Тодор Живков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския политик. За фолклориста вижте Тодор Живков (фолклорист).

Тодор Живков
Тодор Живков
Мандат
4 март 1954 – 10 ноември 1989
Предшественик Вълко Червенков
Наследник Петър Младенов
Мандат
7 юли 1971 – 17 ноември 1989
Предшественик Георги Трайков
Наследник Петър Младенов
Мандат
27 ноември 1962 – 9 юли 1971
Предшественик Антон Югов
Наследник Станко Тодоров
Роден 7 септември 1911
Правец, Царство България
Починал 5 август 1998 г. (на 86 г.)
София, България
Съпруг(а) Мара Малеева-Живкова
Полит. партия БКП (1932-1990)

Тодор Христов Живков е български политик от Българската комунистическа партия. Често неофициално е наричан Тошо, бай Тошо и Тато.

В продължение на 35 г. (в периода от 1954 до 1989 г.) оглавява управляващата Българска комунистическа партия БКП, заема централни ръководни длъжности, председател на Министерския съвет (1962 - 1971) и председател на Държавния съвет на Народна република България (8 юли 1971 - 17 ноември 1989).

На 4 март 1954 г. е избран за първи секретар на ЦК на БКП на мястото на дотогавашния партиен водач, генерален секретар Вълко Червенков. По-късно (1981) неговата длъжност първи секретар е преименувана на генерален секретар. Той е министър-председател на България в 70-то (1962-1966) и 71-то (1966-1971) правителства — втори по продължителност период на този пост в българската история след Станко Тодоров. От приемането на Конституцията през 1971 г. до края на 1989 г. е председател на Държавния съвет, т.е. фактически държавен глава.

Биография[редактиране | edit source]

Ранен живот и образование[редактиране | edit source]

Тодор Живков е роден на 7 септември 1911 г. в тогавашното село Правец, Орханийско. Син е на Маруца и Христо Живкови. Има брат Георги Живков и сестра Цветанка Живкова.

От 10 май до 19 октомври 1935 г. отбива военната си служба като трудовак в Шеста рота на Първа пехотна работна дружина в София. Завършва (1939) прогимназия в Правец и учи до 6-ти (днешен 10-ти) клас на гимназията в Ботевград. От 1939 г. се установява в София и завършва средното полиграфическо училище, след което постъпва на работа като букволеяр в Държавната печатница в София. От юли 1938 г. до ноември 1942 г. временно пребивава в селата Дъскот, Лесичево, Говедарци, където е разпределена като участъков лекар неговата съпруга Мара Малеева.

Политическа дейност преди 9 септември 1944 г.[редактиране | edit source]

През 1929 г. става член на Български комунистически младежки съюз, а през 1932 г. е приет за член на Българската комунистическа партия (БКП), от т.нар. „Кофарджиев набор“. Секретар е на II партиен РК на БКП в София и на ОК на БКП в София (1934-35 и 1941-42). Нелегалното име на Тодор Живков е Янко.

От месец юни 1943 г. по решение на Софийския ОК на БКП е определен за сътрудник на Щаба на Първа Софийска въстаническа оперативна зона.[1] Пълномощник на ОК на БКП за партизанския отряд "Чавдар". Съобщава решението на Щаба на Първа Софийска въстаническа оперативна зона за прегрупирането на отряда в Партизанската бригада „Чавдар“ с командир Добри Джуров. [2]

На 6 септември 1944 г. според неговите спомени оглавява оперативно бюро за охрана на демонстрациите и трамвайната стачка в столицата.[3] В действителност такова бюро не е съществувало и е измислено след идването му на власт.[4] Така също според някои източници на 9 септември 1944 г. поздравява партизанско подразделение на отряда „Чавдар“ влязло в София,[5] но този факт е оспорен от изследователя Христо Христов, тъй като по това време отрядът все още не е влязъл в София.[6]

Кариера в БКП след 9 септември 1944 г.[редактиране | edit source]

Тодор Живков на посещение в ГДР, 1963 г.

От септември до ноември 1944 г. е политически ръководител на Щаба на Народната милиция и става трети секретар в ОК на БКП в София. През 1945 г. е кандидат-член на ЦК на БКП. От януари 1948 г. е първи секретар на Градския комитет на БКП в София, както и председател на Градския комитет на Отечествения фронт. На Петия конгрес на БКП е избран за член на ЦК на БКП (декември 1948); постоянно е преизбиран в състава на ръководния орган до 8 декември 1989 г., когато е изваден от неговия състав.

През януари 1950 г. става секретар на ЦК на БКП, а през ноември е избран и за кандидат-член на Политбюро. От юли 1951 до ноември 1989 г. е член на Политбюро на ЦК на БКП. Завежда секретариата на ЦК на БКП от 1953 г., а на пленум след Шестия конгрес на БКП (март 1954) е избран за първи секретар на ЦК на БКП (до април 1981).

Същинската власт в партията обаче получава след инициирания от него Априлски пленум на ЦК на БКП (2–6 април 1956), с който се поставя началото на развенчаването на култа към личността на Вълко Червенков, в съзвучие с решенията на ХХ конгрес на КПСС и политиката на Никита Хрушчов.[7] От 4 април 1981 г., избран от Дванадесетия конгрес на БКП, до 10 ноември 1989 г. е генерален секретар на ЦК на БКП. На състоялия се на 10 ноември 1989 г. пленум на ЦК на БКП, е приета оставката на Тодор Живков. Освобождавайки Живков от функциите му, пленумът изказва и благодарност за неговата дейност дотогава.

На следващ пленум на ЦК на БКП (13 декември 1989 г.) той е порицан и изключен от партията.

