Мартин Иванов (историк)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Мартин Иванов.

---

Мартин Иванов
български историк и дипломат
15 октомври 2013 г.
Роден	4 август 1970 г. Велико Търново, Народна република България
Учил в	Софийски университет Югозападен университет „Неофит Рилски“
Работил в	Софийски университет
Научна дейност
Област	Стопанска история на България
Политика
Министър на културата
6 август – 7 ноември 2014)
Семейство
Деца	2

Мартин Иванов Иванов е български историк, специалист по българска стопанска история на XX век. Министър на културата от 6 август до 7 ноември 2014 г. Секретар на президента Росен Плевнелиев по култура, образование и национална идентичност. От 2016 до 2021 г. е посланик на България във Финландия. Владее английски, руски, ползва сърбохърватски език.

Автор е на над 150 научни публикации и 9 монографични изследвания върху икономическата и социалната политика на България от 70-те години на XIX век до наши дни.

Биография

Ранни години

Мартин Иванов е роден на 4 август 1970 година във Велико Търново. През 1994 година завършва история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1994). През 1999 година защитава докторат по история в Института по история при Българската академия на науките с дисертация на тема „Стопански и финансови проблеми във външната политика на Народния блок 1931 – 1934“.

Още като студент Иванов започва да публикува в периодичния печат. През 1990 – 1993 година е сътрудник на издавания от Радикалдемократическата партия вестник „Век 21“, а през 1994 година става член на редколегията на списанието на партията „Демократически преглед“, където от 1996 година завежда отдел „История“.

Ранна научна кариера

От 2000 година Мартин Иванов работи в Института по история, първоначално като научен сътрудник – 2000, а от 2008 година – като старши научен сътрудник II степен. Същевременно преподава стопанска история в Габровския технически университет (1999 – 2004), Варненския технически университет (1999 – 2004), Софийския университет (от 2007) и във Висшето училище по застраховане и финанси (от 2009). През 2003 година защитава втора магистратура по право в Югозападния университет „Неофит Рилски“. Специализира в Кеймбридж и в Националния университет на Ирландия.

Иванов е съорганизатор на семинара по стопанска и социална история „Стопанска (социална) България. Настоящето през културата на миналото“ (от 2005). Член е на Програмния съвет към Българската народна банка (2007) и на Експертния съвет към Института за изследване на близкото минало (2008).

Обществена дейност

От 2011 до 2013 година Мартин Иванов е председател на Държавната агенция „Архиви“. Правителството на Пламен Орешарски го освобождава изненадващо от поста в края на август 2013 година и на негово място е назначен дългогодишният служител на Министерството на вътрешните работи и на Държавна сигурност Иван Комитски. Повече от 60 от най-известните български учени и преподаватели историци, литературоведи, философи и социолози публикуват отворено писмо, в което настояват за преразглеждане на взетото от правителството решение.

На 15 октомври 2013 година Иванов е назначен за секретар по култура, образование и национална идентичност в администрацията на президента Росен Плевнелиев. От 6 август до 7 ноември 2014 година е министър на културата в назначеното от Плевнелиев служебно правителство на Георги Близнашки. От 2016 до 2020 година е посланик във Финландия и Естония.

Член е на редакционния съвет на списание „История" на издателство „Аз Буки" от 2012 г. От 2015 г. е доцент в катедра „Социология“ на СУ „Св. Климент Охридски", а от 2021 – доктор на науките.

Библиография

Монографии

• Политическите игри с външния дълг. Български сюжети на стопански кризи и възход. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2002, 350 с.
• Българският външен дълг 1944 – 1989. Банкрутът на комунистическата икономика. София: Сиела, 2008, 256 с. (в съавторство с Даниел Вачков).
• Реформаторство без реформи. Политическата икономия на българския комунизъм 1963 – 1989 г.. София: Институт за изследване на близкото минало, Институт „Отворено общество“ и Сиела, 2008, 315 с. ISBN 978-954-28-0198-6
• История на външния държавен дълг на България, 1878 – 1990. Част 1 – 3. София: БНБ, 2009, 255 с.; 232 с.; 456 с. (в съавторство с Даниел Вачков и Цветана Тодорова).
• Бизнес елитите на България. 1912 – 1947, 1989 – 2005. София: Изток–Запад, 2009, 472 с. (в съавторство с Георги Ганев). ISBN 978-954-321-610-9
• Мрежовият капитализъм. Българска търговска банка и нейните сродни дружества, 1890 – 1914 г.. София: Гутенберг, 2010, 523 с. ISBN 978-954-617-086-6
• Срещу течението: Българската текстилна промишленост 1800-1912 г. София: Сиела, 2021, 552 с. ISBN: 978-954283-749-7
• „Бившите хора“ на концлагерна България. София: Сиела, 2021, 376 с. ISBN: 978-954-284-531-7

Външни препратки

• „Минало управляемо: Разговор с Мартин Иванов“, Портал за култура, изкуство и общество, 13 септември 2013
• „Непосилната цена на колективизацията“, рец. за книгата на Михаил Груев Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на ХХ век във в. „Култура“, бр. 33 (2560), 2 октомври 2009
• „20 въпроса: Мартин Иванов“, в. „Капитал“, 11 октомври 2012