Панайот Хитов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Панайот Хитов
български революционер

Роден
Починал
22 март 1918 г. (87 г.)
Панайот Хитов в Общомедия

Панайот Иванов Хитов е български хайдутин, националреволюционер и четнически войвода.

Ранен живот[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 11 ноември 1830 година в град Сливен.

Революционна дейност[редактиране | редактиране на кода]

През 1858 г. става хайдутин в четата на Георги Трънкин. Две години по-късно след смъртта на Георги Трънкин, Хитов е избран за войвода на четата му. Неговата дружина е сред най-активните в Югоизточна България. При него хайдутстват Хаджи Димитър, Стоян Папазов, Дядо Желю. В периода 1864 – 1865 г. под въздействието на революционните идеи хайдушкият войвода Хитов започва да осмисля действията си като част от общонационалното освободително движение. Той поддържа писмена връзка с Георги Раковски. През 1864 година събира четници сред българите в Крагуевац, където са още войводите дядо Ильо Малашевски, Цеко Петков, Коста Димински, Иван Кулин, Дядо Жельо, Божил Бахов, Стаменко и други и от Белград се прехвърля в Берковско и Пиротско. Според плана на Раковски, изложен в „Привременен закон за народните и горски чети от 1867-лето“, Хитов е определен за главен български войвода.

Чета на Панайот Хитов от 1867 г.[редактиране | редактиране на кода]

На 28 април 1867 г. Хитов преминава Дунав с чета от около 30 души при Тутракан, между селата Пожарево и Дунавец. Знаменосец на четата е Васил Левски. При преминаване на Дунав са му доставени оръжия чрез стария и уважаван от българи и турци патриот Дядо Мощ Никола от село Малък Преславец. С четата си Хитов се отправя към Стара планина и прекарва известно време в района на Котел и Сливен. Четата му няма за цел да вдига въстание, а да осъществи революционен марш, за да агитира българското население.

През август 1867 г. заедно със своята чета и с четата на Филип Тотю Хитов се отправя към Сърбия по билото на Стара планина.

По-късна революционна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Панайот Хитов през 1867 г., Белград

След оттеглянето си в Сърбия Хитов живее в Белград като пенсионер на сръбското правителство. Става привърженик на идеята, че българското освободително движение трябва да се съюзи със сръбските действия срещу турците. В периода 1869 – 1871 г. Хитов излага своите възгледи пред Васил Левски, с когото води кореспонденция. Без да се вслушва в съветите на Апостола през лятото на 1871 г. Хитов подписва договор с черногорския войвода Матанович за едновременно въстание в България, Босна, Херцеговина и Албания. През април 1872 г. Хитов става член на БРЦК в Букурещ.

След смъртта на Левски играе важна роля в комитета, макар и да продължава да живее в Белград. През август 1875 г. председателства събранието на БРЦК, взело решение за обявяването на Старозагорското въстание. Според плана Хитов трябва да предвожда чета, но това не се осъществява поради внушение на сръбското правителство. Поради същите причини не повежда чета и по време на Априлското въстание.

През Сръбско-турската война от 1876 година Панайот Хитов е войвода на една от четите на българските доброволци. През юли командващият Моравската армия генерал Михаил Черняев го назначава за главен войвода на четите на Филип Тотю, Ильо войвода, Желю Христов и Христо Македонски. Получава и правомощието да въведе ред в новоосвободените земи. Доброволците, командвани от Панайот Хитов, извършват общи, съгласувани действия със сръбската войска. За това свидетелстват множеството писма между него и сръбски офицери като Йевта Йованович – командир на 2-ри батальон, подполковник Малиновски – комендант на позицията при Св. Стефан и др.

Войвода е на българска доброволческа чета по време на Руско-турската война от 1877 – 1878 г.

След Освобождението[редактиране | редактиране на кода]

На панихида по повод 30 години от смъртта на Хаджи Димитър – 29 юни 1898 г. връх Бузлуджа. В центъра, седнал с мустаците Стоян Заимов, над него Христо Македонски, Филип Тотю, инициаторът на събитието митрополит Методий Старозагорски, Панайот Хитов. Детето с шапката в дясно е Владимир Заимов

След Освобождението Хитов живее в Русе. Взема участие в политическия живот. През 1885 г. е начело на Съединението в Сливен. Заради борбата му срещу режима на Стефан Стамболов е хвърлен в затвора.

Към 1900 г. е член на местното македонско дружество.[1] През април 1901 година е делегат на Осмия македоно-одрински конгрес от Куртбунарското дружество.[2]

Панайот Хитов умира на 22 март 1918 г. на 87 години в град Русе и е погребан в градските гробища. През 1978 г., тленните му останки са преместени в Пантеона на възрожденците. Там са пренесени и тленните останки на много известни български нациолреволюционери, сред които Любен Каравелов, Захари Стоянов, Стефан Караджа, Баба Тонка, Никола Обретенов, Панайот Волов, Ангел Кънчев и др.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

В Регионалния исторически музей на Русе се съхраняват предмети, принадлежали на Хитов или свързани с него – документи, оръжия, мебели.[3][4] В Националния военноисторически музей в София се съхранят оръжия, които Хитов използва по време на революционната си дейност.[5] В Регионалния исторически музей на Сливен се съхранява сабята му.[6] В град Русе от години тече инициатива за изграждане на музей на Хитов.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Илюстрация Илинден, бр.99, стр.11
  2. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259.
  3. Сабята и пушката на Панайот Хитов гостуват в Пловдив, kafene.bg,посетен на 2 февруари 2016 г.
  4. Сайт на Регионален исторически музей – Русе, посетен на 2 февруари 2016 г.
  5. Сабята на Ботев показват в Парламента, luboslovie.bg, посетен на 2 февруари 2016 г.
  6. Регионален исторически музей, град Сливен, bulgariatravel.org, посетен на 2 февруари 2016 г.

Открийте още информация за Панайот Хитов в нашите сродни проекти:

Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)