Мартин Иванов (историк)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Мартин Иванов.
Мартин Иванов | |
български историк и дипломат | |
![]() 15 октомври 2013 г. | |
Роден | |
---|---|
Учил в | Софийски университет Югозападен университет „Неофит Рилски“ |
Работил в | Софийски университет |
Научна дейност | |
Област | Стопанска история на България |
Политика | |
Министър на културата | |
6 август – 7 ноември 2014) | |
Семейство | |
Деца | 2 |
Мартин Иванов Иванов е български историк, специалист по българска стопанска история на XX век. Министър на културата от 6 август до 7 ноември 2014 г. Секретар на президента Росен Плевнелиев по култура, образование и национална идентичност. От 2016 до 2021 г. е посланик на България във Финландия. Владее английски, руски, ползва сърбохърватски език.[1]
Автор е на над 150 научни публикации и 9 монографични изследвания върху икономическата и социалната политика на България от 70-те години на XIX век до наши дни.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Ранни години
[редактиране | редактиране на кода]Мартин Иванов е роден на 4 август 1970 година във Велико Търново. През 1994 година завършва история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1994). През 1999 година защитава докторат по история в Института по история при Българската академия на науките с дисертация на тема „Стопански и финансови проблеми във външната политика на Народния блок 1931 – 1934“.
Още като студент Иванов започва да публикува в периодичния печат. През 1990 – 1993 година е сътрудник на издавания от Радикалдемократическата партия вестник „Век 21“, а през 1994 година става член на редколегията на списанието на партията „Демократически преглед“, където от 1996 година завежда отдел „История“.[2][3]
Ранна научна кариера
[редактиране | редактиране на кода]От 2000 година Мартин Иванов работи в Института по история, първоначално като научен сътрудник – 2000, а от 2008 година – като старши научен сътрудник II степен. Същевременно преподава стопанска история в Габровския технически университет (1999 – 2004), Варненския технически университет (1999 – 2004), Софийския университет (от 2007) и във Висшето училище по застраховане и финанси (от 2009).[1][2] През 2003 година защитава втора магистратура по право в Югозападния университет „Неофит Рилски“. Специализира в Кеймбридж и в Националния университет на Ирландия.[1]
Иванов е съорганизатор на семинара по стопанска и социална история „Стопанска (социална) България. Настоящето през културата на миналото“ (от 2005).[4] Член е на Програмния съвет към Българската народна банка (2007)[2] и на Експертния съвет към Института за изследване на близкото минало (2008).[2]
Обществена дейност
[редактиране | редактиране на кода]От 2011 до 2013 година Мартин Иванов е председател на Държавната агенция „Архиви“.[1] Правителството на Пламен Орешарски го освобождава изненадващо от поста в края на август 2013 година и на негово място е назначен дългогодишният служител на Министерството на вътрешните работи и на Държавна сигурност Иван Комитски. Повече от 60 от най-известните български учени и преподаватели историци, литературоведи, философи и социолози публикуват отворено писмо, в което настояват за преразглеждане на взетото от правителството решение.[5]
На 15 октомври 2013 година Иванов е назначен за секретар по култура, образование и национална идентичност в администрацията на президента Росен Плевнелиев.[1] От 6 август до 7 ноември 2014 година е министър на културата в назначеното от Плевнелиев служебно правителство на Георги Близнашки.[6] От 2016 до 2020 година е посланик във Финландия и Естония.
Член е на редакционния съвет на списание „История" на издателство „Аз Буки" от 2012 г.[7] От 2015 г. е доцент в катедра „Социология“ на СУ „Св. Климент Охридски", а от 2021 – доктор на науките.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]Монографии[2]
- Политическите игри с външния дълг. Български сюжети на стопански кризи и възход. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2002, 350 с.
- Българският външен дълг 1944 – 1989. Банкрутът на комунистическата икономика. София: Сиела, 2008, 256 с. (в съавторство с Даниел Вачков).
- Реформаторство без реформи. Политическата икономия на българския комунизъм 1963 – 1989 г.. София: Институт за изследване на близкото минало, Институт „Отворено общество“ и Сиела, 2008, 315 с. ISBN 978-954-28-0198-6[8]
- История на външния държавен дълг на България, 1878 – 1990. Част 1 – 3. София: БНБ, 2009, 255 с.; 232 с.; 456 с. (в съавторство с Даниел Вачков и Цветана Тодорова).[9]
- Бизнес елитите на България. 1912 – 1947, 1989 – 2005. София: Изток–Запад, 2009, 472 с. (в съавторство с Георги Ганев). ISBN 978-954-321-610-9
- Мрежовият капитализъм. Българска търговска банка и нейните сродни дружества, 1890 – 1914 г.. София: Гутенберг, 2010, 523 с. ISBN 978-954-617-086-6
- Срещу течението: Българската текстилна промишленост 1800-1912 г. София: Сиела, 2021, 552 с. ISBN: 978-954283-749-7
- „Бившите хора“ на концлагерна България. София: Сиела, 2021, 376 с. ISBN: 978-954-284-531-7
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Биографична скица за Мартин Иванов, сайт на Президентството на Р България, 16 октомври 2013.
- ↑ а б в г д Биография на Мартин Иванов Архив на оригинала от 2014-04-13 в Wayback Machine. на сайта на Института за исторически изследвания на БАН.
- ↑ Сайт на списание „Демократически преглед“.
- ↑ Семинар „Стопанска история“ Архив на оригинала от 2014-04-29 в Wayback Machine. на сайта на Центъра за либерални стратегии.
- ↑ „Учени се обявиха срещу уволнението на Мартин Иванов от архивите“, mediapool.bg, 2 септември 2013 г.
- ↑ „Модернизаторът на архивите – кой е новият министър на културата Мартин Иванов“, в. „Дневник“, 5 август 2014 г.
- ↑ Редакционна колегия на сп. „История“
- ↑ Съдържание на „Реформаторство без реформи“ на сайта на Института за изследване на близкото минало.
- ↑ „История на външния държавен дълг на България, 1878 – 1990“ на сайта на БНБ.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „Минало управляемо: Разговор с Мартин Иванов“, Портал за култура, изкуство и общество, 13 септември 2013
- „Непосилната цена на колективизацията“, рец. за книгата на Михаил Груев Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на ХХ век във в. „Култура“, бр. 33 (2560), 2 октомври 2009
- „20 въпроса: Мартин Иванов“, в. „Капитал“, 11 октомври 2012
|
|
|
- Български стопански историци
- Родени във Велико Търново
- Възпитаници на Историческия факултет на Софийския университет
- Учени от БАН
- Преподаватели в Технически университет Варна
- Технически университет Габрово
- Преподаватели в Софийския университет
- Министри на културата на България
- Посланици на България във Финландия