Бачево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в България. За селото в Западните покрайнини, Сърбия вижте Бачево (Община Цариброд).

Бачево
Общи данни
Население 1 638 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 66.218 km²
Надм. височина 837 m
Пощ. код 2769
Тел. код 07448
МПС код Е
ЕКАТТЕ 2960
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Разлог
Красимир Герчев
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Бачево
Росица Чатлабашева
(ПП ГЕРБ)

Бачѐво е село в Югозападна България. То се намира в община Разлог, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Бачево се намира на 6 км от град Разлог в планински район, в южните склонове на Рила. Край селото се намират Бачевските минерални води.

История[редактиране | редактиране на кода]

В 19 век Бачево е смесено християнско и мюсюлманско селище в Неврокопска кааза на Османската империя. Църквата „Свети Димитър“ е от 1835 година. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Бачево (Batchévo) е посочено като селище със 167 домакинства, 380 жители българи-християни и 320 жители помаци.[1]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Бачево, разположено на един клон от Арисваница; от Мехомия има 1 час разстояние на СЗ: пътят е каменист, но при все това удовлетворителен. До селото минува речица, която се казва също Бачевска и се втича на И от Мехомия. Земледелието и скотоводството съставят главното занятие на селянете; мнозина правят катран; околността е гора от бор и бук. Църква си имат, и училище с един учител; учениците са 35. Къщи 200 българе и помаци.[2]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Бачево е смесено българо-християнско и българо-мохамеданско селище. В него са живели 650 българи-християни, 570 българи-мохамедани, 60 власи и 65 цигани[3].

При избухването на Балканската война в 1912 година 13 души от Бачево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

На Тодоровден се провеждат конни състезания, на Гергьовден - курбан на селото, а съборът на селото е през август.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Appeal-from-people-of-Razlog-to-Sofia-governor-2mar1878-page1.jpg Appeal-from-people-of-Razlog-to-Sofia-governor-2mar1878-page2.jpg
Обръщение на българското население от Бачево и други разложки села до управителя на Софийска губерния с молба за освобождение, 2 март 1878.
Родени в Бачево
  • България Благо Прангов (р. 1933), български писател
  • България Иван Г. Ангелов, македоно-одрински опълченец, 38-годишен, земеделец, неграмотен, четата на Йонко Вапцаров, 2 рота на 14 воденска дружина[5]
  • България Иван Арсенов, македоно-одрински опълченец, 30-годишен, земеделец, ІІІ отделение, четата на Йонко Вапцаров[6]
  • България Йордан Цветков, български учител в Пловдивско и Пазарджишко, а след 1860 година в родното си село, след 1878 година е свещеник в родното си село, а от 1900 година в Бистрица, превежда на говорим език и разпространява църковни книги и молитви[7]
  • България Коста Атанасов (1870 - 1912), български революционер
  • България Коста Ганджов (1866 - 1912), български революционер
  • България Костадин Манушкин (1872 - 1912), български революционер
  • България Костадин Ян. Прангов, учител в родното си и околните села около 1860 година[8]
  • България Росица Тоткова (22.10.1953), български политик от СДС
Починали в Бачево
Свързани с Бачево
  • България Георги и Коста Пенджекови, български учители в селото след 1860 година[9]
  • България Стоян Иванов, свещеник и учител в селото през късното Възраждане, участник в национално-освободителното движение[10]
  • България Костадин Катранджиев (1896 - 1944), български революционер

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.. II. София, Македонски научен институт, 1995, [1878]. с. 134-135.
  2. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 16 - 17.
  3. Кънчов, Васил. Разлогъ. // Македония. Етнография и статистика. II. София, Проф. М. Дринов, 1996, [1900]. с. 192.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.828.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 28.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 53.
  7. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.695.
  8. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.553.
  9. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.510.
  10. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.274.


     Портал „Македония“         Портал „Македония