Кулата (светилище)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кулата (светилище)
Менхир от светилището
Местоположение
Bulgaria Pazardzhik Province relief location map.jpg
42.5619° с. ш. 24.3536° и. д.
Кулата (светилище)
Местоположение в България Област Пазарджик
Страна Флаг на България България
Област Област Пазарджик
Археология
Вид Мегалитно светилище
Епоха Тракийска епоха

Скалният мегалитен комплекс в местността Кулата се намира в Община Копривщица, на 7 км южно-югозападно от гр. Копривщица и на 12 км северно-североизточно от гр. Стрелча. Предполага се, че комплексът е играл важна роля в мито-ритуалните практики на владетелите на древнотракийското племе на Одрисите населявали региона на Същинска Средна гора в древността. На територията на комплекса се намира един от най-високите менхири в България - височината му е 5.80 m.[1][2]

Описание и особености[редактиране | редактиране на кода]

Мегалитният комплекс се състои от няколко компонента – скален трон, скални арки, перустии и формира сложна система за почитане на божествата. Сравнително малко по размери, то впечатлява с архитектурните си решения. Непосредствено при захода към комплекса е разположен скален блок с множество вкопавания по повърхността на скалата, като в източната му част са оформени големи скални ниши. По пътеката спускаща се към комплекса се наблюдават фланкирани идеално оформени каменни пирамиди. От двете страни се наблюдават множество вкопавани с внушителни размери. На източната страна е разположено голямо скално възвишение с височина над 20 m. В югоизточната му страна е оформен трилит (мегалитна арка). Стръмна пътека води нагоре, от лявата страна на която е оформена в скалата своеобразна стрела от източната страна на скалния масив. Височината на стрелата е 8.40 m, а върхът ѝ е разполовен на две, тъй като камъкът е съставен от два прилепени каменни къса. В края на пътеката отдясно е разположена малка пирустия, с размери 2.40 m x 2.40 m, разположена върху един голям и два по-малки камъка. От площадката, на която е разположена пирустията започва стръмен проход – дълъг 5.30 m и широк от 1.20 до 1.40 m. По средата на пътеката е разположен камък-жертвеник, а краят на прохода е увенчан със скална арка (трилит).

След изкачването на площадката от лявата страна е оформена дъговидна скална арка, ориентирана на югоизток. На около 4 m на север от арката е разположена т.нар. "голяма пирустия" с размери 4.50 m x 4.30 m.

Същинската част на светилището е разположена върху голям скален блок. От северната му страна е разположено голямо вкопаване тип “казан”. Пред него е оформена “пирустия” – съоръжение, свързано с гадателски практики и с мита за Дионис. Скално изсечена арка, оформена от един монолит, е единствената от такъв тип на територията на Стрѐлча от известните досега. Кулминацията на светилището е скален трон, поставен върху две игловидни скали, с приблизително кръгла форма. Тронът е добре оформен като седалка. Седящият на трона има видимост към целият южен хоризонт на 180° като в далечината при ясно време се виждат склоновете на Родопите и Рила.

На по-ниското ниво около трона е оформена пътека, която обхожда подножието му. Интересен е фактът, че тронът както и арката са ориентирани към изгрева на пролетното слънце, което загатва, че мястото не е случайно и е служело за провеждане на езически ритуали, свързани с възраждащата се природа. На север пътеката се разширява в площадка, която стъпаловидно слиза към подножието на масива. Площадката и околните скали са осеяни с вкопавания с правилни форми, които не будят съмнение за изкуствения им произход. В южното подножие на трона пътеката преминава под скална арка, която наподобява като да е изсечена в самата скала.[3].

На юг от основния скален масив, на сравнително добре оформена скална площадка, се намира изправен скален стълб, т.нар. менхир. Скалните масиви около него също са прорязани от изкуствени вкопавания. На семантично ниво менхирът се разглежда от учените един от най-старите символи на мъжкото начало и на Слънцето. Менхирите също се считат за едни от най-старите астрономически уреди използвани за наблюдение на небесните тела и за промяната на сезоните.

Мегалитният комплекс е на няколко нива и не заема голяма площ, но въпреки това е внушителен. Въздействието се усилва и от многото скално изсечени ями и канали в околните скали. Според проф. д.н.к. Васил Марков този тракийски мегалитен храм е уникален за тракийската култура и засега единствен по рода си от известните ни. Доц. д-р Алексей Гоцев, ръководител на теренните проучвания, допълва че, древният комплекс поставя повече въпроси за изследване, отколкото да предоставя лесни отговори. Проучванията на обекта продължават, а специалистите работещи по него се надяват с работата си да внесат допълнителна яснота за организирането на сакралното пространство в Древна Тракия[4].

Връзка с други обекти[редактиране | редактиране на кода]

Учените предполагат, че мегалитните светилища от местностите Скумсале, Качулата и Кулата, както и все още неизследваните светилища Исара, Турчинов камък и Студен кладенец край град Стрелча са неразривно свързани. Според доц. Гоцев обектите са събрани на изключително малка площ със голяма концентрация. Той предполага, че скалните образувания имат нещо общо с небесни явления, затова с екипа му са привлекли към проучванията археоастронома д-р. Алексей Стоев. Интересен факт е например, че в местността Качулата обектите са така организирани, че точно на 22 юни – деня на лятното слънцестоене, през един от процепите да се вижда изгревът на слънцето[5].

Изследователски екип[редактиране | редактиране на кода]

Проучванията в района на град Стрелча се извършват под ръководството на доц. д-р Алексей Гоцев, помощник-ръководител е Николета Петкова - докторант в ЮЗУ "Неофит Рилски". Консултанти на екипа са проф. д.к.н. Васил Марков, д-р Алексей Стоев - директор на филиала на ИКСИ (БАН) в Стара Загора, доц. д-р Деян Вангелов от СУ "Климент Охридски"[6].

Пътеводител[редактиране | редактиране на кода]

Липсват каквито и да са указателни табели, които да насочват към обекта. Ориентир за мястото са заслон и чешма в близост до Републикански път III-606 между Стрелча и Копривщица.

Фотогалерия[редактиране | редактиране на кода]

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]