Тодор Саев
| Тодор Саев | |
| български военен и революционер | |
 Източник: Държавна агенция „Архиви“ | |
| Роден |
15 декември 1872 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Константин Саев |
| Други роднини | Найден Саев (племенник) Светослав Саев (племенник) Любен Саев (племенник) |
| Тодор Саев в Общомедия | |
Тодор Христов Саев е български военен и революционер, войвода на Върховния македоно-одрински комитет.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Саев е роден на 15/27 декември 1872 година в село Белица, тогава в Османската империя.[2] Учи в родното си село при брат си Константин Саев, после завършва българското педагогическо училище в Сяр. Продължава образованието си в българската столица София. В 1894 година завършва австро-унгарското морско училище в Триест[3] и на 4 август постъпва на служба в Българския флот. Специализира във Военното училище в София и от 1896 година е офицер в Русе. От 1898 година служи във Варна.[1]
На 16 октомври 1900 година напуска военната служба и влиза във Върховния македоно-одрински комитет.
Делегат е на Осмия македоно-одрински конгрес от 4 до 7 април 1901 година от Кочериновското дружество.[4] Навлиза с чета на Върховния комитет в родния си Разлог.[1] През месец май 1902 г. Тодор Саев се сражава два пъти с Христо Чернопеев при село Габрово и при село Селище, като и има жертви и от двете страни.[5] Друго сражение водят и при Лешко. На 23 септември (стар стил) 1902 година четата на Саев дава начало на Горноджумайското въстание в село Железница,[6] тогава негов четник е и Павел Желязков. Заедно с четата на Никола Лефтеров се сражава и в селата Лешко и Белица.
След въстанието за кратко е интерниран заедно с Иван Цончев, Стефан Николов и поручик Софроний Стоянов от българското правителство под натиск от Великите сили.[7] В края на годината обикаля с голяма чета Малешевско, Огражден, Пирин и Пиянец, като подготвя населението за ново въстание.[1]
На 9 март 1903 година четата на Тодор Саев и Константин Настев се натъква на засада в местността Чавката, Пиянечко. 36 души четници се сражават 8 часа с над 1300 души аскер. Загубите от турска страна възлизат на повече от 60 души убити и ранени, а от страна на четата 5 убити и 6 души ранени.
В навечерието на Илинденско-Преображенското въстание Тодор Саев навлиза с чета в Македония през Ветрен.[8] На 9 април (стар стил: 28 март) 1903 година в село Цапарево четата му е обградена от турска потеря. Успява да се измъкне от обкръжението, но в сражението войводата Тодор Саев е смъртно ранен. Погребан е в местността Орешец край село Долене.[9]
Тодор Саев е един от първите българи, които още в края на XIX век стигат до философско осмисляне на ролята на морето в българската история. През 1898 година пише останалия неиздаден труд „Мореплаване и морска сила“. В него върху 200 ръкописни страници развива своето виждане за трудното общуване на българите с морето в миналото, аргументира убеждението си, че българското мореплаване има бъдеще, категорично отхвърля упреците, че от българина моряк не става.
В началото на 1915 година XVII Обикновено Нардно събрание взима решение за отпускане на пенсия на Миланка Саева, майка на Тодор Саев.[10] На Тодор Саев е посветена песен и името му носи улица в София (Карта). Негов личен архивен фонд се съхранява в Държавна агенция „Архиви“.[11]
| Списъкъ на въстанницитѣ отъ 1та джумайска въст. дружина | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| № | Име и прѣзиме | Колко год. е | Отъ кое село или градъ | Окрѫгъ или околия | Служение или не войникъ |
| 1. | Спиро Нѣделковъ | 24 | Бѣловища | Тетовско | |
| 2. | Иван Х. Цаклевъ | 24 | с. Бѣлица | Разложко | |
| 3. | Божилъ Бранковъ | 25 | с. Кѫдино | Софийско | мл. унт. оф. |
| 4. | Никола А. Мадолевъ | с. Бѣлица | Разложко | ||
| 5. | Никола З. Мадолевъ | 34 | с. Бѣлица | Разложко | |
| 6. | Костадинъ Г. Чорбаджийски | с. Бѣлица | Разложко | ||
| 7. | Дойчинъ Петровъ | г. Мехомия | Разложко | ||
| 8. | Коце Лазаровъ | с. Банско | Разложко | ||
| 9. | Димитъръ Георгиевъ | 24 | г. Прилепъ | Битолско | ст. унт. оф. |
| 10. | Йорданъ Ивановъ | 23 | г. Тетово | Скопско | мед. фелдш. |
| 11. | [Хрис]то Христовъ | 28 | г. Шуменъ | Северн. Бълг. | |
| 12. | Александръ Крепиевъ | г. Щипъ | Скопско | ||
| 13. | Петъръ х. д. Димитровъ | г. Щипъ | Скопско | ||
| 14. | Тодоръ Видиновъ | с. Чопрени | Видинско | ст. ун. офиц. | |
| 15. | Христо М. Секуловъ | 20 | г. Чукловецъ | Радомирско | |
| 16. | Йорданъ Димитровъ | 21 | г. Царибродъ | Софийско | |
| 17. | Борисъ Поповъ | 20 | Луковитъ | ||
| 18. | Георги Стоянов | 26 | Битолско | ||
| 19. | Коста Димитровъ | ||||
|
|
|
| Списък на въстаниците от Първа джумайска въстаническа дружина на Тодор Саев, 7 февруари 1903 година, Държавна агенция на архивите, фонд 1951K „Тодор Саев“. | ||
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Мичман I ранг (2 август 1895)
- Мичман II ранг (1900)
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Друга литература
[редактиране | редактиране на кода]- Саев, Георги. „Македония-болка и съдба: Мичман Тодор Саев“, „Свети Климент Охридски“, София, 2003
Източници
[редактиране | редактиране на кода]
- Енциклопедия България, том 6, Издателство на БАН, София, 1988.
- Вестник „Македония“, година II, 16-23 август 1991 г.
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Стойковъ, Петъръ. Тодоръ Саевъ // „Бунтовникъ“ (II). София, 1903. с. 20 - 23.
- Георгиев, Георги Н. Записки на мичман Тодор Христов Саев за противоречията в Македоно-одринското освободително движение (ноември 1900 - юни 1901 г.) // „Македонски преглед“ (2). МНИ, 2001. с. 115 - 130.
- "Документи за историята на революционните борби в Македония; Писма, извлечени от "Книжката за донесения" на войводите Мичман Тодор Саев и Подпоручик Константин Настев", публикувано в сп. "Илюстрация Илинден", брой 40,43,45, София, 1932 година
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 221.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 414-415.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 57.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 162.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 178.
- ↑ "I редовна сесия от 15.10.1902 г. - 31.03.1903 г.", 12-о Народно събрание, архив на оригинала от 14 септември 2003, https://web.archive.org/web/20030914033724/http://www1.parliament.bg/kns/Pkontrol/12%20ons/12ons-1rs-z3.htm, посетен на 25 август 2008
- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 577.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 147.
- ↑ Държавен вестник, бр. 61, 7.II.1915.
- ↑ ДАА, Фонд № 1951К, оп.1
