Годлево
- Вижте пояснителната страница за други значения на Годлево.
| Годлево | |
 Изглед към Годлево | |
  Годлево  Годлево | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 403 души[1] (31 декември 2024 г.) 14 души/km² |
| Землище | 28,718 km² |
| Надм. височина | 877 m |
| Пощ. код | 2768 |
| Тел. код | 074402 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 15326 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Разлог Красимир Герчев (ГЕРБ; 2011) |
| Кметство – кмет | Годлево Величка Алуминова (ПП ГЕРБ) |
| Годлево в Общомедия | |
Гóдлево е село в Югозападна България. То се намира в община Разлог, област Благоевград.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Годлево се намира в планински район, в полите на Рила планина, на 6 km от Разлог, на 150 km от София, на 109 km от ГКП Кулата и на 79 km от ГКП Гоце Делчев. От селото се виждат Пирин, Рила и Родопите. Селото се намира на 877 m над морска височина. Най-висока точка в кметството е Радонов гроб (2200 m).
История
[редактиране | редактиране на кода]Около старото село, което се намира на 5 км от селото, минава римски път, а по-високо в планината се намира Стъпката на Крали Марко.
Предполага се, че името на селото идва от личното име Годльо/Годьо, съкратено от Годослав, вероятно известен в този край човек. Първият автентичен документ за съществуването на селището е султански ферман от 17 август 1508 година, в който то фигурира със свое землище, гори и пасища. Вторият известен документ е от 1515 година, в него то е наречено Годелево, всички жители са неверници, има 122 семейства и двама свещеници. В 1524 година селото е споменато като Годелева.[2]
От документ от 1576 година се вижда, че в селото има много голям брой преселници от Добърско.[3]
Поради близостта си до Рилския манастир селото е често посещавано от монасите, което влияе силно на просветата на жителите и на духа им. Благоприятно обстоятелство е липсата в селото на мюсюлмани и различни етнически групи. Процентът на грамотност на населението е много висок, а кираджиите водят своите тефтери и писма на чист български, разложки говор, за разлика от други търговци, ползващи гръцкия език.[3]
Силно развито е животновъдството. За да отблъснат нападенията, често годлевци наемат турчин за пазач, тъй като само турчин може да носи оръжие.[3] Известен търговец е преселникът от Охридско чорбаджи Стоян, търгувал с различни стоки не само по Балканите, и в Австрия, Германия и други страни. Дава много добро за времето образование на своя син Теодосий, който става поп и хаджия.[4]
В 1810 година именно хаджи поп Теодосий Стоянов отваря училище в Годлево. Преподава първоначално в собствената си къща, а после във вакъфския дюкян.[4][5]
Църквата „Успение Богородично“ е от 1835 година.[6] Построяването ѝ става, след като поп Теодосий в 1830 година отива в Цариград и успява да издейства султански ферман. Църквата е създадена върху по-стара църква, вероятно от XV век, за което се съди по два ктиторски надписа.[7]
По време на Руско-турската война от 1877 – 1878 година седмина души от селото са доброволци в Българското опълчение: Благо Донев Каракашев (IV дружина), Благой Антонов (IV дружина), Витан Петров Йочков (II дружина), Иван Досев Аламинов (IV дружина), Симеон Антонов (IV дружина[8]), Симеон Донев Каракашев (III дружина) и Яне Стоилов Каракашев (I дружина).[9]
| |||||
Още на 2 март 1878 година селата от Разлога, включително и Годлево, изпращат молба руски части да освободят и тях. Руската войска обаче не минава на юг от Рила. След Берлинския конгрес Годлево остава в пределите на Османската империя и населението продължава борбата за освобождение с Кресненско-Разложкото въстание, в което участват мнозина от Годлево.[10]
Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, в Годлево (Godlévo) има 123 домакинства с 410 жители българи.[11]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Годлево, село 1 1/2 ч. на С от Мехомия; разположено е на едно високо равнище между Мехомия и Добърско. Къщите са наредени надлъж покрай един поток. Земята е същата, която е и в Добърско; затуй мнозина са гурбетчии по България и Тракия. Църква има, също и училищя с 1 учител и до 50 ученика. Къщите на брой са 160, български.[12] | “ |
Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото брои 800 души, всичките българи-християни.[13]
В 1903 година в местността Света Богородица се установява въстаническият щаб в състав генерал Цончев, полковник Анастас Янков, Димитър Стефанов.
При избухването на Балканската война в 1912 година 10 души от Годлево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[14]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[15]
| Численост | |
| Общо | 503 |
| Българи | 494 |
| Турци | - |
| Цигани | - |
| Други | - |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | 7 |
Други
[редактиране | редактиране на кода]В селото има стадион, който събира 2000 души.
Има мандра, която произвежда кашкавал и сирене.
