Димитър Общи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Димитър Общи
български националреволюционер

Роден
1835 г.
Починал
1873 г. (38 г.)

Димитър Николов (Николич), известен като Общи, също и като Митри Николов, Дяковчанина, Македонски (Македончето) и Косовски (Косовеца)[1], е български националреволюционер.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Николов е роден около 1835 г. в град Дяково, (днес в Република Косово). Определя се по следния начин:

Мене ме викат Димитър Общий Македонски, българин от Дяково, Македония.

.

Едва 12-годишен забягва в Сърбия да си търси прехраната и късмета. В Сърбия остава 8 години и слугува на разни хора, след което заминава за Влашко, но се връща отново в Сърбия. Включва се в национално-освободителните борби. Доброволец в Първата българска легия в Белград (1862). След разтурянето на легията отива отново във Влашко. Участва в четата на Стоян войвода, шурей е на Панайот Хитов (1865).

Прехвърля се в Италия. Тук е доброволец в отряда на италианския революционер Джузепе Гарибалди (1866). Награден е с грамота. След разпускане на доброволците отива на остров Крит и взима участие в Критското въстание (1866 – 1869). Получава гръцки паспорт.

След това, през Цариград, Общи отива в Браила. Към средата на март 1869 г. е в Турне Мъгуреле, където влиза във връзка с българските емигранти, посредством Тодор Ковачев. Тодор Ковачев го изпраща в Белград с молба към Панайот Хитов да му помогне със средства, за да организира своя чета, но получава отказ. След това се включва в четата на Тодор Чипровчанина. Тодор формира чета от седем души, с която преминава границата и достига до Искър. Тук Димитър Общи, заедно с Христо Велев и Михаил Самоковеца се отлъчили, поради неподчинение на войводата Тодор. Тримата тръгнали да се връщат обратно към Сърбия, но някъде около Пирот били обкръжени от турска потеря. Скоро единият избягва, а при сражението другият е тежко ранен и по негово желание Димитър Общи го доубива. Тръгва с друга малка чета, но и тя скоро се разпада (1870).

През пролетта на следната година, Димитър Общи се поява отново при Панайот Хитов. След като не намерил топъл прием от Хитов, Общи отива в Букурещ и търси съдействие и помощ от Иван Кършовски. Кършовски му дава препоръчителни писма до Тодор Ковачев и Данаил Попов. Ковачев уведомява Хитов, че снабдил с пари Общи и го изпратил за България.

Участие в организираното освободително движение[редактиране | редактиране на кода]

След създаването на БРЦК от Любен Каравелов и ВРО от Васил Левски, е изпратен в Българско. Определен е за помощник на Васил Левски. Прехвърля се на юг от река Дунав и се включва в изграждането на ВРО от 1871 г.

Подтикван от амбицията си, не спазва строго организационната дисциплина, както се изисква от устава. Жадува за самостоятелност и се предлага за апостол в Македония, но Васил Левски му няма доверие и отказва. По настояването на Ловешкия частен революционен комитет му се дава свобода на действие в района на Тетевен-Орхание-София.

В този ограничен периметър крои големи планове. Организира заедно с Тетевенския частен революционен комитет Арабаконашкия обир на орханийската хазна на 22 септември 1872 г. Нападението е замислено, за да се финансира националноосвободителното движение. Макар обирът да е успешен, се превръща в провал. Укрива се, но е заловен след полицейско преследване и предателство в село Чериково.

Следствен е пред Софийската извънредна следствена комисия. Подведен от огромното си самомнение, иска да го отведат в Цариград, за да говори със султана. Дава показания и, навярно воден от надеждата, че ще успее да даде политически характер на процеса и намеса на Великите сили, прави сериозни разкрития. Прилага „тактиката на множеството“. Разкрива Васил Левски и комитетите в района Ловеч-Тетевен-Орхание-София. [2] Изброява двадесет и две селища с действащи комитети или единични съмишленици и позволява на османските разследващи органи да разучат в подробности методите на работа и съобщителните мрежи на БРЦК и ВРО. Неговите показания са в основата на действия на османските власти, които нанасят сериозен удар върху ВРО.

Осъден е на смърт чрез обесване. Присъдата е изпълнена на 10 януари 1873 г. в град София.[3]

В художествената литература[редактиране | редактиране на кода]

В романа Възвишение на Милен Русков е изграден и художествен образ на Димитър Общи. Също така в историческия роман на Стефан Дичев „За свободата. Левски“.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Нешев, Георги, „Волентирите на Джузепе: Българи в отрядите на Гарибалди“, София, 1988, с. 108 – 111.
  2. Кондарев, Н., Васил Левски. Биография, Издателство на БРП (к), С., 1946, с. 181 – 182.
  3. Шарова, К., БРЦК и процесът след Арабаконашкото нападение 1872 – 1873, С., 2007, с. 85 – 119.
     Портал „Македония“         Портал „Македония