Бачево
Тази статия е за селото в България. За селото в Западните покрайнини, Сърбия вижте Бачево (Община Цариброд).
| Бачево | |
|---|---|
 | |
  Бачево  Бачево | |
| Общи данни | |
| Население | 1493 души[1] (15 септември 2022 г.) 22,5 души/km² |
| Землище | 66,22 km² |
| Надм. височина | 837 m |
| Пощ. код | 2769 |
| Тел. код | 07448 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 2960 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Разлог Красимир Герчев (ГЕРБ) |
| Кметство – кмет | Бачево Росица Чатлабашева (ПП ГЕРБ) |
| Бачево в Общомедия | |
Бачѐво е село в Югозападна България. То се намира в община Разлог, област Благоевград.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Бачево се намира на 6 km от град Разлог в планински район, в южните склонове на Рила. Край селото се намират Бачевските минерални води.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Бачево е смесено християнско и мюсюлманско селище в Неврокопска кааза на Османската империя. Църквата „Свети Димитър“ е от 1835 година. В същата 1835 година поп Теодосий отваря в Бачево килийно училище.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Бачево (Batchévo) е посочено като селище със 167 домакинства, 380 жители българи-християни и 320 жители помаци.[3]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Бачево, разположено на един клон от Арисваница; от Мехомия има 1 час разстояние на СЗ: пътят е каменист, но при все това удовлетворителен. До селото минува речица, която се казва също Бачевска и се втича на И от Мехомия. Земледелието и скотоводството съставят главното занятие на селянете; мнозина правят катран; околността е гора от бор и бук. Църква си имат, и училище с един учител; учениците са 35. Къщи 200 българе и помаци.[4] | “ |
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Бачево е смесено българо-християнско и българо-мохамеданско селище. В него са живели 650 българи-християни, 570 българи-мохамедани, 60 власи и 65 цигани.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година 13 души от Бачево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
На Тодоровден се провеждат конни състезания, на Гергьовден – курбан на селото, а съборът на селото е през август.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
| ||||
- Родени в Бачево
Атанас Попстоянов (1894 – 1923), деец на БЗНС- Благо Прангов (р. 1933), български писател
- Георги Манушкин (1878 – 1923), български революционер и политик
- Иван Г. Ангелов, македоно-одрински опълченец, 38-годишен, земеделец, неграмотен, четата на Йонко Вапцаров, 2 рота на 14 воденска дружина[7]
- Иван Арсенов, македоно-одрински опълченец, 30-годишен, земеделец, ІІІ отделение, четата на Йонко Вапцаров[8]
- Йордан Цветков, български учител в Пловдивско и Пазарджишко, а след 1860 година в родното си село, след 1878 година е свещеник в родното си село, а от 1900 година в Бистрица, превежда на говорим език и разпространява църковни книги и молитви[9]
- Коста Ганджов (1866 – 1912), български революционер
- Костадин Манушкин (1872 – 1912), български революционер
- Костадин Ян. Прангов, учител в родното си и околните села около 1860 година[10]
- Кръстьо Рашев, български революционер, деец на ВМРО
- Петър Иванов Манушкин (1921 – 1944), български комунист, секретар на РМС в селото[11]
- Росица Тоткова (22 октомври 1953), български политик от СДС
- Починали в Бачево
- Костадин Манушкин (1872 – 1912), български революционер
- Свързани с Бачево
- Георги и Коста Пенджекови, български учители в селото след 1860 година[12]
- Стоян Иванов, свещеник и учител в селото през късното Възраждане, участник в националноосвободителното движение[13]
- Костадин Катранджиев (1896 – 1944), български революционер
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 367.
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 134-135.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 16 – 17.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 192.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 828.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 28.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 53.
- ↑ | Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 695.
- ↑ | Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 553.
- ↑ Списък на убити партизани
- ↑ | Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 510.
- ↑ | Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 274.
| |||||||||||||
Портал „