Васил Марков (историк)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Васил Марков.

Васил Марков
български историк
Роден
Научна дейност
Област История
Образование Великотърновски университет
Работил в Югозападен университет

Васил Марков Марков е български историк, директор на Университетския научноизследователски център за древни европейски и източносредиземноморски култури при Югозападния университет „Неофит Рилски“.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Завършва Великотърновския университет в 1984 година. Проф. д-р Марков започва научната си кариера като изследовател на древноезическото наследство в българското народно изкуство. Понастоящем изследва древнотракийското наследството в българската народна култура с помощта на комплексни научни методи – исторически, археологически, етноложки.

Доктор по история с дисертация на тема „Митологични изображения във възрожденското изкуство от Централна Стара планина“ (1993). Доктор на науките в специалност Теория и история на културата с дисертация на тема „Културно наследство и приемственост. Наследство от древноезическите свети места в българската народна култура“ (2008).

Доцент по Теория и история на културата (1999) и професор в направление Социология, антропология и науки за културата (2011) в ЮЗУ „Неофит Рилски“.

Директор на Университетския научноизследователски център за древни европейски и източносредиземноморски култури при ЮЗУ „Неофит Рилски“[2]. Научен ръководител на комплексната научна експедиция „Тракийски светилища от Западните Родопи, Рила и Пирин“, организирана от ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград, Археологическия институт с музей при БАН – София, Регионален етнографски музей – Пловдив, Народна обсерватория „Юрий Гагарин“ – Стара Загора.

Научен ръководител на Студентския научноизследователски клуб за древни култури при катедра Културология на ЮЗУ „Неофит Рилски“. Автор е на осем научни монографии, два учебника и повече от 50 научни студии и статии. Научен ръководител на трима докторанти. Заместник-декан на Факултета по изкуствата по научноизследователската дейност за мандата 1999 – 2003 г. Директор е на Университетския научноизследователски център за древни европейски и източносредиземноморски култури при ЮЗУ „Неофит Рилски“ от 2008 г. и понастоящем преподавател по Обща история на културата. Древни култури, Древни култури в българските земи и Древнотракийско наследство в българската народна култура в катедра „Културология“ на ЮЗУ „Неофит Рилски“.

Работи и като хоноруван преподавател в катедра „Стара история и етнология“ на Великотърновския университет „Св. Кирил и Методий“. Член е на Македонския научен институт.[1]

Научни интереси[редактиране | редактиране на кода]

Изследва древнотракийски и палеобалкански мегалитни светилища, прилагайки комплексен научен подход – успоредно използване на археологически, етноложки, исторически, културологични и археоастрономически методи.[1]

Научни публикации[1][редактиране | редактиране на кода]

Автор е на много научни статии и монографии, сред които:

  • „Културно-историческо наследство от култа към змията-змей в земите на тракийските сатри“;
  • „Древнотракийско мегалитно светилище „Марков камък“ край Царев връх и сакралната топография на Южна Рила“;
  • „Една неизвестна скална маска на Дионис?!“. – В: Маскарадът и времето. Сборник доклади от научната конференция, проведена в рамките на 18 Международен фестивал на маскарадните игри „Сурва 2009“;
  • „Културно наследство и приемственост. Наследство от древноезическите свети места в българската народна култура“;
  • „Сакрално пространство в Древна Тракия“.

Научни експедиции и открития[редактиране | редактиране на кода]

Проф. Марков е член и инициатор на няколко научни експедиции, сред които:

  • „Мегалитна култура в древна Тракия“[3]
  • „Тракийски светилища от Западните Родопи, Рила и Пирин“ [4]

По време на една от научните експедиции през пролетта на 2012 г. екипът на проф. Марков открива тракийски мегалитен жертвеник, наречен „Стъпката на Крали Марко“ в местността местността „Сариев камък" в полите на планината Беласица.[5] Откритието се намира на около 300 – 400 метра от границата с Република Македония (БЮРМ) след последните къщи на погранично село Габрене.[6]

През месец септември 2014 г. проф. Васил Марков и доц. Алексей Гоцев (Националния археологически институт при БАН) потвърждават, че на връх Фенерка над гр.Дупница са регистрирали древнотракийско светилище и обект подобен на пирамида. Екипът учени са първите траколози, стъпили на върха, и професионалното им заключение за обекта е първото с научна тежест.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония