Бачево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в България. За селото в Западните покрайнини, Сърбия вижте Бачево (Община Цариброд).

Бачево
Bachevo123.jpg
Общи данни
Население 1597 души[1] (15 юни 2020 г.)
24,1 души/km²
Землище 66,218 km²
Надм. височина 837 m, 896 m
Пощ. код 2769
Тел. код 07448
МПС код Е
ЕКАТТЕ 2960
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   кмет
Разлог
Красимир Герчев
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Бачево
Росица Чатлабашева
(ПП ГЕРБ)
Бачево в Общомедия

Бачѐво е село в Югозападна България. То се намира в община Разлог, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Бачево се намира на 6 km от град Разлог в планински район, в южните склонове на Рила. Край селото се намират Бачевските минерални води.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Бачево е смесено християнско и мюсюлманско селище в Неврокопска кааза на Османската империя. Църквата „Свети Димитър“ е от 1835 година. В същата 1835 година поп Теодосий отваря в Бачево килийно училище.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Бачево (Batchévo) е посочено като селище със 167 домакинства, 380 жители българи-християни и 320 жители помаци.[3]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Бачево, разположено на един клон от Арисваница; от Мехомия има 1 час разстояние на СЗ: пътят е каменист, но при все това удовлетворителен. До селото минува речица, която се казва също Бачевска и се втича на И от Мехомия. Земледелието и скотоводството съставят главното занятие на селянете; мнозина правят катран; околността е гора от бор и бук. Църква си имат, и училище с един учител; учениците са 35. Къщи 200 българе и помаци.[4]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Бачево е смесено българо-християнско и българо-мохамеданско селище. В него са живели 650 българи-християни, 570 българи-мохамедани, 60 власи и 65 цигани.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година 13 души от Бачево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

На Тодоровден се провеждат конни състезания, на Гергьовден – курбан на селото, а съборът на селото е през август.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Appeal-from-people-of-Razlog-to-Sofia-governor-2mar1878-page1.jpg Appeal-from-people-of-Razlog-to-Sofia-governor-2mar1878-page2.jpg
Обръщение на българското население от Бачево и други разложки села до управителя на Софийска губерния с молба за освобождение, 2 март 1878.
Родени в Бачево
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Попстоянов (1894 – 1923), деец на БЗНС
  • Flag of Bulgaria.svg Благо Прангов (р. 1933), български писател
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Манушкин (1878 – 1923), български революционер и политик
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Г. Ангелов, македоно-одрински опълченец, 38-годишен, земеделец, неграмотен, четата на Йонко Вапцаров, 2 рота на 14 воденска дружина[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Арсенов, македоно-одрински опълченец, 30-годишен, земеделец, ІІІ отделение, четата на Йонко Вапцаров[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Йордан Цветков, български учител в Пловдивско и Пазарджишко, а след 1860 година в родното си село, след 1878 година е свещеник в родното си село, а от 1900 година в Бистрица, превежда на говорим език и разпространява църковни книги и молитви[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Коста Атанасов (1870 – 1912), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Коста Ганджов (1866 – 1912), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Костадин Манушкин (1872 – 1912), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Костадин Ян. Прангов, учител в родното си и околните села около 1860 година[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Росица Тоткова (22 октомври 1953), български политик от СДС
Починали в Бачево
Свързани с Бачево
  • Flag of Bulgaria.svg Георги и Коста Пенджекови, български учители в селото след 1860 година[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Иванов, свещеник и учител в селото през късното Възраждане, участник в националноосвободителното движение[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Костадин Катранджиев (1896 – 1944), български революционер

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 367.
  3. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 134-135.
  4. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 16 – 17.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 192.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 828.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 28.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 53.
  9. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.695.
  10. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.553.
  11. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.510.
  12. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.274.
     Портал „Македония“         Портал „Македония