Осми македоно-одрински конгрес

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Осми македоно-одрински конгрес
конгрес
Място София, България
Дата 4 – 7 април 1901 г.

Осмият конгрес на Македоно-одринската организация заседава в София, България от 4 до 7 април 1901 година.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

За да предотврати очертаващата се атака от страна на българското правителство срещу МОО през ноември 1900 година ръководството ѝ, начело с Борис Сарафов решава да замине за Македония и Одринско и да отстъпи управлението на други дейци, като за председателското място на Върховния комитет Сарафов посочва кандидатурата на Иван Цончев. На среща между Цончев и Върховния комитет в София е уговорено това да стане на извънреден конгрес на организацията. Изненадващо обаче, под въздействието на Симеон Радев, Сарафов се отмята от уговорката и между него и Цончев се стига до скандал и разрив. Цончев се уволнява от армията и задно с привържениците си започва агитация в страната, за да повлияе на избора на делегати за насрочения за 4 април конгрес. През нощта на 23 срещу 24 март изненадващо столичната полиция арестува Сарафов и другите членове на Върховния комитет. Така конгресът започва работа в изключително напрегната обстановка.[1]

Делегати[редактиране | редактиране на кода]

На конгреса, заседаващ в салона на братя Прошек, присъстват 123 делегати,[2] разделени на три групировки – цончевисти, сарафисти и привърженици на ВМОРО.

От общо 134 делегати отсъстват 6, между които и починалият в София балбунарски делегат д-р Кушев. Останалите избират за председател на конгреса Стоян Михайловски (80 гласа), за подпредседатели Димитър Владов (91) и Никола Габровски (52), а за секретари Лазар Вишин (50), Димитър Евстатиев (39), Върбан Хаджигенчев (40) и Иван Йосифчев (44).

Делегати
Дружество Делегати Бележка
Орхание Тодор Лаловски
Плевен Димитър Константинов
Георги Узунов
Кочериново Тодор Саев
Ямбол Димитър Клатнов
Константин Кондов
Софийско македоно-одринско дружество Стоян Шангов
Лазар Вишин
Видин Димитър Рашев
Иван Цончев
Новоселци Георги Дойчинов
Лазар Николов
Самоков Асен Хадживасилев
Оряхово Данаил Георгиев
Михаил К. Манасиев
Казанлък Антон Страшимиров
Георги Попов
Сливен Васил Панчев
Златица Трайчо Иванов
Берковица Владимир Иванов
Лом Денко Николов
Княжево Васил Диамандиев
Харманли Александър Димитров
Костадин Грозев
Хебибчево Христо Бояджиев
Вършец Витан Герасимов
Дупнишко македоно-одринско дружество Яне Сандански
Никола Малешевски
Мусибей Владимир Бобошевски
Силистра Козмо Ив. Георгиев
Караризово Ангел Златонов
Пловдивско македоно-одринско дружество Апостол Димитров
Иван Йосифчев
Етрополе Павел Ц. Христов
Рила Щерьо Михайлов
Бобошево Димитър К. Кацарев
Търново Сеймен Марин Йовчев
Кюстендилско македоно-одринско дружество Георги Господинов Задраскан в протокола
Иван Кепов
Станимашко македоно-одринско дружество отец Владимир Димитров
Кавакли отец Владимир Димитров
Паная отец Владимир Димитров Задраскан в протокола
Лясковец Панайот Кондев[3][4]
Оряхово Данаил Георгиев
Михаил К. Манасиев
Белене Янко Ив. Попов
Самоков Лазар Нишков
Осоица Иван Грънчаров
Ловеч П. Стоянов
Севлиево Андрей М. Конов
Търново Никола Габровски
Тодор Кърбларов
Нови пазар Григор Попдимитров
Сухиндол Никола Ив. Ванков
Драганово Слави Малинов
Татар Пазарджик Александър Конев
Никола Герасимов
Елена Христо Миленов
Попово Иван Касабов
Нова Загора Тодор Мутевски
Разград Сава Попов
Шумен Костаки Дюкмеджиев
Панайот Кърджиев
Добрич Стефан Попов
Княжево Тома Стефанов
Ески Джумая Руси А. Попов
Карнобат Атанас Тодоров
Върбица Христо Бакалов
Луковит Георги Шекерджиев
Горна Оряховица Спиро Пройчев
Тутракан Симеон Радев
Бургас Петър Янев
Георги Кондолов
Ихтиман П. Радоилски
Дряново Върбан Хаджигенчев
Никопол Васил Николов
Габрово Досю Негенцов
П. Лучев
Чепино Филип Главеев
Димитър Масларов
Белоградчик Васил Савчев
Перник Иван Богданов
Враца Лазар Симидчиев
Свищов Данаил Паунов
Лило Яковов
Провадия Атанас Мурджев
Варненско македоно-одринско дружество С. И. Шумков
Куртбунар Панайот Хитов
Стара Загора Васил Ив. Димчев
Константин Бараков
Русе Димитър Владов
Стоян Михайловски[5]
Бяла Слатина Стоян Божинов
Александър Шумков
Каварна Константин Бричевски
Балчик Благой Кирчев
Пиянец Никола Зографов
Васил Раковски
Балбунар Илия Стефанов
Вакарел Христо Шипков
Неизвестно Йордан Попйорданов
Мездра В. Цонев
Айтос Добри С. Будуров
Цариброд Васил Траянов
Георги Дойчев
Долна баня Владимир Сребърников
Трън Димитър Ризов
Пещера Андрей Ляпчев
Тетевен Михаил Георгиев Делегат и на Деветия конгрес[6]
Чирпан Христо Кочев
Фердинанд Стефан Попмихайлов
Хасково Захариев
Димитър Астарджиев
Борисовград Михаил Герджиков
Радомир Иван Г. Неврокопски
Карлово Иван Н. Митов
Светослав Мерджанов Задраскан в протокола
Балван Кольо Йорданов
Чупрене Павел Генадиев
Долна Оряховица Петър Соколов
Калофер Илия Коцев
Трявна Алекси Косатев
Градец Христо Галунски
Казълагач Никола Д. Коларов
Батак Спас Калоянов
Оряхово Тома Петров
Кавакли Георги Панчаревски
Русе (женско) Коста Шахов
Циганово Димитър Евстатиев
Сараньово Ст. Т. Малинов[7]

