Каменот
| Каменот | |
 Елементи на светилището „Камако“ при с. Баня | |
| Местоположение | |
|---|---|
  Каменот Местоположение в България Област Благоевград | |
| Страна |  България |
| Област | Област Благоевград |
| Археология | |
| Вид | Светилище |
| Епоха | Античност |
Каменот (известен и като Код каменю, Крали-Марков камък и Камако) е огромен мегалитен валун, сакрализиран в древността, намиращ се в землището на разложкото село Баня, България.[1]
Описание и особености[редактиране | редактиране на кода]
Огромният камък, според народната легенда е паднал в източното подножие на Пирин, между град Банско и село Баня и се сочи от местното население за камъка на Крали Марко. Легендата свързана с мегалитния валун гласи, че Марко излязъл на лов и хвърлил огромния камък по една кошута – сюжетът е паралелен на легендите датиращи от трако-римската епоха и може да се види в сцената изобразявана много често в оброчните релефи на Хероса, където конникът се завръща след успешен лов с убита сърна в ръка. (Според Д.Дечев Тракийският Дионис е отъждествяван с бога конник като ловец. Друга древна легенда с паралелен сюжет е раняването и залавянето на Керинейската сърна в четвъртия подвиг на Херакъл.[2])
При извършеното теренно проучване от екипа на Васил Марков е установено че мегалитът е бил почитан в древността като свещен и върху му са изсечени жертвеници.
Според народните предания и легенди върху много от скалите при светилищата посветени на Крали Марко се наблюдават следите от героя и оръжията му – стъпки, боздуганът и сабята му. Проф. Марков разглежда легендите и каменните следи като наследник на едно войнствено божество, което безспорно много напомня за тракийския Арес и хетския Бог на бурята.[3]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
- Кралимарковите следи
- Марков камък (Долно Ябълково)
- Маркова скала
- Маркова стъпка (Кралев дол)
- Маркова трапеза
- Стъпката на Крали Марко (Габрене)
- Говедар камен
- Мегалитно светилище под Царев връх
- Свети Мина (скално светилище)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ wikimapia.org – Tракийско светилище в местност Камако
- ↑ Дечев, Д. „Една семейна триада“ – ИАИ, том XVIII, София 1952, стр.48
- ↑ Марков, В. „Културно наследство и приемственост. наследство от древноезическите свети места в българската народна култура“, Благоевград, УИ „Неофит Рилски“ 2007 г.
| |||||||||||||
