Борис Сугарев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Борис Сугарев
български офицер и революционер
Източник Държавна агенция „Архиви“

Роден
Починал
28 април 1903 г. (25 г.)
Борис Сугарев в Общомедия

Борис Илиев Сугарев е български офицер и - революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Възпоменателна пощенска картичка за смъртта на Тодор Саев, Софроний Стоянов, Борис Сугарев и Димитър Милев

Борис Сугарев е роден в през 1878 година в Прилеп, тогава в Османската империя. Гимназиално се обучава в родния град и в Солунската българска мъжка гимназия. Постъпва във Военното училище в София на 15 август 1896 година,[1] а през 1900 година е произведен в подпоручик от пехотата в Пети пехотен дунавски полк в Силистренския постоянен гарнизон.[2]

През 1902 година подпоручик Сугарев участва в Горноджумайското въстание. През пролетта на 1903 година заминава за Македония с четата на Софроний Стоянов, после е командир на отделение в четата на Александър Протогеров. През Илинденско-Преображенското въстание действа в Серския революционен окръг. Загива в битка с турски аскер на 28 (15) април 1903 година край висините на горноджумайското село Габрово[3].

Райна Цв. Веселинова, племенница на Борис Сугарев, пише в списание „Илюстрация Илинден“ за него:

Борис Сугарев произхожда от родолюбиво българско семейство... В София Борис живееше при леля си – баба Анна Б. Фидановска – сестра на баща му, която уважаваше много и наричаше „майко“. Тя беше отлична българка. Той често обичаше да беседва с нея. Много пъти съм присъствала на техни разговори. Закърмени с хубавата българска реч и чувство да обичат всичко родно, те често беседваха и с жар разказваха за хубавата и плодородна македонска земя; за родния им гр. Прилеп; за нравите и обичаите... Борис се обърна към мене и каза: Слушай, вуйчовото, ти ще порастнеш, ще станеш майка. Запомни едно от мене: Обичай България! Възпитавай твоите синове и дъщери да обичат родината си с всичкото си сърце и душа и да я пазят като зеница на очите си![4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996., стр. 290
  2. Николай Янакиев, Тодор Петров, Светлозар Елдъров, „Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. Подготовка на въстаническата армия и ход на бойните действия“, Военно издателство
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 161.
  4. Илюстрация Илинден, брой 136, стр. 6.
     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България