Васил Марков (историк)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Васил Марков.

Васил Марков
български историк
Роден

Учил въвВеликотърновски университет
Научна дейност
ОбластИстория
Работил вЮгозападен университет

Васил Марков Марков е български историк, директор на Университетския научноизследователски център за древни европейски и източносредиземноморски култури при Югозападния университет „Неофит Рилски“.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Васил Марков е възпитаник на Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ със специализация археология.

От 1984 до 1993 г. работи като уредник и завеждащ отдел в Музея на народните художествени занаяти и приложните изкуства в Троян.

Успоредно с това е докторант на самостоятелна подготовка към катедра „Стара история, археология и етнология” на Историческия факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” и изследва митологични изображения на световното дърво, на слънцето, на змея и змията, чумата и смъртта във възрожденски паметници от Централна Стара планина.

През 1993 г. защитава успешно пред СНС по Стара и средновековна история, археология и етнография дисертационен труд на тема „Митологични изображения във възрожденското изкуство от Централна Стара планина“ с рецензенти проф. Валентин Ангелов и ст.н.с. Рачко Попов и получава научната и образователна степен „доктор по история“.[2]

От 1993 до 1998 г. Васил Марков работи последователно като главен експерт и завеждащ отдел „Култура” в Община Троян.

От 1998 г. и понастоящем работи в Югозападен университет "Неофит Рилски". Работи и като хоноруван преподавател в катедра „Стара история и етнология“ на Великотърновския университет „Св. Кирил и Методий“. Член е на Македонския научен институт.[1]

Академична кариера[редактиране | редактиране на кода]

Васил Марков стартира академичната си кариера в катедра „Културология“ към Факултета по изкуствата на Югозападния университет „Неофит Рилски през 1998 г. когато печели конкурс за „главен асистент“. От 1999 г. е „доцент“ по „Теория и история на културата“ в частта „Древни култури“, „Древни култури в българските земи“ и „Древнотракийско наследство в българската народна култура“.[3]

През 2008 г. В. Марков защитава научната степен „доктор на науките за културата“ с монографичния труд „Културно наследство и приемственост. Наследство от древноезически свети места в българската народна култура” в Професионално направление 3.1. Социология, антропология и науки за културата. От 2011 г. заема Академична длъжност „професор“ в същото направление.[2]

От 1999 до 2008 г. е научен ръководител на Студентския научноизследователски клуб за древни култури при катедра „Културология“. През 2008 г. създава и оттогава ръководи Университетския научно-изследователски център за древни европейски и източносредиземноморски култури“.[4] От 2001 г. е научен ръководител на комплексната научна експедиция „Тракийски светилища от Западните Родопи, Рила и Пирин“, организирана от ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград, Археологическия институт с музей при БАН – София, Регионален етнографски музей – Пловдив, Народна обсерватория „Юрий Гагарин“Стара Загора.

В периода 1999-2003 г. и 2011-2019 г. изпълнява длъжността „заместник-декан“ по научноизследователската дейност на Факултета по изкуствата, а от 2019 г. е Декан на същия факултет.[5]

Васил Марков е автор на идеята и инициатор на организирането на Международния симпозиум "Мегалитни паметници и култови практики", проведен през 2012, 2016 и 2020 г. Председател е на организационния комитет и на редакционните колегии за издаване на сборник след симпозиумите. Третият международен симпозиум и издаденият том са посветени на неговия шестдесетгодишен юбилей.[6]

Васил Марков е научен ръководител на девет докторанта.

Научни интереси[редактиране | редактиране на кода]

Изследва древнотракийски и палеобалкански мегалитни светилища, прилагайки комплексен научен подход – успоредно използване на археологически, етноложки, исторически, културологични и археоастрономически методи.[1]

Научни публикации[редактиране | редактиране на кода]

Автор е на много научни статии и монографии, сред които:

Научни експедиции и открития[редактиране | редактиране на кода]

Проф. Марков е член и инициатор на няколко научни експедиции, сред които:

  • „Мегалитна култура в древна Тракия“[7]
  • „Тракийски светилища от Западните Родопи, Рила и Пирин“ [8]

По време на една от научните експедиции през пролетта на 2012 г. екипът на проф. Марков открива тракийски мегалитен жертвеник, наречен „Стъпката на Крали Марко“ в местността местността „Сариев камък" в полите на планината Беласица.[9] Откритието се намира на около 300 – 400 метра от границата със Северна Македония, след последните къщи на погранично село Габрене.[10]

През месец септември 2014 г. проф. Васил Марков и доц. Алексей Гоцев (Националния археологически институт при БАН) потвърждават, че на връх Фенерка над гр.Дупница са регистрирали древнотракийско светилище и обект подобен на пирамида. Екипът учени са първите траколози, стъпили на върха, и професионалното им заключение за обекта е първото с научна тежест.[11]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Автобиография на проф. Марков на сайта на Югозападния университет, архив на оригинала от 3 февруари 2014, https://web.archive.org/web/20140203183753/http://acad.swu.bg/cvp.php?uid=mavar, посетен на 2014-01-31 
  2. а б Васил Марков, АНАЦИД, Регистър на академичния състав и защитените дисертационни трудове.
  3. Васил Марков, Академична информационна система на Югозападния университет "Неофит Рилски.
  4. Сайт на Университетския научноизследователски център за древни европейски и източносредиземноморски култури към Югозападен университет „Неофит Рилски
  5. Официален сайт на Югозападен университет „Неофит Рилски“
  6. Научни форуми на Университетския научноизследователски център за древни европейски и източносредиземноморски култури
  7. Бети Владимирова, „Студенти от ЮЗУ Н. Рилски представиха резултатите от експедиция „Мегалитна култура в древна Тракия“, Струма.com, 27 ноември 2013.
  8. Проекти и открития, на сайта на Университетския научноизследователски център за древни европейски и източносредиземноморски култури при ЮЗУ „Неофит Рилски“.
  9. „Откриха стъпката на Крали Марко“, БНТ, 25 август 2012.
  10. Владимир Симеонов, „Стъпката на Крали Марко води македонци и гърци в наше село“, агенция Стандарт, 2 декември 2013.
  11. в-к Вяра (ел.издание) ЮЗУ преподавателите проф. Васил Марков и доц. Алексей Гоцев след експедиция на Фенерка, архив на оригинала от 6 октомври 2014, https://web.archive.org/web/20141006081816/http://viaranews.com/2014/09/24/%D1%8E%D0%B7%D1%83-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84-%D0%B2%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB-%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%BE/, посетен на 2014-10-04