Димитър Македонски (Скребатно)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за просветния деец от Източна Македония. За други хора с името Димитър Македонски вижте Димитър Македонски. За други хора с името Димитър Димов вижте Димитър Димов (пояснение).

Димитър Македонски
български просветител и революционер

Роден
1844 г.
Починал
12 април 1912 г. (68 г.)
Димитър Македонски в Общомедия

Димитър Димов Праматарски, известен като Димитър Македонски и също Папашата, е български просветен деец и революционер, участник в национално-освободителното движение преди 1878 година.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1844 година в неврокопското село Скребатно, тогава в Османската империя.[1] Учи в родното си село. От 1857 година учи в София при Сава Филаретов. От 1859 до 1863 година е ученик и същевременно учител във френския колеж на лазаристите в Солун,[2] където преподава български език, а изучава финанси и юридически науки. По-късно учи в Пловдив в епархийското училище при Йоаким Груев и в американското мисионерско училище там. След това в 1860 - 1861 година работи като учител за една година в Скребатно и в Неврокоп.[2]

Поддържа връзки със Стефан Веркович и му дава историко-географско описание на Неврокопско, което в 1889 година Веркович публикува в „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“.[3]

От 1867 до 1869 година преподава в Устово, където организира читалище и библиотека, но е подложен на силен натиск от гръцкия митрополит Иларион Ксантийски и Перитеорийски и от властите, подозиращи го в революционна дейност, поради което се мести да работи като учител в София, където е помощник на главния учител Венелин Груев. В 1871 година отваря мъжко училище във Воден, след което заминава за Кюстендил, където е главен учител до 1874 година. Същевременно в 1872 г. Димитър Македонски е сред основателите и пръв председател на революционния комитет в града. По-късно е сред основателите и на кривопаланечкия революционен комитет в Осоговския манастир. След Освобождението през 1878 година работи като завеждащ канцеларията на руския губернатор на София - граф Пьотър Алабин.

Паметна плоча в Устово

Димитър Македонски е кмет на град София от 2 август до 29 декември 1878 година. При кметуването му в града са разрушени много от изоставените и порутени къщи на турци. Градът е разделен на квартали и някои от улиците са поправени. Кметът Македонски измества Говеждия и Конския пазар извън чертите на града, за да се избегнат хигиенични проблеми. Оформено е ново гробище на изток по Цариградско шосе. Софийският общински съвет разпраща писмо до всички общини в страната за събиране на пари за паметник на лобното място на Васил Левски. В града са кръстени улици на Леандър Леге и Виторио Позитано - френския и италианския консул със заслуги към жителите на града. По идея на Алабин е създадена Софийската библиотека.[4]

Следват няколко години като председател на Софийския окръжен съд, след което Димитър Македонски заема поста секретар на Върховната Сметна палата.

Македонски е измежду главните ръководители на софийската организация на Върховния македоно-одрински комитет, и даже стига до конфликт с княз Фердинанд, поради несъгласието му с подтикванията на двореца да се изпращат малки въоръжени чети в Македония (1902 г.), които не постигат друго, освен влошаването на положението на българите в тези територии. Заради отказа му да изпълнява исканията на княза, и заради открито изразеното си възмущение от политиката на двореца, княз Фердинанд го уволнява от държавна работа.

Македонски е русофил по убеждения и изпраща и трите си дъщери да завършат образование в Одеса.[5][6][7]

Умира на 12 април 1912 година в София.[1][8]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 152.
  2. а б Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 153.
  3. Верковиќ, Стефан. Македонски народни умотворби, Книга Петта, подготвил и редактирал Кирил Пенушлиски, Македонска книга, Скопjе, 1985, с. 22.
  4. Кметовете. // Регионален исторически музей - София. Посетен на 11 декември 2016.
  5. Българска възрожденска интелигенция.- С., 1988, с. 387-388.
  6. Енциклопедия България, том 4, Издателство на БАН, София, 1984, стр. 31.
  7. "Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893". София, 1969, стр.70.
  8. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.387.
Димитър Хаджикоцев кмет на София
(2 август 1878 – 29 декември 1878)
Тодораки Пешов
     Портал „Македония“         Портал „Македония