Петър Вутов

Петър Вутов
	Петър Вутов
Председател на ККИ
Мандат	25 май 1963 – 12 март 1966
Назначен от	IV народно събрание
Министър-председател
1962 – 1966	Тодор Живков
Предшественик	Ганчо Ганев
Наследник	Павел Матев
Лична информация
Роден	2 октомври 1917 г. село Бъркач, Плевенско, Царство България
Починал	6 ноември 1993 г. (на 76 г.) София, България
Полит. партия	БКП (1944 – 1989)
Образование	Софийски университет
Професия	дипломат • политик
	Народен представител в:; V НС VIII НС IX НС
	Портал Политика

Петър Георгиев Вутов е български партизанин, дипломат и политик от Българската комунистическа партия (БКП). Той е дългогодишен посланик в разни страни, заместник-министър, председател на Комитета за култура и изкуство през 1963 – 1966 година.

Биография

Произход, образование и работа

Петър Вутов е роден на 2 октомври 1917 година в плевенското село Бъркач, България. През 1931 година става член на Работническия младежки съюз (РМС). Завършва медицина в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и по време на следването си участва активно в комунистическия Български общ народен студентски съюз. Инструктор е в Централния коиметт на РМС и представител на Централната младежка отечественофронтовска комисия. През 1943 – 1944 година е партизанин в Червенобрежкия отряд. През 1944 година става член на БКП.^[1]

Професионална и политическа кариера

След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. Вутов започва работа във външното министерство и през 1948 г. е управляващ легацията на България в Съединените щати. През следващите години е посланик в Индия (1955 – 1956), постоянен представител на България в Организацията на обединените нации (ООН) (1956 – 1959) и посланик в Съединените щати (1960 – 1962). През 1963 г. за кратко е заместник-министър на външните работи.^[1]

В периода 1963 – 1966 г. Петър Вутов е председател на Комитета за култура и изкуство с ранг на министър в първото правителство на Тодор Живков.^[2] След това е посланик във Великобритания (1966 – 1969), Нидерландия (1969 – 1972) и Египет (1974 – 1978) и постоянен представител при службата на ООН в Женева (1978 – 1980).^[1] Член е на Бюрото на Националния комитет за европейска сигурност и сътрудничество.^[3] Носител на орден „Георги Димитров“.

Петър Вутов умира на 6 ноември 1993 г. в София.^[1]

Бележки

1 2 3 4 Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 95 – 96.
↑ Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 290, ISBN 954-528-790-X
↑ Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 350

[ташев-1] 1 2 3 4 Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 95 – 96.

[2] Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 290, ISBN 954-528-790-X

[3] Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 350

[1]

[2]

[3]