Wayback Machine. на сайта на Института за исторически изследвания на БАН.
  3. Сайт на списание „Демократически преглед“.
  4. Семинар „Стопанска история“ Архив на оригинала от 2014-04-29 в Wayback Machine. на сайта на Центъра за либерални стратегии.
  5. „Учени се обявиха срещу уволнението на Мартин Иванов от архивите“, mediapool.bg, 2 септември 2013 г.
  6. „Модернизаторът на архивите – кой е новият министър на културата Мартин Иванов“, в. „Дневник“, 5 август 2014 г.
  7. Редакционна колегия на сп. „История“
  8. Съдържание на „Реформаторство без реформи“ на сайта на Института за изследване на близкото минало.
  9. „История на външния държавен дълг на България, 1878 – 1990“ на сайта на БНБ.