Годлево
Вижте пояснителната страница за други значения на Годлево.
| Годлево | |
|---|---|
 изглед към Годлево | |
  Годлево  Годлево | |
| Общи данни | |
| Население | 490 (ГРАО, 2015-03-15)* |
| Землище | 28 718±0 km² |
| Надм. височина | 877 m |
| Пощ. код | 2768 |
| Тел. код | 074402 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 15326 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община - кмет |
Разлог Красимир Герчев (ГЕРБ) |
| Кметство - кмет |
Годлево Величка Алуминова (ПП ГЕРБ) |
| Годлево в Общомедия | |
Годлево е село в Югозападна България. То се намира в община Разлог, област Благоевград. Кмет е Величка Алуминова от ГЕРБ, избрана през 2015 г. В Годлево има мандра, която произвежда кашкавал и сирене. Известна е мъжката фолклорна група „Годлевски Великден“, която има песни с Райна.
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Годлево се намира в планински район, в полите на Рила планина, на 6 km от Разлог, на 150 km от София, на 109 km от ГКП Кулата и на 79 km от ГКП Гоце Делчев. От селото се виждат Пирин, Рила И Родопите. Селото се намира на 877 m над морска височина. Най-висока точка в кметството е Радонов гроб (2 200 m).
История[редактиране | редактиране на кода]
Около старото село, което се намира на 5 км от селото, минава римски път, а по-високо в планината се намира Стъпката на Крали Марко.
В 1810 година в Годлево е отворено училище от поп Теодосий, който преподава първоначално в собствената си къща, а после във вакъфския дюкян.[1]
Църквата „Успение Богородично“ е от 1835 година.[2]
Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г. в Годлево (Godlévo) има 123 домакинства с 410 жители българи.[3]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Годлево, село 1 1/2 ч. на С от Мехомия; разположено е на едно високо равнище между Мехомия и Добърско. Къщите са наредени надлъж покрай един поток. Земята е същата, която е и в Добърско; затуй мнозина са гурбетчии по България и Тракия. Църква има, също и училищя с 1 учител и до 50 ученика. Къщите на брой са 160, български.[4] | “ |
Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото брои 800 души, всичките българи-християни.[5]
В 1903 година в местността Света Богородица се установява въстанническият щаб в състав генерал Цончев, полковник Анастас Янков, Димитър Стефанов.
При избухването на Балканската война в 1912 година 10 души от Годлево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
Други[редактиране | редактиране на кода]
В селото има стадион, който събира 2000 души.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Годлево
Витан Петров (1854 – 1918), български опълченец и революционер- Владимир Попов (1904 – 1989), български учен агроном
- Георги Т. Крейнов (1885 - ?), български юрист, завършил в 1903 година Солунската гимназия[7] и право в 1908 година в Лозанския университет[8]
- Гьоре Иванов (Поп)Константинов, учи в Сенокос (1869 – 1870), преподава там в 1871 година, през 1872 година в Мечкул и Горно Драглище, след 1878 година живее в Семчиново[9]
- Димитър Попиванов Арсениев (1874 – 1954), български музикален деец
- Добриана Рабаджиева (родена 14 юни 1991), национална състезателка по волейбол
- Иван Арсениев, учител в горноджумайските села Бистрица (1866 – 1867) и Сърбиново (1872 – 1873), съосновател на революционния комитет в Разлог (1876), учител в Градово (1882 – 1884)[10]
- Иван Бележков, учител в Баня (ок. 1850 – 1860), Белица (1873) и Кресна (1874), свещеник от 1877 година[11]
- Иван Бележков (1866 – 1944), български революционер
- Иван Минчев Кутин, български учител в Белица (1872 – 1874), вероятно син на Минчо (Мингьо) Кутин, учител и шивач в Белица между 1850 – 1879 година[12]
- Иван Николов (1852 – 1922), български опълченец
- Константин Иванов Георгиев, учител и свещеник в Кресна до 1871 година, същата година умира в Семчиново, където също е свещеник, синът му Гьоре Константинов също е учител[13]
- Костадин Катранджиев (1896 – 1944), български революционер
- Костадин Крайнов (1932 – 1999), български писател
- Лазар Томов (1878 – 1961), български революционер
- Михаил Попфилипов, български просветен деец
- Никола Бележков (1865 – ?), български просветен деец
- Нико Досев Аламинов, македоно-одрински опълченец, 45-годишен, земеделец, ІV отделение, четата на Йонко Вапцаров[14]
- Партений Петров Гешев, свещеник и революционер
- Петър Георгиев (1879 – 1903), български революционер
- Симеон Попконстантинов (1874 – 1962), български революционер
- Стойо Лазаров (1878 – 1903), български революционер
- Теодоси Стоянов, син на Стоян Чорбаджията, учи в Рилския манастир и в Самоков, свещеник и учител в Годлево между 1810 – 1835 година, открива килийно училище в къщата си[15]
- Тома Дамянов, полковник на специалните сили
- Христо Аламинов (1928 – 2018), писател, химик
- Яни Каракашев, български революционер, опълченец
| |||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Юруковъ, Мирчо. Просвѣтното дѣло въ Разложко: исторически бележки. София, Печатница В. Ивановъ, Издадена съ подкрепата на Читалище „15 септемврий 1903 г.“ - Разлогъ, 1941. с. 21.
- ↑ Общински план за развитие на община Разлог 2007 – 2013 г.. // Община Разлог. Посетен на 13 ноември 2014.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 134 – 135.
- ↑ Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 16.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 192.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 837.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 98.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 53.
- ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.350 – 351, 538.
- ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.46.
- ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.60.
- ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.369.
- ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.146, 268.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 15.
- ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 634.
| |||||||||||||
Портал „
