Александър Манов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Александър Манов
български военен и революционер

Роден
Починал
1968 г. (92 г.)

Образование Национален военен университет
Александър Манов в Общомедия

Александър Манов Манов е български военен деец, полковник, и революционер, войвода на Върховния македоно-одрински комитет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Полковник Александър Манов е роден 15 август 1875 година в град Кочани, който тогава е в Османската империя. В 1896 година завършва Военното училище в София с чин подпоручик и служи в Четиринадесети пехотен македонски полк. При избухването на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година оглавява чета на ВМОК, която участва в сраженията при село Пирин на 1 септември, Бачево на 14 септември и Белица на 17 септември.

След въстанието отново постъпва на служба в армията. Служи в тридесет и пети пехотен врачански полк и шестнадесети пехотен ловчански полк.[1] Участва във войните за национално обединение. През Първата световна война е командир на дружина от 31 пехотен полк. Носител е на орден „За храброст“ II, III и IV степен, 1 и 2 клас[2][3], както и редица други военни отличия. Началник е на военно полково окръжие в София и до пенсионирането си е началник на седмо полково военно окръжие също в София. Пенсионира се от активна военна служба като полковник през 1920 г. След което става съветник по военно-организационни въпроси на върховното ръководство на ВМРО.

До смъртта си живее в София, на улица „Антим I“ №110. Има две дъщери – Величка Татарова и Екатерина Манова. Почива в дома си на 93 години през 1968 година, забравен, с мизерна пенсия и с отхвърлени заслуги към Отечеството от комунистическата власт. Парадната му сабя, военната парадна униформа и всички военни отличия са дарени от дъщеря му Екатерина Манова на Военно историческия музей в гр. София.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 208.
  2. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 545-546.
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 98.
     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България