Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат (Добърско)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
„Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“
St. Teodor Tiron Dobarsko.JPG
Общ изглед от североизток
България
41.9697° с. ш. 23.4769° и. д.
„Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“
Област Благоевград
41.9697° с. ш. 23.4769° и. д.
„Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“
Вид на храма православна църква
Страна България България
Населено място Добърско
Вероизповедание Българска православна църква
Епархия Неврокопска
Архиерейско наместничество Разлог
Тип на сградата трикорабна базилика
Време на изграждане 1614 г.
Съвременен статут паметник на културата
Съвременно състояние действащ храм
„Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ в Общомедия

„Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ е православна църква от 1614 година, разположена в разложкото село Добърско, България. Църквата, в която има запазени изключително ценни стенописи, е национален паметник на културата.[1]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Храмът от северозапад с откритото каменно преддверие

Ктиторският надпис в храма гласи, че ктиторът Хасия Богданов, след като посетил Йерусалим, се върнал в селото и построил храма в 1613 - 1614 година.[1]

Архитектурата на храма е повлияна от църковната архитектура в Мелнишко и Егейска Македония. Църквата е с малки размери - 8,37 m дължина, 6,5 m широчина, 5,2 m височина. В архитектурно отношение храмът е трикорабна базилика. Входът е от запад. Апсидата на изток е полуцилиндрична и не излиза отвън. В нея има три малки прозореца - два на южната и един на северната страна. Три малки кръгли прозореца има и горе на източната стена.[1]

На запад откритият трем в XIX век е бил заменен от нов открит притвор с масивна стена на запад, който от своя страна в началото на XX век е заместен с преддверие от зидан камък.[1]

Градежът е от обработени камъни, като в горните части, особено на изток около кръглите прозорци има украса с тухли - двуредов тухлен корниз тип „вълчи зъби“ и обрамчване на кръглите прозорци. Покривът е двускатен, като покритието първоначално е било с каменни плочи, заменени по-късно с турски керемиди.[1]

Във вътрешността трите кораба са разделени от четири големи стъпала с аркада върху тях.[1]

Интериор[редактиране | редактиране на кода]

Стенописи[редактиране | редактиране на кода]

Строителите Станко, Смилен и Спас и ктиторите Богдан, Хасия и Спас с макет на храма, западната стена на южния кораб

Живописната украса на храма, която покрива всички вътрешни стени и западната фасада, е от 1614 година. Подпис на зографите няма, но те са от школата на Пимен Зографски. На западната стена на южния кораб е ктиторският портрет с шест лица - най-богатият в българското изкуство от цялата османска епоха. Имената на дарителите са в поменик на северната страна на протезиса. В средния кораб са Великите празници,[1] а в страничните - Страстите Христови, сцени от следпасхалния цикъл, Божествена литургия и старозаветни сцени. В свода на централния кораб са четири изображения на Христос - От Възнесението, Емануил, Вседържител, Ангел от Великия Съвет, както и Богородица Ширшая небес. Сред останалите светци са Прохор Пчински, Йоаким Сарандапорски, Гавриил Лесновски, Никола Нови Софийски, Наум Охридски. Патронните светци са на западната фасада, в широка арка над вратата. В две арки встрани са Свети Димитър и Свети Георги на коне. Под тях са Свети Йоан Рилски и Света Петка Българска, но изображенията им са повредени. Надписите са на църковнославянски.[2]

Стенописите са реставрирани в периода 1973 – 1978 г. от реставратора Петър Попов и архитект Златка Кирова.[3]

Иконостас[редактиране | редактиране на кода]

Иконостасът

Иконостасът е от много рядък тип - зид с два входа, върху който има монтирани икони и резбована венчилка. Единственият паралелен на него е по-късният иконостас от Пустинския манастир, Сърбия. Незаетите от икони части, както и гърбът на иконостасния зид са изписани.[2] На царските икони на иконостаса са отбелязани имената на главните дарители.[1] Иконите са „Архангел Михаил“, „Богородица с Младенеца“, „Христос Вседържител“, „Йоан Предтеча“, „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“. Над царските икони има орнаментален фриз с ширината на централния кораб и над него са дейсисните икони в цял ръст. Над тях е венчилката, която е резбована и под кръста има две змии, от чиито уста излиза пищен растителен орнамент. С резба и позлата са украсени и царските двери, на които отгоре има двама пророци, в средата е Благовещението, а отдолу четирима отци на Църквата. По оформление, иконография и стил те приличат на дело на Пимен Зографски и на ателието му в Зограф. Сходен например е дейсисният чин от Слепченския манастир.[2]

От оригиналния инвентар е запазен резбован и изписан хоругвен кръст.[2]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 413.
  2. а б в г Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 414.
  3. ((bg))  Добърско, Старата църква „Свети Теодор Тирон и Теодор Стратилат“. // pravoslavieto.com/ по книгата на Елена Флорева „Старата църква в Добърско“, изд. „Български художник“, 1981 година и dobarsko.org. Посетен на 2010-06-06.
     Портал „Македония“         Портал „Македония