Държавни постове след 9 септември 1944 г.[редактиране | edit source]

От 1946 до 1990 г. е народен представител в 10 народни събрания (VI ВНС и от I до IX НС).

От 27 май до 28 октомври 1949 г. е председател на Столичния градски народен съвет.

На 19 ноември 1962 г. заменя Антон Югов като председател на Министерския съвет. На този пост е до 9 юли 1971 г., когато е наследен от Станко Тодоров.

Става председател на новосъздадения Държавен съвет на НРБ (фактически държавен глава). Заема длъжността до 17 ноември 1989 г., когато е наследен от Петър Младенов.

След Десетоноемврийския пленум на ЦК на БКП[редактиране | edit source]

Арестуван е на 18 януари 1990 г. и е обвинен в редица престъпления. През юли 1990 г. мярката му за неотклонение "задържане под стража" е заменена с домашен арест.

Главната прокуратура започва срещу него 5 дела.

  • През 1990 г. е образувано дело за насилствената смяна на имената на българските турци и принудителното им изселване от 1984 г. до 1989 г. В периода до 1998 г. Върховният съд връща делото 4 пъти за доразследване във Военната прокуратура.
  • На 25 февруари 1991 г. започва процес за незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от УБО. На 4 септември 1992 г. Върховният съд го признава за виновен и го осъжда на 7 год. лишаване от свобода и да върне на държавата 7 млн. лева. През януари 1994 г. присъдата е потвърдена. На 9 февруари 1996 г. общото събрание на наказателните колегии отменя присъдата му.
  • На 8 юни 1993 г. е образувано делото за т.нар. „лагери на смъртта“.
  • Привлечен е като обвиняем и по делото за отпускане на несъбираеми кредити и помощи на развиващи се държави и комунистически партии, с което е ощетен държавният бюджет.
  • Обвинен е и по т.нар. дело „Фонд Москва“ (Дело №2) за подпомагане на международното комунистическо движение.

След смъртта му всички обвинения срещу него отпадат.

Памет[редактиране | edit source]

Тодор Живков умира на 5 август 1998 г. в София.

На 7 септември 2001 г. в родния му град Правец е открит негов паметник, по повод 90-годишнината от рождението му, със средства дарени от неговите съграждани.

През ноември 2010 г. премиерът на България Бойко Борисов заявява по телевизията:[8]

Една стотна от това, което е построил за България Тодор Живков и което е направено за тези години, да направим, да достигнем икономическия ръст на тогавашната държава, би било огромен успех за всяко правителство. Фактът, че 20 години след падането му от власт никой не го е забравил, показва, че доста неща са били направени. 20 години ние само приватизираме това, което е било построено тогава.

На 1 май 2011 г на традиционната манифестация в Правец по случай Деня на труда гражданите носят плакат на Тодор Живков с лозунг:[9]

22 години без Тошо от ден на ден става по-лошо

На 7 септември 2011 г. в Правец се провеждат масови тържества по случай 100-годишнината от рождението на Тодор Живков. По този повод критиците на социализма в България пишат:[10]

Може ли в източните провинции на Германия да има честване на годишнина на Хонекер? А в Полша — на Герек? В Чехия — на Хусак? Пак ще удивим Европата като единствените, дето носят цветя и венци на диктатора си, който ги е яхал толкова години. И го честваме не приживе и задължително — като в Куба, а доста години след смъртта му и доброволно... Устните разкази на баби и дядовци най-лесно заразяват внуците без имунитет с вируса на носталгията.

Отличия[редактиране | edit source]

Семейство[редактиране | edit source]

Тодор Живков е женен (от юли 1938 г.) за Мара Малеева-Живкова. Те имат дъщеря и син:

Роднини:

Библиография[редактиране | edit source]

  • Избрани съчинения“ (в 39 тома; 1975–1989)
  • Срещу някои лъжи“ (1993)
  • Без догма (Размисли за политическите нрави)“ (1994)
  • След студената война“ (1995)
  • Мемоари“ (1997)

Допълнителна литература[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
  • Кастелов, Боян. Тодор Живков: Мит и истина. Труд, 2005. ISBN 978-954-528-560-8.
  • Баева, Искра. Тодор Живков. Кама, 2007. ISBN 978-954-9890-82-2.
  • Спасов, Даниел. Аз си оставам Тодор Живков. Ню Медиа груп - 2011

Източници[редактиране | edit source]

  1. История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 39
  2. История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 115-116
  3. Живков Т., Мемоари, С., 1997
  4. Ковачев, Пенчо. Живков отказва да е академик и армейски генерал. // www.24chasa.bg, 11.09.2010. Посетен на 09.09.2012. И своята кариера прави при Вълко Червенков. Чак когато става пръв ръководител на БКП, започват да му съчиняват биографията. Измислят оперативно бюро, което ръководело възстанието в София. Такова бюро никога не е имало!
  5. Посрещане на партизаните от бригада "Чавдар" пред Народния театър, 9.9.1944 г.. // www.todorzhivkov.com. Посетен на 08.09.2012.
  6. Как киното направи Тодор Живков партизанин?. // Канал 3, 07.12.2011. Посетен на 08.09.2012.
  7. Живков и спечелването на Кремъл – без тайни от КГБ
  8. Митко Новков. Опитите да се въздигне Живков едва ли не до водещ български държавник са жалки. // svobodata.com, 2011-12-07. Посетен на 2010-02-07.
  9. Фотогалерия: 100 години от раждането на Тодор Живков. // вестник "Дневник". 07.09.2011. Посетен на 18.04.2012.
  10. Вирусите на носталгията по соца. // вестник "Труд", 27.08.2011. Посетен на 18.04.2012.

Мултимедийни източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]