Борис Сугарев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Борис Сугарев
български офицер и революционер
Източник Държавна агенция „Архиви“

Роден
Починал

Етнос българи
Образование Солунска българска мъжка гимназия
Национален военен университет
Борис Сугарев в Общомедия

Борис Илиев Сугарев е български офицер и - революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Възпоменателна пощенска картичка за смъртта на Тодор Саев, Софроний Стоянов, Борис Сугарев и Димитър Милев

Борис Сугарев е роден в през 1878 година в Прилеп, тогава в Османската империя. Гимназиално се обучава в родния град и в Солунската българска мъжка гимназия. Постъпва във Военното училище в София на 15 август 1896 година,[1] а през 1900 година е произведен в подпоручик от пехотата в Пети пехотен дунавски полк в Силистренския постоянен гарнизон.[2]

През 1902 година подпоручик Сугарев участва в Горноджумайското въстание. През пролетта на 1903 година заминава за Македония с четата на Софроний Стоянов, после е командир на отделение в четата на Александър Протогеров. През Илинденско-Преображенското въстание действа в Серския революционен окръг. Загива в битка с турски аскер на 28 (15) април 1903 година край висините Султан тепе[3] на горноджумайското село Габрово.[4][5]

Райна Цв. Веселинова, племенница на Борис Сугарев, пише в списание „Илюстрация Илинден“ за него:

Борис Сугарев произхожда от родолюбиво българско семейство... В София Борис живееше при леля си – баба Анна Б. Фидановска – сестра на баща му, която уважаваше много и наричаше „майко“. Тя беше отлична българка. Той често обичаше да беседва с нея. Много пъти съм присъствала на техни разговори. Закърмени с хубавата българска реч и чувство да обичат всичко родно, те често беседваха и с жар разказваха за хубавата и плодородна македонска земя; за родния им гр. Прилеп; за нравите и обичаите... Борис се обърна към мене и каза: Слушай, вуйчовото, ти ще порастнеш, ще станеш майка. Запомни едно от мене: Обичай България! Възпитавай твоите синове и дъщери да обичат родината си с всичкото си сърце и душа и да я пазят като зеница на очите си![6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996., стр. 290
  2. Николай Янакиев, Тодор Петров, Светлозар Елдъров, „Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. Подготовка на въстаническата армия и ход на бойните действия“, Военно издателство
  3. Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията. // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 15.
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 161.
  5. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 453.
  6. Илюстрация Илинден, брой 136, стр. 6.
     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България