Каменот

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Каменот
Елементи на светилището „Камако“ при с.Баня
Елементи на светилището „Камако“ при с.Баня
Местоположение
Bulgaria Blagoevgrad Province relief location map.jpg
41.8708° с. ш. 23.5177° и. д.
Каменот
Местоположение в България Област Благоевград
Страна Флаг на България България
Област Област Благоевград
Археология
Вид Светилище
Епоха Античност

Каменот (известен и кат Код каменю, Крали Марков камък и Камако) е огромен мегалитен валун, сакрализиран в древността, намиращ се в землището на разложкото село Баня, България.[1]

Описание и особености[редактиране | редактиране на кода]

Огромният камък, според народната легенда е паднал в източното подножие на Пирин, между град Банско и село Баня и се сочи от местното население за камъка на Крали Марко. Легендата свързана с мегалитния валун гласи, че Марко излязъл на лов и хвърлил огромния камък по една кошута – сюжетът е паралелен на легендите датиращи от трако-римската епоха и може да се види в сцената изобразявана много често в оброчните релефи на Хероса, където конникът се завръща след успешен лов с убита сърна в ръка. (Според Д.Дечев Тракийският Дионис е отъждествяван с бога конник като ловец. Друга древна легенда с паралелен сюжет е раняването и залавянето на Керинейската сърна в четвъртият подвиг на Херакъл.[2])

При извършеното теренно проучване от екипа на Васил Марков е установено че мегалитът е бил почитан в древността като свещен и върху му са изсечени жертвеници.

Според народните предания и легенди върху много от скалите при светилищата посветени на Крали Марко се наблюдават следите от героя и оръжията му - стъпки, боздуганът и сабята му. Проф.Марков разглежда легендите и каменните следи като наследник на едно войнствено божество, което безспорно много напомня за тракийския Арес и хетския Бог на бурята.[3]

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. wikimapia.org – Tракийско светилище в местност Камако
  2. Дечев, Д. „Една семейна триада“ – ИАИ, том XVIII, София 1952, стр.48
  3. Марков, В. „Културно наследство и приемственост. наследство от древноезическите свети места в българската народна култура“, Благоевград, УИ „Неофит Рилски“ 2007 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония