Димитър Македонски (Скребатно)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за просветния деец от Източна Македония. За други хора с името Димитър Македонски вижте Димитър Македонски. За други хора с името Димитър Димов вижте Димитър Димов (пояснение).

Димитър Димов Македонски
български просветител и революционер

Роден
Починал

Етнос българи
Образование Солунска българска католическа гимназия
Димитър Димов Македонски в Общомедия

Димитър Димов Праматарски, по известен като Димитър Димов Македонски, както и с прякора си Папашата, е български просветен деец и революционер, участник в националноосвободителното движение преди 1878 година.[1]

Димитър Димов е 3-ти кмет на гр. София след Освобождението от Османско владичество.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1844 година в неврокопското село Скребатно, тогава в Османската империя.[1] Учи в родното си село. През 1857 година учи в София при Сава Филаретов. От 1858 до 1861 година е ученик и същевременно учител във френския колеж на лазаристите в Солун,[2] където преподава български език, а изучава финанси и юридически науки. За кратко учи и работи и в Пловдив - преподава в епархийското училище при Йоаким Груев и в американското мисионерско училище там. С Йоаким Груев поддържа редовна кореспонденция: „Вам е познат - пише му той на 30.IX.1863 г., че нашият български народ е осъзнал нуждата от учението...Но окаяните българи, така ревнителни за просвещението си, немат още в България едно висше учебно заведение, където да могат да се развиват умствено и бедните младежи, които не могат да посрещнат огромните разноски, за да отидат в прилични училища в чужбина...”

От 1861 до 1866 г. Димитър Македонски е учител за кратко в родното си село Скребатно, после в гр. Неврокоп[2], където участва активно във възрожденските борби против експанзията на гръцката националистическа пропаганда, поради което гръцкият владика Агатангел го наклеветява пред турците и той е изгонен от родния си край. Същата участ го сполетява и в Устово, където организира читалище и библиотека през 1867 г., но е подложен на силен натиск от гръцкия митрополит Иларион Ксантийски и Перитеорийски и от властите, подозиращи го в революционна дейност.

След 1867/68 год. Димитър се мести да работи като учител в София, където е препоръчан от Йоаким Груев. Тук негови колеги са Христо Ковачев и известният му земляк Димитър Ножаров, заедно с които се запознава с Васил Левски и през 1870 г. поставят основите на тайния революционен комитет в София.[3]

В 1871 година Димитър Димов отваря мъжко училище във Воден, след което по поръка на Левски през 1871 г. заминава за Кюстендил, където заема поста на главен учител до 1874 година. Същевременно в 1872 г. той е сред основателите и пръв председател на революционния комитет в града. По-късно е сред основателите и на кривопаланечкия революционен комитет в Осоговския манастир.

В Спомените си Иван Вазов описва разказа на Димитър Димов за последните минути на Левски, в качеството му на личен приятел на Апостола, който е присъствал и на обесването му.[4]

Важно място в живота на Димитър Димов имат и научноизследователските занимания. Бил е в тесен контакт със Стефан Веркович на когото в продължение на много години сътрудничи активно в издирването и записването на фолклорни материали и по-широки етнографски проучвания из Неврокопски край, Разложко, Горноджумайско, Кюстендилско, Драмско и Сярско. Тези ценни материали се съхраняват и в наши дни в научния архив на БАН.

Например историко-географското описание на Неврокопско, което в 1889 година Веркович публикува в „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“ е резултат от сътрудничеството му с Димитър Димов.[5]

След Освобождението през 1878 година Димитър Димов Македонски е завеждащ канцеларията на руския губернатор на София - граф Пьотър Алабин, на когото оказва неоценима помощ не само заради политическата си зрялост, но и заради отличното владеене на латински, английски, френски, руски, турски и гръцки езици.[3]

Паметна плоча в Устово

Димитър Димов Македонски е кмет на град София от 2 август до 29 декември 1878 година. При кметуването му в града са разрушени много от изоставените и порутени къщи на турци. Градът е разделен на квартали и някои от улиците са поправени. Кметът Македонски измества Говеждия и Конския пазар извън чертите на града, за да се избегнат хигиенични проблеми. Оформено е ново гробище на изток по Цариградско шосе. Софийският общински съвет разпраща писмо до всички общини в страната за събиране на пари за паметник на лобното място на Васил Левски. В града са кръстени улици на Леандър Леге и Виторио Позитано - френския и италианския консул със заслуги към жителите на града. По идея на Алабин е създадена и Софийската библиотека.[6]

Следват няколко години като председател на Софийския окръжен съд, след което Димитър Димов Македонски заема поста секретар на Върховната Сметна палата.

Македонски е измежду главните ръководители на софийската организация на Върховния македоно-одрински комитет, и даже стига до конфликт с княз Фердинанд, поради несъгласието му с подтикванията на двореца да се изпращат малки въоръжени чети в Македония (1902 г.), които не постигат друго, освен влошаването на положението на българите в тези територии. Заради отказа му да изпълнява исканията на княза, и заради открито изразяваното си възмущение от политиката на двореца, княз Фердинанд го уволнява от държавна работа.

Димитър Димов Македонски е русофил по убеждения, заради което получава и прякора си Папашата. Той изпраща и трите си дъщери да завършат образование в Одеса.[7][8][9]

Умира на 12 април 1912 година в София.[1][10]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 152.
  2. а б Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 153.
  3. а б Димитър Димов: Най-достойните дела са делата за народа български!!. // Трета възраст, 26 март 2017 г. Посетен на 11 януари 2021 г.
  4. Към очерка „София през 1880 г.“. Том 10 на Събраните съчинения на Иван Вазов, С. 1977. www.slovo.bg
  5. Верковиќ, Стефан. Македонски народни умотворби, Книга Петта, подготвил и редактирал Кирил Пенушлиски, Македонска книга, Скопjе, 1985, с. 22.
  6. Кметовете. // Регионален исторически музей - София. Посетен на 11 декември 2016.
  7. Българска възрожденска интелигенция.- С., 1988, с. 387-388.
  8. Енциклопедия България, том 4, Издателство на БАН, София, 1984, стр. 31.
  9. „Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893“. София, 1969, стр.70.
  10. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.387.
Димитър Хаджикоцев кмет на София
(2 август 1878 – 29 декември 1878)
Тодораки Пешов
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Политика“         Портал „Политика          Портал „Право“         Портал „Право          Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „България“         Портал „България