Иван Кършовски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Кършовски.

Иван Кършовски
български революционер
Като участник във Втората българска легия, 1868 г.
Като участник във Втората българска легия, 1868 г.

Роден
Починал
1 март 1914 г. (74 г.)
Политика
Депутат УС   I ВНС   

Иван Попхристов Кършовски е български националреволюционер, книжовник, общественик и журналист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Кършовски е роден през 1839 г. в град Елена. Най-възрастния син в семейството на свещеника Христо Иванов Кършовски, който имал петима синове: Иван, Сава, Кръстьо, Йордан и Антон, и две дъщери: Андоничка и Мария.

Учи в Елена и Свищов. Работи като учител в Елена, Елхово, Хаджиоглу Пазарджик.

По време на Кримската война (1853-1856 г.) Георги Раковски няколко пъти посещава дома на поп Христо Кършовски в Елена.

Участва в Първата българска легия (1862). Ранен при сблъсък с турците. [1] при бомбардирането на Белград. Между 1864-1867 г. е учител в с.Хърсово, Разградско.

Участва в четата на Панайот Хитов и е неин писар (1867). Участва и във Втората българска легия (1867-1868).

След кратък престой в Одеса се установява в Румъния и е учител в Гюргево (1868- 1869) и Плоещ (1871-1878).

Един от основателите на БРЦК през 1869 г. и близък съратник на Васил Левски. Действа под псевдонима Узун Муратоглу във ВРО. Кореспондира с Христо Ботев и изпращал стихотворения за публикуване в Ботевите вестници.

Именно в писмото си до него от 20 юни 1871 Васил Левски написва знаменитите думи:

“За отечеството работим, байо, кажи ми моите и аз твоите кривици, па да се поправиме и все [на]едно да вървим, ако ще бъдем хора”.[2]

Изключително ерудирана личност и истински полиглот. Владее 7 чужди езика: турски, гръцки, руски, сръбски, румънски, немски, френски и да прави преводи. Неговата изключителна начетеност и ерудиция го поставя сред учредителите на Българското книжовно дружество, поставило основите на днешната Българска академия на науките.[3]

Редактира и издава на румънски език вестниците „Вултурул“ („Орел“) (1876) и „Индепенденца национала“ („Национална независимост“) (1877).

След Освобождението от османско владичество е съдия, адвокат. Член на Либералната партия. Участва в Учредителното събрание и Първо Велико народно събрание (секретар на бюрото на Народното събрание).

От 1881 г. живее със семейството си в София, където е адвокат и се занимава с журналистическа дейност. Редактор е на вестниците „Струма“ (1889), „Вардар“ (1889-1891), “Юнак” (1898-1900), заедно с Иван Бобевски. Същевременно сътрудничи на българския и румънския периодичен печат. Издава книгите: „Нова българска Света гора. Бузлуджа” (1898), „Неразбранщина” (1899), „Румъно-българско скарвание и истинските му причини” (кн. 1-3, 1900).

Умира в София на 1 март 1914 г.

Родство. Сава Кършовски е председател на Еленския частен революционния комитет на ВРО. Кръстьо Кършовски участва в четата на Панайот Хитов(1867). Йордан Кършовски е четник в Ботевата чета и оставя записки от нейния поход. Най-малкият брат Антон завършва военно училище в Румъния и участва в Сръбско-българската война (1885). Сестра му Андоничка е женена за Васил Иванов Узунов от с. Беброво, книгопродавец, самоличността на когото Васил Левски използва за преминаването си през Русе на 27 август 1869 г.

По време на емиграцията във Влашко се жени за румънката Мандика Димитреску, която ражда шест деца: Борис, Крум, Боян, Александър, Райна и Анка. Сред неговите потомци също има известни имена. Неговият внук Преслав Кършовски, син на най-големия му син Борис е известен живописец и график, основател и дългогодишен секретар е на Съюза на дружествата на художниците в България.[4] Неговата праправнучка е вторият български еврокомисар Кристалина Георгиева, потомка на най-малката му дъщеря Анка.[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Записки на Христо Македонски (1852-1877)“ [1]
  2. Из сборника "Свята и чиста република: избрани страници от писма на Васил Левски", съставители Иван Унджиев, Никола Кондарев, София, "Наука и изкуство", 1987
  3. Родът Кършовски: Иван Кършовски
  4. Родът Кършовски: Преслав Кършовски
  5. Родът Кършовски: Кристалина Георгиева

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Открийте още информация за Иван Кършовски в нашите сродни проекти:

Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)