Направо към съдържанието

Годлево

Вижте пояснителната страница за други значения на Годлево.

Годлево
изглед към Годлево
изглед към Годлево
България
41.9307° с. ш. 23.4782° и. д.
Годлево
Област Благоевград
41.9307° с. ш. 23.4782° и. д.
Годлево
Общи данни
Население459 души[1] (15 март 2024 г.)
16 души/km²
Землище28,718 km²
Надм. височина877 m
Пощ. код2768
Тел. код074402
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ15326
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Разлог
Красимир Герчев
(ГЕРБ; 2011)
Кметство
   кмет
Годлево
Величка Алуминова
(ПП ГЕРБ)
Годлево в Общомедия

Гóдлево е село в Югозападна България. То се намира в община Разлог, област Благоевград. Кмет е Величка Алуминова от ГЕРБ, избрана през 2015 г. В Годлево има мандра, която произвежда кашкавал и сирене. Известна е мъжката фолклорна група „Годлевски Великден“, която има песни с Райна.

Село Годлево се намира в планински район, в полите на Рила планина, на 6 km от Разлог, на 150 km от София, на 109 km от ГКП Кулата и на 79 km от ГКП Гоце Делчев. От селото се виждат Пирин, Рила И Родопите. Селото се намира на 877 m над морска височина. Най-висока точка в кметството е Радонов гроб (2200 m).

Около старото село, което се намира на 5 км от селото, минава римски път, а по-високо в планината се намира Стъпката на Крали Марко.

В 1810 година в Годлево е отворено училище от поп Теодосий, който преподава първоначално в собствената си къща, а после във вакъфския дюкян.[2]

Църквата „Успение Богородично“ е от 1835 година.[3]

Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 г. в Годлево (Godlévo) има 123 домакинства с 410 жители българи.[4]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Годлево, село 1 1/2 ч. на С от Мехомия; разположено е на едно високо равнище между Мехомия и Добърско. Къщите са наредени надлъж покрай един поток. Земята е същата, която е и в Добърско; затуй мнозина са гурбетчии по България и Тракия. Църква има, също и училищя с 1 учител и до 50 ученика. Къщите на брой са 160, български.[5]

Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото брои 800 души, всичките българи-християни.[6]

В 1903 година в местността Света Богородица се установява въстаническият щаб в състав генерал Цончев, полковник Анастас Янков, Димитър Стефанов.

При избухването на Балканската война в 1912 година 10 души от Годлево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

Бежанци от Годлево след Горноджумайското въстание

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[8]

Численост
Общо 503
Българи 494
Турци -
Цигани -
Други -
Не се самоопределят -
Неотговорили 7

В селото има стадион, който събира 2000 души.

Родени в Годлево
  • Витан Петров (1854 – 1918), български опълченец и революционер
  • Владимир Попов (1904 – 1989), български учен агроном
  • Георги Т. Калоянов (? - преди 1943), български революционер, учил в Годлево и Банско, завършил III клас, куриер и легален деец на ВМОРО[9]
  • Георги Т. Крайнов (1885 - ?), български юрист, завършил в 1903 година Солунската български мъжка гимназия[10] и право в 1908 година в Лозанския университет[11]
  • Гьоре Иванов Попконстантинов (Константинов), учи в Сенокос (1869 – 1870), преподава там в 1871 година, през 1872 година в Мечкул и Горно Драглище, след 1878 година живее в Семчиново[12]
  • Димитър Попиванов Арсениев (1874 – 1954), български музикален деец
  • Добриана Рабаджиева (родена 14 юни 1991), национална състезателка по волейбол
  • Иван Арсениев, български просветен деец и революционер[13]
  • Иван Бележков, учител в Баня (около 1850 – 1860), Белица (1873) и Кресна (1874), свещеник от 1877 година[14]
  • Иван Бележков (1866 – 1944), български революционер
  • Иван Минчев Кутин, български учител в Белица (1872 – 1874)[15]
  • Иван Николов (1852 – 1922), български опълченец
  • Иван Николов Кусанов (? - преди 1943), български революционер, куриер на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година[9]
  • Константин Иванов Георгиев, учител и свещеник в Кресна до 1871 година, същата година умира в Семчиново, където също е свещеник, синът му Гьоре Константинов също е учител[16]
  • Костадин Катранджиев (1896 – 1944), български революционер
  • Костадин Крайнов (1932 – 1999), български писател
  • Лазар Томов (1878 – 1961), български революционер
  • Минчо (Мингьо) Кутин, учител и шивач в Белица между 1850 – 1879 година[15]
  • Михаил Григоров, български просветен деец и революционер
  • Михаил Попфилипов, български просветен деец
  • Никола Бележков (1865 – ?), български просветен деец
  • Нико Досев Аламинов, македоно-одрински опълченец, 45-годишен, земеделец, ІV отделение, четата на Йонко Вапцаров[17]
  • Партений Петров Гешев (1837 - 1904), свещеник и революционер
  • Петър Бележков (1874 – след 1943), български революционер
  • Петър Георгиев (1879 – 1903), български революционер
  • Саве Аоаминов (? - преди 1943), български революционер, куриер на ВМОРО[9]
  • Симеон Попконстантинов (1874 – 1962), български революционер
  • Стойо Лазаров (1878 – 1903), български революционер
  • Теодосий Стоянов, български просветен деец и духовник от първата половина на XIX век[18]
  • Христо Аламинов (1928 – 2018), български писател, химик
  • Христо Аломинов (1879 – след 1943), български революционер
  • Яни Каракашев, български революционер, опълченец
Обръщение на българското население от Годлево и други разложки села до управителя на Софийска губерния с молба за освобождение, 2 март 1878.
  1. www.grao.bg
  2. Юруковъ, Мирчо. Просвѣтното дѣло въ Разложко: исторически бележки. София, Печатница В. Ивановъ, Издадена съ подкрепата на Читалище „15 септемврий 1903 г.“ - Разлогъ, 1941. с. 21.
  3. Общински план за развитие на община Разлог 2007 – 2013 г. // Община Разлог. Посетен на 13 ноември 2014.
  4. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 134 – 135.
  5. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 16.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 192.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 837.
  8. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
  9. а б в Т., Л. Ролята на куриеритѣ въ революционнитѣ борби // Илюстрация Илиндень 8 (148). Илинденска организация, октомврий 1943. с. 11.
  10. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 98.
  11. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 53.
  12. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 350–351, 538.
  13. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 47.
  14. |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 60.
  15. а б Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 369.
  16. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 146, 268.
  17. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 15.
  18. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 634.