Годлево
- Вижте пояснителната страница за други значения на Годлево.
| Годлево | |
 изглед към Годлево | |
  Годлево  Годлево | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 459 души[1] (15 март 2024 г.) 16 души/km² |
| Землище | 28,718 km² |
| Надм. височина | 877 m |
| Пощ. код | 2768 |
| Тел. код | 074402 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 15326 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Разлог Красимир Герчев (ГЕРБ; 2011) |
| Кметство – кмет | Годлево Величка Алуминова (ПП ГЕРБ) |
| Годлево в Общомедия | |
Гóдлево е село в Югозападна България. То се намира в община Разлог, област Благоевград. Кмет е Величка Алуминова от ГЕРБ, избрана през 2015 г. В Годлево има мандра, която произвежда кашкавал и сирене. Известна е мъжката фолклорна група „Годлевски Великден“, която има песни с Райна.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Годлево се намира в планински район, в полите на Рила планина, на 6 km от Разлог, на 150 km от София, на 109 km от ГКП Кулата и на 79 km от ГКП Гоце Делчев. От селото се виждат Пирин, Рила И Родопите. Селото се намира на 877 m над морска височина. Най-висока точка в кметството е Радонов гроб (2200 m).
История
[редактиране | редактиране на кода]Около старото село, което се намира на 5 км от селото, минава римски път, а по-високо в планината се намира Стъпката на Крали Марко.
В 1810 година в Годлево е отворено училище от поп Теодосий, който преподава първоначално в собствената си къща, а после във вакъфския дюкян.[2]
Църквата „Успение Богородично“ е от 1835 година.[3]
Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 г. в Годлево (Godlévo) има 123 домакинства с 410 жители българи.[4]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Годлево, село 1 1/2 ч. на С от Мехомия; разположено е на едно високо равнище между Мехомия и Добърско. Къщите са наредени надлъж покрай един поток. Земята е същата, която е и в Добърско; затуй мнозина са гурбетчии по България и Тракия. Църква има, също и училищя с 1 учител и до 50 ученика. Къщите на брой са 160, български.[5] | “ |
Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото брои 800 души, всичките българи-християни.[6]
В 1903 година в местността Света Богородица се установява въстаническият щаб в състав генерал Цончев, полковник Анастас Янков, Димитър Стефанов.
При избухването на Балканската война в 1912 година 10 души от Годлево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[8]
| Численост | |
| Общо | 503 |
| Българи | 494 |
| Турци | - |
| Цигани | - |
| Други | - |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | 7 |
Други
[редактиране | редактиране на кода]В селото има стадион, който събира 2000 души.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Годлево
Витан Петров (1854 – 1918), български опълченец и революционер- Владимир Попов (1904 – 1989), български учен агроном
- Георги Т. Калоянов (? - преди 1943), български революционер, учил в Годлево и Банско, завършил III клас, куриер и легален деец на ВМОРО[9]
- Георги Т. Крайнов (1885 - ?), български юрист, завършил в 1903 година Солунската български мъжка гимназия[10] и право в 1908 година в Лозанския университет[11]
- Гьоре Иванов Попконстантинов (Константинов), учи в Сенокос (1869 – 1870), преподава там в 1871 година, през 1872 година в Мечкул и Горно Драглище, след 1878 година живее в Семчиново[12]
- Димитър Попиванов Арсениев (1874 – 1954), български музикален деец
- Добриана Рабаджиева (родена 14 юни 1991), национална състезателка по волейбол
- Иван Арсениев, български просветен деец и революционер[13]
- Иван Бележков, учител в Баня (около 1850 – 1860), Белица (1873) и Кресна (1874), свещеник от 1877 година[14]
- Иван Бележков (1866 – 1944), български революционер
- Иван Минчев Кутин, български учител в Белица (1872 – 1874)[15]
- Иван Николов (1852 – 1922), български опълченец
- Иван Николов Кусанов (? - преди 1943), български революционер, куриер на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година[9]
- Константин Иванов Георгиев, учител и свещеник в Кресна до 1871 година, същата година умира в Семчиново, където също е свещеник, синът му Гьоре Константинов също е учител[16]
- Костадин Катранджиев (1896 – 1944), български революционер
- Костадин Крайнов (1932 – 1999), български писател
- Лазар Томов (1878 – 1961), български революционер
- Минчо (Мингьо) Кутин, учител и шивач в Белица между 1850 – 1879 година[15]
- Михаил Григоров, български просветен деец и революционер
- Михаил Попфилипов, български просветен деец
- Никола Бележков (1865 – ?), български просветен деец
- Нико Досев Аламинов, македоно-одрински опълченец, 45-годишен, земеделец, ІV отделение, четата на Йонко Вапцаров[17]
- Партений Петров Гешев (1837 - 1904), свещеник и революционер
- Петър Бележков (1874 – след 1943), български революционер
- Петър Георгиев (1879 – 1903), български революционер
- Саве Аоаминов (? - преди 1943), български революционер, куриер на ВМОРО[9]
- Симеон Попконстантинов (1874 – 1962), български революционер
- Стойо Лазаров (1878 – 1903), български революционер
- Теодосий Стоянов, български просветен деец и духовник от първата половина на XIX век[18]
- Христо Аламинов (1928 – 2018), български писател, химик
- Христо Аломинов (1879 – след 1943), български революционер
- Яни Каракашев, български революционер, опълченец
| |||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Юруковъ, Мирчо. Просвѣтното дѣло въ Разложко: исторически бележки. София, Печатница В. Ивановъ, Издадена съ подкрепата на Читалище „15 септемврий 1903 г.“ - Разлогъ, 1941. с. 21.
- ↑ Общински план за развитие на община Разлог 2007 – 2013 г. // Община Разлог. Посетен на 13 ноември 2014.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 134 – 135.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 16.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 192.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 837.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ а б в Т., Л. Ролята на куриеритѣ въ революционнитѣ борби // Илюстрация Илиндень 8 (148). Илинденска организация, октомврий 1943. с. 11.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 98.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 53.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 350–351, 538.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 47.
- ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 60.
- ↑ а б Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 369.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 146, 268.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 15.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 634.
| |||||||||||||