Известна е мъжката фолклорна група „Годлевски Великден“, която има песни с Райна.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Годлево
Благой Антонов (1839 – ?), български поборник и опълченец- Витан Петров (1854 – 1918), български опълченец и революционер
- Владимир Попов (1904 – 1989), български учен агроном
- Георги Тодоров Калоянов (? – преди 1943), български революционер, учил в Годлево и Банско, завършил III клас, куриер и легален деец на ВМОРО[16]
- Георги К. Сланчев (1880 – след 1943), български революционер
- Георги Лазаров Сланчев (1874 – след 1943), български революционер
- Георги Томов Крайнов (1885 – 1963), български революционер, учител и юрист
- Георги Ерсенов Нусторов (1881 – след 1943), български революционер
- Гьоре Иванов Попконстантинов (Константинов), учи в Сенокос (1869 – 1870), преподава там в 1871 година, през 1872 година в Мечкул и Горно Драглище, след 1878 година живее в Семчиново[17]
- Димитър Попиванов Арсениев (1874 – 1954), български музикален деец
- Добриана Рабаджиева (родена 14 юни 1991), национална състезателка по волейбол
- Досе Аламинов (1830 – след 1890), български революционер, деец на Априлското въстание, кмет на Годлево.
- Иван (Поп)Арсениев (1850 – ?), български просветен деец, свещеник и революционер[18]
- Иван Бележков, учител в Баня (около 1850 – 1860), Белица (1873) и Кресна (1874), свещеник от 1877 година[19]
- Иван Бележков (1866 – 1944), български революционер
- Иван Крайнов Михайлов, български военен, офицерски кандидат, XI пехотна македонска дивизия, VI пехотен македонски полк. Награден със Знака на военния орден „За храброст“ III степен (заповед №88/1916 по дивизията).[20]
- Иван Минчев Кутин, български учител в Белица (1872 – 1874)[21]
- Иван Николов (1852 – 1922), български опълченец
- Иван Николов Кусанов (? – преди 1943), български революционер, куриер на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година[16]
- Константин Иванов Георгиев, учител и свещеник в Кресна до 1871 година, същата година умира в Семчиново, където също е свещеник, синът му Гьоре Константинов също е учител[22]
- Костадин Катранджиев (1896 – 1944), български революционер
- Костадин Крайнов (1883 – след 1944), общественик
- Костадин Крайнов (1932 – 1999), български писател
- Лазар Томов Крайнов (1878 – 1961), български революционер
- Миладин Григоров Досев (? – 1921), български просветен деец.[23] Завършил IV клас в Солунската българска мъжка гимназия, преподавал в Мехомия (1889/1890), Починал в Чепино.[24]
- Минчо (Мингьо) Кутин, учител и шивач в Белица между 1850 – 1879 година[21]
- Михаил Григоров, български просветен деец и революционер
- Михаил Попфилипов Бележков (1835 – 1910), български просветен деец и революционер
- Михаил Досев (Дрънков) (1888 – 1967), български учител и деец на ВМОРО
- Никола Бележков (1865 – ?), български просветен деец
- Нико Досев Аламинов, македоно-одрински опълченец, 45-годишен, земеделец, IV отделение, четата на Йонко Вапцаров[25]
- Партений Петров Гешев (1837 – 1904), свещеник и революционер
- Партений Тодоров Калоянов (1879 – след 1943), български революционер
- Петър Бележков (1874 – след 1943), български революционер
- Петър Георгиев (1879 – 1903), български революционер
- Саве Аламинов (? – преди 1943), български революционер, куриер на ВМОРО[16]
- Симеон Антонов (1859 – 1917), български опълченец
- Симеон Попконстантинов (1874 – 1962), български революционер
- Стойо Лазаров (1878 – 1903), български революционер
- Теодосий Стоянов, български просветен деец и духовник от първата половина на XIX век[26]
- Теофил Костадинов Гешев, XIV пехотен полк, IV рота. Награден със Знака на военния орден „За храброст“ IV степен (заповед №42/1916 по VII дивизия) за отличие във войната със Сърбия, англичаните и французите през 1915 година.[27]
- Христо Аламинов (1928 – 2018), български писател, химик, професор от 1984 г.
- Христо Аламинов (1879 – след 1943), български революционер
- Христо Николов Попов (1886 – 1965), български офицер (полковник).[28]
- Яни Каракашев, български революционер, опълченец
- По произход от Годлево
- Асен Чолаков (1879 – 1947), български генерал-майор, по майчина линия от Годлево[29]
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Родолюбиво Годлево [Сборник очерци под ред на К. Крайнов]. София, Профиздат, 1989[30]
- Аламинов, Христо. Из миналото на Годлево. Аламиновият род : животоописание и спомени. Годлево, Кметството, 2007[31]
- Аламинов, Христо, Л. Нусторов и Ж. Сланчев. Село Годлево: живи следи в паметта на България. Благоевград, ИК Ирин-Питин, 2013[32]
- Аламинов, Христо, Христина Попова-Манова. Време за разпиляване, време за съграждане. Размисли за миналото, традициите и промените в село Годлево, Разложко на фона на националната ни съдба. Благоевград, ИК Ирин-Пирин, 2017. ISBN 978-954-8505-72-7.
- Нусторов, Л. Родословното дърво на Нусторовия род[30]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ Аламинов, Христо, Христина Попова-Манова. Време за разпиляване, време за съграждане. Размисли за миналото, традициите и промените в село Годлево, Разложко на фона на националната ни съдба. Благоевград, ИК Ирин-Пирин, 2017. ISBN 978-954-8505-72-7. с. 20 – 29.
