Уйов камик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search

Уйов камик е наименование на уникален скално-изсечен фалосовиден менхир, намирал се в местността със същото име в района на Четиньова могила, с.Старосел, където археологът Георги Китов разкрива един от най-големите подмогилни тракийски храмове на територията на България.[1] (Снимка)

Описание[редактиране | редактиране на кода]

В своята книгата „Могили, храмове, гробници“, българският археолог д-р Георги Китов разказва, че за въпросният „странен камък“ му съобщават лесничеите от село Старосел.

Според тях менхирът се намирал на около 4 – 5 km от Четиньова могила и бил абсолютно точно копие на фалос изработен с всички анатомични подробности. Този орган е символ на плодородието и на мъжкото начало при древните траки, а мястото, където е изсечен е било част от важно тракийско светилище.

Мегалитният фалос е бил с диаметър 1 м. и височина не по-малко от 2.8 – 3 м. Според Китов – естествената скала е „допълнително и много умело дообработена до моделиране на едно сериозно скулптурно произведение“. Така към известните в района светилища, като Гарванов камък, Каменица и това под Пейчова могила, се прибавя още едно, при това с много висока стойност.[2]

Менхирът е бил издигнат до пътя водещ към владетелската резиденция под връх Кози грамади, датиран от Елинистическата епоха – времето на одриските владетели Котис, Аматок и Терес II.

В едноименната местност „Уйов камик“ по пътя, водещ към местността Кози грамади, е била разкопана от иманяри голяма надгробна могила, където в средата на могилния насип сега се наблюдава остра скала, маркираща средата на могилата. В съседство на могилата стоят основите на разрушено скално светилище „Уйов камък“.

Според доц.Иван Христов сполучлив паралел с този паметник е изправеният с височина близо метър каменен фалос в грамада от речни камъни в средата на т.нар. Белчинова могила в землището на село Ясеново (на територията на Долината на тракийските владетели). Друг пример за скално изсичане с фалическа форма е скалният обект при село Побит камък (Община Велинград) по информация на проф.Васил Марков.

Доц.Христов допуска, че свободно стърчащите скали, открояващи се над околния терен в района на Старосел, са били маркер и основа за изграждането на редица могили, за които в никакъв случай не може да се приеме, че са били само място за надгробни ритуали. Скалите, и могилите са функционирали като светилища, на които са извършвани различни по вид и предназначение ритуали. В някои случаи е била изградена пространствената връзка могила – скално светилище – отново могила или подмогилен храм. Поглъщането на скалните обекти с могилни насипи е процес, назован в научната литература от проф. Валерия Фол "от камъка към градежа”.[3][4]

Докато в Елада (Елевсина, Самотраки, Делфи и др.) през VІІІ век пр. Хр. скалният топос се е преобразувал в архитектурни комплекси, обслужвани от голям жречески апарат с полисни функции, то в Тракия скалните светилища остават непроменени поне до края на VІ век пр. Хр. Примерите от района на Старосел доказват наличието на по-стари скални светилища (оттам и по-ранна, различна обредна практика), която се трансформира в действащи могилни светилища с представителна архитектура със сигурност до Елинистическата епоха.[5]

Принадлежност[редактиране | редактиране на кода]

Култовото съоръжение принадлежи към земите обитавани от тракийското племе на одрисите – в земите на Същинска Средна гора и Западните Родопи. Подобен вид мегалитни обекти са уникални по своята прецизна реалистична техника и засега няма данни за други аналози на територията на Балканите.[6]

Опазване и консервация[редактиране | редактиране на кода]

Менхирът е взривен от иманяри в края на ХХ в. решили, че съоръжението бележи нишан, под който е скрито златно съкровище.[7]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. МЕГАЛИТИ В БЪЛГАРИЯ – СКАЛНИ МЕНХИРИ Скално-изсечен менхир край с. Старосел, между градовете Стрелча и Хисар
  2. „Могили, храмове, гробници“, изд. ТЕМП, С 2008, стр. 197
  3. Фол, В. Скални топоси на вяратя в Югоизточна Европа и в Мала Азия през древността.Studia Thracica 10. София, 2007.
  4. Христов, Ив. Светилища на траките край скалии планински върхове. Проблеми на разпостранението, типологизацията и проучванията в днешните български земи. – Известия на Националния исторически музей, том. ХІІІ, 2002, 26 – 37.
  5. Фол, В. Скални топоси на вяратя в Югоизточна Европа и в Мала Азия през древността.Studia Thracica 10. София, 2007.
  6. Любомир Цонев „Мегалитите в България“, изд. Фараго, София, 2010
  7. МЕГАЛИТИ В БЪЛГАРИЯ – СКАЛНИ МЕНХИРИ Скално-изсечен менхир край с. Старосел, между градовете Стрелча и Хисар