Годлево
Вижте пояснителната страница за други значения на Годлево.
| Годлево | |
|---|---|
 изглед към Годлево |
|
 Годлево
Годлево
|
|
| Общи данни | |
| Население | 490 (ГРАО, 2015-03-15)* |
| Землище | 28,718 km² |
| Надм. височина | 877 m |
| Пощ. код | 2768 |
| Тел. код | 074402 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 15326 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община - кмет |
Разлог Красимир Герчев (ГЕРБ) |
| Кметство - кмет |
Годлево Николай Ботев (ГЕРБ) |
| Годлево в Общомедия | |
Го̀длево е село в Югозападна България. То се намира в община Разлог, област Благоевград. Кмет е Величка Алуминова от ГЕРБ, тя е избрана през 2015 г. В селото се намира и уникален стадион, който побира 2000 човека. В Годлево също има мандра, която произвежда кашкавал и сирене.
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Годлево се намира в планински район, в полите на Рила планина, на 6 км от град Разлог, на 150 км от гр. София, на 109 км от ГКП Кулата и на 79 км от ГКП Гоце Делчев. От селото се откриво прекрасна гледка към Пирин планина. Селото се намира на 877 м над морска височина. Най-висока точка в кметството е Радонов гроб (2200 м). Селото има много хубави пастбища за овце и крави.
История[редактиране | редактиране на кода]
В селото много често намират римски монети от 1 век пр. Хр.
Около старото село, което се намира на 5 км от селото, минава римски път, а по-високо в планината се намира Стъпката на Крали Марко.
Църквата „Успение Богородично“ е от 1835 година.[1]
Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г. в Годлево (Godlévo) има 123 домакинства с 410 жители българи.[2]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Годлево, село 1 1/2 ч. на С от Мехомия; разположено е на едно високо равнище между Мехомия и Добърско. Къщите са наредени надлъж покрай един поток. Земята е същата, която е и в Добърско; затуй мнозина са гурбетчии по България и Тракия. Църква има, също и училищя с 1 учител и до 50 ученика. Къите на брой са 160, български.[3] | “ |
При избухването на Балканската война в 1912 година 10 души от Годлево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]
Хотели[редактиране | редактиране на кода]
В селото има три хотела ( К2 Hotel – http://www.K2hotel-bg.com, Припеците – http://www.pripetzite.com/, Асенова къща – http://vila.bg/house-asenova-kashta-450.html), където може да видите най-красивите гледки. Най-добре се вижда Пирина.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Годлево
Витан Петров, български опълченец, ІI опълченска дружина[5]- Владимир Попов (1904 - 1989), български учен агроном
- Гьоре Иванов (Поп)Константинов, учи в Сенокос (1869 - 1870), преподава там в 1871 година, през 1872 година в Мечкул и Горно Драглище, след 1878 година живее в Семчиново[6]
- Димитър Попиванов Арсениев (1874 - 1954), български музикален деец
- Добриана Рабаджиева (родена 14 юни 1991), национална състезателка по волейбол
- Иван Арсениев, учител в горноджумайските села Бистрица (1866 - 1867) и Сърбиново (1872 - 1873), съосновател на революционния комитет в Разлог (1876), учител в Градово (1882-1884)[7]
- Иван Бележков, учител в Баня (ок. 1850 - 1860), Белица (1873) и Кресна (1874), свещеник от 1877 година[8]
- Иван Бележков (1866 - 1944), български революционер
- Иван Минчев Кутин, български учител в Белица (1872 - 1874), вероятно син на Минчо (Мингьо) Кутин, учител и шивач в Белица между 1850 - 1879 година[9]
- Иван Николов (1852 - 1922), български опълченец
- Константин Иванов Георгиев, учител и свещеник в Кресна до 1871 година, същата година умира в Семчиново, където също е свещеник, синът му Гьоре Константинов също е учител[10]
- Костадин Катранджиев (1896 - 1944), български революционер
- Костадин Крайнов (1932 - 1999), български писател
- Лазар Томов (1878 - 1961), български революционер
- Михаил Попфилипов, български просветен деец
- Никола Бележков (1865 - ?), български просветен деец
- Нико Досев Аламинов, македоно-одрински опълченец, 45-годишен, земеделец, ІV отделение, четата на Йонко Вапцаров[11]
- Петър Георгиев (1879 - 1903), български революционер
- Симеон Попконстантинов (1874 - 1962), български революционер
- Стойо Лазаров (1878 - 1903), български революционер
- Теодоси Стоянов, син на Стоян Чорбаджията, учи в Рилския манастир и в Самоков, свещеник и учител в Годлево между 1810 - 1835 година, открива килийно училище в къщата си[12]
- Яни Каракашев, български революционер, опълченец
|
||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Общински план за развитие на община Разлог 2007 - 2013 г.. // Община Разлог. Посетен на 2014-11-13.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 134-135.
- ↑ Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 16.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 837.
- ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 34.
- ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.350-351, 538.
- ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.46.
- ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.60.
- ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.369.
- ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.146, 268.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 15.
- ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 634.
12. История на Алуминовия род(книжка). Автор д-р Костадин Алуминов.
|
|||||||||||
