Васил Марков (историк)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Васил Марков.
Васил Марков | |
български историк | |
Роден | |
---|---|
Учил във | Великотърновски университет |
Научна дейност | |
Област | История |
Работил в | Югозападен университет |
Васил Марков Марков е български историк, директор на Университетския научноизследователски център за древни европейски и източносредиземноморски култури при Югозападния университет „Неофит Рилски“.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Васил Марков е възпитаник на Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ със специализация археология.
От 1984 до 1993 г. работи като уредник и завеждащ отдел в Музея на народните художествени занаяти и приложните изкуства в Троян.
Успоредно с това е докторант на самостоятелна подготовка към катедра „Стара история, археология и етнология” на Историческия факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” и изследва митологични изображения на световното дърво, на слънцето, на змея и змията, чумата и смъртта във възрожденски паметници от Централна Стара планина.
През 1993 г. защитава успешно пред СНС по Стара и средновековна история, археология и етнография дисертационен труд на тема „Митологични изображения във възрожденското изкуство от Централна Стара планина“ с рецензенти проф. Валентин Ангелов и ст.н.с. Рачко Попов и получава научната и образователна степен „доктор по история“.[2]
От 1993 до 1998 г. Васил Марков работи последователно като главен експерт и завеждащ отдел „Култура” в Община Троян.
От 1998 г. и понастоящем работи в Югозападен университет "Неофит Рилски". Работи и като хоноруван преподавател в катедра „Стара история и етнология“ на Великотърновския университет „Св. Кирил и Методий“. Член е на Македонския научен институт.[1]
Академична кариера
[редактиране | редактиране на кода]Васил Марков стартира академичната си кариера в катедра „Културология“ към Факултета по изкуствата на Югозападния университет „Неофит Рилски през 1998 г. когато печели конкурс за „главен асистент“. От 1999 г. е „доцент“ по „Теория и история на културата“ в частта „Древни култури“, „Древни култури в българските земи“ и „Древнотракийско наследство в българската народна култура“.[3]
През 2008 г. В. Марков защитава научната степен „доктор на науките за културата“ с монографичния труд „Културно наследство и приемственост. Наследство от древноезически свети места в българската народна култура” в Професионално направление 3.1. Социология, антропология и науки за културата. От 2011 г. заема Академична длъжност „професор“ в същото направление.[2]
От 1999 до 2008 г. е научен ръководител на Студентския научноизследователски клуб за древни култури при катедра „Културология“. През 2008 г. създава и оттогава ръководи Университетския научно-изследователски център за древни европейски и източносредиземноморски култури“.[4] От 2001 г. е научен ръководител на комплексната научна експедиция „Тракийски светилища от Западните Родопи, Рила и Пирин“, организирана от ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград, Археологическия институт с музей при БАН – София, Регионален етнографски музей – Пловдив, Народна обсерватория „Юрий Гагарин“ – Стара Загора.
В периода 1999-2003 г. и 2011-2019 г. изпълнява длъжността „заместник-декан“ по научноизследователската дейност на Факултета по изкуствата, а от 2019 г. е Декан на същия факултет.[5]
Васил Марков е автор на идеята и инициатор на организирането на Международния симпозиум "Мегалитни паметници и култови практики", проведен през 2012, 2016 и 2020 г. Председател е на организационния комитет и на редакционните колегии за издаване на сборник след симпозиумите. Третият международен симпозиум и издаденият том са посветени на неговия шестдесетгодишен юбилей.[6]
Васил Марков е научен ръководител на девет докторанта.
