Тодор Саев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тодор Саев
български военен и революционер
BASA-1932K-1-427-31-Todor Saev.jpg
Роден
Починал
28 март 1903 г. (30 г.)
Тодор Саев в Общомедия

Тодор Христов Саев е български военен и революционер, войвода на Върховния македоно-одрински комитет.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Саев е роден на 15/27 декември 1872 година в село Белица, тогава в Османската империя. Учи в родното си село при брат си Константин Саев, после завършва българското педагогическо училище в Сяр. Продължава образованието си в българската столица София. В 1894 година завършва австро-унгарското морско училище в Триест и на 4 август постъпва на служба в Българския флот. Специализира във Военното училище в София и от 1896 година е офицер в Русе. От 1898 година служи във Варна.[1]

На 16 октомври 1900 година напуска военната служба и влиза във Върховния македоно-одрински комитет.

Делегат е на Осмия македоно-одрински конгрес от 4 до 7 април 1901 година от Кочериновското дружество.[2] Навлиза с чета на Върховния комитет в родния си Разлог.[1] През месец май 1902 г. Тодор Саев се сражава два пъти с Христо Чернопеев при село Габрово и при село Селище, като и има жертви и от двете страни.[3] Друго сражение водят и при Лешко. На 23 септември (стар стил) 1902 година четата на Саев дава начало на Горноджумайското въстание в село Железница[4], тогава негов четник е и Павел Желязков. Заедно с четата на Никола Лефтеров се сражава и в селата Лешко и Белица.

Обединената чета на Тодор Саев и Никола Лефтеров, взела участие в Горноджумайското въстание. Източник: Държавна агенция „Архиви“

След въстанието за кратко е интерниран заедно с Иван Цончев, Стефан Николов и поручик Софроний Стоянов от българското правителство под натиск от Великите сили.[5] В края на годината обикаля с голяма чета Малешевско, Огражден, Пирин и Пиянец, като подготвя населението за ново въстание.[1]

На 9 март 1903 г. четата на Тодор Саев и Константин Настев се натъква на засада в местността Чавката, Пиянечко. 36 души четници се сражават 8 часа с над 1300 души аскер. Загубите от турска страна възлизат на повече от 60 души убити и ранени, а от страна на четата 5 убити и 6 души ранени.

В навечерието на Илинденско-Преображенското въстание Тодор Саев навлиза с чета в Горноджумайско. На 9 април (стар стил: 28 март) 1903 година в село Цапарево четата му е обградена от турска потеря. Успява да се измъкне от обкръжението, но в сражението войводата Тодор Саев е смъртно ранен. Погребан е в местността Орешец край село Долене[6].

Погребението на Тодор Саев.
Възпоменателна пощенска картичка за смъртта на Тодор Саев, Софроний Стоянов, Борис Сугарев и Димитър Милев

Тодор Саев е един от първите българи, които още в края на XIX век стигат до философско осмисляне на ролята на морето в българската история. През 1898 година пише останалия неиздаден труд „Мореплаване и морска сила“. В него върху 200 ръкописни страници развива своето виждане за трудното общуване на българите с морето в миналото, аргументира убеждението си, че българското мореплаване има бъдеще, категорично отхвърля упреците, че от българина моряк не става.

В началото на 1915 година XVII Обикновено Нардно събрание взима решение за отпускане на пенсия на Миланка Саева, майка на Тодор Саев.[7] На Тодор Саев е посветена песен и името му носи улица в София.

BASA-1951K-1-17-2.JPG BASA-1951K-1-17-2a.JPG BASA-1951K-1-17-1.JPG
Списък на въстаниците от Първа джумайска въстаническа дружина на Тодор Саев, 7 февруари 1903 година, Държавна агенция на архивите, фонд 1951K „Тодор Саев“.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Друга литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Саев, Георги. „Македония-болка и съдба: Мичман Тодор Саев“, „Свети Климент Охридски“, София, 2003

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 221.
  2. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259.
  3. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том I, стр. 162
  4. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, стр.178.
  5. "I редовна сесия от 15.10.1902 г. - 31.03.1903 г.", 12-то Народно събрание
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 147.
  7. Държавен вестник, бр. 61, 7.II.1915.
     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България