Гега (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гега
Панорамна гледка на село Гега
Панорамна гледка на село Гега
Общи данни
Население 228 души[1] (15 юни 2020 г.)
14,3 души/km²
Землище 15 772 km²
Надм. височина 700 m
Пощ. код 2882
Тел. код 074204
МПС код Е
ЕКАТТЕ 14581
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   кмет
Петрич
Димитър Бръчков
(ГЕРБ)
Гега в Общомедия

Гѐга е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Гега се намира в планината Огражден, близо до границата със Северна Македония. Разположено е на около 700 m надморска височина. На 900 m източно от селото тече река Градешница. Климатът е преходно-средиземноморски. Селото е един от удобните изходни пунктове за високите части на Огражден и най-високият ѝ връх на българска територия – Билска чука (1644 m).

На името на селото е именуван нос Гега (Gega Point) на остров Астролабия, Антарктида.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Предполага се, че селото е основано от преселници от Беровско в началото на XIX век.[3] През 1870 година е изградена черквата „Успение Богородично“ (паметник на културата).[4]

До 1947 година Гега е част и център на село Игуменец, съставено от 12 планински махали в Огражден, впоследствие обособени като села. В периода 1946 – 1956 година в Гега се заселват жителите на махалата Водениците, която тогава е обезлюдена.[5] В 1959 година към Гега са присъединени махалите Долни край и Учкунци.

Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на махала Гегова от село Егуменец се състои от 672 българи екзархисти. В махалата има 1 начално българско училище с 1 учител и 24 ученици.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година пет души от Гега са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Читалище „Гоце Делчев“
  • Основно училище „Антон Попов“ (предишно име „Св. св. Кирил и Методий“), закрито

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Поповата къща, родна къща на Антон Попов, бивш музей, паметник на културата
  • Църква „Успение Богородично
  • Параклис „Възнесение Господне“, 2005 година, в началото на селото.
  • Чуриловски манастир, на 2 km между Гега и село Чурилово. Възстановен е през 1858 година на мястото по-рано съществувал манастир, както личи от фермана за „разширяването и построяването“ на църквата „Свети Георги“, издаден на 5 април 1857 година от султан Абдул Меджид. Строен и изографисан от майстори от Дебърската школа.[8] Към манастира е съществувало килийно училище (по-късно новобългарско), чиято сграда е запазена.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • 15 август – събор по случай Успение Богородично
  • 6 май, Гергьовден – събор на манастира „Св. Георги“ за празника на св. Георги
  • 29 юни – събор на манастира „Св. Георги“ за празника на св. апостоли Петър и Павел
  • 20 юли – курбан на параклиса „Възнесение Господне“ за празника на св. Илия
  • 8 септември – събор на манастира „Св. Георги“ за празника Рождество Богородично

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Гега
  • Flag of Bulgaria.svg Антон Попов (1915 – 1942), български журналист и поет
  • Flag of Bulgaria.svg Благородна Божинова (1925 – 2000), българска общественичка, концлагеристка
  • Flag of Bulgaria.svg Златин Ангелски (около 1837 – 1914), български възрожденски деец
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Николов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 15 щипска дружина[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Стоянов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 15 щипска дружина[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Костадин Попов (Попстоянов) (около 1850 – 1904), български революционер, войвода на ВМОК
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Иванов (? – 1913), македоно-одрински опълченец, 4-та рота на 15-а щипска дружина, безследно изчезнал на 23 юни 1913 г.[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Попов (1889 – 1922), български учител и революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Серафим Костадинов Попов, български учител, завършил Сярското педагогическо училище в 1909 г., преподавал в Коларово през учебната 1912/1913 г.
  • Flag of Bulgaria.svg Серафим Райчев, загинал в Унгария през 1945 г.
  • Flag of Bulgaria.svg Стефан Попгеоргиев (1889 – безследно изчезнал през октомври 1944), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков, 4-та рота, 14-а воденска дружина[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Свещеник Георги Попстоянов (? – 1916), македоно-одрински опълченец, четата на Миладин Тренчев[13]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Gega Point.
  3. Енциклопедия България, т. 2, стр. 34
  4. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 187.
  5. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 154.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 186 – 187. (на френски)
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 837.
  8. Даутов, Николай. Игуменският (Чуриловски, Геговски) манастир. // Български турист (14). 12 юни 2009. Посетен на 13 декември 2020 г.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 503.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 670.
  11. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 293.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 575.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 584.
     Портал „Македония“         Портал „Македония