Кулата (светилище)

Кулата
	Менхирът от централната площадка на комплекса
Местоположение
	Кулата (светилище) Местоположение в България Област Пазарджик Координати: 42°33′42.84″ с. ш. 24°21′12.96″ и. д. / 42.5619° с. ш. 24.3536° и. д.
Страна	България
Област	Област Пазарджик
Археология
Вид	Мегалитно светилище
Епоха	Халколит,Тракийска епоха

Праисторическият мегалитен комплекс в местността Кулата се намира в Община Стрелча, на 7 km южно-югозападно от гр. Копривщица и на 12 km северно-североизточно от гр. Стрелча. Най-ранният културен пласт в комплекса датира още от Халколита, след което има прекъсване в Бронзова епоха, след което траките го припознават като свещена територия. Предполага се, че комплексът е играл важна роля в мито-ритуалните практики на владетелите на Одрисите населявали региона на Същинска Средна гора в Желязна епоха и късна Античност. На територията на комплекса се намира един от най-високите менхири в България – височината му е 5.80 m.^[1]^[2]

Откритие[редактиране | редактиране на кода]

Първите теренни изследователски проучвания на обекта са осъществени още през 2008 г. от Николета Петкова, която първа публикува откритието в научната литература.^[2]^[3]

Описание и особености[редактиране | редактиране на кода]

Светилищният комплекс в местността Кулата е разположен на билото на водоразделен рид, ориентиран в посока север-юг, със силно изразен наклон в южна посока. От източната си страна граничи с шосето Стрелча – Копривщица, от западната има стръмни, гористи склонове, които се спускат към дере, на юг плавно се спуска към местностите Гергински гьол и Исара.

Най-високата част представлява сравнително заравнена площадка от която се открива гледка към цялата Стрелчанска долина, върховете Бунай, Стръмонос от запад и Влък и Богдан на изток. Изсичанията по скалите са предимно кръгли и продълговати с приблизителни размери от 0,05 m до 0,50 m Доминиращ във височина е жертвеник, разположен върху два игловидни блока. Оформен е седалковидно, с диаметър от 0,90 m, като седящата част е с широчина 0,80 m, дължина 0,65 m и дълбочина 0,55 m. Съоръжението може да се причисли към групата на т. наречените „тронове“, известни от множество светилища на територията на Източното Средиземноморие. „Тронът” е разположен на главната ос, към Зимното слънцестоене. В южната му периферия е оформена лява стъпка (човешко стъпало), която се излива на югозапад. Горната част на жертвеника е осеяна от множество изсичания, като единствено на север няма улеи за изтичане.^[4]

Прецизно оформена дъговидна скална арка се наблюдава в южната част на площадката. Допряна е до единия от игловидните скални блокове, които поддържат трона. Височината в светлата част е 1,87 m и е широка 1,60 m Ориентирана е към югоизток, т.е. към пролетното и есенното равноденствие. Нишата, оформена от лявата страна по всяка вероятност е дарова.

Масивно скално съоръжение се наблюдава северно от арката. Каменна плоча е поставена върху няколко по-малки скали, като образува заслон. От долу е изсечена и е двускатно оформена, като по този начин се е образувал „зъб“ с височина от 0,50 m и дължина 2,35 m. Този зъб е положен върху югоизточната и източната подпора. Съоръжението е „стъпило“ на четири скални блока, които са добре оформени. Подобно съоръжение е регистрирано в Северен Пирин, в местността Капатника и се нарича пирустия.^[5] Ясно си личи улея, който пресича пирустията и продължава надолу по отвесната скала. В най-високата част под съоръжението височината е 1,65 m и е удобно за сядане. При северозападната подпора има кръгло изсичане с дълбочина от 0,50 m и диаметър 0,12 m. При сегашното положение на покривната плоча е невъзможно нейното изсичане, което предполага вторичното покриване на съоръжението.^[6]

Връзка с други обекти[редактиране | редактиране на кода]

Учените предполагат, че мегалитните светилища от местностите Скумсале, Качулата и Кулата, както и все още неизследваните светилища Исара, Турчинов камък и Студен кладенец край град Стрелча са неразривно свързани.