Касиран е изборът на Георги Господинов от Крушовенското дружество, тъй като се доказва, че такова не съществува. Председателстващият Георги Минков прочита отчета и се избира комисия по проверка на сметките в състав Шумков, Кепов, Негенцов, Лучев и Кърбларов.

Разисквания[редактиране | редактиране на кода]

Основният въпрос който разделя делегатите е революция или еволюция, като революционната стратегия е защитавана от малцинството привърженици на стария комитет и от Цончев, а еволюционизмът е защитаван от разнообразни групи като старите дейци Андрей Ляпчев и Димитър Ризов, социалистите Никола Габровски и Владимир Димитров, интелектуалци като Антон Страшимиров и Стоян Михайловски и дейците на ВМОРО Гоце Делчев и Михаил Герджиков. Така например Ризов изтъква, че трябва да се избягва предварителното вдигане на въстание и за това е порицан от Цончев, а Габровски изтъква, че ВМОРО трябва да подготви въстанието, а ВМОК да я подпомогне материално и морално.[2]

Разискванията протичат в конструктивен дух, като няма лични обиди и скандали. Макар почти всички делегати да критикуват стария състав на комитета, по предложение на Михайловски е избрана тричленна делегация в състав Стоян Михайловски, Димитър Владов и Иван Цончев, която посещава Борис Сарафов и другарите му в затвора, и им изказва благодарност за дейността им в комитета.[8]

Решения[редактиране | редактиране на кода]

На конгреса се избира нов състав на ВМОК. Предложени са 13 кандидатури, от които първите шестима формират новия ВМОК. Гласуват 122 делегати. Получените гласове са:

Избрани

Неизбрани

Михайловски става председател, Димитров – подпредседател, Кепов секретар, а Владов, Минков и Петров – членове съветници на Комитета.[9] Михайловски и Владов са привърженици на крилото на Цончев, Кепов и Димитров на ВМОРО, а Минков и Петров са сарафисти.[10]

За редактор на вестник „Реформи“ е избран Никола Харлаков.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Елдъров, Светлозар. Генерал Иван Цончев. Биография на два живота, Военно издателство, София, 2003, стр. 82 – 84.
  2. а б Пандев, Константин. Национално-освободително движение в Македония и Тракия 1893-1093, София, 1979.
  3. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259.
  4. Задраскан в протокола.
  5. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 260
  6. Спространов, Евтим. Дневник, Македонски научен институт, София, 1994, стр. 32.
  7. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 261
  8. Елдъров, Светлозар. Генерал Иван Цончев. Биография на два живота, Военно издателство, София, 2003, стр. 84 – 86.
  9. Елдъров, Светлозар. Генерал Иван Цончев. Биография на два живота, Военно издателство, София, 2003, стр. 86.
  10. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том 1, София, 1933, стр. 154.
     Портал „Македония“         Портал „Македония