Васил Марков (историк)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Васил Марков.

Васил Марков
български историк
Роден
Научна дейност
Област История
Образование Великотърновски университет
Работил в Югозападен университет

Васил Марков Марков е български историк, директор на Университетския научноизследователски център за древни европейски и източносредиземноморски култури при Югозападния университет „Неофит Рилски“.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Завършва Великотърновския университет в 1984 година. Проф. д-р Марков започва научната си кариера като изследовател на древноезическото наследство в българското народно изкуство. Понастоящем изследва древнотракийското наследството в българската народна култура с помощта на комплексни научни методи – исторически, археологически, етноложки.

Доктор по история с дисертация на тема „Митологични изображения във възрожденското изкуство от Централна Стара планина“ (1993). Доктор на науките в специалност Теория и история на културата с дисертация на тема „Културно наследство и приемственост. Наследство от древноезическите свети места в българската народна култура“ (2008).

Доцент по Теория и история на културата (1999) и професор в направление Социология, антропология и науки за културата (2011) в ЮЗУ „Неофит Рилски“.

Директор на Университетския научноизследователски център за древни европейски и източносредиземноморски култури при ЮЗУ „Неофит Рилски“[2]. Научен ръководител на комплексната научна експедиция „Тракийски светилища от Западните Родопи, Рила и Пирин“, организирана от ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград, Археологическия институт с музей при БАН – София, Регионален етнографски музей – Пловдив, Народна обсерватория „Юрий Гагарин“ – Стара Загора.

Научен ръководител на Студентския научноизследователски клуб за древни култури при катедра Културология на ЮЗУ „Неофит Рилски“. Автор е на осем научни монографии, два учебника и повече от 50 научни студии и статии. Научен ръководител на трима докторанти. Заместник-декан на Факултета по изкуствата по научноизследователската дейност за мандата 1999 – 2003 г. Директор е на Университетския научноизследователски център за древни европейски и източносредиземноморски култури при ЮЗУ „Неофит Рилски“ от 2008 г. и понастоящем преподавател по Обща история на културата. Древни култури, Древни култури в българските земи и Древнотракийско наследство в българската народна култура в катедра „Културология“ на ЮЗУ „Неофит Рилски“.

Работи и като хоноруван преподавател в катедра „Стара история и етнология“ на Великотърновския университет „Св. Кирил и Методий“. Член е на Македонския научен институт.[1]

Научни интереси[редактиране | редактиране на кода]

Изследва древнотракийски и палеобалкански мегалитни светилища, прилагайки комплексен научен подход – успоредно използване на археологически, етноложки, исторически, културологични и археоастрономически методи.[1]

Научни публикации[1][редактиране | редактиране на кода]

Автор е на много научни статии и монографии, сред които:

  • „Културно-историческо наследство от култа към змията-змей в земите на тракийските сатри“;
  • „Древнотракийско мегалитно светилище „Марков камък“ край Царев връх и сакралната топография на Южна Рила“;
  • „Една неизвестна скална маска на Дионис?!“. – В: Маскарадът и времето. Сборник доклади от научната конференция, проведена в рамките на 18 Международен фестивал на маскарадните игри „Сурва 2009“;
  • „Културно наследство и приемственост. Наследство от древноезическите свети места в българската народна култура“;
  • „Сакрално пространство в Древна Тракия“.

Научни експедиции и открития[редактиране | редактиране на кода]

Проф. Марков е член и инициатор на няколко научни експедиции, сред които:

  • „Мегалитна култура в древна Тракия“[3]
  • „Тракийски светилища от Западните Родопи, Рила и Пирин“ [4]

По време на една от научните експедиции през пролетта на 2012 г. екипът на проф. Марков открива тракийски мегалитен жертвеник, наречен „Стъпката на Крали Марко“ в местността местността „Сариев камък" в полите на планината Беласица.[5] Откритието се намира на около 300 – 400 метра от границата с Република Македония (БЮРМ) след последните къщи на погранично село Габрене.[6]

През месец септември 2014 г. проф. Васил Марков и доц. Алексей Гоцев (Националния археологически институт при БАН) потвърждават, че на връх Фенерка над гр.Дупница са регистрирали древнотракийско светилище и обект подобен на пирамида. Екипът учени са първите траколози, стъпили на върха, и професионалното им заключение за обекта е първото с научна тежест.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония