Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат (Добърско)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“
St. Teodor Tiron Dobarsko.JPG
Общ изглед от североизток
Местоположение в Добърско
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Добърско
Вероизповедание Българска православна църква - Българска патриаршия
Епархия Неврокопска
Архиерейско наместничество Разложко
Тип на сградата трикорабна базилика
Време на изграждане 1614 г.
Съвременен статут паметник на културата
Съвременно състояние действащ храм
„Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ в Общомедия

„Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ е православна църква от 1614 година, разположена в разложкото село Добърско, България. Църквата, в която има запазени изключително ценни стенописи, е национален паметник на културата.[1]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Храмът от северозапад с откритото каменно преддверие

Ктиторският надпис в храма гласи, че ктиторът Хасия Богданов, след като посетил Йерусалим, се върнал в селото и построил храма в 1613 – 1614 година.[1]

Архитектурата на храма е повлияна от църковната архитектура в Мелнишко и Егейска Македония. Църквата е с малки размери – 8,37 m дължина, 6,5 m широчина, 5,2 m височина. В архитектурно отношение храмът е трикорабна базилика. Входът е от запад. Апсидата на изток е полуцилиндрична и не излиза отвън. В нея има три малки прозореца – два на южната и един на северната страна. Три малки кръгли прозореца има и горе на източната стена.[1]

На запад откритият трем в XIX век е бил заменен от нов открит притвор с масивна стена на запад, който от своя страна в началото на XX век е заместен с преддверие от зидан камък.[1]

Градежът е от обработени камъни, като в горните части, особено на изток около кръглите прозорци има украса с тухли – двуредов тухлен корниз тип „вълчи зъби“ и обрамчване на кръглите прозорци. Покривът е двускатен, като покритието първоначално е било с каменни плочи, заменени по-късно с турски керемиди.[1]

Във вътрешността трите кораба са разделени от четири големи стъпала с аркада върху тях.[1]

Интериор[редактиране | редактиране на кода]

Стенописи[редактиране | редактиране на кода]

Строителите Станко, Смилен и Спас и ктиторите Богдан, Хасия и Спас с макет на храма, западната стена на южния кораб

Живописната украса на храма, която покрива всички вътрешни стени и западната фасада, е от 1614 година. Подпис на зографите няма, но те са от школата на Пимен Зографски. На западната стена на южния кораб е ктиторският портрет с шест лица – най-богатият в българското изкуство от цялата османска епоха. Имената на дарителите са в поменик на северната страна на протезиса. В средния кораб са Великите празници,[1] а в страничните – Страстите Христови, сцени от следпасхалния цикъл, Божествена литургия и старозаветни сцени. В свода на централния кораб са четири изображения на Христос – От Възнесението, Емануил, Вседържител, Ангел от Великия Съвет, както и Богородица Ширшая небес. Сред останалите светци са Прохор Пчински, Йоаким Сарандапорски, Гавриил Лесновски, Никола Нови Софийски, Наум Охридски. Патронните светци са на западната фасада, в широка арка над вратата. В две арки встрани са Свети Димитър и Свети Георги на коне. Под тях са Свети Йоан Рилски и Света Петка Българска, но изображенията им са повредени. Надписите са на църковнославянски.[2]

Между гърдите на престолната икона на Христос (1614) е изписано на славянски „Илия“ и на този зограф Илия се приписва живописта в храма. Според Виктория Поповска-Коробар възможно е Илия да е първият зограф от Сливнишкия манастир (1606/1607), тъй като почеркът е същият. Илия Зограф може би съвпада с Илия, автора на стенописите в „Свети Архангели Позерски“ в Костур и с автора на престолната икона на Христос в „Свети Димитър“ в Битуша (1622).[3]

Стенописите са реставрирани в периода 1973 – 1978 г. от реставратора Петър Попов и архитект Златка Кирова.[4]

Иконостас[редактиране | редактиране на кода]

Иконостасът
Престолната икона на Христос с надпис „Илия“ (1614)

Иконостасът е от много рядък тип – зид с два входа, върху който има монтирани икони и резбована венчилка. Единственият паралелен на него е по-късният иконостас от Пустинския манастир, Сърбия. Незаетите от икони части, както и гърбът на иконостасния зид са изписани.[2] На царските икони на иконостаса са отбелязани имената на главните дарители.[1] Иконите са „Архангел Михаил“, „Богородица с Младенеца“, „Христос Вседържител“, „Йоан Предтеча“, „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“. Над царските икони има орнаментален фриз с ширината на централния кораб и над него са дейсисните икони в цял ръст. Над тях е венчилката, която е резбована и под кръста има две змии, от чиито уста излиза пищен растителен орнамент. С резба и позлата са украсени и царските двери, на които отгоре има двама пророци, в средата е Благовещението, а отдолу четирима отци на Църквата. По оформление, иконография и стил те приличат на дело на Пимен Зографски и на ателието му в Зограф. Сходен например е дейсисният чин от Слепченския манастир.[2]

От оригиналния инвентар е запазен резбован и изписан хоругвен кръст.[2]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 413.
  2. а б в г Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 414.
  3. Поповска-Коробар, Викторија. Ѕидното сликарство во црквата на Слимничкиот манастир. // Патримониум.мк 8 (13). 2015. с. 240.
  4. Добърско, Старата църква „Свети Теодор Тирон и Теодор Стратилат“. // pravoslavieto.com/ по книгата на Елена Флорева „Старата църква в Добърско“, изд. „Български художник“, 1981 година и dobarsko.org. Посетен на 6 юни 2010.
     Портал „Православие“         Портал „Православие          Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „България“         Портал „България