Димитър Ножаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димитър Ножаров
български революционер и политик
Роден
Починал
Народен представител в:
IX ОНС   

Димитър Петров Стоилов, известен като Ножаров, е български революционер и просветен деец от Македония.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Ножаров е роден през 1832 година в град Неврокоп, тогава в Османската империя. Учи в Неврокоп и Сяр. Работи като учител в Неврокоп. Преследван от властите за активното му участие в българските църкови и просветни борби, около 1860 година се преселва в София и се занимава с търговия с тютюни и ножове. През 1873 година става учител в училището на Иван Денкоглу в София. От 1872 година е член на революционния комитет в Кюстендил. Член е на БРЦК и е касиер на Софийския революционен комитет, основан от Васил Левски. Поддържа връзки със Стефан Веркович (от началото на 1872 г.[2]), Васил Левски и Димитър Общи. След Арабаконашкия провал в 1872 година успява да се укрие и да избегне ареста. Преди началото на Руско-турската война (1877-1878) е заточен от турските власти в Цариград.

След освобождението на България е член на съдебния и градския съвет на София. Участва в движението за Съединение на Източна Румелия с Княжество България в 1885 година. В 1887 година е арестуван и затворен в Черната джамия, тъй като е русофил. Освободен е след две години в 1889 г. и отново става градски съветник, а през 1896 година е помощник-кмет на София.[1] Избран е за депутат на 17 ноември 1896 година от управляващата Народна партия.[3]

Умира на 4 септември 1897 година.[1][4].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 57.
  2. Райкова, Ана. Стефан Веркович и българите. Доклади до сръбското правителство (1868-1875), София, 1978, с. 175, 179, 211, 213.
  3. Саздов, Димитър. Демократическата партия в България 1887-1908. София, Държавно издателство „Наука и изкуство“, 1987. с. 91.
  4. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.478.
     Портал „Македония“         Портал „Македония