Петър Вутов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петър Вутов
Председател на ККИ
Мандат 25 май 1963 – 12 март 1966
Назначен от 4 Народно събрание
Министър-председател
1962 – 1966 Тодор Живков
Предшественик Ганчо Ганев
Наследник Павел Матев
Лични данни
Роден
Починал
6 ноември 1993 г. (на 76 г.)
Полит. партия БКП (1944 – 1989)
Университет Софийски университет
Професия дипломатполитик
Народен представител в:
V НС   VIII НС   IX НС   
Портал Портална икона Политика

Петър Георгиев Вутов е български партизанин, дипломат и политик от Българската комунистическа партия (БКП). Той е дългогодишен посланик в разни страни, заместник-министър, председател на Комитета за култура и изкуство през 1963 – 1966 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход, образование и работа[редактиране | редактиране на кода]

Петър Вутов е роден на 2 октомври 1917 г. в село Бъркач, Плевенско. През 1931 г. става член на Работническия младежки съюз (РМС). Завършва медицина в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (СУ) и по време на следването си участва активно в комунистическия Български общ народен студентски съюз. Инструктор е в ЦК на РМС и представител на Централната младежка отечественофронтовска комисия. През 1943 – 1944 г. е партизанин в Червенобрежкия отряд. През 1944 г. става член на БКП.[1]

Професионална и политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. Вутов започва работа във външното министерство и през 1948 г. е управляващ легацията на България в Съединените щати. През следващите години е посланик в Индия (1955 – 1956), постоянен представител на България в Организацията на обединените нации (ООН) (1956 – 1959) и посланик в Съединените щати (1960 – 1962). През 1963 г. за кратко е заместник-министър на външните работи.[1]

В периода 1963 – 1966 г. Петър Вутов е председател на Комитета за култура и изкуство с ранг на министър в първото правителство на Тодор Живков.[2] След това е посланик във Великобритания (1966 – 1969), Нидерландия (1969 – 1972) и Египет (1974 – 1978) и постоянен представител при службата на ООН в Женева (1978 – 1980).[1] Член е на Бюрото на Националния комитет за европейска сигурност и сътрудничество.[3] Носител на орден „Георги Димитров“.

Петър Вутов умира на 6 ноември 1993 г. в София.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 95 – 96.
  2. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 290, ISBN 954-528-790-X
  3. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 350