Свети Димитър (Долно Драглище)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Димитър.

„Свети Димитър“
България
41.9336° с. ш. 23.5158° и. д.
„Свети Димитър“
Област Благоевград
41.9336° с. ш. 23.5158° и. д.
„Свети Димитър“
Вид на храма православна църква
Страна България България
Населено място Долно Драглище
Вероизповедание Българска патриаршия
Епархия Неврокопска
Време на изграждане 1835 г.
Съвременен статут паметник на културата
Съвременно състояние действащ храм

„Свети Димитър“ е българска възрожденска църква в разложкото село Долно Драглище, България, част от Неврокопската епархия на Българската православна църква. Обявена е за паметник на културата.[1]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е изградена в 1835 година. В архитектурно отношение е типичната за епохата трикорабна базилика с полукръгла апсида на източната страна и открит трем на запад и юг.[1]

Интериор[редактиране | редактиране на кода]

Трите кораба във вътрешността са разделени с две редици колони, върху които има полукръгли арки. Таваните на корабите са профилирани и многоцветни. Колоните, стените над тях и холкелът на централния кораб са изписани, като в овални медальони са пророците Давид и Соломон. Холкелът има фриз с рисувани големи херувими, а в западната му част са изписани ламя, орел и лъв. Изписан е и парапетът на женската църква с големи звезди.[1]

Резбованият иконостас е двуреден, като в долната му част и централната част на венчилката има висока и на места ажурна резба. На цокълните табла са изрисувани сцени от „Шестоднева“.[1] Царските и малките целувателни икони в църквата от 1838 година са дело на един от най-видните представители на Тревненската художествена школа Досю Коюв (Теодосий Константинович)[2][3] и ученика му Станчо.[1] Стилът на иконите се отличава с правилна рисунка, меки, южни цветосъчетания.[1]

В храма има икони от XVII век, икона на „Свети Никола“ от тревненския зограф Димитър, датирана в 1810 година и две резбовани рипиди от XIX век.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 407.
  2. Общински план за развитие на община Разлог 2007 - 2013 г.. // Община Разлог. Посетен на 2014-11-13.
  3. Национален парк Пирин. Ползи за хората и природата. // Посетен на 2014-11-13.
     Портал „Македония“         Портал „Македония