Димитър Общи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Димитър Общи
български националреволюционер

Роден
1835 г.
Починал
1873 г. (38 г.)

Димитър Николов (Николич), известен като Общи, също и като Митри Николов, Дяковчанина, Македонски (Македончето) и Косовски (Косовеца)[1], е български националреволюционер.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Николов е роден около 1835 г. в град Дяково, (днес в Република Косово). Определя се по следния начин:

Мене ме викат Димитър Общий Македонски, българин от Дяково, Македония.

.

Едва 12-годишен забягва в Сърбия да си търси прехраната и късмета. В Сърбия остава 8 години и слугува на разни хора, след което заминава за Влашко, но се връща отново в Сърбия. Включва се в национално-освободителните борби. Доброволец в Първата българска легия в Белград (1862). След разтурянето на легията отива отново във Влашко. Участва в четата на Стоян войвода, шурей е на Панайот Хитов (1865).

Прехвърля се в Италия. Тук е доброволец в отряда на италианския революционер Джузепе Гарибалди (1866). Награден е с грамота. След разпускане на доброволците отива на остров Крит и взима участие в Критското въстание (1866 – 1869). Получава гръцки паспорт.

След това, през Цариград, Общи отива в Браила. Към средата на март 1869 г. е в Турне Мъгуреле, където влиза във връзка с българските емигранти, посредством Тодор Ковачев. Тодор Ковачев го изпраща в Белград с молба към Панайот Хитов да му помогне със средства, за да организира своя чета, но получава отказ. След това се включва в четата на Тодор Чипровчанина. Тодор формира чета от седем души, с която преминава границата и достига до Искър. Тук Димитър Общи, заедно с Христо Велев и Михаил Самоковеца се отлъчили, поради неподчинение на войводата Тодор. Тримата тръгнали да се връщат обратно към Сърбия, но някъде около Пирот били обкръжени от турска потеря. Скоро единият избягва, а при сражението другият е тежко ранен и по негово желание Димитър Общи го доубива. Тръгва с друга малка чета, но и тя скоро се разпада (1870).

През пролетта на следната година, Димитър Общи се поява отново при Панайот Хитов. След като не намерил топъл прием от Хитов, Общи отива в Букурещ и търси съдействие и помощ от Иван Кършовски. Кършовски му дава препоръчителни писма до Тодор Ковачев и Данаил Попов. Ковачев уведомява Хитов, че снабдил с пари Общи и го изпратил за България.

Участие в организираното освободително движение[редактиране | редактиране на кода]

След създаването на БРЦК от Любен Каравелов и ВРО от Васил Левски, е изпратен в Българско. Определен е за помощник на Васил Левски. Прехвърля се на юг от река Дунав и се включва в изграждането на ВРО от 1871 г.

Подтикван от амбицията си, не спазва строго организационната дисциплина, както се изисква от устава. Жадува за самостоятелност и се предлага за апостол в Македония, но Васил Левски му няма доверие и отказва. По настояването на Ловешкия частен революционен комитет му се дава свобода на действие в района на Тетевен-Орхание-София.

В този ограничен периметър крои големи планове. Организира заедно с Тетевенския частен революционен комитет Арабаконашкия обир на орханийската хазна на 22 септември 1872 г. Нападението е замислено, за да се финансира националноосвободителното движение. Макар обирът да е успешен, се превръща в провал. Укрива се, но е заловен след полицейско преследване и предателство в село Чериково.

Следствен е пред Софийската извънредна следствена комисия. Подведен от огромното си самомнение, иска да го отведат в Цариград, за да говори със султана. Дава показания и, навярно воден от надеждата, че ще успее да даде политически характер на процеса и намеса на Великите сили, прави сериозни разкрития. Прилага „тактиката на множеството“. Разкрива Васил Левски и комитетите в района Ловеч-Тетевен-Орхание-София. [2] Изброява двадесет и две селища с действащи комитети или единични съмишленици и позволява на османските разследващи органи да разучат в подробности методите на работа и съобщителните мрежи на БРЦК и ВРО. Неговите показания са в основата на действия на османските власти, които нанасят сериозен удар върху ВРО.

Осъден е на смърт чрез обесване. Присъдата е изпълнена на 10 януари 1873 г. в град София.[3]

В художествената литература[редактиране | редактиране на кода]

В романа Възвишение на Милен Русков е изграден и художествен образ на Димитър Общи. Също така в историческия роман на Стефан Дичев „За свободата. Левски“.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Нешев, Георги, „Волентирите на Джузепе: Българи в отрядите на Гарибалди“, София, 1988, с. 108 – 111.
  2. Кондарев, Н., Васил Левски. Биография, Издателство на БРП (к), С., 1946, с. 181 – 182.
  3. Шарова, К., БРЦК и процесът след Арабаконашкото нападение 1872 – 1873, С., 2007, с. 85 – 119.
     Портал „Македония“         Портал „Македония