Стъпката на Крали Марко (Габрене)
| Стъпката на Крали Марко | |
| Местоположение | |
|---|---|
  Стъпката на Крали Марко Местоположение в България Област Благоевград | |
| Страна |  България |
| Област | Област Благоевград |
| Археология | |
| Вид | Жертвеник |
| Период | I-IV век |
| Епоха | късна Античност |
Стъпката на Крали Марко e праисторическо култово съоръжение, разположено в полите на планината Беласица, непосредствено до село Габрене (oбщина Петрич, област Благоевград), в местността „Сариев камък“.[1]
Откритие
[редактиране | редактиране на кода]Стъпката на Крали Марко е открита от научна експедиция на Югозападния университет „Неофит Рилски“, ръководена от проф. Васил Марков през ранната пролет на 2012 г. Своеобразният отпечатък от крака на митичния герой е част от древно светилище и представлява издълбан в скалата басейн. Култовото място е датирано от екипа на проф. Марков между I и IV век сл. Хр.
Светилищното съоръжение представлява скала, която е обожествена в праисторическите времена, като върху нея има издълбани два малки басейна – единият е с формата на огромна човешка стъпка, а другият има кръгла форма. Името на обекта се свързва с народния епос за Крали Марко. Според легендите, разказвани от местното население, единият жертвеник е „Стъпката на Крали Марко“, а вторият е „Стъпката на неговия кон Шарколия“. Според проф. Марков митичният герой е стъпил под планината Беласица, където се намира въпросният камък, а другата стъпка е оставила отпечатък в планината Огражден, така според Марков, „Крали Марко фиксира свещените места на траките“.
Край село Габрене местните жители, обработвайки нивите, са намирали и други находки – т. нар. „връчви“ (питоси).[2][3]
Опазване и консервация
[редактиране | редактиране на кода]Мястото на светилището е разчистено от местните хора, които се надяват откритието да привлече туристически поток към селото. По данни на агенция „Стандарт“ древното култово място е привлякло вниманието на македонски и гръцки туристи.[4]
Наименование
[редактиране | редактиране на кода]„Стъпката на Крали Марко“ е често срещано средновековно наименование на праисторически сакрални обекти в днешните територии на България и Северна Македония.
„Стъпки“ на територията на България са регистрирани и картотекирани от археолозите в близост до следните населени места: с. Чокоба (област Сливен)[5]; с. Мечкул (област Благоевград) – на сакралната територия на светилището Света Амина; с. Бузовград (област Стара Загора) – до крепостта „Бузово кале“; град Ракитово (област Пазарджик) – на изток от града в непроучената тракийска култова местност[6]; "Стъпката на Крали Марко" на Хасара при с. Сталево (област Хасково) – под връх Голям Хасар; с. Черничево (област Кърджали) – Ликууто врисче (изворът на Крали Марко)[7]; Вучански камък до язовир Пчелина, с. Лобош (област Перник).[8]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Ваня Иванова, „Откриха стъпката на Крали Марко край петричко село“, Nova News, 28.08.2012.
- ↑ Ваня Иванова, „Откриха стъпката на Крали Марко край петричкото село Габрене“ Архив на оригинала от 2014-02-03 в Wayback Machine., E79 News, 28.08.2012.
- ↑ „Откриха стъпката на Крали Марко“ Архив на оригинала от 2014-02-01 в Wayback Machine., BNT, 25.08.2012.
- ↑ Владимир Симеонов, „Стъпката на Крали Марко води македонци и гърци в наше село“, агенция „Стандарт“, 02.12.2013.
- ↑ Крали Марко лекува болни в сливенско село, 10 август 2010.
- ↑ Галерия – Стъпката на Крали Марко на сайта Сива-Дионис.
- ↑ Георги Станков, „Ликууто врисче: извор на Крали Марко, на Богородица и на самодиви“, 9 август 2009.
- ↑ с. Лобош Страница в Уикипедия
| |||||||