Научни интереси
[редактиране | редактиране на кода]Изследва древнотракийски и палеобалкански мегалитни светилища, прилагайки комплексен научен подход – успоредно използване на археологически, етноложки, исторически, културологични и археоастрономически методи.[1]
Научни публикации
[редактиране | редактиране на кода]Автор е на много научни статии и монографии, сред които:
- Мегалитни светилища от Югозападна България. Благоевград: УИ "Неофит Рилски" 2021 (Съавтори Алексей Гоцев, Антон Генов, Димитрия Спасова, Анастас Ифандиев)
- Християнски храмове от Югозападна България. УИ „Неофит Рилски“. 2021 (Съавтори: Жана Пенчева, Петя Костадинова)
- Митологични символи от мегалитни светилища в Балкано-Анатолийския регион. Фабер. 2019
- Megalithic Culture in Ancient Thrace. Neofit Rilski University Press. 2015 (Съавтори: Карл Рак, Алексей Стоев, Пенка Мъглова, Ангел Янков, Димитрия Спасова, Антон Генов, Николета Петкова, Ставрос Киотцекоглу, Грозделина Георгиева)
- Dionysos in Thrace. Ancient Enthheogenic Thems in the Mythology and Archeology of Northen Greece, Bulgaria and Turkey. USA: Regent Press, Berkeley. 2014 (Co-author/s: Carl.A.P.Ruck, Evie Marie Holmberg, Mark Hoffman, Stavros Kiotsekoglou)
- Древнотракийско наследство от българската народна култура. Структурни, семантични и функционални аспекти. Фабер. 2010
- Културно-историческо наследство от култа към сакрализираната змия-змей в земите на тракийските сатри. УИ "Неофит Рилски". 2009
- Културно наследство и приемственост. Наследство от древноезическите свети места в българската народна култура. УИ "Неофит Рилски". 2007
- Древноезическо наследство в българското народно изкуство. УИ "Неофит Рилски". 2005
- Сакрално пространство в Древна Тракия. УИ "Неофит Рилски". 2003 (Съавтор: Алексей Гоцев, Ангел Янков)
- Следите на Бога. УИ "Неофит Рилски". 2002
- Митологични символи от Класическия Изток, Източното Средиземноморие и Балканите. УИ "Неофит Рилски". 1997
- Митологични символи от българското народно изкуство. УИ "Неофит Рилски". 1994[1]
Научни експедиции и открития
[редактиране | редактиране на кода]Проф. Марков е член и инициатор на няколко научни експедиции, сред които:
По време на една от научните експедиции през пролетта на 2012 г. екипът на проф. Марков открива тракийски мегалитен жертвеник, наречен „Стъпката на Крали Марко“ в местността местността „Сариев камък" в полите на планината Беласица.[9] Откритието се намира на около 300 – 400 метра от границата със Северна Македония, след последните къщи на погранично село Габрене.[10]
През месец септември 2014 г. проф. Васил Марков и доц. Алексей Гоцев (Националния археологически институт при БАН) потвърждават, че на връх Фенерка над гр.Дупница са регистрирали древнотракийско светилище и обект подобен на пирамида. Екипът учени са първите траколози, стъпили на върха, и професионалното им заключение за обекта е първото с научна тежест.[11]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Автобиография на проф. Марков на сайта на Югозападния университет, архив на оригинала от 3 февруари 2014, https://web.archive.org/web/20140203183753/http://acad.swu.bg/cvp.php?uid=mavar, посетен на 31 януари 2014
- ↑ а б Васил Марков[неработеща препратка], АНАЦИД, Регистър на академичния състав и защитените дисертационни трудове.
- ↑ Васил Марков, Академична информационна система на Югозападния университет "Неофит Рилски.
- ↑ Сайт на Университетския научноизследователски център за древни европейски и източносредиземноморски култури към Югозападен университет „Неофит Рилски
- ↑ Официален сайт на Югозападен университет „Неофит Рилски“
- ↑ Научни форуми на Университетския научноизследователски център за древни европейски и източносредиземноморски култури
- ↑ Бети Владимирова, „Студенти от ЮЗУ Н. Рилски представиха резултатите от експедиция „Мегалитна култура в древна Тракия“, Струма.com, 27 ноември 2013.
- ↑ Проекти и открития, на сайта на Университетския научноизследователски център за древни европейски и източносредиземноморски култури при ЮЗУ „Неофит Рилски“.
- ↑ „Откриха стъпката на Крали Марко“ Архив на оригинала от 2014-02-01 в Wayback Machine., БНТ, 25 август 2012.
- ↑ Владимир Симеонов, „Стъпката на Крали Марко води македонци и гърци в наше село“, агенция Стандарт, 2 декември 2013.
- ↑ в-к Вяра (ел.издание) ЮЗУ преподавателите проф. Васил Марков и доц. Алексей Гоцев след експедиция на Фенерка, архив на оригинала от 6 октомври 2014, https://web.archive.org/web/20141006081816/http://viaranews.com/2014/09/24/%D1%8E%D0%B7%D1%83-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84-%D0%B2%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB-%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%BE/, посетен на 4 октомври 2014