Според доц. Гоцев обектите са събрани на изключително малка площ с голяма концентрация. Той предполага, че скалните образувания имат нещо общо с небесни явления, затова с екипа му са привлекли към проучванията археоастронома д-р Алексей Стоев. Интересен факт е например, че в местността Качулата обектите са така организирани, че точно на 22 юни – деня на лятното слънцестоене, през един от процепите да се вижда изгревът на слънцето.^[7]

Изследователски екип[редактиране | редактиране на кода]

Първите теренни проучвания в района са осъществени след 2008 г. от Николета Петкова, която в качеството си на докторант в ЮЗУ „Неофит Рилски“ уведомява своя научен ръководител проф. Васил Марков. Проучванията в района на град Стрелча се извършват под ръководството на доц. д-р Алексей Гоцев и Николета Петкова. Консултанти на екипа са проф.Васил Марков, д-р Алексей Стоев – директор на филиала на ИКСИ (БАН) в Стара Загора, доц. д-р Деян Вангелов от СУ „Климент Охридски“.^[8]

Пътеводител[редактиране | редактиране на кода]

Липсват каквито и да са указателни табели, които да насочват към обекта. Ориентир за мястото са заслон и чешма в близост до Републикански път III-606 между Стрелча и Копривщица.

Фотогалерия[редактиране | редактиране на кода]

Менхир
Долмен
Долмен (близък план)
Скална площадка и менхир
Ритуални издълбавания

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Кулата (светилище).

↑ wikimapia.org Тракийско светилище Кулата
↑ ^а ^б Петкова, Н.; „Скален мегалитен комплекс в местността Кулата, Стрелча“ – Сборник „Граници на културологията“, УИ „Неофит Рилски“, Благоевград 2010 г., ISBN 978-954-680-693-2
↑ Petkova, Nikoleta Megalithic Sanctuaries from Tsentralna Sredna Gora Mountain in MEGALITHIC CULTURE IN ANCIENT THRACE, Neofit Rilski University Press Blagoevgrad 2015
↑ Трон е регистриран в мегалитното светилище над Долното Полежанско езеро в Пирин (Марков 2007: 48); В мегалитно светилище до манастира Трескавец в Македония са изсечени 4 трона (Марков 2007: 54); Над двореца- светилище в крепостта Перперек – един, със стъпало за крака и облегалка за ръцете (Овчаров, Коджаманова 2006: 43-44); Два трона в светилището до с. Татул (Овчаров 2005: 8); Двоен трон от „Града на Мидас“ (Василева 2005: 96) и пр.
↑ Марков 2007: 74
↑ Петкова 2012: Петкова, Н. Тракийски мегалитни светилища в района на град Стрелча. В: Култура и културни практики. Благоевград: УИ Неофит Рилски, 101-123
↑ Дора Александрова, „Подновяват проучванията на Скумсале, Кулата и Качулата край Стрелча“ – marica.bg
↑ „Подновяват проучванията на Скумсале, Кулата и Качулата край Стрелча“ Архив на оригинала от 2014-08-10 в Wayback Machine. – art-visa-bulgaria.eu (30.11.2011 г.)

[1] wikimapia.org Тракийско светилище Кулата

[ReferenceA-2] а ^б Петкова, Н.; „Скален мегалитен комплекс в местността Кулата, Стрелча“ – Сборник „Граници на културологията“, УИ „Неофит Рилски“, Благоевград 2010 г., ISBN 978-954-680-693-2

[3] Petkova, Nikoleta Megalithic Sanctuaries from Tsentralna Sredna Gora Mountain in MEGALITHIC CULTURE IN ANCIENT THRACE, Neofit Rilski University Press Blagoevgrad 2015

[4] Трон е регистриран в мегалитното светилище над Долното Полежанско езеро в Пирин (Марков 2007: 48); В мегалитно светилище до манастира Трескавец в Македония са изсечени 4 трона (Марков 2007: 54); Над двореца- светилище в крепостта Перперек – един, със стъпало за крака и облегалка за ръцете (Овчаров, Коджаманова 2006: 43-44); Два трона в светилището до с. Татул (Овчаров 2005: 8); Двоен трон от „Града на Мидас“ (Василева 2005: 96) и пр.

[5] Марков 2007: 74

[6] Петкова 2012: Петкова, Н. Тракийски мегалитни светилища в района на град Стрелча. В: Култура и културни практики. Благоевград: УИ Неофит Рилски, 101-123

[7] Дора Александрова, „Подновяват проучванията на Скумсале, Кулата и Качулата край Стрелча“ – marica.bg

[8] „Подновяват проучванията на Скумсале, Кулата и Качулата край Стрелча“ Архив на оригинала от 2014-08-10 в Wayback Machine. – art-visa-bulgaria.eu (30.11.2011 г.)

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]