Годлево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Годлево.

Годлево
изглед към Годлево
изглед към Годлево
Общи данни
Население 490 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 28 718±0 km²
Надм. височина 877 m
Пощ. код 2768
Тел. код 074402
МПС код Е
ЕКАТТЕ 15326
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Разлог
Красимир Герчев
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Годлево
Величка Алуминова
(ПП ГЕРБ)
Годлево в Общомедия

Годлево е село в Югозападна България. То се намира в община Разлог, област Благоевград. Кмет е Величка Алуминова от ГЕРБ, избрана през 2015 г. В Годлево има мандра, която произвежда кашкавал и сирене. Известна е мъжката фолклорна група „Годлевски Великден“, която има песни с Райна.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Годлево се намира в планински район, в полите на Рила планина, на 6 km от Разлог, на 150 km от София, на 109 km от ГКП Кулата и на 79 km от ГКП Гоце Делчев. От селото се виждат Пирин, Рила И Родопите. Селото се намира на 877 m над морска височина. Най-висока точка в кметството е Радонов гроб (2 200 m).

История[редактиране | редактиране на кода]

Около старото село, което се намира на 5 км от селото, минава римски път, а по-високо в планината се намира Стъпката на Крали Марко.

Църквата „Успение Богородично“ е от 1835 година.[1]

Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г. в Годлево (Godlévo) има 123 домакинства с 410 жители българи.[2]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Годлево, село 1 1/2 ч. на С от Мехомия; разположено е на едно високо равнище между Мехомия и Добърско. Къщите са наредени надлъж покрай един поток. Земята е същата, която е и в Добърско; затуй мнозина са гурбетчии по България и Тракия. Църква има, също и училищя с 1 учител и до 50 ученика. Къщите на брой са 160, български.[3]

Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото брои 800 души, всичките българи-християни.[4]

В 1903 година в местността Света Богородица се установява въстанническият щаб в състав генерал Цончев, полковник Анастас Янков, Димитър Стефанов.

При избухването на Балканската война в 1912 година 10 души от Годлево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

Бежанци от Годлево след Горноджумайското въстание

Други[редактиране | редактиране на кода]

В селото има стадион, който събира 2000 човека.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Годлево
Appeal-from-people-of-Razlog-to-Sofia-governor-2mar1878-page1.jpg Appeal-from-people-of-Razlog-to-Sofia-governor-2mar1878-page2.jpg
Обръщение на българското население от Годлево и други разложки села до управителя на Софийска губерния с молба за освобождение, 2 март 1878.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Общински план за развитие на община Разлог 2007 – 2013 г.. // Община Разлог. Посетен на 2014-11-13.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 134 – 135.
  3. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 16.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 192.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 837.
  6. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 98.
  7. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 53.
  8. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.350 – 351, 538.
  9. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.46.
  10. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.60.
  11. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.369.
  12. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.146, 268.
  13. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 15.
  14. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 634.
     Портал „Македония“         Портал „Македония