Габрене

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Габрене
Общи данни
Население 777 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 14,754 km²
Надм. височина 430 m
Пощ. код 2898
Тел. код 07428
МПС код Е
ЕКАТТЕ 14091
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Петрич
Димитър Бръчков
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Габрене
Дафина Пецева
(БСП)

Га̀брене е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Габрене се намира в полупланински район в северното подножие на планина Беласица, известно с името Подгорие. На по-малко от 1 км западно от селото преминава държавната граница с Република Македония. Непосредствено над селото в югозападна посока в Беласица се издига историческият триграничен връх Тумба. На 4 км северно от Габрене се намира ГКПП „Златарево“, разположено на международния път Петрич – Струмица. Край селото тече река Струмешница, която огражда землището му от север. Климатът в Габрене е преходно-средиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите.

До Габрене се стига по пътя Петрич – село Първомай. Тук пътят се разделя на две, но и двата пътя водят до селото. Първият продължава през Подгорските села и е малко по-кратък. Вторият върви успоредно на река Струмешница и покрай ГКПП „Златарево“ и границата с Република Македония също води до селото.

История[редактиране | редактиране на кода]

Село Габрене е старо българско селище с богато историческо минало. В землището на селото са открити следи от антични и средновековни селища и поселения. Непосредствено западно до селото в местността „Сариев камък“ се намира Стъпката на Крали Марко – култов скален жертвеник, част от древнотракийско светилище, датирано в периода 1 – 4 век. Мястото се свързва от местните хора с народния епос за Крали Марко.[1] В местността „Военна цръква“ (на около 1 километър южно от селото) са запазени останки от средновековна църква. Северно до нея личат основите на каменна постройка с трапецовидна форма, вероятно крепостно съоръжение, изпълнявало наблюдателни функции[2].

Селото се споменава в османски регистри от 1570 и 1664-1665 година под името Габрани. Според данните от първия регистър в селото живеят 127 български-християнски и 2 мюсюлмански домакинства[3], а според втория 43 християнски домакинства.

През 19 век населението на селото се занимава със земеделие (царевица, овес, ориз, сусам, афион, памук и други), бубарство и животновъдство. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Габрене (Gabrené) е посочено като чисто българско село с 32 домакинства със 120 жители българи. [4] През 1885 година е разкрито начално българско училище. Към 1900 година съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Габрене живеят 450 жители, от които 400 българи-християни и 50 турци [5]. Всички българи християни в селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Габрене живеят 360 българи екзархисти.[6]

Габрене е освободено от османска власт по време на Балканската война през октомври 1912 година. При избухването на войната двама души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7] През 1913 година по време на Междусъюзническата война селото е завзето и опожарено от гръцката армия.[8] По време на войната 29 жители на селото са убити от гръцките войници, които не са пожалили дори и бебетата. В памет на загиналите габренци е издигнат паметник на входа на селото .

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Жителите на Габрене са православни християни. В селото има църква „Света Параскева“ с хубав двор и голяма чешма. Всички празници и именни дни тук се празнуват и почитат. На 1, 2 и 3 януари всяка година има кукерски игри – станчинари или джамалари – така ги наричат тук. На Летни Петковден – края на юли месец, мени си датата – е селският събор. И това е моментът, когато селото е най-оживено. Организират се борби на площада, бира, скара бол и в коя и къща да отидеш, ще те посрещнат с внимание и уважение.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Селото си има административен център, в който се помещава кметът, селският фелдшер и пощата. В същата сграда има и интернет клуб. Наблизо има магазинчета и кафенета.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Габрене
  • България Цветан Аврамов Яков (1877 – 1938), войвода на ВМОРО, ръководител на революционния комитет в Габрене от 1902 до освобождението в 1912 година[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Откриха стъпката на Крали Марко край петричкото село Габрене
  2. Енциклопедия „Пирински край“. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 183.
  3. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр.522 – 525
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.148 – 149.
  5. Кънчов, В. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, с.187
  6. D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, стр.186 – 187
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.836.
  8. Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 298.
  9. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 5.
     Портал „Македония“         Портал „Македония