Направо към съдържанието

Серски революционен окръг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Серски революционен окръг
Информация
Печат на Серския революционен окръг с подписите на Яне Сандански, Чудомир Кантарджиев, Александър Буйнов и Георги Скрижовски.
Документ на ВМРО с печат на Серски революционен окръг

Серският революционен окръг e част от структурата на революционната мрежа на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, а впоследствие и на Вътрешната македонска революционна организация. Окръгът включвал Горноджумайски, Мелнишки, Неврокопски, Разложки, Демирхисарски, Серски и Драмски революционен район.

В окръга е активна така наречената Сярска група, създадена от ръководителя на окръга Яне Сандански и неговите сподвижници. Групата е под силно социалистическо влияние на крайно леви членове на БРСДП, които са активни в нея. Поради това идейните възгледи на дейците в Сярско се отличават с ясен анархо-социалистически оттенък и прилагането на революционния терор в по-големи мащаби от обичайните. До смъртта си Сандански бил активен и е ръководил пряко дейността на Серския революционен окръг. Парите на организацията били скрити от Яне Сандански и Тома Радовски в пясъчник над град Мелник. Георги Хазнатарски също е знаел за скритата каса.[1]

В ръководството на Серския революционен окръг влизат Лазар Димитров (председател), Ангел Атанасов (секретар) и членове Христо Вълканов, Стоян Божов и Димитър Гощанов.[2]

Начало на революционната дейност

[редактиране | редактиране на кода]
Печат на Разложкия район на Серския революционен окръг
  • Трети Серски революционен окръг
    • Серски район
    • Драмски район
    • Неврокопски район
    • Демирхисарски (Валовищки) район
    • Разложки район
    • Мелнишки район
    • Поройски район

Кръстовденско въстание

[редактиране | редактиране на кода]
Чета на Иван Цончев през Илинденското въстание.

Според общия план на Христо Матов за предстоящето въстание Трети Серски революционен окръг предава Поройска околия на въстанически окръг „Беласица“, част от Солунски революционен окръг, а Горноджумайски район от Струмишки революционен окръг е разделен и частта между Кресна и Горна Джумая попада в рамките на Серски окръг.

  • Четвърти въстанически окръг „Пирин“
    • Серски район
    • Драмски район
    • Неврокопски район
    • Демирхисарски (Валовищки) район
    • Разложки район
    • Мелнишки район
    • Кресненско-Джумайски район

В Серския революционен окръг на 27 септември (14 септември) 1903 г. е обявено така нареченото Кръстовденско въстание. В него освен санданистите участват и върховистки чети. Още на 1 септември 750 четници се събират в местността Гръцка поляна край село Пирин и провеждат съвет на войводите, на който Яне Сандански и Иван Цончев се помиряват. Решено е четите на Петър Дървингов, Дончо Златков и Яне Сандански под водачеството на Йордан Стоянов да действат в Мелнишко, четите на Михаил Чаков и Стоян Мълчанков под водачеството на Димитър Думбалаков да действат в Неврокопско, четите на Христо Танушев, Димитър Зографов, Александър Манов, Владимир Каназирев, Никола Лефтеров, Серафим Парталев, Цветко Бизев, Константин Молеров под водачеството на Анастас Янков да действат в Разложко. Формиран е главен щаб, в който влизат Иван Цончев и Димитър Стефанов като се разполагат в Разложкия регион.[3]

Години след въстанието

[редактиране | редактиране на кода]

Санданистите издават собствен печатен орган вестник „Революционен лист“ между 1904 и 1906 година. След въстанието групата обвинява ръководителите на ВМОРО за погрома му и впоследствие, след разцеплението на организацията, за кратко се обособява в отделна революционна организация Македоно-одринска революционна организация.

След Първата световна война, Сярската група е сред създателите на Македонска федеративна организация. Организацията в областта е възстановена от Алеко Василев и неговата група.

  • Серски революционен окръг
    • Сярска околия
    • Демирхисарска околия
    • Драмска околия
    • Кавалска околия
  1. Радовски, Александър. Оцеляло родолюбие. Спомен за Тома Радовски. Фабер, Велико Търново, 2017. с. 21.
  2. Димитровъ, Лазар. Моето участие в революц. движение въ Македония // Илюстрация Илиндень 9 (139). Илинденска организация, ноемврий 1942. с. 2.
  3. Бѣлевъ, Г. Ив. Въстанието въ серския революционенъ окръгь презъ 1903 год. // 10 (20). Ноемврий 1929. с. 4 - 7.