- 1 2 3 Аламинов, Христо, Христина Попова-Манова. Време за разпиляване, време за съграждане. Размисли за миналото, традициите и промените в село Годлево, Разложко на фона на националната ни съдба. Благоевград, ИК Ирин-Пирин, 2017. ISBN 978-954-8505-72-7. с. 29 – 33.
- 1 2 Аламинов, Христо, Христина Попова-Манова. Време за разпиляване, време за съграждане. Размисли за миналото, традициите и промените в село Годлево, Разложко на фона на националната ни съдба. Благоевград, ИК Ирин-Пирин, 2017. ISBN 978-954-8505-72-7. с. 34.
- ↑ Юруковъ, Мирчо. Просвѣтното дѣло въ Разложко: исторически бележки. София, Печатница В. Ивановъ, Издадена съ подкрепата на Читалище „15 септемврий 1903 г.“ – Разлогъ, 1941. с. 21.
- ↑ Общински план за развитие на община Разлог 2007 – 2013 г. // Община Разлог. Посетен на 13 ноември 2014.
- ↑ Аламинов, Христо, Христина Попова-Манова. Време за разпиляване, време за съграждане. Размисли за миналото, традициите и промените в село Годлево, Разложко на фона на националната ни съдба. Благоевград, ИК Ирин-Пирин, 2017. ISBN 978-954-8505-72-7. с. 35 – 37.
- ↑ Българското опълчение 1877-1878. Т. 2, IV, V и VI дружина. Национален парк-музей Шипка – Бузлуджа (колектив). Изд. Казанлъшка Искра-ЕООД, [1997]. с. 13, № IV.39.39.
- ↑ Аламинов, Христо, Христина Попова-Манова. Време за разпиляване, време за съграждане. Размисли за миналото, традициите и промените в село Годлево, Разложко на фона на националната ни съдба. Благоевград, ИК Ирин-Пирин, 2017. ISBN 978-954-8505-72-7. с. 58 – 59.
- ↑ Аламинов, Христо, Христина Попова-Манова. Време за разпиляване, време за съграждане. Размисли за миналото, традициите и промените в село Годлево, Разложко на фона на националната ни съдба. Благоевград, ИК Ирин-Пирин, 2017. ISBN 978-954-8505-72-7. с. 62 – 63.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 134 – 135.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 16.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 192.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 837.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Архивиран от оригинала на 3 септември 2023. Посетен на 9 юни 2019.
- 1 2 3 Т., Л. Ролята на куриеритѣ въ революционнитѣ борби // Илюстрация Илиндень 8 (148). Илинденска организация, октомврий 1943. с. 11.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 350 – 351, 538.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 47.
- ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 60.
- ↑ Аламинов, Христо, Христина Попова-Манова. Време за разпиляване, време за съграждане. Размисли за миналото, традициите и промените в село Годлево, Разложко на фона на националната ни съдба. Благоевград, ИК Ирин-Пирин, 2017. ISBN 978-954-8505-72-7. с. 75 – 76.
- 1 2 Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 369.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 146, 268.
- ↑ Аламинов, Христо, Христина Попова-Манова. Време за разпиляване, време за съграждане. Размисли за миналото, традициите и промените в село Годлево, Разложко на фона на националната ни съдба. Благоевград, ИК Ирин-Пирин, 2017. ISBN 978-954-8505-72-7. с. 177 – 178.
- ↑ Даскалов, Славчо. Бележки из близкото минало на град Разлог. София, Сема РШ, 2005. ISBN 954-8021-65-Х. с. 193.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 15.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 634.
- ↑ Аламинов, Христо, Христина Попова-Манова. Време за разпиляване, време за съграждане. Размисли за миналото, традициите и промените в село Годлево, Разложко на фона на националната ни съдба. Благоевград, ИК Ирин-Пирин, 2017. ISBN 978-954-8505-72-7. с. 76.
- ↑ Аламинов, Христо, Христина Попова-Манова. Време за разпиляване, време за съграждане. Размисли за миналото, традициите и промените в село Годлево, Разложко на фона на националната ни съдба. Благоевград, ИК Ирин-Пирин, 2017. ISBN 978-954-8505-72-7. с. 154 – 157.
- ↑ Аламинов, Христо, Христина Попова-Манова. Време за разпиляване, време за съграждане. Размисли за миналото, традициите и промените в село Годлево, Разложко на фона на националната ни съдба. Благоевград, ИК Ирин-Пирин, 2017. ISBN 978-954-8505-72-7. с. 178.
- 1 2 Аламинов, Христо, Христина Попова-Манова. Време за разпиляване, време за съграждане. Размисли за миналото, традициите и промените в село Годлево, Разложко на фона на националната ни съдба. Благоевград, ИК Ирин-Пирин, 2017. ISBN 978-954-8505-72-7. с. 7.
- ↑ Из миналото на Годлево // plus-legacy.cobiss.net.
- ↑ Село Годлево: живи следи в паметта на България // plus-legacy.cobiss.net.
| |||||||||||||
