Гега (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Гега
Панорамна гледка на село Гега
Панорамна гледка на село Гега
Общи данни
Население 247 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 15,772 km²
Надм. височина 700 m
Пощ. код 2882
Тел. код 074204
МПС код Е
ЕКАТТЕ 14581
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Петрич
Димитър Бръчков
(ГЕРБ)
Гега в Общомедия

Гѐга е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Гега се намира в планината Огражден, близо до границата с Република Македония. Разположено е на около 700 m надморска височина. На 900 m източно от селото тече река Градешница. Климатът е преходно-средиземноморски. Селото е един от удобните изходни пунктове за високите части на Огражден и най-високият ѝ връх на българска територия – Билска чука (1644 m).

На името на селото е именуван нос Гега (Gega Point) на остров Астролабия, Антарктида.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Предполага се, че селото е основано от преселници от Беровско в началото на 19 век.[2] През 1870 година е изградена черквата „Успение Богородично“ (паметник на културата).[3]

До 1947 година Гега е част и център на село Игуменец, съставено от 12 планински махали в Огражден, впоследствие обособени като села. В периода 1946 - 1956 година в Гега се заселват жителите на махалата Водениците, която тогава е обезлюдена.[4] В 1959 година към Гега са присъединени махалите Долни край и Учкунци.

Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на махала Гегова от село Егуменец се състои от 672 българи екзархисти. В махалата има 1 начално българско училище с 1 учител и 24 ученици.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година пет души от Гега са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Читалище „Гоце Делчев“
  • Основно училище „Антон Попов“ – закрито

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Къща-музей на Антон Попов
  • Черква „Успение Богородично
  • Параклис „Възнесение Господне“ – Параклисът е построен през 2005 година. Намира се в началото на селото.
  • Манастир „Св. Георги“, (Чуриловски манастир) – Манастирът се намира на 2 km между Гега и село Чурилово. Възстановен е през 1858 година на мястото по-рано съществувал, но разрушен от турците манастир. Строен и изографисан от майстори от Дебърската школа. Към манастира е съществувало килийно училище, чиято сграда е запазена и до днес.


Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • 15 август – събор по случай Успение Богородично
  • 6 май – събор на манастира „Св. Георги“ на празника Св. Георги
  • 29 юни – събор на манастира „Св. Георги“ на празника Св.Апостоли Петър и Павел
  • 20 юли – курбан на параклиса „Възнесение Господне“ на празника Св. Илия
  • 8 септември – събор на манастира „Св. Георги“ на празника Рождество Богородично

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Гега
  • България Антон Попов (1915 – 1942), български журналист и поет
  • България Благородна Божинова Цветанова-Пелова (1925 – 2000), българска мъченица, прекарала две години в комунистически лагер по времето на Тито 1954 – 1956, заради непреклонността и отстояването на българщината в Македония.
  • България Златин Ангелски (около 1837 – 1914), български възрожденски деец
  • България Иван Николов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 15 щипска дружина[7]
  • България Иван Стоянов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 15 щипска дружина[8]
  • България Костадин Попов (Попстоянов) (около 1850 – 1904), български революционер, войвода на ВМОК
  • България Никола Иванов (? – 1913), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 15 щипска дружина, безследно изчезнал на 23 юни 1913 година[9]
  • България Никола Попов (1889 – 1922), български учител и революционер
  • България Серафим Райчев, загинал геройски в Унгария през 1945 г.
  • България Стефан Попгеоргиев (1889 – безследно изчезнал през октомври 1944), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков, 4-та рота, 14-та воденска дружина[10]
  • България Свещеник Георги Попстоянов (? – 1916), македоно-одрински опълченец, четата на Миладин Тренчев[11]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Снимки от Гега

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Gega Point.
  2. Енциклопедия България, т. 2, стр. 34
  3. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 187.
  4. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 154.
  5. D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905.р.186 – 187.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.837.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 503.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 670.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 293.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.575
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006,стр.584
     Портал „Македония“         Портал „Македония